Определение по дело №1238/2019 на Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№1449

 

гр. Пловдив, 16.07.2019 г.

 

ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, V въззивен състав, в закрито съдебно заседание на шестнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА

                                                                         ЧЛЕНОВЕ:  РАДОСТИНА СТЕФАНОВА

  АННА ДЪБОВА

 

като разгледа докладваното от младши съдия Дъбова гражданско дело № 1238 по описа на Окръжен съд - Пловдив за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК във вр. с чл. 407, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 25349/16.04.2019 г. на Т.Г.И. против Разпореждане от 11.02.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 7745/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е разпоредено да бъде издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение № 4341/14.05.2018 г. по ч.гр.д. № 7745/2018 г.

Частният жалбоподател счита обжалваното разпореждане за неправилно, тъй като в решението, постановено на основание чл. 422 ГПК съдът е осъдил ответника за сумата от 101, 50 лв., като е посочил, че единният му граждански номер е. Сочи, че това не е неговият единен граждански номер и последният не съответства на посочения в заповедта за изпълнение и в издадения на основание атакуваното разпореждане изпълнителен лист. Твърди се, че процесуалният представител на насрещната страна е депозирал молба за поправка на допусната в диспозитива на съдебното решение очевидна фактическа грешка, изразяваща се в погрешно посочване на ЕГН на Т.Г.И., по която към момента на депозиране на частната въззивна жалба липсва произнасяне от районния съд. Счита се, че издаденият изпълнителен лист въз основа на осъдителното решение с посочен погрешен единен граждански номер не представлява годен изпълнителен титул, тъй като заповедта за изпълнение не следва да се счита за влязла в сила. По посочените съображения намира, че районният съд е разпоредил преждевременно да бъде издаден изпълнителен лист. Моли се за отмяна на разпореждането за издаване на изпълнителен лист. Претендират се разноски.

В законоустановения за това срок по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна Сграда в режим на етажна собственост, находяща се в ***, в който се излагат доводи за нейната неоснователност. Посочва се, че първоинстанционният съд се е произнесъл с влязъл в сила съдебен акт, с който е допуснал поправка на установената очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебното решение. Счита се, че допуснатата грешка не влияе на правните последици на съдебния акт. Моли се за потвърждаване на обжалваното разпореждане, което се счита за правилно и законосъобразно. Претендира се присъждането на разноски.

            Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок по чл. 407, ал. 2 ГПК, от легитимирано лице с правен интерес от обжалването против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

            Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. по тълк.д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по обжалване на определения. Според мотивите на цитираното тълкувателно решение съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност.

            Следователно и въззивната инстанция в производството по чл. 274 и сл. ГПК дължи освен проверка за валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт, и такава досежно неговата правилност без да е обвързана от доводите за незаконосъобразност, посочени в частната жалба.

            Съдът в настоящия съдебен състав намира първоинстанционното определение за правилно, предвид следните съображения:

             С Решение № 4232/06.12.2018 г., постановено по гр.д. № 9514/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив е прието за установено, че ответникът Т.Г.И. дължи на Сграда в режим на етажна собственост, находяща се в *** сумата от 101, 50 лв., представляваща разходи за управление, поддържане и стопанисване на общите части на сградата в режим на етажна собственост за периода от месец януари 2015 г. до месец ноември 2017 г. по силата на решение от 15.01.2015 г. на ОС на Етажната собственост, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 11.05.2018 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед от 14.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7745/2018 г. на Районен съд – Пловдив. В решението съдът е посочил, че единният граждански номер на ответника Т.Г.И. е.

            С Разпореждане от 11.02.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 7745/2018 г. на Районен съд – Пловдив, заповедният съд е постановил да се издаде изпълнителен лист за сумата от 101, 50 лв., като е отхвърлил искането на заявителя в останалата му част.

            Издаден е изпълнителен лист № 1459/12/02.2019 г., с който ответникът Г. И. е осъден да заплати сумата, установена с решението по чл. 422 ГПК, за която е издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК. В изпълнителният лист е посочено, че единният граждански номер на ответника Т.Г.И. е **********.

            С Решение № 1432/15.04.2019 г., постановено по гр.д. № 9514/2018 г. на Районен съд – Пловдив е допусната поправка на явна фактическа грешка в постановеното по делото Решение № 4232/06.12.2018 г., като е постановено в диспозитива на решението навсякъде да се чете ЕГН на ответника Т.Г.И., вместо ЕГН на ответника Т.Г.И..

            Съдът в настоящия съдебен състав намира, че разпореждането за издаване на изпълнителен лист е правилно, макар последното да е постановено въз основа на решението на районният съд, в което единният граждански номер на ответната страна е погрешно посочен, преди постановяване на решението, с което е допусната поправка на явна фактическа грешка. Това е така, тъй като в издадения изпълнителен лист единният граждански номер на ответника е правилно посочен, поради което не е допуснато издаване на изпълнителен лист против лице, различно от длъжника, срещу когото е водено заповедното и съотв. исковото производство за установените в заповедта за изпълнение и съдебното решение по чл. 422 ГПК вземания. В този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Определение № 402/12.06.2015 г. по гр.д. № 3102/2015 г., ГК, IV г.о., макар и постановено по казус, при който е била допусната грешка в единния граждански номер на страна в изпълнителният лист, а не в решението, въз основа на което последният е издаден.

            На следващо място следва да се посочи, че допуснатата в съдебното решение явна фактическа грешка досежно единният граждански номер на ответната страна е отстранена от съда по реда на чл. 247 ГПК, и макар решението за поправка на очевидната фактическа грешка да е постановено след разпореждането за издаване на изпълнителен лист, решението по делото се счита за такова, както е поправено, от деня на неговото постановяване. Поправеното решение, заедно с това, постановено по реда на чл. 247 ГПК, образуват едно цяло от деня на обявяване на основното решение, защото именно в него е направен изводът на съда и с решението за поправка той не е променен.

            По изложените съображения обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

            С оглед изхода на правния спор в полза на насрещаната страна по частната жалба следва да се присъдят сторените в производството по делото разноски в размер на сумата от 300 лв.

            Определението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване, в който смисъл са и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г., постановено по тълк.д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС. .

            Така мотивиран, Окръжен съд – Пловдив

 

                                                       О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 11.02.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 7745/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА Т.Г.И., *** – адв. Н.К., да заплати на Сграда в режим на етажна собственост, находяща се в ***, сумата от 300 лв. – разноски в производството по ч.гр.д. № 1238/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

          ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                               2.