Протокол по дело №3071/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 267
Дата: 18 февруари 2022 г. (в сила от 18 февруари 2022 г.)
Съдия: Светлана Тодорова
Дело: 20213100503071
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 267
гр. Варна, 17.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Диана К. С.

Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
Сложи за разглеждане докладваното от Светлана Тодорова Въззивно
гражданско дело № 20213100503071 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
-ро
След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1, предл. ІІ от ГПК:
Въззивникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“, редовно уведомен, представител
не се явява, представлява се от адв. Т.С., редовно упълномощена и приета от
съда от преди.
Въззиваемата Р. Б. Л., редовно призована, чрез пълномощник, не се
явява лично, не се представлява.
Депозирана е молба вх. № 3766/15.02.20122 г. от пълномощника на
въззиваемата страна Р. Б. Л. - адв. Ц.Б., с искане за даване ход на делото в
негово отсъствие.
АДВ. С.: Моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице пречки по хода на делото предвид
редовното призоваване на страните, поради което

О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

1
съгласно Определение № 144/13.01.2022 г.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света
София“ № 7, ет. 5, чрез адвокат Т.С. АК Варна, срещу Решение № 262791 от
09.11.2021 г., постановено по гр.д.№ 13978/2020 г. по описа на ВРС,
поправено с Решение № 262791/09.11.2021 г. и с определение №
266190/01.12.2021г., в ЧАСТТА, в която е уважен предявения от Р. Б. Л. с
ЕГН ********** срещу ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕИК ********* за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди над сумата от
1000 лева до присъдения размер от 5300 лева, ведно със законната лихва от
14.05.2019 г. В жалбата се излага, че решението е незаконосъобразно,
неправилно, необосновано и е постановено в разрез със събрания в хода на
процеса доказателствен материал. Жалбоподателят твърди, че
първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани по делото
доказателства и избирателно е формирал убеждението си само по част от тях.
Сочи, че съдът е уважил претенцията на ищеца за обезщетяване на
неимуществени вреди в завишен размер, който не съответства на
претърпените вреди, съответно придружаващите ги болки и страдания.
Позовава се на приетата и неоспорена СМЕ, съгласно чието заключение
получените травматични увреждания отзвучават без дефицит за около 2-3
седмици, който извод кореспондира с данни за ползван от пострадалата
отпуск поради временна неработоспособност за период от десет дни. Сочи се,
че следва да се отчете и обстоятелството, че ищцата страда от дългогодишни
хронични болестни промени на сърдечно-съдовата система и опорно-
двигателния апарат без причинна връзка с ПТП. На 1 следващо място се
поддържа, че съгласно заключението по СПЕ Специфичната изолирана
фобия, свързана с пресичане на улица, придобита след инцидента, е в процес
на разграждане и предоляване, като Л. успява да преодолее страха си, излиза
сама и ходи на работа. Освен това с липсата на предприети своевременно
мерки за справяне с емоционалните симптоми и реакцията на стрес, ищцата е
способствала за продължителността на възстановителния период. На
следващо място се оспорва извода на съда за неоснователност и недоказаност
на въведеното възражение за съпричиняване, като настоява, че с поведението
2
си пешеходката е нарушила разпоредбите на чл.113, ал.1 и чл.114, ал.1 от
ЗДвП, като е навлязла внезапно на платното за движение и преди да навлезе в
него не е съобразила разстоянието между нея и приближаващото се ППС и
скоростта му на движение. Оспорва се приложението на чл. 119, ал. 5 от
ЗДвП, доколкото застрахованото МПС не се е движило със скорост над
разрешената за съответния пътен участък, а по отношение нарушението на
правилата за движение по пътищата няма съдебен акт, който да се ползва със
задължителна сила. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и
присъждане на разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна Р. Б. Л., чрез
пълномощник, депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата като
неоснователна и необоснована. Твърди, че решението на първоинстанционния
съд е правилно и мотивирано и следва да бъде потвърдено. Оспорва се
поддържаното от въззивника възражение за съпричиняване, като се настоява,
че формираните от съда мотиви, касаещи относимостта на разпоредбата на
чл.119, ал.5 във вр. ал.1 от ЗДвП са правилни. Настоява се, че съдът правилно
е възприел фактите и доказателствата, удостоверяващи вида, степента и
характера на получените увреждания, като е дал адекватна оценка при
обезщетяването им Моли за потвърждаване на решението и присъждане на
разноски.
АДВ. С.: Поддържам така депозираната въззивна жалба. Нямам
възражения по получения проектодоклад. Няма да соча нови доказателства.
Представям списък с разноски.
Съдът докладва молбата на въззиваемата Р.Л. в частта, в която
поддържа отговора, оспорва въззивната жалба като неоснователна и заявява,
че няма да сочи нови доказателства, няма доказателствени искания. По
същество настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
СЪДЪТ по представените списъци с разноски
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА представения от процесуалния представител на
въззивника списък с разноски по чл. 80 от ГПК, договор за правна защита и
съдействие № 278/26.10.2021 г., платежно нареждане № 3197775/06.12.2021 г.
от Общинска банка, фактура № 313/06.12.2021 г., удостоверение за
3
регистрация по ЗДДС към 19.09.2018 г., както и представените от
процесуалния представител на въззиваемата страна списък с разноски по чл.
80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие Серия Б №
**********/14.02.2022 г.
АДВ. С.: Няма да правя възражение за прекомерност на исканото
адвокатско възнаграждение.
С оглед процесуалното поведение на страните, съдът счете делото за
изяснено от фактическа и от правна страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. С.: Уважаеми окръжни съдии, моля да отмените
първоинстанционното решение над размера от 1000 лв. до присъденото
обезщетение от 5300 лв. При процесното пътно-транспортно произшествие
ищцата е понесла леки травми, които не изискват някакви интервенции и
минават в рамките на 2-3 седмици без някакво специално лечение и
преминават без дефицит. На следващо място, събитието е било психогенно за
нея, но не е довело до психично разстройство, като самата ищца е
способствала за задълбочаване на възникналата тревожност. Не е взела
никакви мерки за това, като намирам, че това повечение не следва да
рефлектира върху отговорнността на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“. Поддържаме възражението си за съпричиняване и
считам, че определеният размер от застрахователя от 1000 лв. в достатъчна
степен обезщетява ищцата за понесените вреди. Моля за решение в този
смисъл, както и да ми присъдени сторените разноски.
След изслушване на устните състезания, съдът обяви, че ще се
произнесе с надлежен съдебен акт в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:07
часа.

Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4