Решение по дело №1291/2018 на Районен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                 

 

         № 4406

                                             гр.Варна , 18.10.2019год.

 

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

                                   

ВАРНЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА ОТДЕЛЕНИЕ , ХVІ-ти  състав, в публично заседание на осемнадесети септември през  две хиляди и  деветнадесета   година , в  състав:                                                                                                                                                                                

 

  РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА

                                                              

при секретаря  ГАЛЯ ДАМЯНОВА  , като разгледа докладваното от съдията гр.дело №1291  по описа за 2018год. , за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

Искът разглеждан по настоящото дело, намира своето правно основание в разпоредбите на чл.2 „б“ от ЗОДОВ вр. чл.8, ал.2 от  ЗОДОВ. 

 Ищецът Д.А.Я. ЕГН ********** ***,чрез пълномощник АДВ.Н. Д. Т. ***, към момента на постановяване на решението със съдебен адрес:***, чрез адв.Д. М., претендира от съда да постанови решение с което да осъди ответника П. НА Р. Б. БУЛСТАТ * * да й заплати сумата в размер на 10 000лв. /десет хиляди лева/, на основание чл.2 „б“ от ЗОДОВ, представляваща обезщетение за нарушението на чл.6, пар.1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи-правото при наличие на наказателно обвинение спрямо ищеца, делото да бъде разгледано в разумен срок, поради продължило спрямо нея неоснователно наказателно преследване по ДП №406/2009год. и образуваните въз основа на него НОХД №425/2013год. и 227/2014год. за срок от 5 години 8 месеца и 24 дни, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 27.04.2017год. до окончателното й изплащане.  

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

Ищцата работи в системата на данъчна администрация първоначално като данъчен инспектор в Данъчна служба „ДДС“ към Териториална данъчна дирекция Варна, а след закриването й - в структури със същата насоченост в ТДД Варна, като към август 2011 година е главен инспектор по приходите в отдел КОНТРОЛ, Дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители“ към ТД на НАП Варна.

След извършени две ревизии от колегите й от ТД на НАП Варна е установено, че търговско дружество „Е. 01“ ЕООД има данъчни задължения в големи размери по повод възстановяване на ДДС, при което управителят на дружеството П. М., уплашен от разкритията, се е явил пред съответните правозащитни органи с признание за извършеното от него престъпление и е дал обяснения и за други лица, които според него са били съпричастни към извършените противоправни деяния.

Вместо да бъде образувано наказателно производство срещу П. М. и съучастниците му, органите на досъдебното производство под ръководството на наблюдаващия случая прокурор от Окръжна прокуратура Р. Л. са решили, че П. М. ще бъде единствено и само свидетел по делото, приемайки, че той е посредствен извършител, така сякаш той сам лично не е съставял и съзнателно се ползвал от документи с невярно съдържание, чрез които е дал възможност на други лица да получат неправомерно значителни парични средства.

Така след като на 13.03. 2009 година е започнала проверка по повод жалба на П. М., подадена в ОД на МВР и ВОП срещу Я. Я. и Б. М., че са го измамили и злоупотребили с него и създаденото на негово име дружество Е.01 ЕООД, в резултат на което от НАП Варна са му съставени ревизионни актове с установени данъчни задължения в големи размери и започнали изпълнителни дела по повод влизането в сила на тези ревизионни актове, на 08.08.2009 година е образувано досъдебно производство № 406/2009 по описа на ОД на МВР - Варна, „ПОЛИЦЕЙСКО РАЗСЛЕДВАНЕ“, група „ИКОНОМИЧЕСКА ПРЕСТЪПНОСТ“. Първоначалното разпореждане е за разследване на извършено престъпление срещу тези три лица като извършители, включително Миланов.

За приключване на разследването е определен законният срок, визиран от нормата на чл.234 ал.1 НПК - два месеца. След образуване на производството не са провеждани активни действия по събиране на необходимите доказателства, като за времето от 01.12.2009 година до 22.04.2010 година не са извършвани действия по разследването, а на 22.04.2010 година отново е разпитан П. М., пак като свидетел.

Въпреки че към този момент е било очевидно, че М. е извършил лично противоправни деяния, вместо по-късно същият да бъде привлечен към наказателна отговорност, започва събиране на доказателства за проверка на неговите показания и обективно установени факти по делото относно източниците на средства на М., като се събират множество доказателства - писмени и чрез разпит на свидетели, които в крайна сметка ще се окажат ненужни в производството, защото тенденциозно М. не е привлечен към наказателна отговорност, не е установен произхода на средствата, с които са извършвани първоначалните плащания по сделките и изобщо разследването е проведено в грешна посока - срещу подведените данъчни служители, а не срещу реалните извършители.

