Р Е Ш
Е Н И Е
№ 722
09.11.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО
в открито съдебно заседание на
четиринадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Г.
Антоанета
Митрушева
при секретаря Дорета Атанасова
и в присъствието на прокурора
Николай Трендафилов,
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
АНД (К) №
716 по описа на Административен съд – Хасково за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба, депозирана от непълнолетния Ж.С.С., действащ със
съгласието на своята майка К.Г.С., срещу Решение № 125 от 13.07.2020г.,
постановено по АНД № 252/2020г. по описа на Районен съд – Свиленград.
В жалбата се
твърди, че решението е неправилно и необосновано. В нарушение на закона съдът
не взел предвид оплакванията за допуснати съществени нарушения на материалния
закон и на процесуалните правила, както и тези за необоснованост на НП. В тази
връзка се сочи, че е налице липса на мотиви, представляваща основание за
връщане на делото на районния съд. Не били изложени никакви конкретни
съображения защо не се приемат релевираните в жалбата доводи на защитата, като
единствено било посочено, че съдът ги намира за неоснователни. Твърдят се и
допуснати ред съществени процесуални нарушения, ограничили правото на участие и
на защита на нарушителя, който бил непълнолетен. В тази връзка се посочва, че
родителят следвало да бъде призован и да присъства на всички процесуални
действия, като задължително било и участието на защитник. Не били съобразени и
предвидените в чл. 15 от Закона за закрила на детето правила за участие на дете
в съдебни и административни процедури. Посочва се, че едно от задължителните
условия за реализиране на административнонаказателната отговорност на
непълнолетните е доказване на тяхната възможност да разбират свойството и
значението на деянието и да ръководят постъпките си, каквато преценка в случая
не била извършена от АНО. Поради това същият се произнесъл при неизяснена
фактическа обстановка, без да извърши преценка на субективната страна на
нарушението.
Сочи се, че
не са спазени и изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, а също и че не е
направена преценка по смисъла на чл. 29 от ЗАНН за наличието на маловажен
случай. При индивидуализация на нарушението наказващият орган не се съобразил с
критериите на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, като изобщо не били събрани и обсъдени
доказателства в тази насока. Същевременно било посочено, че глобата се заменя с
обществено порицание, без да става ясно, че такова наказание изобщо е наложено.
Липсвали доказателства и за компетентността на издателя на НП и тази на
актосъставителя, за самоличността и компетентността на подалия сигнал.
Описанието
на нарушението не позволявало на
наказаното лице да установи волята на наказващия орган, защото това описание
било непълно и не посочвало дали наказаното лице е извършило нарушение като
неправоспособен водач, без да притежава СУМПС, или без да е правоспособен
водач.
Налице била
и неправилна и неточна квалификация на нарушението, доколкото нормата на чл.
103 от ЗДвП била бланкетна и препращаща.
Посочва се
също, че административнонаказващият орган не изпълнил задължението си да докаже
нарушението, авторството му и вината на нарушителя, а също и, че жалбоподателят
не бил управлявал автомобила и за това липсвали доказателства.
С оглед на
така изложеното, се моли да бъде отменено изцяло обжалваното съдебно решение и
да бъде отменено процесното наказателно постановление. Претендират се
направените разноски за двете съдебни инстанции.
ОТВЕТНИКЪТ
по касационната жалба – РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ – Свиленград към ОД на МВР -
Хасково, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по
основателността на касационната жалба.
ОКРЪЖНА
ПРОКУРАТУРА - Хасково, чрез представителя си в съдебно заседание, изразява
становище, че касационната жалба е неоснователна, а атакуваното решение, като
правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след
като прецени допустимостта на жалбата и обсъди наведените в нея оплаквания,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната
жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт,
съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, същата е основателна поради следните съображения:
За да
потвърди обжалваното наказателно постановление, районният съд е преценил, че
същото е законосъобразно, а доводите, изложени от жалбоподателя –неоснователни.
Обсъдил е събраните по делото писмени и гласни доказателства, като е кредитирал
изцяло същите. Обсъдил е изложения в жалбата довод относно изискуемата
предпоставка за ангажиране на отговорността на непълнолетното лице, а именно
дали същият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, като е приел, че тази предпоставка е налице. Обсъдил е
и наведеното възражение за допуснато съществено процесуално нарушение от АНО,
изразяващо се в нарушаване правото на защита на наказаното непълнолетно лице,
тъй като при предявяването на АУАН и връчването на НП не са присъствали
неговите родители, като го е приел за неоснователно по подробно изложени в
решението доводи. Приел е също така, че преценката
на административнонаказващия орган за това, че наказаният е могъл да разбира и
да ръководи постъпките си, е обективирана със самото издаване на наказателното
постановление, като липсват доказателства в обратна насока и е стигнал до
извода, че наказаното лице не е било лишено от възможността да упражни
ефективно правото си на защита.
Установил е
също така, че при издаването на процесното НП е
отстранена неточност в акта, изразяваща се в използване на термина „не
представя” СУ, като в НП правилно било посочено, че лицето не носи СУ. Съдът е посочил, че не
се касае за съществено процесуално
нарушение, тъй като в НП този недостатък е саниран, а и същият не можел да
предизвика неяснота или да създаде ограничения за упражняване на защитата
адекватно и в пълен обем.
