РЕШЕНИЕ
№ 3804
гр. София, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. М.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20221110210086 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от П. С. П. от .................., с
ЕГН: ********** чрез упълномощен защитник против Наказателно
Постановление № 22 - 4332 - 009929 издадено на 03.06.2022г. от Началник
група СДВР, отдел ,,Пътна Полиция" СДВР, с което на жалбоподателя са
наложени наказания глоба в размер на 800 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено административно
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В жалба се оспорва наказателното постановление с оплакването, че
същото е незаконосъобразно и издадено в нарушение на материалния закон.
Счита се, че деянието не е извършено системно, а повторно. В заключение се
иска от съда да постанови решение, с което да го отмени. Претендрита се и
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят П. П., редовно призован, не се
явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и
моли същата да бъде уважена. Излага подробни съображения в нейна
подкрепа. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.
1
Административно – наказващият орган Началник група СДВР, отдел
,,Пътна Полиция" СДВР, редовно призован, не се явява и не се представлява.
При извършената служебна проверка на жалбата съдът намира, че
същата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна с
правото да обжалва страна, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства
се установява следната фактическа обстановка:
На 30.03.2021г. в 10:51ч. в с.Долни Богров, по бул.,,Ботевградско шосе"
от гр.София с посока на движение с.Яна, жалбоподателят П. П. управлявал
личния си лек автомобил ,,А." с рег. № .............., като срещу № 2 и при
ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч., управлявал със
скорост от 88 км/ч. Скоростта била измерена и заснета със система за
видеоконтрол TFR1 - М с радар № 560 и клип № 21523. Актът бил съставен
по преписка № ПК - 3/0151 - 2056/2021г. Административно наказващият
орган приел, че нарушението било извършено системно и след като водачът
на лекия автомобил бил санкциониран в рамките на едногодишния срок от
извършеното деяние с други две наказателни постановления за същото
нарушение, а именно НП № К/3734056 от 20.06.2020г. влязло в законна сила
на 21.07.2020г. и НП № 3534282/29.05.2020г. влязло в законна сила на
15.06.2020г. По случай бил съставен АУАН 027556 от 11.03.2022г., който бил
връчен лично на жалбоподателя и подписан от него без възражение. Въз
основа на съставения АУАН било издадено и наказателното постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена
и доказана от събраните в хода на съдебното производство писмени
доказателства. По своята правна същност жалбоподателя и неговия защитник
не оспорват описаното в АУАН и НП като в съдебно заседание последният
изрично изразява желание да не се разпитват свидетелите и да не се събират
други, извън административно наказателната преписка доказателства. Поради
тази причина и съдът намира, че описаното в наказателното постановление се
подкрепя от признанието на страните и приобщените по реда на чл.283 от
НПК писмени доказателства.
При така възприетата фактическа обстановка и съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства съдът намира, че наказателното
2
постановление е незаконосъобразно и издадено в нарушение на материалния
закон.
Видно от приложената справка картон на водача е, че описаните в
АУАН и НП наказателни постановления не касаят наличието на едно и също
нарушение по ЗДвП. Наказателно Постановление № К/3734056 от
26.06.2020г. и влязло в законна сила на 21.07.2020г. на ОДМВР Сливен, РУ -
Твърдица е за извършено нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП. Второто
Наказателно Постановление № К/3534282 на ОДМВР Пловдив, РУ Карлово
от 19.04.2020г. е за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Разпоредбата на &6.
