Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260178
гр. Пловдив, 05.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ПЛОВДИВ,ІІІ н.с., в публично съдебно заседание на осми януари две хиляди и двадесет
и първа година в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Жулиета Колева като разгледа
докладваното от съдията АНД № 7414/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, ІІІ
н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление /НП/ № 36-0000627/05.11.2020 г. на директор на Регионална
Дирекция „Автомобилна Администрация” Пловдив, с което на „БГ Сървис 2011“ ООД,
ЕИК ********* на основание чл. 178а, ал. 4, т.1, предл. 1во от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП), е наложена имуществена санкция в размер на 1000
лв., за нарушение на чл. 24, ал. 1 от Наредба Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.
Жалбоподателят чрез
процесуалния си представител в жалбата и писменото си становище, моли да се
отмени НП с аргумент, че не е настъпила никаква промяна на обстоятелствата и
алтернативно моли да се приложи чл. 28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, гр. Пловдив /РД АА/, не
изпращат представител в съдебно заседание, а в писменото си становище по
преписката твърдят законосъобразност на акта и съставянето му като съобразено с
процесуалните правила.
Съдът като съобрази
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Съдът намира, че жалбата
е подадена в законоопределения срок, от процесуално легитимирана страна, която
има право на жалба, поради което съдът намира, че същата е редовна и допустима.
От фактическа страна съдът намери за установено следното:
„БГ Сървис 2011“
ООД било лице, на което е издадено разрешение № 1166/15.02.2017 г. за
извършване на годишни технически прегледи. В обекта си за извършване на ГТП,
дружеството имало две линии като дейността си осъществявали посредством
техника, включваща спирачен стенд на линия едно и спирачен стенд на линия две,
които били проверени за техническа изправност на 28.11.2019 г. В седемдневен
срок, дружеството не заявило промяната на обстоятелствата в Регионалната
Дирекция на Автомобилна администрация, находяща се в гр. Пловдив, на адрес бул.
Х. Ботев , № 82. Дружеството сторило това на 02.10.2020 г. с нарочно заявление.
След като се
запознал с представените със заявлението за промяна на обстоятелствата,
документи, свид. К.К. – **** в РД АА, установил, че „БГ Сървис 2011“ ООД е
извършило нарушение още на 06.12.2019 г. и за това съставил акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/ бланков номер серия А -2019 № 277363 от 06.10.2020
г. Същият бил съставен в присъствието на представител на дружеството, а именно упълномощено
лице Л. А. А. и свидетеля Х. Ч..
На база на този акт
било съставено атакуваното наказателно постановление, като на БГ Сървис 2011
ООД била наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. на основание чл. 178а, ал. 4 предл. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл.
24, ал.1 от Наредба Н-32 /16.12.2011 г.
Горната фактическа
обстановка се доказва от показанията на актосъставителя К., свидетеля Ч., както
и от писмените доказателства АУАН, заявление с вх. № 42-03-23-1228/02.10.2020
г., Свидетелство за проверка към протокол № 248/28.11.2019 г. и свидетелство за
проверка към протокол № 247/28.11.2019 г. на стендове за измерване на
спирачните сили на ППС, Заповед РД -08-30/24.01.2020 г., пълномощно от П. Н. в
полза на Л. А..
Съдът кредитира
свидетелските показания на актосъставителя и частично на свидетеля Ч. (в частта
им къде и защо е съставен актът), доколкото същите са логични, последователни,
добросъвестно изложени и с достатъчно подробности, които се допълват взаимно,
като и не съдържат съществени противоречия. Съдът не кредитира показанията на
свид. Ч. по отношение на датата на подаване на заявлението и предмета на
проверката, тъй като същите остават изолирани и не се подкрепят от писмените
доказателства. Доказва се, че обект на периодична проверка е бил не
газанализатор а спирачни стендове, и че заявлението е подадено в началото, а не
в края на октомври. Тези неточности съдът намира, че не са умишлено
възпроизведени от свидетеля, а са плод на множеството случаи, с които
свидетелят се сблъсква при изпълнение на служебните си задължения. В останалата
си част показанията на Ч. и на актосъставителя се подкрепят от наличния
доказателствен материал.
Видно от гласните
доказателствени средства, подкрепени от писмените такива и тъй като нито се
въведоха други оспорвания на фактите, нито има доказателства, които да оборват
констатациите в акта, съдът намира за доказани фактическите констатации описани
в него.
Не се установиха други
противоречия между доказателствата, включително гласни и писмени като същите са
еднопосочни и взаимнодопълващи се.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на
АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени, като
опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да
нарушават правата на жалбоподателя.
Съдът намира, че
доколкото соченото за нарушение е извършено чрез бездействие правилно е
посочено местоизвършването на нарушението, а именно мястото на дължимото
поведение – Регионална Дирекция „АА“. По отношение на дата на соченото за нарушение
– същата е правилно изчислена, а именно след изтичането на седмодневния срок за
деклариране на обстоятелствата. Седмодневния срок е изтекъл на 05.12.2019 г. Соченото
за нарушение е извършено веднага след изтичането на този срок, а именно 06.12.2019
г. като посочването на 00:01 часа не представлява някакво нарушение на процесуалните
правила, а излишно уточнение.