ЕДНА година след образуване на производството е поискана информация за движението по сметките на фирмата на М., след това са разпитвани свидетели за установяване на действителността на неговите сделки, като са събирани доказателства за престъпната дейност на М., който в нито един момент по-късно не е привличан като обвиняем, поради което всички тези разпити нямат отношение към насоката на разследването.

Едва на 27.07.2011 година - почти две години след образуване на досъдебното производство е повдигнато първото обвинение на един от реалните извършители на престъпленията, предмет на разследването - осъдения по-късно Я. Я.

Въпреки че към този момент от събраните доказателства е било очевидно, че част от данъчните служители са били подведени да издадат в изпълнение на служебните си задължения съответните актове, чрез съставянето и представянето пред тях на документи с невярно съдържание, а по отношение на екипа на ищцата  с К. А. - при липса на данни за извършено от тях нарушение при издаване на Акт за прихващане и възстановяване на данък ДДС, КОЙТО ДАНЪК Е ИЗЦЯЛО ВНЕСЕН ПО СПЕЦИАЛНАТА ДДС СМЕТКА на получателите на процесните доставки, които са и съставители на всички счетоводни документи, по които е възстановен този данък и срещу които лица не се провежда разследване, като част от тях са разпитвани като свидетели, разследването неправилно е насочено и спрямо тях, като на 04.08.2011 година   й е повдигнато обвинение и е  привлечена към наказателна отговорност за извършени престъпления по чл.256 ал.2 вр. ал.1 НК и по чл.282 ал.3 вр.- ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК, като й е  определена мярка за неотклонение „Парична гаранция в размер на 1000 лева“.

Изводите на органите на досъдебното производство, че са налице достатъчно доказателства за повдигане на обвинение спрямо нея и колегата й са напълно необосновани, което води впоследствие до постановяване на оправдателни присъди.

След повдигане на обвинение спрямо нея и останалите данъчните служители започва безсмислено събиране на доказателства за тяхната вина, каквато всъщност не са имали, поради което няма и как да се докаже факт, който не съществува.

Вместо да бъде разследван и реализирана наказателната отговорност на М. и действителните му съучастници, досъдебната фаза на наказателното производство по указания на наблюдаващия прокурор е насочено срещу нея самата и още няколко данъчни служители, издали актове на прихващане и възстановяване на ДДС и извършили първата ревизия на проверяваното дружество, които са били подведени от съставените многобройни документи с невярно съдържание, което е установено впоследствие в хода на втората ревизия и след извършени по повод на нея насрещни проверки.

Образуваното досъдебно производство вместо да разследва освен един от действителните участници в противоправните действия - осъдения по-късно Я. Н. Я. и останалите негови съучастници, насочва по разпореждане на наблюдаващия прокурор разследването спрямо данъчните служители, една от които  е  ищцата.

При проследяване хронологията на разследването, името на евентуалния ръководител на групата Б. М. трайно и целенасочено се появява във всеки проведен разпит на различни свидетели, било като заемодатели, било като шофьори, счетоводители или доставчици на дружество „Е. 01“ ЕООД до към средата на 2010 г., след което фокусът на разследването вместо към установяване на схемата и участниците в измамата, изведнъж се насочва към служители на НАП, включително и към нея, като от 2011 г. нататък липсва каквото и да е разследване в друга посока и търсене на реалните извършители, въпреки че чрез проведените графологически експертизи е установена по несъмнен начин съпричастността на П. М. към извършените множество неверни документирания, но въз основа на тези доказателства спрямо него няма повдигнати обвинения - т.е събираните доказателства НЕ СА ПО ПОВОД ПРЕДМЕТА НА РАЗСЛЕДВАНЕТО.

Затова се провеждат действия по събиране на множество излишни за целите на това производство доказателства, които по-късно ненужно са проверявани в съдебната фаза на процеса, като именно заради събирането и проверката на ненужни доказателства делото е отлагано няколко пъти и в съдебната фаза на процеса. Такива доказателства например са разпитите на лицата, за които свидетелят П. М. твърди, че са му предоставили парични заеми, както и разпитите на лицата, представляващи търговските дружества, с които са оформени документи за сключени сделки, при положение, че дължимият ДДС по тези сделки е бил начислен и внесен.

След като 04.08.2011г. с Постановление за привличане на обвиняем, докладвано на наблюдаващия прокурор на 22.07.2011 г. е обвинена в най-тежкото за човек с нейната  професия престъпление, а именно че е съучастник в организирана схема за източване на ДДС - чл. 256 ал. 2 вр.1 от НК и извършване на особено тежък случай на престъпление по служба по чл. 282 ал. 3 вр. ал.2 вр. ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК, се твърди, че били събрани „достатъчно доказателства за виновността й“, при положение, че такива никога не са съществували.

