№ 260452
гр.Пловдив, 26.10.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав в публично заседание на
петнадесети октомври, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,
като разгледа
докладваното от съдията АНД № 4371 по описа за 2020 година на ПРС и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от
ЗАНН.
Обжалван
е Електронен фиш Серия К № 2294895 за налагане на
глоба за нарушение установено с автоматизирано техническо средство или система на ОДМВР Пловдив, с който на К.Н.К. ***, ЕГН ********** на основание
чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4
от ЗДвП е наложено административно наказание глоба
в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят по
съображения, изложени в жалбата атакува процесния електронен фиш и
моли съда да го отмени като неправилен и незаконосъобразен, съгласно изложени в жалбата доводи.
Въззиваемата
страна – ОДМВР Пловдив, редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание. В становище
приложено към административната преписка представя становище за неоснователност
на жалбата и представя доводи по същество на искането за потвърждаване на
издадения ЕФ като правилен и
законосъобразен.
Съдът
като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен
акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:
ОД на МВР
Пловдив е издало електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система серия К № 2203979 срещу П.И.И.от
гр.В., ЕГН ********** – законен представител на фирма Интерком груп ООД за
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
На
основание подадена декларация по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП, ведно с копие на
свидетелство за управление на МПС на лицето К.Н.К. *** издадения ЕФ е бил
анулиран и издаден нов ЕФ серия К № 2294895 срещу К.Н.К. ***, ЕГН ********** за това, че на 05.07.2018г. в 15:16 часа в гр.Пловдив, бул.Санкт
Петербург до номер 1 посока Митница Пловдив. Нарушението е установено с АТСС ARH
CAM S1. Отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 кm/h в полза на водача, с МПС ХЮНДАЙ И 30 вид товарен автомобил, регистрационен
номер **** е извършено нарушение на скорост, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство № 11743са, като при
разрешена скорост 50 кm/h е установена скорост 74 кm/h
и превишаване на разрешената скорост с 24
кm/h. Като ползвател е вписан жалбоподателят К.Н.К. и му е наложена
глоба в размер на 100 лева за нарушение по чл.21, ал.1 от
ЗДвП.
При
извършената служебна проверка, съдът констатира допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила при установяване на нарушението, които обуславят
незаконосъобразността и неправилността на процесния ЕФ.
По
делото е установено, че приетото за извършено нарушение е установено с автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта
/АТСС/ ARH САМ S 1, с № 11743са. Съгласно точка 65 от ДР на ЗДвП
изрично е посочено, че „Автоматизирани технически средства и
системи“ са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие
или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни - прикрепени към
земята и обслужвани периодично от контролен орган; мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи
нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на
работния процес.
На
следващо място с ТР 1/2014 г. на ВАС се потвърди принципното положение, че
поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с
оглед спазването на определени изисквания /арг. чл.32, ал.2 от Конституцията на Р.българия/. Във връзка с използването на автоматизирани
технически средства правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да
дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при
които контролните органи имат право да ги използват.
Тези
правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата като по конкретно, за да е
законосъобразно използването на автоматизирано средство за видео контрол,
съобразно редакцията на наредбата към датата на извършване на деянието следва:
използваното техническо средство да е от одобрен тип; техническото средство да
е преминало през последваща метрологична проверка, техническото средство да е
разположено и използвано, съгласно изискванията на производителя и нормативните
предписания - чл.6 от Наредбата; да са спазени изискванията на чл.10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., като надлежно да е попълнен Протокол за
използване на Автоматизирано техническо средство или система в хипотезите на
чл.10, ал.1 и ал.3 от Наредбата.
При съобразяване
с ТР 1/2014 г. на ВАС съдебната практика трайно приема, че всяко едно от
гореизброените изисквания е императивно, като само при кумулативната им
наличност, използването на автоматизирано техническо средство е законно, а
липсата на което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя
отмяна на електронния фиш или наказателното постановление издадено въз основа
на използването на такова средство.
