№ 569
гр. Шумен, 25.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мариана Ив. Георгиева
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Румяна В. Райкова
като разгледа докладваното от Мариана Ив. Георгиева Въззивно частно
гражданско дело № 20223600500277 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба с рег. № 7953/13.06.2022г. от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на
управление: гр. С.... чрез юрисконсулт И.Н. срещу разпореждане № 1581 от
31.05.2022г. по ч.гр.д. № 20223630101149 на РС – Шумен, с което е оставено
без уважение искането на заявителя и частен жалбоподател за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
длъжника Б. Х. Р. с ЕГН ********** за сумата от 743.72 лева – лихва за
забава. Жалбоподателят счита постановения акт за неправилен и
незаконосъобразен, тъй като погрешно и в разрез с представените
доказателства – договор за потребителски кредит № ********** от
14.12.2019г., първоинстанционният съд приел позовавайки се на чл. 3 от
договора, че се претендира неустойка за непредставено обезпечение, а не
лихва за забава. Излага, че в чл. 3 се съдържат личните данни на
кредитополучателя, а в представения договор липсвала подобна неустоична
клауза за непредставяне на обезпечение. В заявлението отхвърлената сума в
размер на 743.72 лева е претендирана само като лихва за забава, поради което
моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да се произнесе по
съществото на спора.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против
подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.
След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира
частната жалба за основателна, поради следните съображения:
Производството пред РС – Шумен е образувано по заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
1
от ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ..... гр. С.,
действащо чрез пълномощника юрисконсулт И.Н. против Б. Х. Р. с ЕГН
********** от с. Д., общ. В. за парично вземане, произтичащо от договор за
потребителски кредит № ********** сключен на 14.12.2019 между „ТИ БИ
АЙ Банк“ ЕАД и Б. Х. Р.. В заявлението се сочи, че вземането по договора е
прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на
Приложение № 01/25.11.2021 г. към договор за продажба на вземания от
31.08.2018г.. Със заявлението се претендира парично вземане, както следва:
главница по договор за потребителски кредит – 2523.49 лева, 669.04 лева -
договорна лихва за периода от 14.05.2020г. до 15.12.2021г., 743.72 лева –
обезщетение за забава за периода от 15.05.2020г. до датата на подаване на
заявлението в съда, с изключение на периода 13.03.2020г. – 14.07.2020г. съгл.
чл. 6 от ЗМДВИП, законна лихва от датата на подаването на заявлението в
съда до окончателното изплащане на задължението, както и направените по
делото разноски 78.73 лева – държавна такса и 50 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд отхвърлил
заявлението за издаване на заповед за изпълнение само сумата от 743.72 лева
– обезщетение за забава за периода от 15.05.2020г. до датата на подаване на
заявлението в съда, с изключение на периода 13.03.2020г. – 14.07.2020г. съгл.
чл. 6 от ЗМДВИП, като за останалите претендирани суми на заявителя е
издадена заповед за изпълнение № 523/31.05.2022г. За да остави искането без
уважение, в тази му част, първоинстанционният съд приел, че клаузата за
договарянето на лихва за забава или неустойка, цели заобикаляне на чл. 19 от
ЗПК и с нея многократно се надвишава ГПР, поради което същата е
неравноправна по см. на чл. 143 от ЗЗП.
Обжалваният акт е произнесен по заявление, в което е претендирана
сборна претенция, формирана от четири отделни вземания, начислени като
задължения по договор за потребителски кредит: главница от 2523.49 лева,
договорна лихва за ползване на кредита в уговорения срок в размер на 669.04
лева, обезщетение за забава в размер на 743.72 лева, начислено от пропускане
на падежа на вноска 15.05.2020г. до датата на подаване на заявлението в съда
(без периода на извънредно положение по чл. 6 ЗМДВИП), както и
допълнително претендирана законна лихва след сезиране на съда. В т. 12 от
формуляра си заявителят пояснил, че е правоприемник по силата на договор
за цесия на финансова институция, която се договорила с физическо лице за
отпускане на потребителски кредит срещу фиксирана лихва и връщането му
на 24 равни месечни вноски по 159.96 лева (включващи съответно разсрочени
части от главница и лихва) с падежи от 15.01.2020 г. до 15.12.2021г. Тъй като
кредитополучателят не изпълнил прехвърлените задължения в сроковете по
погасителния план, цесионерът сочи, че е начислил обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху просрочената главница за периода от първа
допусната забава от 15.05.2020 г. до подаването на заявлението (27.05.2022г.),
като за периода 13.03.2020г- 14.07.2020г. лихва не била пресмятана. Към
2
заявлението са представени и изискуемите договор за потребителски кредит и
приложенията към него.
