Р Е Ш
Е Н И Е
№ …………/ 27.05.2022 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и шести януари през 2022 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СОНЯ
НАЙДЕНОВА
мл.съдия СТОЙЧО ПОПОВ
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 9066 по описа
за 2020
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 43608 от 18.02.2020
г. по гр.д. № 43494/2019 г. на СРС, 172 състав, е отхвърлен предявен от Сдружение „М.Б.за
С.У.и Г.И.” срещу М.НА Т.и С.П.на РБ, иск с правно основание чл. 79 ЗЗД за
заплащане на сумата от 19 895, 90 лв., представляваща действително направените
разходи по бюджетно перо 4.5 „Разходи за конференции/семинари” за проведената
процедура с предмет „Апробиране на иновативна методология за неформално
джендър-образование, адресирано към младите хора от малките населени места чрез
тестови обучения" по сключен договор за възлагане на услуга от 02.10.2014
г. с Фондация „А.” и невирифицирана сума по Договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ от 04.04.2013г. по проект
BG051P0001-7.0.07-0184-C0001 „Равни в правата си - нов модел за неформално джендър-обучение
на младите хора от малките населени места", ведно със законната лихва,
считано от 17.02.2016 г.- датата на подаване на искова молба до окончателното
изплащане, като е осъден ищеца да заплати на ответника разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК.
Това решение е обжалвано изцяло от ищеца Сдружение
„М.Б.за С.У.и Г.И.” чрез пълномощник адв.Ж.Ж., с оплаквания за
неправилност на решението. Изразява се несъгласие с извода на
първоинстанционния съд, че макар и в случая да е предвиден облекчен ред, по който да се
сключи процесният договор за възлагане, с оглед неговата стойност, то това не
изключва прилагане на принципите, залегнали в разпоредбата на чл.2 ЗОП /отм./ -
на прозрачност, пропорционалност, равно третиране и недискриминация и че с тези
си действия въззивникът е допуснал нарушение на правото на Съюза в частност на
изискванията за недопускане на конфликт на интереси, пора ли което при наличие
на тази хипотеза е налице нередност по смисъла на чл.2 (7) Регламент N°
1083/2006 г. Оспорва да е налице конфликт на интереси, или обстоятелства, които
могат да предизвикат подобен конфликт, тъй като Договорът за възлагане на
услуга е сключен между фондацията „А.“ и сдружението-ищец, на 02.10.2014 г.. към която дата вече Н.И.В.няма
никакво участие и не заема никаква длъжност във Фондация „А.”, а е бил единствено
член на УС на Сдружение „М.Б.за С.У.и Г.И.”, което е възложител по този
договор, т.е. участието на Н.В. само по себе си това негово участие в
управлението на ЮЛНЦ - Възложител няма как да представлява конфликт на
интереси, при условие че съшият не заема никаква публична длъжност, нито
участва в
управителен орган на изпълнителя по договора. Счита, че
СРС неправилно е тълкувал понятието конфликт на интереси, доколкото намира
въззиникът, че то съгласно ЗПУКИ изисква частен интерес и съпътстваща го облага, и не е
достатъчно само наличието на възможност те да възникнат занапред, а и отделно
сочи, че Н.И.В.е член на УС на сдружението-възложител, но не заема публична
длъжност, не е упражнявал властнически правомощия и не е заемал никаква
длъжност във фондация ..А.”, при което за него не би могло да се установи
наличието на частен интерес или такъв на свързано с него лице, който би могъл
да доведе до облага и да влияе на обективното и безпристрастно изпълнение на
правомощията му. Възразява, че СРС не е обсъдил възраженията на ищеца, че в
българското законодателство не съществува забрана дадено физическо лице, член
на УС на ЮЛНЦ, да бъде член на друго ЮЛНЦ, както и да участва в управлението му,
както и че още към 19.07.2013 г. е
подписано Допълнително споразумение 1 и е направена смяна в екипа на проекта и Н.И.В.не
е координатор на проекта, и остава само член на УС на сдружението-ищец. Твърди,
че сдружението-ищец е изпълнило стриктно задълженията си по договора, а ответникът,
като не е верифицирал извършените от страна на въззивника-ищец разходи по сключен
договор за възлагане на услуга от 02.10.2014 г. с Фондация „А.” и отказвайки да
изплати тази безвъзмездна финансова помощ по вече одобрен от него проект, е в неизпълнение
на договора. Моли решението
да се отмени и иска да се уважи, прави искане за разноски.
Въззиваемата страна – ответник МРРБ чрез
пълномощник юрк.Д.Д., оспорва жалбата с писмен отговор. Възразява, че
представителят на ищеца е декларирал, че сдружението е публичноправна
организация, т.е. за него се прилага ЗОП/отм./, а не ПМС № 118/20.05.2014 г., че за конфликт на нитереси по смисъла на чл.