На основание чл. 61 от НПК й е  взета мярка за неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 1000 лв., която внася в указания  срок, като единствено и само защото изтича максималния срок за приложение на мерките за процесуална принуда, с Постановление от 18.10.2013 на Зам. Окръжния прокурор при ОП Варна Р. Л. мярката й за неотклонение е отменена, а внесената парична гаранция - върната.

В хода на досъдебното производство, въпреки възраженията й, че не е извършила противоправно деяние и няма основание за повдигане на обвинение спрямо нея, доводите й не са възприети от провеждащия разследването, предвид изричните указания на наблюдаващия прокурор.

Като последица от привличането й като обвиняем и в изпълнение на законовите разпоредби със Заповед № 296 от 25.08.2011 г. на Изпълнителния директор на НАП, поради образуваното наказателно производство срещу нея на основание чл. 100, ал. 2 / Обявена за противоконституционна от КС на РБ - ДВ, бр. 38 от 2016 г / от ЗДСл е временно отстранена от служба, считано от датата на връчването й /26.08.2011г./ до произнасяне на компетентните органи с надлежен акт, което се случва почти шест години по-късно.

През следващите седем месеца след така повдигнатите й без никаква аргументация обвинения не са извършени следващите се процесуални действия за своевременното приключване на разследването.

Вместо след взето решение да се повдигне обвинение на нови двама данъчни служители разследването спрямо тях да бъде отделено в отделно производство - още повече че деянието им е подсъдно като първа инстанция на Районен съд, без същите да са обвинени, че са в съучастие с когото и да е от останалите обвиняеми - заради това излишно усложняване на конкретното производство забавянето както на досъдебната му фаза, така и по- късно съдебната фаза продължава много повече от разумния срок.

В хода на досъдебното производство на 07.03.2012 г. й е връчено ново Постановление за привличане на обвиняем от 20.12.2011 г., санкционирано от наблюдаващия прокурор, в което обвинението по чл. 256 ал. 2 от НК не се поддържа, а остава само обвинението в особено тежък случай на престъпление по служба по чл. 282 ал. 3 вр. ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК.

В следващите седем месеца отново не са извършени никакви следствено-процесуални действия, свързани с разследване на действителните съучастници на Я., като в крайна сметка на 10.10.2012 г. й е предявено приключилото разследване.

Възраженията за приключилото разследване по досъдебното производство не са били взети предвид от наблюдаващия делото прокурор и на 02.04.2013 г. в Окръжен съд - Варна е внесен Обвинителен акт по преписка №983/2009г. по дело №406/2009г. на ОДМВР Варна от ОП - Варна, като Зам.окръжният прокурор е приел, че обвиненията, включително и спрямо нея са доказани.

Внасянето на обвинителния акт е извършено в нарушение на изискванията на закона - не само че прокурорът не е установил наличието на съществени процесуални нарушения, за да върне делото съгласно разпоредбата на чл.242 ал.2 НПК - заради което се получава  допълнително забавяне на процеса, но и не внася обвинителния акт в срока, визиран от нормата на чл.242 ал.3 / сега ал.4 / НПК.

По внесения обвинителен акт е образувано НОХД № 425/2013 г. по описа на Окръжен съд Варна, като с Разпореждане №1191/05.04.201Зг. обвиняемите са предадени на съд, ищцата  за деяние по чл. 282, ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 НК.

В проведеното по делото единствено открито с.з. 24.06.2013 г. производството по делото е прекратено и делото върнато на прокурора за отстраняване на допуснати съществени отстраними процесуални нарушения.

Връщането на делото за допълнително разследване с указания за отстраняване на процесуални нарушения е доказателство за неправилните действия на органите на досъдебното производство.

Нито допълнителното разследване, нито повторното внасяне на обвинителния акт са извършени в законоустановените срокове.

На 24.02.2014 г. в Окръжен съд - Варна е внесен Обвинителен акт по преписка №983/2009г. по дело №406/2009г. на ОДМВР Варна от ОП - Варна, по който е образувано НОХД№227/2014г.

Ако проведеното разследване бе проведено качествено, отделно от останалите неоснователни забавяния, така че да не се налага връщане на делото и ако първоначалният обвинителен акт бе внесен своевременно, съдебната фаза на производството щеше да започне в началото на 2013 година, а не повече от една година по-късно.

В производството пред първата съдебна инстанция са проведени 16 редовни съдебни заседания за период от две години, през по-голяма част от които се събират неотносими доказателства, защитата се бори да установи обективната истина за деянията на П. М. и неговите съучастници, част от които дори и не са установени, по искане на държавното обвинение се разпитват свидетели за обстоятелства, нямащи отношение към предмета на доказване по делото, налага се провеждане на допълнителна експертиза, защото първоначалната такава не е с правилно формулирани въпроси.

