№ 118
гр. В., 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 26 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Весела Гълъбова
при участието на секретаря Теодора Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело №
20223110108704 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Г. Р. Р., ЕГН
**********, с адрес: гр. И., общ. А., обл. В., ул. „П.Х.“ № 17 срещу „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6, с
която е предявен иск по чл.439 от ГПК за признаване за установено между
страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми: сумата от 3810,50
лева – главница по договор за потребителски кредит от 23.09.2008г. и анекси
към договора, сумата от 474,57 лева – изискуема редовна лихва за периода от
05.09.2011г. до 03.02.2013г.; сумата от 166,02 лева – изискуема наказателна
лихва за периода от 05.09.2011г. до 15.04.2013г., сумата от 63,42 лева –
изискуема лихва съгласно чл.10 във вр. с чл.2, б.“в“ и б.“г“ от Анекс
№2/16.04.2010г. към договора за периода от 25.01.2010г. до 15.04.2010г.,
законна лихва върху главницата от 16.04.2013г. до окончателното изплащане
на задължението; сумата от 90,29 лева – държавна такса и сумата от 275 лева
– юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен
лист въз основа на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от 22.04.2013г. по
№ 5476/2013г. по описа на ВРС, поради погасяване на правото на
принудително изпълнение по давност.
В исковата молба са изложени твърдения, че с изпълнителен лист,
издаден въз основа на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от
1
22.04.2013г. по № 5476/2013г. по описа на ВРС ищецът е осъден да заплати на
„Райфайзенбанк България“ ЕАД следните суми: сумата от 3810,50 лева –
главница по договор за потребителски кредит от 23.09.2008г. и анекси към
договора, сумата от 474,57 лева – изисуема редовна лихва за периода от
05.09.2011г. до 03.02.2013г.; сумата от 166,02 лева – изискуема наказателна
лихва за периода от 05.09.2011г. до 15.04.2013г., сумата от 63,42 лева –
изискуема лихва съгласно чл.10 във вр. с чл.2, б.“в“ и б.“г“ от Анекс
№2/16.04.2010г. към договора за периода от 25.01.2010г. до 15.04.2010г.,
законна лихва върху главницата от 16.04.2013г. до окончателното изплащане
на задължението; сумата от 90,29 лева – държавна такса и сумата от 275 лева
– юрисконсултско възнаграждение. По молба на „Райфайзенбанк България“
ЕАД на 13.05.2013г. било образувано изп. дело № 363/2013г. по описа на ЧСИ
Румяна Тодорова с рег. № 717 в КЧСИ. Посоченото изп.дело било
присъединено към изп.дело 351/2013г. на същия съдебен изпълнител. На
23.12.2015г. по изпълнителното дело постъпила молба от „ЕОС Матрикс“
ЕАД с молба да бъде конституирано като взискател по делото, тъй като
вземането му е прехвърлено от „Райфайзенбанк България“ ЕАД, и е
конституирано с разпореждане на съдебния изпълнител от същата дата. На
23.03.2017г. по молба на взискателя бил наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, след която дата липсвали каквито и да е било
изпълнителни действия. Предвид изложеното ищецът счита, че на
30.03.2019г. изпълнителното дело е прекратено по силата на закона в
хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Следователно след изтичане на още 3
години, а именно на 30.03.2022г. била погасена по давност възможността
ответното дружество да събира вземането си по принудителен ред.
В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор, с
който не оспорва изложените от ищеца фактически твърдения. Оспорва само
правния извод, че вземането е погасено по давност, като счита, че е погасено
единствено правото на принудително изпълнение на същото. Именно поради
това се сочи, че ответното дружество след прекратяване на изпълнителното
дело не е предприело последващи изпълнителни действия. Счита за
недопустим поради липса на правен интерес на иск, че ищецът не дължи
сумите по заповедта поради погасяване на вземането по давност, а в
условията на евентуалност, че същият е неоснователен, тъй като по давност е
погасено само правото на принудително изпълнение. Счита, че ответникът не
2
е дал повод за образуване на делото, поради което не дължи разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа
исковата молба.
С писмена молба, депозирана преди съдебно заседание, процесуалният
представител на ответника поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
Със Заповед № 3230 от 22.04.2013г. за изпълнение по чл.417 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 5476/2013г. по описа на ВРС Г. Р. Р. е осъден да заплати
на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД следните суми: 3810,50 лева – главница
по договор за банков кредит от 23.09.2008г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението – 16.04.2013г.; 474,57 лева –
изискуема редовна лихва за периода от 05.09.2011г. до 03.02.2013г.; 166,02
лева – изискуема наказателна лихва за периода от 05.09.2011г. до
15.04.2013г.; 63,42 лева – изискуема лихва съгласно чл.10 във вр. с чл.2, б.“в“
и б.“г“ от Анекс №2/16.04.2010г. към договора за периода от 25.01.2010г. до
15.04.2010г., както и направените по делото разноски в размер на 90,29 лева –
държавна такса и 275 лева – юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на
заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист от 09.05.2013г.
Представена от ищеца е молба, подадена от „Райфайзенбанк /България/“
ЕАД до ЧСИ Румяна Тодорова с рег. № 717 в КЧСИ за образуване на изп.дело
и присъединяване към изп.д. № 351/2013г. въз онсова на издадения срещу Г.
Р. Р. изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5476/2013г. по описа на ВРС. Въз онсова
на молбата е образувано изп.д. № 363/2013г. по описа на ЧСИ и е разпоредено
присъединяване към изп.д. № 351/2013г. и изпращане на ПДИ до длъжника.