В
процесния случай е ноторно и служебно известно на настоящия състав, че
използваният по делото тип АТСС ARH CAM S1 представлява преместваемо
устройство, което се разполага от контролния орган на пътното платно върху т.
нар. „триножник“,
преносима поставка с три крака. Посоченото изключва същото да е трайно „прикрепено“
към земята, а следва да се приеме, че има характер на временно разположено на
участък от пътя, тоест явява се „мобилно“
по своя характер.
В
тази връзка, при съобразяване на законовите и подзаконовите изисквания, посочени
по-горе и при тежест на доказване, лежаща върху административнонаказващия
орган, действително по преписката са налични доказателства, че използваното
средство е от одобрен тип, както и да е преминало първоначална или последваща
метрологична проверка.
В случая, обаче
при извършената служебна проверка, съдът констатира липсата на протокол по смисъла на чл.10 от Наредбата, който е
задължителен за мобилните устровйства и системи, както и липсата на снимка, която да обоснове наличието на измерващата
система в процесното време и място.
Изискването
за съставяне на този протокол не е самоцелно. този
протокол, в предвидената от закона форма служи като
доказателство за мястото на контрол, времето на контрол и режима на измерване
на АТСС, както и за спазване на изискването на чл.6, ал.1 от от същата Наредба,
че АТСС е използвано, съгласно инструкцията на производителя и изискванията,
посочени в удостоверението за одобрен тип.
При
липса на доказателства за тези обстоятелства липсва сигурност относно верността
на измерването, а е необходимо да се отбелжи, че административнонаказателната
отговорност не може да почива на предположения.
Ето
защо и с оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че атакуваният
Електронен фиш Серия К № 2294895 за налагане на
глоба за нарушение установено с автоматизирано техническо средство или система на ОДМВР Пловдив, с който на К.Н.К. ***, ЕГН ********** на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4
от ЗДвП е наложено административно наказание глоба
в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП следва да бъде ОТМЕНЕН като неправилен и
незаконосъобразен.
Съгласно
разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр.94 от 2019г., в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ.
От
изложеното следва, че в полза на дружеството – жалбоподател действително следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.144 от АПК субсидиарно
се прилагат правилата на ГПК. В случая
е представен договор за правна защита (л. 3 от делото), в които е отразено, че
е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., което е изплатено
изцяло към момента на сключване на договора.
По
делото е направено възражение за прекомерност, а съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН, ДВ, бр.94 от 2019 г., ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата. Съдът намира, че действително делото не се характеризира с
фактическа и правна сложност, тъй като са събирани само писмени доказателства
по делото, а спорът се е съсредоточил само върху приложението на закона, а не и
върху фактите. Предвид на това, адвокатското възнаграждение следва да бъде
намалено до предвидения минимум. По мнение на настоящия състав този минимум
следва да бъде съобразен към датата на сключване на договора за правна защита, когато чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда минимален размер от 300 лв. Доколкото се
прилага чл.205 от АПК по аргумент от който за разноските, направени от
жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото лице, представлявано
от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди ОДМВР-Пловдив да
заплати направени от дружеството – жалбоподател в настоящото производство
разноски, в размер на 300 лв. по съображенията, изложени по-горе.
Ето
защо и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 2294895 за
налагане на глоба за нарушение установено с автоматизирано техническо средство или система на ОДМВР Пловдив, с който на К.Н.К. ***, ЕГН ********** на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4
от ЗДвП е наложено административно наказание глоба
в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив, представлявано от
директора – старши комисар Й.Д.Р. да заплати на К.Н.К. ***,
ЕГН
********** сумата от 300 /триста/ лева представляваща съдебни
разноски пред Районен съд гр.Пловдив.
Решението не е окончателно и
подлежи на обжалва пред Административен съд Пловдив от страните в 14-дневен срок от получаване на съобщението по реда на Глава
ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.