Твърденията на заявителя, индивидуализират вземането за забава в
размер на 743.72 лева, предмет на настоящото производство, недвусмислено
като произтичащо само от неизпълнението на кредитополучателя по
потребителския кредит, изчислено като размер на законната лихва, начислено
върху просрочената главница и за така индивидуализираната в заявлението
претенция е приложимо единствено правилото на чл. 86 от ЗЗД, гарантиращо
на всеки неудовлетворен в срок кредитор, да получи нормативно фиксирана
компенсация за забава до размера на 10% от паричното вземане.
Съдържанието на заявлението удовлетворява законовите изисквания за
редовност в частта относно лихвата, тъй като съдържа всички изискуеми
елементи на претендираното акцесорно вземане. Обозначаването й, като
обезщетение за забава, вместо правилната и квалификация, като лихва за
забава /мораторна/, изчислена в размер на законната, не е достатъчно
основание заявлението за присъждане да бъде отхвърлено, тъй като същото е
редовно и претендираното в него мораторно обезщетение е
индивидуализирано в достатъчна степен чрез неговото основание, размер и
срок на начисляване. В съответствие с характера на договора, от който
произтичат правата на заявителя, приложим към облигационното
правоотношение е ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК (Нова
– ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. В конкретния
случай ГПР е определен на 49.42 %, което не влиза в противоречие с
императива на посочената норма. Уговорената в чл. 9.4 от договора
дължимост на лихва за забава, определена по размер на законната лихва за
забава /ОЛП плюс 10 пункта/ не се включва в ГПР, доколкото е дължима само
и единствено при забава в плащането на месечните вноски. Същата е
дължима по силата на общата разпоредба на чл. 86 от ЗЗД, като клаузата на
чл. 9.4 от договора не влиза в противоречие и с нормата на чл. 33, ал. 1 във
вр. ал. 2 от ЗПК. Съгласно поясненията в обстоятелствената част на
заявлението претендираната сума от 743.72 лева е заявена като формирана по
размер от законната лихва за забава, т. е. в съгласие с изискването на чл. 33,
ал. 2 от приложимия ЗПК. Длъжникът не е изпълнил задължението си по
договора да върне заетата сума, поради което дължи връщането й, ведно с
обезщетение за забава.
Ето защо, настоящата инстанция приема заявлението в отхвърлената
част за редовно и претенцията за пълно и ясно индивидуализирана, при което
не са налице отрицателните предпоставки изброени в чл. 411, ал. 2 от ГПК,
съответно няма основание за отхвърлянето на заявлението.
Разпореждането на РС – Шумен, следва да бъде отменено, а искането за
3
издаване на заповед за изпълнение – уважено.
Разноски за това производство не са претендирани.
По тези съображения и на осн. чл. 413, ал. 2 вр. чл. 278, ал. 2 ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 1581 от 31.05.2022г. по ч.гр.д. №
20223630101149 на РС – Шумен, с което е оставено без уважение искането за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за заявено задължение
за обезщетение за забава на парично задължение по договора за
потребителски кредит, в размер на 743.72 лева за периода от 15.05.2020г. до
датата на подаване на заявлението в съда, с изключение на периода
13.03.2020г. – 14.07.2020г. съгл. чл. 6 от ЗМДВИП, като ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. С.... чрез юрисконсулт И.Н.
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Б. Х. Р. с ЕГН ********** от
с. Д., общ. В., ул. К.... за сумата от 743.72 лева - претендирана като
обезщетение за забава начислено в размер на законна лихва върху
просрочените части от главница по погасителен план по договор за
потребителския кредит за период на забавата от пропускане на падежа на
съответна вноска 15.05.2020г. до датата на подаване на заявлението в съда, с
изключение на периода 13.03.2020г. – 14.07.2020г. съгл. чл. 6 от ЗМДВИП.
Определението е окончателно и неподлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4