С молба по изп.д. № 363/2013г. по описа на ЧСИ Румяна Г.ева от
23.12.2015г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД е направило искане да бъде
конституирано като взискател по делото в качеството му на цесионер във
връзка със сключен на 20.01.2015г. договор за цесия с „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД, с който е цедирано процесното вземане срещу Г. Р. Р.. С
3
разпореждане на ЧСИ от същата дата „ЕОС Матрикс“ ЕООД е конституирано
като взискател.
Не е спорно между страните по делото, че на 23.03.2017г. по молба на
взискателя ЧСИ е наложил запор на трудовото възнаграждение на длъжника,
като след тази дата липсват други извършени изпълнителни действия.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.439 от ГПК и е процесуално
допустим.
Несъстоятелно се явява възражението на ответника за недопустимост на
исковата претенция. Същата представлява отрицателен установителен иск за
недължимост на определени суми, предмет на издадена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист поради погасено по давност право на
принудително изпълнение на вземанията по заповедта. Същият се основава
на факти, настъпили след приключването на производството, по което е
издадено изпълнителното основание, а именно изтеклата след този момент
погасителна давност по отношение на вземанията. Вярно е, че за разлика от
възраженията на длъжника за погасяване на паричния дълг чрез плащане,
опрощаване, новация, сливане и т.н., които се отнасят до отричане на самото
вземане, давността не засяга това право, а само възможността на кредитора да
упражни принуда ( чл. 118 ЗЗД). Съответно на твърденията, изложени в
исковата молба, ищецът търси отричане не на материалното, а именно на
правото на принудително изпълнение, което има процесуална природа и се
удостоверява в изпълнителен лист. С иска по чл.439 от ГПК длъжникът може
да търси отричане на легитимацията на взискателя като се позове на
отпадането поради новонастъпили факти както на материалното право, така и
на упражненото процесуално право въз основа на изпълнителния лист.
Разгледан по същество, той е основателен.
Погасителната давност по същество представлява изтичането на
определен от закона период от време, в следствие на което се погасява
правото на кредитора да реализира вземането си по принудителен ред.
Давността за вземанията започва да тече, считано от възникване на
притезанието, като в случай, че не настъпят факти, прекъсващи давността, то
се погасява в установените в чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД срокове. С прекъсването
4
на давността изтеклия вече срок се приема за правно ирелевантен, като
започва да тече нов срок.
Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение срокът на новата давност е всякога пет години. Настоящият състав
приема, че влязлата в сила заповед е приравнена на установено със съдебно
решение вземане и установява с обвързваща страните сила, че вземането
съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение –
в този смисъл и Определение № 214 от 15.05.2018г. по гр.д № 1528/2018г.
Чл.116, б.в от ЗЗД предвижда, че давността се прекъсва с предприемане
на действия за принудително изпълнение.
Не е спорно между страните, че въз основа на процесния изпълнителен
лист е образувано изп.дело № 363/2013г. по описа на ЧСИ Румяна Г.ева през
2013г. че „Eoс Матрикс“ ЕООД е конституирано като взискател през 2015г.,
както и че последното изпълнително действие по делото е от 23.03.2017г.
Други действия, прекъсващи давността не са предприети от кредитора в
рамките на пет години, поради което на 23.03.2022г. е изтекла петгодишната
погасителна давност по отношение на вземанията, предмет на изпълнителния
лист и е погасена възможността за тяхното принудително изпълнение.
По гореизложените съображения съдът намира, че предявеният иск се
явява основателен и следва да бъде уважен.
На основание 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 580 лева за
платено адвокатско възнаграждение. Възражението на ответника, че
разноските следва да останат в тежест на ищеца е неоснователно, доколкото
макар и да е признал фактите, ответникът е оспорил иска като недопустим и
неоснователен. Ответникът е направил и възражение за прекомерност на
платеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Съобразно чл.7, ал.2,т.2 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
в актуалния към сключване на договора за правна защита и съдействие текст,
минималният хонорар е в размер на 571,78 лева. Заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение незначително надвишава минималното, поради
което възражението за прекомерност също се явява неоснователно.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на ВРС държавна такса в размер на 195,19 лева.
5
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г. Р.
Р., ЕГН **********, с адрес: гр. И., общ. А., обл. В., ул. „П.Х.“ № 17 не
дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков –
Казанджията“ № 6 следните суми: сумата от 3810,50 лева – главница по
договор за потребителски кредит от 23.09.2008г. и анекси към договора;
сумата от 474,57 лева – изискуема редовна лихва за периода от 05.09.2011г.
до 03.02.2013г.; сумата от 166,02 лева – изискуема наказателна лихва за
периода от 05.09.2011г. до 15.04.2013г., сумата от 63,42 лева – изискуема
лихва съгласно чл.10 във вр. с чл.2, б.“в“ и б.“г“ от Анекс №2/16.04.2010г.
към договора за периода от 25.01.2010г. до 15.04.2010г., законна лихва върху
главницата от 16.04.2013г. до окончателното изплащане на задължението;
сумата от 90,29 лева – държавна такса и сумата от 275 лева – юрисконсултско
възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист въз основа на
Заповед № 3230 от 22.04.2013г. за изпълнение по чл.417 от ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 5476/2013г. по описа на ВРС, поради погасяване на правото на
принудително изпълнение по давност, на основание чл.439 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков –
Казанджията“ № 6 да заплати на Г. Р. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. И.,
общ. А., обл. В., ул. „П.Х.“ № 17, сумата от 580 лева, представляваща
направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков –
Казанджията“ № 6 да заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на
195,19 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6