РЕШЕНИЕ
№ 104
гр. Търговище, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на петнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТИХОМИР П. ПЕТКОВ
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
при участието на секретаря СТАНКА Б. ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20213500500239 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца “Теленор България“ ЕАД-
гр.София, ЕИК ********* против решение №359/ 09.08.2021г. по гр.д.
№1351/2020г. на Районен съд-Търговище в частта му, с която като
неоснователен е отхвърлен предявения от него срещу ответника Г. СТ. Г. от
с.О., общ.Търговище иск по чл.422 от ГПК във вр.с чл.92 от ЗЗД за
установяване на вземане в общ размер на 225.82 лв., представляващо
неустойки за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги относно
№********** в р-л 4, т.3 от допълнително споразумение №****** към
договор за мобилни/фиксирани услуги от 23.06.2018г. и относно №****** в
р-л 3, т.4 от допълнително споразумение №******* към договор за мобилни/
фиксирани услуги от 25.04.2018г. С доводи за нарушения на закона и за
необоснованост, въззивникът моли за отмяна на решението в тази му част и за
уважаване на предявения иск в посочения размер, ведно с присъждане и на
съответните разноски в заповедното и исковото производство.
С писмен отговор по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК назначеният
1
на ответника особен представител-адв.В.А. от АК-Търговище оспорва
основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението
в обжалваната му част.
След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд
констатира следното:
Решението е валидно и допустимо.
Жалбата е допустима и основателна.
Предявеният иск по чл.422 от ГПК във вр.с чл.92 от ЗЗД за
установяване на вземане в общ размер на 225.82 лв., представляващо
неустойки за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги относно
№********** в р-л 4, т.3 от допълнително споразумение №****** към
договор за мобилни/фиксирани услуги от 23.06.2018г. и относно №****** в
р-л 3, т.4 от допълнително споразумение №******* към договор за мобилни/
фиксирани услуги от 25.04.2018г., е обоснован с неизпълнение от страна на
ответника, довело до предсрочно прекратяване на договорните отношения и
възникване на посоченото задължение за заплащане на неустойки.
Особеният представител на ответника оспорва иска с възражения за
недължимост на посочените суми.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд
прие за установено следното:
С договор за мобилни услуги № ******/04.09.2017 г. на ответника е
предоставен мобилен номер ******, а с договор за мобилни услуги №
******/24.02.2018г.-мобилен номер **********.С допълнително
споразумение № ****** към договор за мобилни/фиксирани услуги от
25.04.2018 г. за мобилен номер -****** е приет нов абонаментен план, със
стандартна месечна абонаментна такса 30.99 лв. с вкл. ДДС или 25.82 лв. без
вкл. ДДС, а с допълнително споразумение №****** към договор за
мобилни/фиксирани услуги и договор за лизинг от 23.06.2018 г. за мобилен
номер ****** е приет нов абонаментен план (със стандартна месечна
абонаментна такса 20.99 лв. с вкл. ДДС или 17.49 лв. без вкл. ДДС), като на
ответника е предоставен мобилен телефонен апарат HUAWEI Y6 2018 Dual
Blue.Предоставянето на устройството е уговорено от страните в отделен
договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 252.77
лв. с вкл. ДДС. За ползването лизингополучателят се задължил да извърши 23
2
месечни лизингови вноски в размер на 10.99 лв. с вкл. ДДС всяка, като е
предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през
отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.Сроковете са продължени до
25.04.2020г., респ. до 23.06.2020г., като договорът е прекратен предсрочно
поради неизпълнение от потребителя-неплащане на задължения с падеж от
09.08.2018г., 09.09.2018г. и 10.10.2018г.Съгласно клаузите в р. 4, т. 3 от
допълнително споразумение №****** към договор за мобилни/ фикси-рани
услуги от 23.06.2018г. и за номер *** *** в р. 3, т. 4 от допълнително
споразумение № ******* към договор за мобилни/фиксирани услуги от
25.04.2018г., потребителят дължи неустойка в размер на сумата от всички
стандартни за абонаментния план месечни такси от прекра-тяването на
договора до края на първоначално предвидения срок на действието му, като
така определената неустойка не може да надвишава сумата от три
стандартни месечни абона-ментни такси за номера без вкл. ДДС, както и
част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси,
съответстваща на оставащия срок до края на договора (в случай, че такива
отстъпки са уговорени от страните); както и част от стойността на отстъпките
за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок
до края на договора за мобилни услуги (в случай че такива устройства са
били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).