След събиране на всички поискани от държавното обвинение - включително и ненужни такива доказателства с Присъда № 38 от 17.03.2016 г. по НОХД №227/2014 г. по описа на Варненски Окръжен съд, е призната за невинна и оправдана по възведеното й обвинение.

Наказателното производство спрямо нея би могло да приключи с тази присъда.

Въпреки законосъобразността и обосноваността на постановения съдебен акт, Зам. окръжният прокурор Р. Л. внася протест вх.№ 983/209 от 17.03.2016 година, а след обявяване на мотивите на съда и допълнително писмено изложение, с което отново настоява да бъде призната за виновна и осъдена за деяние, което не е извършила.

Така по протеста на Окръжна прокуратура Варна и по жалба на осъдените подсъдими е образувано ВНОХД № 354 /2016 година по описа на Апелативен съд Варна, по което на 14.11.2016 година се провежда открито с.з., на което прокурор от Апелативна прокуратура Варна заявява, че поддържа подадения протест срещу оправдателните присъди и настоява да бъдат признати за виновни и осъдени по обвинението, по което са предадени на съд.

С постановено Решение № 263/07.12.2016 г. на Апелативния съд - Варна първоинстанционната присъда е потвърдена.

Наказателното производство спрямо нея би могло да приключи с това решение.

Последва нов протест - peг. № 1088 от 22.12.2016 година на прокурор при Апелативна прокуратура Варна, с която е поискано от касационната инстанция да бъде отменено решението в частта, в която е потвърдена оправдателната присъда на първата инстанция и делото бъде върнато за ново разглеждане, така че да бъдат осъдени по отправените обвинения.

По повод протеста на Апелативна прокуратура Варна / и след жалба на осъдените подсъдими/ е образувано касационно нак.дело № 198 по описа за 2017 година на Второ наказателно отделение на ВКС, при което на 27.03.2017 година в открито с.з. са разгледани подадените протест и жалби. В това открито с.з. представителят на Върховна прокуратура заявява, че поддържа изцяло подадения протест, включително и спрямо нея, като продължава да настоява, че са виновни по обвиненията, за които са предадени на съд.

С постановено по делото касационно решение № 102 от 27.04.2017 г. на ВКС решението на въззивната инстанция е оставено в сила, а така влиза в сила и първоинстанционната присъда, с която е призната за невиновна и е оправдана по повдигнатите й обвинения съгласно чл. 304 от НПК близо шест години след привличането й към наказателна отговорност на 22.07.2011 година.

Ако от представителите на държавното обвинение не бяха оспорвани оправдателната присъда на първата инстанция и решението на Апелативен съд Варна, наказателното производство спрямо нея щеше да приключи повече от една година по-рано.

С оглед горното по отношение на нея са налице основания за ангажиране отговорността за дейността държавата чрез нейните правозащитни органи по чл. 2“Б“ от ЗОДОВ, чл.22 НПК и вр.чл.6 пар.1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи - тъй като по вина на Прокуратурата на Република България разследването спрямо нея не приключва в разумен срок.

За да бъда компенсирана от нарушението на това нейно  човешко право, в законоустановения срок по реда на специалния закон - Глава трета "а" от Закона за съдебната власт – претендира  да й бъде изплатено обезщетение за нарушение на правото й на разглеждане и решаване на наказателно производство в разумен срок.

По този повод получава писмо изх.№ 94-Д 324/17 година от Министерство на правосъдието, придружено с констативния протокол на Инспектората на МП, съобразно който, въпреки че се отчита безукорното й поведение в хода на процеса и последователната й позиция за разкриване на обективната истина по делото, въпреки установените нарушения на органите на досъдебното производство, довели до изключителна продължителност на първата фаза на процеса е направен явно необоснованият извод, че заявлението й следва да бъда отхвърлено като неоснователно на основание чл.60 „Е“ ал.1 т.1 ЗСВ, тъй като продължителността на производството не надхвърля разумния срок, а забавянията на досъдебната фаза на производството се „компенсират“ от кратките срокове, в които делото е било разгледано от Апелативен съд Варна и Върховния касационен съд.

При горните предпоставки и след явното противоречие на извода на изпълняващия функциите Министър на правосъдието дори и само с текста на констативния протокол от 06.11.2017 година, явно необосновано и затова незаконосъобразно е прието, че разследването е проведено в „разумен срок" при обща продължителност на делото от 08.08.2009 година да 27.03.2107 година от общо повече от седем години, след което същото приключва с осъдителни присъди за трима от подсъдимите/ условни, без никакво възстановяване или обезпечаване на вредите от деянието на главния обвиняем / и с оправдателни присъди за шест от подсъдимите, но след като професионалната кариера и личният живот и здравето на шестима водещи данъчни служители са непоправимо увредени.