57, § 1 на приложимия към момента на възлагането Регламент № 966/2012 /отм./,
че не е задължително установяването на конкретен реализирал се икономически
интерес, а сдружението-ищец като бенефициентът се явява финансов участник по
смисъла на регламента, защото разходва публичен ресурс от Европейския социален
фонд, и самата разпоредба на регламента забранява всякакви действия, които дори
и потенциално има възможност да бъдат опорочени от някакъв личен интерес. Възразява
да е без значение факта , че Н.В. не е бил член на екипа за управление и че
е било вписано заличаването му като член
на УС на фондация „А.“ деня преди посписчане на процесния договор. Оспорва и
останалите доводи по въззивната жалба подробно относно приложимото право и
понятията конфликт на интереси и нередности, като счита, че ЗПУКИ е неприложим
и каквато и декларация да е подавана по този закон няма значение, че
общностното право не изисква да е настъпила вреда за да е налице нередност.
Моли жалбата да не се уважава, претендират разноски за защита от юрисконсулт.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Обжалваното решение е
валидно и допустимо. Първоинстанционният съд е разгледал предявения иск с
основание чл.79, ал.1 от ГПК за реално изпълнение на договор по общия исков
ред, както е и разяснено и в определение
№ 58/17.07.2019 г. по адм. дело № 37/2019 г. на петчленен състав на ВКС и ВАС
за подсъдността на спора по реда на ГПК.
При произнасянето си по
правилността на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към
спора факти и на приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
За да отхвърли предявения
иск, първоинстанционният съд е приел,
въз основа на преценка на събраните по делото доказателства и становищата на
страните, че доколкото процесният договор е на стойност от 19 895, 90 лв., е
приложимо правилото на чл. 14, ал. 5, т. 2 от ЗОП/отм./, съгласно което
възложителите не са длъжни да прилагат процедурите по закона и условията и реда
на глава осма "а" при поръчки от закона, но като възложител по
договори, чието изпълнение е финансирано със средства от бюджета на Общността,
макар и да упражнява оперативна
самостоятелност при сключването им, когато тези договори като стойност не
надвишават нормативно посочените предели разписани и в Регламент № 2018/1046 ЕС, следва да спазва и
изискването на чл. 160, т. 1 от цитирания Регламент всички договори,
финансирани изцяло или частично от бюджета на Общността, да са сключени в
съответствие с принципите на прозрачност, пропорционалност, равно третиране и
не дискриминация, същите принципи залегнали и в чл.2 от ЗОП/отм./, действащ към
момента на сключване на процесния договор за изпълнение. Приел е, че макар
ищецът в случая да се ползва от предвиден облекчен ред, по който да се сключи
процесният договор за възлагане, с оглед неговата стойност, това не изключва
прилагане на принципите, залегнали в разпоредбата на чл. 2 от ЗОП/отм. на
прозрачност, пропорционалност, равно третиране и недискриминация /, които
принципи е счел да са били нарушени поради установения от доказателствата по
делото факт, че до деня, предхождащ сключване на описания договор, лицето,
намиращо се в членствени правоотношение с ищцовото сдружение, е било вписано за
член на УС и Председател на УС на изпълнителя, а именно на фондация „А.“, което
обуславя извода за свързаност между посочените юридически лица, което е довело до ограничаване на
потенциалните участници или кандидати или до възлагане на договора на
изпълнител, различен от този на който е трябвало да бъде възложен.С тези си
действия първоинстанционният съд е счел, че ищецът е допуснал нарушение на
правото на Съюза и в частност на изискванията за недопускане на конфликт на
интереси, поради което при наличие на тази хипотеза е налице нередност по
смисъла на чл. 2 (7) Регламент № 1083/2006, като подробно е изложил доводи по
тълкуване на понятието конфликт на интереси по смисъла на чл. 57 от Регламент
966/2012 г. и нередност по смисъла на чл. 2 (7) Регламент № 1083/2006.
Въззивният съд, при
преценка на същите доказателства като тези, събрани в първата инстанция поради
липсата на допуснати нови такива по реда на чл.266 от ГПК, споделя изложените в обжалваното решение
фактически и правни изводи за неоснователност на предявения иск, и на основание
чл.272 от ГПК препраща към тях, без да е нужно да ги повтаря подборно. Не се
установи при служебната проверка за правилност нарушение на приложими императивни
материално правни норми на националното право и на правото на ЕС.
