РЕШЕНИЕ
№ 185
гр. Благоевград, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Калинка К. Иванова
при участието на секретаря Христина Хр. Манева Янкова
като разгледа докладваното от Калинка К. Иванова Административно
наказателно дело № 20221210201675 по описа за 2022 година
Делото е образувано с жалба от Р. З. С. с ЕГН ********** с постоянен адрес в с. М., община
С., ул. "И. В." № срещу Наказателно постановление № BG29032022/5800/P8-
562/20.09.2022г., издадено от Директор на Националното ТОЛ управление към Агенция
„Пътна инфраструктура“, с което е наложено административно наказание глоба в размер на
1800 лева за нарушение по чл. 179, ал. За от Закона за движение по пътищата. Искането е за
отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно и за присъждане на
разноски за процесуално представителство в размер на 350лв. Наказващият орган се
представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата и пледира за присъждане на разноски
за процесуално представителство, както и за прекомерност на платеното адвокатско
възнаграждение. По делото са представени писмени доказателства, описани в съдебния
протокол и са разпитани като свидетели контролните органи, участвали в
административнонаказателното производство.
Анализ на тези доказателства дава основание на съда да приеме, че са установени следните
съществени за делото факти:
Административнонаказателното производство е образувано с акт за установяване на
административно нарушение АУАН № BG29032022/5800/P8-562/29.03.2022г., съставен от
Ю. П. - старши инспектор в ТД Митница София, служебен адрес гр. С., ул. В. № срещу Р. З.
С. от с. М., община С., след като се е установило, че на 29.03.2022 г. на граничен контролно-
пропускателен пункт Кулата е пристигнало пътно превозно средство с per. № - влекач марка
"Р. М." с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона, управлявано от Р. З..
1
След извършена проверка от контролните органи е установено, че на 01.03.2022г. в 10:35
часа този автомобил с регистрационен № се е движел по път I-1, отсечка 366+104, включен в
обхвата на платената пътна мрежа и за него е била дължима, но не е била заплатена пътна
такса за автомобила, съгласно правилата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. За
извършеното административно нарушение е генериран доказателствен запис -доклад от
електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с номер на нарушението №
D9EFFE3F4DC24AF1E053021F160A9C67. Актът за установяване на административно
нарушение е съставен в присъствието на свидетеля К. Я. - инспектор в ТД Митница София
и е връчен на водача Р. С.. В хода на извършената проверка на 29.03.2022г. водачът е
заплатил дължимата независимо от съответната административнонаказателна санкция такса
по чл. 106, ал. 5 от Закона за пътищата в размер на 133,00 лева. След връчване на акта е
имало 14 дневен срок, в който нарушителят е можел да плати компенсаторна такса по чл. 10,
ал. 2 от Закон за пътищата, което би го освободило от административнонаказателна
отговорност, но такава компенсаторна такса не е постъпвала по сметка на АПИ. В този срок
е постъпило възражение от работодателя на С. и собственик на МПС с рег. № - "Киог"
ЕООД с управител К. З., в което е посочено, че в автомобила е имало поставено бордово
устройство, свързано със система за отчитане на изминато разстояние и превозвачът е
платил такса за преминаване по маршрут Благоевград-Кулата. По неясни причини за около 7
минути бордовото устройство не е предавало данни към националния доставчик на услуги
за електронно таксуване, но след това е платена такса от 133 лв. за движение в целия
участък и поради това, както и защото дружеството разполага с 60 камиона, за които
редовно плаща всички дължими пътни такси е поискано да не бъде налагана допълнителна
санкция. Тези възражения са потвърдени от К. З. и пред съда. Възраженията са преценени
като неоснователни и въз основа на акта е издадено наказателно постановление №
BG29032022/5800/P8-562/20.09.2022г. от директора на Националното тол управление към
Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на Р. С. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1800 лева за нарушение по чл. 179, ал. За от Закона за движение по
пътищата. Наказателното постановление е връчено на 10.10.2022г. и е обжалвано пред РС
Благоевград при спазване на правилата на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Установените по делото факти дават основание на съда за преценка, че жалбата е допустима
и основателна по съществото си. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т.2 от Закон за
пътищата за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за
таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси за изминато разстояние
- тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3 от Закона, като заплащането на ТОЛ
таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки
от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа
на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е
навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за
съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от
техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от
категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му
2
характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. Съгласно чл. 10е, ал.