Съобразно материалите на приключилото наказателно производство по НОХД 227/2014 година и от съставения констативен протокол безспорно се установява, че наказателното производство спрямо нея не е приключило в разумен срок ПО ДВЕ ГЛАВНИ ПРИЧИНИ:

-        поради неправилната посока на разследване, под ръководството на наблюдаващия досъдебната фаза прокурор, както и поради неоснователното оспорване пред следващите съдебни инстанция на законосъобразната, обоснована и правилна присъда.

-        поради продължителните периоди на бездействие на органите на досъдебното производство

В това отношение, като следваме хронологията на изложението по констативния протокол, следва да бъде съобразено следното:

След като досъдебното производство е образувано на 08.08.2010 година, въпреки че действителните факти и обстоятелства сочат, че П. М. е съучастник, започва събиране на множество доказателства, свързани именно с неговата престъпна дейност, които после се оказват ненужни и напълно излишни за провежданото разследване, защото спрямо него не е повдигнато обвинение.

Няма обвинение по повод първата сделка на новото дружество, съставляваща очевидна симулация, имаща за цел извършване на регистрация по ЗДДС.

Няма обвинение за невярното документиране на източниците на финансиране на дружеството, чрез съставяните многобройни документи с невярно съдържание, но се разпитват заемодателите и се провеждат експертизи.

Няма обвинение за извършени документни или данъчни престъпления, но се извършват насрещни проверки при доставчиците, както и се провеждат разпити на същите, изследва се реалността на сделките, без да се разследва укриване на доходи или невнасяне на други дължими данъци.

Всички тези доказателства нямат отношение към повдигнатите и поддържани обвинения, включително и по отношение на тях.

Същевременно след като досъдебното производство е образувано на 08.08.2009 година, са налице продължителни периоди на бездействие на разследващите органи, при липса на ефективен контрол на наблюдаващия прокурор за срочното приключване на разследването, като са нарушени изискванията на чл. 196 ал.1 и ал.2 НПК.

Така например няма извършвани следствено процесуални действия

-        от 01.12.2009 година до 24.04.2010 година - почти пет месеца - повече от срока на едно разследване

-        от 13.09.2010 година до 12.11.2010 година - два месеца

-        от 12.11.2010 година до 21.02.2011 година - когато за три месеца само е назначена една експертиза

-        от 23.02.2011 година до 07.06.2011 година - три месеца и половина през което време отново не са извършвани следствено-процесуални действия

След повдигане на първите обвинения на 27.07.2011 година - две години след първоначалното образуване на производството - на 05.10.2011 година по искане на наблюдаващия прокурор делото му е изпратено за запознаване, като е било при него до 21.12.2011 година - повече от два месеца, през което време отново не са извършвани никакви следствено-процесуални действия, а срокът за „запознаване" е значително по-дълъг дори и от срока за изготвяне на заключение по чл.242 ал.4 НПК.

След връщане на делото от прокурора, отново са налице продължителни периоди на бездействие, като за времето от 23.12.2011 година до 21.02.2011 година - за два месеца е била назначена само една експертиза, а един месец след като тя е депозирана не е извършвано нищо по разследването.

Поради непрецизността на първоначално повдигнатите обвинения - което означава некачествена работа - на оправданите по-късно обвиняеми са повдигнати и предявени нови обвинения.

При направен извод за извършено данъчно престъпление от други двама данъчни служители, което деяние няма пряка и непосредствена връзка с обвиненията / макар че ако П. М. бе подсъдим такава връзка щеше да е налице/ разследването спрямо тях не е отделено в отделно производство, което също допълнително удължава срока на разследването.

След поредното връщане на делото и проведени три разпита и две очни ставки за период от малко повече от месец, за времето от 30.07.2012 година до 08.10.2012 година -повече от два месеца отново не е извършвано нищо.

Отново поради непрецизността на повдигнатите обвинения - което означава некачествена работа - на оправданите по-късно обвиняеми са повдигнати и предявени нови обвинения през м.октомври 2012 година.

Така безспорно установените периоди само на бездействие по досъдебното производство са общо шестнадесет и половина месеца, като пет от тези месеци са след като те са привлечени като обвиняеми.

Усложненото поради неправилното разследване досъдебно производство е приключено на 13.12.2012 година, след което обвинителният акт е внесен в съда на 02.04.2013 година, като е нарушен както срокът по чл.242 ал.4, така и този по чл.242 ал.5 НПК с повече от месец и половина, а „сложността" на обвинението произтича от неправилното разследване и събирането на ненужни за конкретните обвинения доказателства.