В допълнение и по наведените с въззивната жалба довод за
неправилност на решението, въззивният съд намира следното:
Въззивникът-ищец като страна по сключен с ответника МРРБ договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG051P0001-7.0.07, финансиран по
схема за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Развитие на
човешките ресурси, се явява получател на средствата от структурните и инвестиционни
фондове на ЕС и като такъв е бенецифиер/ наричан неточно бенефициент/, при
което за обществени отношения, свързани
с разпореждане и управление на средствата от структурните и инвестиционните
фондове, се явяват приложими освен националните разпоредби, така и регламентите
на Европейския съюз, които имат за предмет тези отношения. Приложими към
процесния договор за безвъзмездна финансова помощ/ДБФП/ се явяват освен ЗОП/отм./
така и Регламент 1083/2006, Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 . съгласно е
приложим към процесния ДБФП. Процесния договор между Сружението-ищец и фондация
А. има белезите на обществена поръчка по смисъла на чл.101 от Регламент (ЕС,
Евратом) № 966/2012 като възмезден
договор за услуга срещу заплащане на цена, платена изцяло или частично
от бюджета. В този смисъл оплакванията на въззивника-ищец, че няма качество
възложител по смисъла на ЗОП/отм./ са неоснователни. . Обективно
установеният факт, че Н.В. до дена преди сключване на договора от 02.10.2014 г.
с Фондация „А.” е бил член на УС на тази
фондация, и в същото време и член на Управителния съвет на възложителя по
договора - Сдружение „М.Б.за С.У.и Г.И.”, покрива съдържанието на понятието
конфликт на интереси по член 57 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012. Според
чл.57 „Конфликт на интереси“ от този Регламент, „1. Финансовите участници и
другите лица, участващи в изпълнението и управлението на бюджета, включително в
подготвителни действия за това, в одита или контрола, не предприемат каквито и
да са дейности, които може да поставят собствените им интереси в конфликт с
тези на Съюза. При наличие на такъв риск въпросното лице се въздържа от такива
дейности и отнася въпроса до оправомощения разпоредител с бюджетни кредити,
който потвърждава в писмен вид дали съществува конфликт на интереси. Въпросното
лице информира също така своя пряк ръководител. Ако бъде установен конфликт на
интереси, въпросното лице спира всички свои дейности по случая. Оправомощеният
разпоредител с бюджетни кредити лично предприема по-нататъшни подходящи
действия. 2. За целите на конфликт на интереси съществува, когато
безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник или
друго лице, посочено в параграф 1, е опорочено по причини, свързани със
семейството, емоционалния живот, политическата или националната принадлежност,
икономически интерес или всякакъв друг интерес, който е общ с този на
получателя.“ В случая и ищецът като бенефициер/бенефициент/ на средства на ЕС и
фондация „А.“ като изпълнител на дейност по проект, финансиран със средства от
ЕС, се считат финансови участници по смисъла на Регламента, и факта, че едно и
също лице до предния ден преди сключване на договора между тях, е било член на
управителния орган на всяко едно от двете ЮЛ, т.е. до предния двете ЮЛ са били
свързани такива, който факт обективно нарушава изискването за безпристрастното
и обективно упражняване на функциите на финансов участник. Не се твърди по делото, от страна на
представител на някое от тези две ЮЛ да е осъществена процедурата по
уведомяване по чл.57, т.1 от Регламент
966/2012 г. Наред с това въззивният съд съобразява и Член 107, б.А от същия Регламент, съгласно който не се
възлага поръчка на кандидати или оференти, които в хода на процедурата за
възлагане на тази поръчка се намират в положение на конфликт на интереси.
Дискреционна му преценка колко и кои потенциални изпълнители да покани
има свои граници и те са принципите на Закона за обществените поръчки, и
приложимите Регламенти. По правилата на нормалната житейска логика няма как в
рамките на един ден сдружението-ищец да избере именно фондация А. за изпълнител
на дейност по проекта, финансиран със средства от ЕС, при спазване принципите
на прозрачност, пропорционалност, равно третиране и недискриминация при избор
на изпълнител, макар и да не е бил задължен да провежда някоя от процедурите по
ЗОП/отм./. Ето защо въззивният съд приема, че ищецът, като
бенефициер/бенефициент/ по договор с МРРБ, финансиран със средства от ЕС, и
като възложител на дейност по изпълнение на този договор, за изпълнението на
която дейност е сключил договор с Фондация А. на 02.10.2014 г., е допуснал
нарушение на прилогжимата нормативна уредба и на правото на Ес, съобразно изложеното по-горе.