Спорът е дали посочените клаузи са действителни и дали пораждат
предвидените правни последици.
Служебно известно е на съдилищата, че между заявителя „Теленор
България“ЕАД-гр.София и Комисията за защита на потребителите-гр.София
е сключено споразумение от 12.01. 2018г. относно справедливия размер на
неустойката, която един ползвател на предлаганите от заявителя мобилни
услуги дължи, в случай на виновно прекратяване на договора при определени
условия. Съгласно постигнатото споразумение неустойката не следва да
надхвърля трикратния размер на абонаментните такси, ако крайният срок на
договора за мобилни услуги изтича след повече от три месеца.
В конкретния случай, размерът на дължимата неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за ползвания абонаментен пакет по вина или
инициатива на потребителя е определена по този начин, като претендираните
неустойки са именно в размер на по три месечни абонаментни такси, без
ДДС.
3
При тези обстоятелства и доводи, клаузата за договорената между
страните неустойка не се явява неравноправна, респ. нищожна, тъй като не
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, и не противоречи на добрите нрави ( т. 3 от ТР № 1/2009 г. от 15
юни 2010 г. по тълк.дело № 1 по описа за 2009 г. на ОСТК, ВКС).
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е неправилно в
отхвърлителната му част и на осн.чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде
отменено, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което
претенцията на ищеца по чл.92 от ЗЗД за установяване на вземане в общ
размер на 225.82 лв. бъде уважена, в съответствие и със заключението на
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, като на ищеца се
присъдят направените по делото във въззивната инстанция разноски в размер
на 175 лв., както и допълнително- направените в исковото производство пред
районния съд разноски в размер на 350 лв.За заповедното производство
разноските са присъдени от районния съд и в пълния им размер от 385 лв. и
допълнително не следва да се присъждат.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №359/09.08.2021г., постановено по гр.д.
№1351/2020г. по описа на Районен съд-Търговище в частта му, с която като
неоснователен е отхвърлен предявения от ищеца “Теленор България“ ЕАД-
гр.София, ЕИК ********* срещу ответника Г. СТ. Г. от с.О., общ. Търговище,
ЕГН:****** иск по чл.422 от ГПК във вр.с чл.92 от ЗЗД за установяване на
вземане в общ размер на 225.82 лв., представляващо неустойки за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги относно №********** в р-л 4, т.3
от допълнително споразумение №****** към договор за мобилни/фиксирани
услуги от 23.06.2018г. и относно №****** в р-л 3, т.4 от допълнително
споразумение №******* към договор за мобилни/ фиксирани услуги от
25.04.2018г., на осн.чл.271, ал.1 от ГПК, като
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане на
“Теленор България“ ЕАД-гр.София, ЕИК 130460 283 срещу Г. СТ. Г. от с.О.,
общ.Търговище, ЕГН:********** за сумата 225.82 лв., представляваща
неустойки за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги относно
4
№********** в р-л 4, т.3 от допълнително споразумение №****** към
договор за мобилни/фиксирани услуги от 23.06.2018г. и относно №****** в
р-л 3, т.4 от допълнително споразумение №******* към договор за мобилни/
фиксирани услуги от 25.04.2018г., на осн.чл.422 от ГПК във вр.с чл.92 от
ЗЗД.
ОСЪЖДА Г. СТ. Г. от с.О., общ.Търговище, ЕГН:********** да
заплати на “Теленор България“ ЕАД-гр.София, ЕИК ********* направените
по делото във въззивната инстанция разноски в размер на 175 лв., както и
допълнително- направените в исковото производство пред районния съд
разноски в размер на 350 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
В останалата му необжалвана част решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване-чл.280, ал.3, т.1
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5