Така само до първоначалното внасяне на обвинението спрямо нея забавянето е седем месеца / но в рамките на общо безсмислено разследване от седемнадесет месеца/.

Същевременно продължаването на наказателното производство след този момент - 02.04.2013 година е изключително по вина на органите на досъдебното производство и на наблюдаващия прокурор.

Това е така защото:

вместо да прекрати наказателното производство спрямо невинните лица, прокурорът внася обвинителен акт

-        вместо да контролира качественото и в срок приключване на разследването, той е допуснал да се приключи разследването при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, заради което образуваното на 04.04.2013 година НОХД № 425/2013 година е прекратено от съдията-докладчик на 24.06.2013 година

-        вместо да контролира бързото отстраняване на нередовностите по върнатото досъдебно производство за допълнително разследване, едва на 18.10.2013 година са отменени мерките за неотклонение включително и  нейната  такава, след като законоустановения срок, който при постановяване на мерките е бил две години, като отмяната по този текст е следвало да бъде постановена най-късно на 04.08.2013 година, а след изменението на НПК / редакция по ДВ бр.71/от 13.08.2013 година/ срокът е намален, но въпреки това мярката е отменена със забава от повече от два месеца - нарушен е чл.234 ал.8 НПК.

-        след връщането на делото за допълнителното разследване от 03.07.2013 година до 28.10.2013 година - три месеца и половина не са извършвани никакви действия по делото, като единствено тогава е направено искане за продължаване на срока на доразследване, поради ползван от разследващия полицай отпуск, но и в този период прокурорът е могъл сам да отстрани нередовностите.

-        след връщане на делото, поради изтичане на двугодишния срок за разследване е направено искане от други обвиняеми за разглеждане на делото от съда на основание чл.368 НПК, като молбата е подадена на 26.10.2013 година, като съобразно тогавашната редакция на закона тя е подадена пред съда, делото е изпратено на прокурора, като е определен тримесечен срок за приключване на разследването.

Както приема в мотивите си ИВСС, самият краен срок на продължителност на мерките за неотклонение от досъдебното производство е показател за разумният срок, в който което и да е такова производство следва да приключи спрямо конкретен обвиняем.

Макар и като цифров израз в определението си за приключване на досъдебното производство съдът да е посочил погрешно датата 08.03.2014 година, в определението от 08.11.2013 година съдът ясно е указал, че разследването следва да приключи и да бъде внесено в съда в тримесечен срок - който е и максималния такъв по чл. 369 ал.1 НПК в тогавашната му редакция - по ДВ бр.71 от 2013 година.

Новият обвинителен акт е внесен на 24.02.2014 година - т.е отново след възможния най-краен срок, определен от закона и отново при неправилна преценка на вината им.

Наказателното производство пред първоинстанционния съд продължава от 25.02.2014 година през 17.03.2016 година и с обявени мотиви от 25.05.2016 година, през което време са проведени множество съдебни заседания, за събиране и проверка на доказателствата на обвинението, които в крайна сметка нямат отношение към почти всички обвиняеми, а установяват престъпления, извършени от други лица, в най-голяма степен поради качеството на свидетел на П. М., с който са извършвани множество действия в хода на съдебното следствие по образуваното НОХД, докато същият не решава да се възползва от процесуалното си право да не излага факти, които са очевидни и които го уличават в извършването на престъпления.

След постановяване на оправдателната присъда по отношение на нея и част от останалите данъчни служители, ако не бе последвал подаденият от представител на Окръжна прокуратура Варна протест, делото би  приключило.

След постановяване на решението на Апелативен съд Варна, ако не бе подаден касационен протест, делото по отношение на нея нямаше да продължи с разглеждане пред касационната инстанция.

Затова фактът, че наказателното производство продължава след постановяване на оправдателната присъда от 17.03.2016 година до 27.04.2017 година е изключителна отговорност на органите на Прокуратурата на Република България.

При горните предпоставки, въпреки че и Инспекторатът на ВСС е направил частично верни изводи - за общата продължителност на наказателното производство от 7 години 8 месеца и 20 дни, от които по отношение на нея- относим период от повдигането на обвинение на 04.08.2011 година до влизане в сила на оправдателната присъда на 27.04.2017 година - ПЕТ ГОДИНИ ОСЕМ МЕСЕЦА И ДВАДЕСЕТ И ЧЕТИРИ ДНИ неправилно е приел, че поради правната и фактическа сложност на делото този срок не надхвърля разумния срок / според и.д. Зам.Министър, но не и според съдържанието на самия протокол.