Обсъдил е и
наложените с обжалваното наказателно постановление наказания и е посочил, че
административнонаказващият орган е отчел факта, че нарушителят е непълнолетен и
е съобразил разпоредбата на чл. 27, ал. 4 във връзка с чл. 15, ал. 2 от ЗАНН.
Обсъдил е и липсата на данни, обуславящи извод за наличие на маловажност на
нарушението по чл. 28 от ЗАНН. Посочил е изрично, че е налице и
материалноправна компетентност на АНО.
Настоящата
инстанция намира така постановеното решение за неправилно поради следните
съображения:
На първо място, се констатира
допуснато съществено процесуално нарушение на административно-производствените
правила, доколкото, в нарушение на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1,
т. 5 от ЗАНН, както в АУАН, така и в НП не се съдържа пълно описание на едно от
констатираните нарушения – това по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и на обстоятелствата,
при които това нарушение е извършено. Макар в АУАН и НП да е описано, че
жалбоподателят е управлявал мотоциклет Хонда ЦРБ 600, не е посочена категорията
на превозното средство, съответно максималната мощност на двигателя и
отношението мощност/тегло. В случая се касае за съществен реквизит от
описанието на нарушението, тъй като съгласно посочената като нарушена норма, за
да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, а моторните превозни средства
се делят на категории, посочени в чл. 150а, ал. 2 от ЗДвП, тоест
съставомерността на деянието е в зависимост от категорията на пътното средство
и следователно същата се явява съществен елемент от състава на вмененото
нарушение. В случая не само не е посочена категорията на управляваното превозно
средство, но и горепосочените характеристики, от които тя да може да бъде
евентуално установена, не е посочено и каква категория е следвало да притежава
водачът. За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че по отношение
на това нарушение в наказателното постановление е допусната още една неточност,
доколкото като санкционна норма е цитирана тази на чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1
от ЗДвП, която предвижда административно наказание за водач, който управлява
моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, а правилната
санкционна норма е тази на чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, която предвижда
санкциониране на водач, който управлява моторно превозно средство, без да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство.
Освен поради гореизложеното, наказателното
постановление е незаконосъобразно и поради допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила при определяне на наказанието и съответно допуснато в
тази връзка нарушение и на материалния закон. Видно от акта за установяване на
административно нарушение и от обстоятелствената част на наказателното
постановление, административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за три отделни нарушения. В атакуваното постановление наказващият
орган е изброил приложимите според него санкционни норми, но не е определил отделни
наказания по трите нарушения, за които наказателното постановление е съставено.
Посочено е единствено, че „глобата се заменя с обществено порицание“, което
наказание в случая действително е приложимо, доколкото, видно от датата на
раждане на касационния жалбоподател, същият е непълнолетен към датата на
осъществяване на трите деяния. За да се пристъпи към замяната обаче, съобразно
чл. 15, ал. 1 от ЗАНН, то по отношение на непълнолетния нарушител следва първо
да бъде определено съответното наказание „глоба“, едва след което същото да бъде
заменено с наказание „обществено порицание“. Нещо повече - в случая, като е
наложил едно административно наказание за три отделни административни
нарушения, наказващият орган е нарушил и разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН. Налагането
на едно административно наказание за три различни административни нарушения
води до невъзможност да се установи за кое от трите административни нарушения е
реализирана отговорността на непълнолетния жалбоподател. От посоченото в НП, че
„глобата се заменя с обществено порицание“, не става ясно за кое от трите
нарушения административнонаказващият орган е определил наказание, което да
замени - дали за това по 103 от ЗДвП, чл. 150а, ал. 1 от ЗДВП, чл. 100, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП или и за трите. В тази връзка настоящата инстанция приема, че волята
на административнонаказващият орган е неясна, тя не може да се предполага и
извлича по тълкувателен път от съдържанието на наказателното постановление. В
този смисъл съдът намира, че при определяне на съответните наказания е било
допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, както и съществено
нарушение на процесуалните правила, което също обуславя извода, че
наказателното постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменено изцяло.
В тази връзка настоящата инстанция
приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно по
изложените по-горе мотиви. Това налага същото да бъде отменено и вместо него да
се постанови друг съдебен акт по съществото на спора, с който наказателното
постановление да бъде изцяло отменено.
С оглед изхода на спора Областна
дирекция на МВР - Хасково следва да бъде осъдена да заплати на касационния
жалбоподател сторените пред районния съд разноски - адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лева. Пред касационния съд не са представени доказателства за
реализирането на разноски, поради което не се дължи тяхното присъждане.
Водим от
горното и на основание чл. 221 от АПК, Административен съд - Хасково,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 125
от 13.07.2020г. на Районен съд – Свиленград, постановено по АНД № 252/2020г. по
описа на съда, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0351-000260/01.04.2020г.
на Началник Група към ОД на МВР
- Хасково, РУ – Свиленград Бончо Цветанов бонев.
ОСЪЖДА ОД на МВР -
Хасково да заплати на Ж.С.С. с ЕГН :
**********, действащ със съгласието на своята майка К.Г.С.,*** разноски по
делото в размер на 600 лв. (шестстотин лева).
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател:
Членове: 1.
2.