Ответникът МРРБ като УО по оперативната програма, в изпълнение на Регламент
(ЕО) № 1083/2006 г и в съответствие с Методологията за определяне на финассови
корекции въ връзка с нарушения, установени при възлагане на обществени поръчки
и на дотговори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния
фонд на ЕС, ЕЗФРСР, ЕФР и фондовете на Общата програма СУМП, законосъобразно е
приел, че е налице нарушение на принципите при възлагане на обществени поръчки,
поради конфликт на интереси, и така е
наложил финансова корекция в размер на 100% от разходите по проекта, а именно
тези за изпълнение на процесния договор от 02.10.2014 г. , удостоверено с писмо
от МРРБ до Сдружението-ищец от 14.05.2015 г.
Легално определение на "нередности" е дадено в чл. 2, т. 7 от
Регламент № 1083/2006 (съответно чл. 2, т. 36 на Регламент № 1303/2013),
съгласно което това е "всяко нарушение на разпоредба на общностното право,
произтичащо от действие или бездействие на стопански субект, което има или би
имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Европейския съюз,
като отчете неоправдан разход в общия бюджет". Идентичен смисъл на
понятието нередност е възприет от страните по ДБФП заложен в чл. 17 от Общите
условия към договора, в който е постигнато съгласие и между договарящите страни
за "нередност" да се счита и всяко нарушение в процедурата за избор
на изпълнители на проекта, всяко неправомерно плащане към изпълнители по
проекта, всяко неправомерно отчитане на дейности по проекта, което би довело до
изплащане на неоправдани разходи и други. С оглед установената дефиниция на
понятието, нередност е и всяко нарушение от бенефициента на процедурата за
избор на изпълнител по проекта, което би довело до изплащане на неоправдани
разходи, и би имало като последица нанасяне на вреда на общия бюджет по
проекта. Според практиката на Съда на Европейския
съюз, обективирана в решение от 14.07.2016 г., "Wroclaw, C-406/14, EU;
"неспазването на правилата за възлагане на обществени поръчки съставлява
нередност по см. на чл. 2, точка 7 от Регламент 1083/2006 на Съвета от
11.07.2006 г., доколкото не може да се изключи възможността то да има отражение
върху бюджета на съответния фонд". Ето защо налагането на финансова
корекция в хипотезата на установено нарушение, което покрива критериите за нередност
по см. на дефинитивното й определяне в чл. 2, точка 7 от Регламент/ЕО/ №
1083/2006 на Съвета от 11.07.06 г., не е обусловено от доказана реално
претърпяна
вреда в бюджета на Съюза. Достатъчно е да са налице потенциални финансови
последствия за общия бюджет на Европейския съюз поради нарушаване принципите на
публичност, прозрачност, равнопоставеност и недискриминация, нарушаване
стабилността на икономиката, чрез застрашаване устоите на вътрешния пазар,
неосигуряване на максимално ефикасно разходване на средствата, съобразно
тяхното предназначение за подобряване икономическото състояние на района въз
основа увеличаване свободната конкуренция между стопански правни субекти и пр.
Предвид изложеното, и другите наведени с въззивната жалба на ищеца оплаквания,
се явяват неоснователни. Ето защо не е налице правно основание ищецът да получи
от ответника плащане на цената на дейност дейност 7 - „Апробиране на
методологията, чрез провеждане на тестови /обучения в четири селски читалища в
община Плевен и в четири училища в малките населени места в региона на гр.
Корабия“, по договора между тях, поради наличие на нарушение при сключване на
договора с избрания изпълнител Фондация А., според изложеното по-горе в
решението, което нарушение дава правото на ответника МРРБ да наложи на ищеца
финансова корекция в размер на 100% от стойността на тази дейност и така да
откаже за заплати цената й. Този отказ като законосъобразен, не може да се
разглежда като изменение на ДБФП между ищеца и ответника, а като основание да
се откаже заплащане на дейността по ДБФП по дейност 7 в размер на
19 895,90 лв.
Поради съвпадане на
изводите на двете съдебни инстанции,
решението следва да се потвърди изцяло, вкл. и относно разноските.
По разноските за въззивната инстанция: Съгласно чл.78, ал.1
от ГПК и изхода на спора, претендираните от въззивника- ищец разноски за въззивната
инстанция остават за негова сметка. Въззиваемата страна- ответник има право на
разноски за защита от юрисконсулт, които съдът, съгласно чл.78, ал.8 ГПК, вр.
чл.25 Наредбата за заплащане на правната помощ, определя на 360 лв.
Воден от горните мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 43608 от 18.02.2020 г.
по гр.д. № 43494/2019 г. на СРС, 172
състав.
ОСЪЖДА Сдружение „М.Б.за С.У.и
Г.И.”, БУЛСТАТ*******да заплати на М.НА Т.и С.П.на РБ, разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 в., на основание чл. 78, ал. 3,
вр. ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.