В това отношение изводите следва да бъдат различни:

1.      Безспорно е и се признава и по протокола, че нейното поведение като обвиняема и подсъдима е било безукорно в процесуално отношение, че нито едно нейно действие не е довело до необходимост от отлагане на производството в която и да е негова фаза.

2.      С оглед критерия за фактическа и правна сложност на случая, по отношение на обвинението спрямо нея и колегите й, извършвали проверки по актове за прихващане и възстановяване по реда на чл.77 ал.2 изр.2 от отм.ЗДЦС същият не може да се приеме, че е бил налице.

Всъщност разследването е за извършени от подс.Я. и св.М., при вероятното участие и на други лица данъчни престъпления, но събираните доказателства за вината на М. са ненужни за настоящото производство, а проверката им в съдебната фаза, не води до повдигане на нови обвинения на реалните съучастници на Я., а само ненужно забави процеса.

Отговорност за неправилното събиране на доказателствата, за ненужното искане да бъдат разпитвани свидетели за факти, нямащи отношение към обвинението на Прокурора, също е отговорност само на органа, ръководещ досъдебната фаза на производството и поддържащ неправилни тези в съдебния процес.

Отговорността за събиране на необходимите нови доказателства, които не са събрани на досъдебната фаза, както и за проверката на тезата на обвинението чрез провеждане на допълнителни експертизи, които опровергават изцяло обвинението спрямо нея също е само на прокурорските органи.

Отговорността за некачественото разследване в досъдебната фаза, което налага връщането на делото за ново разследване/ което указание не бе изпълнено/ и за отстраняване на процесуални нарушения, също е само на Прокуратурата.

3. С оглед критерия за поведението на компетентните органи следва да се има предвид, че вината за забавяне на досъдебното производство е и на разследващите полицейски служители, но и най-вече на наблюдаващия производството прокурор, съобразно възложените му задължения и отговорности за срочното и качествено приключване на разследването.

Тази факти са констатирани и в протокола на ИВСС, лист 21 абзац 3, като непосредствено преди това е направен и извода, че „забавяне в досъдебното производство е налице“.

Отговорността за продължаването на наказателното производство спрямо нея пред въззивна и касационна инстанции също е отговорност на прокурорските органи, които протестират и поддържат протестите си спрямо правилната оправдателна нейна  присъда.

С оглед горното и отказът на и.д. Министър на правосъдието, обективиран в писмо изх.№ 94-Д-324/28.12.2017 година да бъда обезщетена за нарушението на правото й при наличие на наказателно обвинение спрямо нея делото й да бъде разгледано в разумен срок е налице правен интерес от предявения иск.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор от ответника . С отговора  ответникът  изразява следното становище и прави възражения, както следва: 

Счита молбата за неоснотавелна , поради това, че ищцата е водела гражданско дело №1371/2017 г. по описа на Окръжен съд Варна, Гражданско отделение, IX състав, по което дело и с Решение №1738/2017 г. от 20.11.2017 г., водено срещу Прокуратурата на Р България, ПРБ е осъдена да заплати обезщетение за неимуществени вреди, като едно от обсъдените от съда критерии при определяне на обезщетението е срокът на продължилото производство по незаконното обвинение.

Искът по чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ (това е правното основание, на което е водено посоченото по-горе гражданско дело и има постановено решение ) поглъща този иск, който е по чл.2б от ЗОДОВ. Поради това счита, че производството по настоящото дело следва да бъде прекратено.

Ако съдът обаче не приеме възражението  за недопустимост на предявения иск по посочените по-горе съображения, прави възражение за нередовност на исковата молба. Към същата не е приложено адвокатско пълномощно на процесуалния представител на ищцата адв. Т., което следва автоматично да бъде оставено искането без движение, поради липса на процесуална легитимация. От друга страна считаме, че исковата молба е нередовна, тъй като в нея не е конкретизирано в какво се изразяват твърдените неимуществени вреди.

Ако съдът приеме, че претенцията е процесуално допустима, то моли да отхвърли същата като неоснователна.