т.62 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП регламентира случаите на
,,системност" при извършване на административно нарушение. Съобразно
приложената справка за наличие на предходни нарушения се доказва, че по
първото предхождащо наказателно постановление, жалбоподателят е
санкциониран за друго по вид нарушение. За разлика от наказателния процес
в административнонаказателното производство диспозицията и санкцията на
административните нарушения обичайно се съдържат в две отделни
нормативни разпоредби, като стойността на превишената скорост в
конкретния случай е елемент от санкционната норма, а не от
материалноправната, която е една и съща, т. е. фактите въз основа на които е
установен субекта, обекта, субективната страна и обективната страна на
деянието са едни и същи. Т. е. касае се за допуснато нарушение на една и
съща норма – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за която са предвидени няколко
санкционни хипотези, според наличието или съответно липсата на
квалифициращи белези. Строго формалният характер на производството и
тълкуването на разпоредбата на &6. т.62 от Допълнителните разпоредби на
ЗДвП определя като едно и също по вид нарушение именно това по конкретна
хипотеза на закона, в случай чл.21, ал.1 или чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Следователно за да е налице този квалифициращ признак за търсене на
отговорност спрямо жалбоподателя, предходните му влезли в сила
наказателни постановления е следвало да бъдат за извършени нарушения или
по чл.21, ал.1 от ЗДвП, или по чл.21, ал.2 от ЗДвП. Макар и публикувани в
един и същ раздел на закона – максимално допустима скорост на движение,
същата касае такава в или извън населено място, поради което и конкретното
деяние не се явява едно и също по вид нарушение. Поради тази причина не е
налице вменения на жалбоподателя квалифициращ признак ,,системност“ на
3
извършеното нарушение.
В случая е налице извършено повторно нарушение по смисъла на &
6.т.33 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, тъй като изпълнителното
деяние се явява последващо на влязлото в сила Наказателно Постановление
№ К/3534282 на ОДМВР Пловдив, РУ Карлово от 19.04.2020г. и влязло в сила
на 15.06.2020г. за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, което е за същото по вид
нарушение. Налице е предходно санкционирано деяние за същото по вид
нарушение в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното
постановление. Поради тази причина и съдът следва да упражни
правомощията си, указани в т.1 от Тълкувателно Решение № 8/16.09.2021г. на
ОСС на ВАС като преквалифицира описаното в наказателното постановление
изпълнително деяние от системно в повторно като приложи закон за по- леко
наказуемото нарушение без съществено изменение на обстоятелствената част
на нарушението. Това на свой ред обуславя изменение на санкциониращата
норма от чл.182, ал.5 във вр. с ал.1 т.4 от ЗДвП в чл.182, ал.4 във вр. с ал.1 т.4
от ЗДвП, която предвижда налагане на наказанието в съответната норма в
двоен размер.
В случая преквалифицирането на наказанието е по – благоприятно за
дееца, тъй като предвижда по – лека санкция, а именно глоба в размер на 800
лева, но без лишаване от право да управлява МПС. При извършена
служебна проверка не бяха констатирани допуснати съществени процесуални
нарушения, обуславящи отмяната на наказателното постановление на
процесуално основание.
С оглед гореизложеното обжалваното наказателно постановление се
явява незаконосъобразно и следва да бъде изменено.
По отношение на претенцията на защитника на жалбоподателя за
присъждане на разноски съдът намира, че същите не му се дължат доколкото
обжалваното наказателно постановление не е било отменено, а изменено и то
единствено по отношение на кумулативно предвиденото в закона наказание
лишаване от право да управлява МПС. В останалата му част размерът на
санкцията не е редуциран и остава същия, поради което и липсва законово
основание за по – благоприятно третиране на дееца относно присъждане на
разноски, които е направил за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ № 22 - 4332 - 009929 издадено на 03.06.2022г. от Началник
група СДВР, отдел ,,Пътна Полиция" СДВР, с което на П. С. П. от .............., с
ЕГН: ********** са наложени наказания глоба в размер на 800 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено
административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като преквалифицира
санкционната разпоредба от чл.182, ал.5 във вр. с чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП в
такава по чл. 182, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1 т.4 от ЗДвП и намалява размера
на наложеното наказание единствено на глоба в размер на 800 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на защитника на П. С. П. ............,
с ЕГН: **********, с която се иска СДВР да бъде осъдена да му заплати
сумата от 300 лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – София - град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5