Извършеното
е описано недвусмислено и изчерпателно в унисон с ангажираната административно
наказателна норма и правилото за поведение.
Актът е
съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, като соченото
за нарушение е изчерпателно описано и подробно са посочени съществените обстоятелства,
при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице, при спазване на
процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН.
Постановлението е
издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност съобразно
представената заповед № РД-08-30/24.01.2020 г., т. І.9, в предвидената от
закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е
съобразено с целта на закона. Спазен е срокът по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието
му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до
накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Нарушението е
описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият
орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките им
индивидуализиращи белези (време, място,
авторство и обстоятелства, при които са извършени).
От правна страна съдът намери следното:
След
преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че се установява
авторството на извършеното.
Съставителят
на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на
жалбоподателя като нарушение на чл. 24, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011
г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
(по-долу Наредбата). Посочената норма гласи, че при промяна на обстоятелствата,
удостоверени с документите по чл. 18, ал. 1, лицето по чл. 16 писмено уведомява
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация"
чрез ръководителя на съответното регионално звено на Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" в 7-дневен срок от извършването на
промяната или от узнаването й, като приложи документите, които я удостоверяват.
От своя страна чл. 18, ал. 1 в своята точка 10 от Наредбата сочи за такива
обстоятелства:
1.
списък на уредите, съоръженията и средствата за измерване, съдържащ данни
за наименованието, марката, модела, типа и фабричния им номер, придружен с
копие на паспортите ЕС декларация за съответствие за газоанализатора и
декларация за съответствие с одобрен тип за стендовете за проверка на
спирачните сили и димомерите, като газоанализаторът, димомерът и стендът за
проверка на спирачните сили са със софтуери, вписани в регистъра по чл. 15, ал.
1, както и
2.
свидетелства за проверки по реда на чл. 9, ал. 6.
Очевидно процесният документ,
който се приравнява на промяна в обстоятелствата в настоящият случай не са списъци
на уредите нито декларациите за съответствие, нито паспортите на уредите, тъй
като такива няма заявени и описани в АУАН и НП, а необходимостта от приложени свидетелства
за проверки. В нормата са посочени кои са въпросните свидетелства за проверки
и те не са всички такива, а именно тези по чл. 9, ал. 6 на Наредбата, която гласи
„Газоанализатори от одобрен тип по реда на Закона за измерванията, пуснати в
действие преди 30.10.2016 г., трябва да са преминали последваща проверка“
Очевидно поднормативният акт в чл. 18, ал.1 т.10 изисква единствено
свидетелства за последващи проверки за газанализатори, но не и за спирачни
стендове. Последващите проверки на спирачни стендове са уредени в чл. 9, ал. 7
от Наредбата и явно са изключени от документите по чл. 18 , ал. 1, т. 10 (или
друга точка) от цитираната наредба. Следователно не може да се вмени извършено
нарушение при несвоевременно представяне на свидетелства за последващи проверки
на спирачни стендове, доколкото чл. 24, ал. 1 се визират документи по чл. 18,
ал. 1 т. 4,6-10, и ал. 5 (в редакцията ѝ към инкриминирания период , сега
ал. 6) препраща към същите документи, а в чл. 18, ал.1 т. 10 няма посочено
изискване за представяне на свидетелства за последваща проверка на спирачни
стендове, тъй като препращането е към чл. 9, ал. 6, но не и към ал. 7 от
Наредбата.
Липсата
на задължение по чл. 24, ал. 1 при извършена последваща проверка на спирачните
стендове, лицето по чл. 16 от Наредбата писмено да уведоми в седмодневен срок изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация", прави
издаденото наказателно постановление незаконосъобразно и поради това същото
следва да се отмени.
Извън посоченото дружеството жалбоподател е
такова по чл. 16 от Наредбата и има издадено разрешение № 1166/15.02.2017 г. и
доколкото нарушението е извършено от юридическо лице, не следва да бъде обсъждана
субективната страна на деянието, тъй като отговорността му е обективна и
безвиновна и не подлежи на установяване.
Правилно е съобразена и санкционната норма на
чл. 178а, ал. 4, т. 1, пр. 1 от ЗДвП, отговарящата на задължението по чл. 24,
ал. 1 от Наредбата, а определеното наказание е справедливо и законосъобразно.
Не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е.
не е налице „маловажен случай” на административно нарушение, доколкото извършеното
не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от други такива случаи и
периодът от 11 месеца след извършване на нарушението не може да се приеме за
малозначителен. Тъй като нарушението е формално и се осъществява чрез
бездействие, ненастъпването на вредни последици не може да бъде аргумент за
приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Не е направено искане за разноски от страна на жалбоподателя и не е
представен списък, поради което такива не следва да се присъждат.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
36-0000627/05.11.2020 г. на директор на Регионална Дирекция „Автомобилна
Администрация” Пловдив, с което на „БГ Сървис 2011“ ООД, ЕИК ********* на
основание чл. 178а, ал. 4, т.1, предл. 1во от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП), е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв., за нарушение на
чл. 24, ал. 1 от Наредба Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.
Решението подлежи
на обжалване в 14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му
пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
МГ