1 от Закона за пътищата контролът на граничните контролно-пропускателни пунктове по
изпълнение на задължението на пътните превозни средства с българска и чуждестранна
регистрация за заплащане на таксите по чл. 10 се осъществява от длъжностни лица на
Агенция "Митници" , като съгласно ал. 2 превозно средство, което е пристигнало на
граничен контролно-пропускателен пункт в направление да напусне територията на
Република България, за което не е заплатена такса и/или не са изпълнени съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние, може да напусне страната само след
заплащане на компенсаторна такса. Правомощията на длъжностни лица от Агенция
"Митници" да осъществяват контрол върху плащането на тол таксите и установяване на
административни нарушения за неизпълнение на тези задължения са предвидени в чл. 167,
ал.3 а и 3 б от Закон за движение по пътищата, който предвижда правото да осъществяват
контрол върху заплащането на пътните такси. Съгласно чл. 167а, ал. 3 ЗДвП електронната
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади
за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, към които автоматично се прилагат
статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения –
видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват
доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство,
неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото
средство – част от системата. Следвайки тези правила и в рамките на законовите си
правомощия инспектори от Агенция Митници са извършили проверка на МПС с рег. № ,
марка и модел "Р." с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона, който на
29.03.2022г. е бил на КГПП Кулата на излизане на страната и са установили, че МПС се
управлява от Р. С., че на 01.03.2022г. в 10.35ч този автомобил с регистрационен № се е
движел по път I-1, отсечка 366+104, включен в обхвата на платената пътна мрежа и за него е
била дължима, но не е била заплатена пътна такса за автомобила, съгласно правилата на чл.
10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Тези установени по време на проверката обстоятелства
не са били достатъчни за да бъде привлечен към наказателна отговорност водача на
автомобила Р. С., тъй като не е било установено, че той е управлявал автомобила на
01.03.2022г., когато с МПС е допуснато нарушение на задължението по чл. 10, ал.1, т.2 от
Закон за пътищата. Задължението за установяване на нарушителя се носи както от
контролните органи, които образуват административнонаказателното производство със
съставяне на акт за установеното административно нарушение, така и от наказващия орган,
като съгласно чл. 53 от ЗАНН наказващият орган издава наказателно постановление, с което
налага на нарушителя съответно административно наказание, когато установи по несъмнен
начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило и
неговата вина, ако не са налице основания за прекратяване на производството, за
прилагането на чл. 28 или не е сключено споразумение с нарушителя. Изпълнението на
задълженията са изясняване самоличността на нарушителя следва да бъде изпълнено в хода
3
на административнонаказателното производството, което не е сторено от Директора на
Националното ТОЛ управление към АПИ София. Съдът посочва, че съгласно разпоредбата
на чл. 188 от Закон за движение по пътищата собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като
собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Обстоятелството кой е
управлявал МПС в момента на допуснатото нарушение е следвало да бъде установен по
данни от собственика на автомобила, който с декларация по реда на чл. 189 от ЗДвП може
да декларира това обстоятелство или да понесе наказание за извършеното с автомобила
административно нарушение. В този случай без да бъде изследван въпросът кой е
собственик на МПС и кой го е управлявал по време на извършване на нарушението на
01.03.2022г., за извършеното нарушение без да има действително основание е наказан Р. С..
На следващо място съдът установява неяснота относно обстоятелствата на санкционираното
нарушение, тъй като разпоредбата на чл. 179, ал.3а от Закон за движение по пътищата
предвижда санкция за този водач, който управлява пътно превозно средство от категорията
по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние,
съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за
същата, съобразно категорията на пътното превозно средство. Елементите от състава на това
нарушение се различават от описаното в акта и наказателното постановление, където е
посочено, че С. е отговорен за това, че на 01.03.2022г. в 10.35ч. с МПС с рег. № се е
движело по път I-1, отсечка 366+104, който е част от платената пътна мрежа, че за
автомобила се е дължала тол такса за изминато разстояние, но не е платена. Тук съдът
подчертава, че задължението на водача не е плащане на дължимата пътна такса, тъй като
това е задължение на собственикът на автомобила, а водачът му е длъжен да извърши
необходимите действия за установяване на дължимата пътна такса. Такова неизпълнение на
законовите задължения не е установено и не е описано в акта и наказателното
постановление, поради което за наказаното лице е създадена неяснота относно действията
или бездействията, които са квалифицирани като нарушение и основанието да бъдат
наказание - т.с допуснато е съществено ограничаване на правото на защита, което води до
незаконосъобразност на наказателното постановление.
Обобщавайки съдът преценява, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено, както и в полза на жалбоподателя да бъдат
присъдени разноски за процесуално представителство. Съдът отчита предвидения в Наредба
за минималните адвокатски възнаграждение размер за този вид дела и действителната
правна и фактическа сложност на делото и преценява, че платеното адвокатско
възнаграждение от 350 лв. съответства на тези изисквания и следва да бъде присъдено в
полза на жалбоподателя като разноски за процесуално представителство. Поради
направените изводи, съдът счита, че не е необходимо да се произнася по отношение на
4
останалите възражения в жалбата. Обобщавайки на основание чл. 63, ал.1 и ал.2, т.1 и чл.
63д от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG29032022/5800/P8-
562/20.09.2022г., издадено от Директор на Националното ТОЛ управление
към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което е наложено административно
наказание глоба в размер на 1800 лева за нарушение по чл. 179, ал. За от
Закона за движение по пътищата на Р. З. С. с ЕГН ********** с постоянен
адрес в с. М., община С., ул. "И. В." № .
ОСЪЖДА Национално ТОЛ управление да плати на Р. З. С. сумата от 350 лв.
за направениет оп делото разноски за процесуално представителство.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от
съобщаване на страните пред Административен съд Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5