Предявеният иск с правно основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ е неоснователен, тъй  като ищцата  е предявила претенция по чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ за вреди от същото наказателно производство, по което вече на първа инстанция има постановено решение. Обстоятелството в какъв срок е приключило наказателното производство, което е било незаконно водено срещу ищцата, предвид крайният резултат на същото е неотносимо към определяне на общия размер на обезщетението по чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ. Срокът на разследването по незаконното обвинение е обстоятелство, което се поглъща от общите противоправни действия, респ. бездействия на органите на ответника при водене на процесното наказателно производство срещу ищцата. Видно от приложените с исковата молба копия на обвинителен акт по преписка №983/2009 г. по описа на ОП - Варна (ДП №406/2009 г. по описа на ОД на МВР - Варна) освен ищцата Я., са били предадени на съд още девет лица за престъпления от компетентността на окръжната прокуратура. С постановление от 31.10.2013 г. ищцата е била привлечена в качеството й на обвиняемо лице. Обвинителният акт е бил внесен за разглеждане на 02.04.2013 г. от състав на Окръжен съд - Варна. Следва да се отбележи, че разследването по досъдебното производство с оглед на степента на сложност (престъпления по чл.255, 282, 311 от НК) борави и следва да бъдат изследвани множество документи и писмени доказателства за приключване на досъдебното производство, изписване и внасяне на обвинителния акт. С оглед на обстоятелството, че освен ищцата е имало привлечени още осем обвиняеми лица, следва да се прецени в какви „разумни срокове" следва да приключи същото. Посоченият срок от пет години, осем месеца и двадесет и четири дни, както е посочено и в самата искова молба, счита, че е разумен срок за приключване на досъдебното производство, изготвяне на обвинителния акт, разглеждане на делото в съдебни заседания, постановяване на присъда на първа инстанция, разглеждане на делото на въззивна инстанция и касационна такава, не следва да бъде квалифициран като неразумен срок за приключване на производството. Отделно от това следва да бъде преценено и процесуалното поведение както на ищцата, така и на останалите лица, спрямо които е било повдигнато обвинение, постановени осъдителни или оправдателни присъди до крайното решаване на делото. Отделно от това счита, че претенцията по чл.2б от ЗОДОВ е погълната от претенцията по чл.2, ал.2, т.2 от ЗОДОВ. Противното би означавало, че за едно и също незаконно действие, респ. бездействие на ПРБ ищцата следва да бъде обезщетена два пъти, което противоречи на общия принцип на реципрочност на института на непозволеното увреждане, който стои в основата на настоящото обезщетение, макар и търсено по специален ред.

Независимо от горното претенцията е неоснователна, тъй като продължителността на производството не е надхвърлила така наречения разумен срок. Не са доказани твърденията на ищцата за извършени на досъдебното производство неритмични действия по разследването, които да са довели до забавяне на същото. С оглед практиката на ЕСПЧ отделни забавяния, за които ответникът е отговорен, не са достатъчно, за да бъде установено нарушение на правото за разглеждане на делото в разумен срок. Последното зависи също от общата продължителност на производството и залогът по делото. Само по себе си неспазването на процесуални срокове не води непременно до извода, че е нарушено правото по чл.6, ал.1 ЕКПЧ.

Отделно от това ако съдът приеме, че доводите не са основателни, то оспорваме предявената претенция по размер, а именно 10 000 лв. като прекомерна с оглед разпоредбата на чл.52 ЗЗД и социално и икономическите условия в страната.

Счита, че отправения иск не е обоснован, като искова претенция и е значително завишена като размер.

В съдебно заседание  ищцата, чрез процесуален представител адв.Т. и адв.М. моли за уважаване на иска.

В съдебно заседание ответникът, чрез  представител  - прокурор Задгорска, поддържа отговора на исковата молба. В хода по същество на делото моли  за отхвърляне на иска .

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията , възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК , приема за установено от фактическа  страна следното:

От приетите по делото писмени доказателства и от изисканото за нуждите на настоящото производството НОХД №227/2014г. по описа на Окръжен съд – Варна (4 тома), ведно с приложените към него ДП 406/2009 година (40 тома, комплектовани, както следва: от 1-5; 6-8; 9-14; 15-20; 21-25; 26-31; 32-40); ВЧНД №18/2015г. по описа на АпС – Варна (14 листа); НОХД 425/2013 г. по описа на Окръжен съд – Варна; КНД №198/2017г. по описа на ВКС и ВНОХД №354/2016г. по описа на ВАС се установява следното:

На 04.08.2011г. старши разследващ полицай при ОД на МВР, гр. Варна е повдигнал и предявил обвинение на Д.А.Я. за престъпление по чл.256, ал.2, вр. ал.1 от НК за това, че на 15.02.2007 г., в гр. Варна, в качеството си на служител в ТД на НАП - Варна, чрез използване на документи с невярно съдържание СД по ЗДДС № 0300-0877730/09.01.2007 г. и коригираща СД по ЗДДС с № 0300-0877730/15.01.2007г., дала възможност на Я.Я. в качеството му на представляващ „Е. 01" ЕООД с БУЛСТАТ * да получи от държавния бюджет неследваща се парична сума в особено големи размери-186712,04лв., като издала със служителя на ТД Варна К.А.А. АПВ (Акт за прихващане и възстановяване ) №2655/15.02.2007г. с който на „Е.01" ЕООД с БУЛСТАТ * е възстановено ДДС в посочения размер и по чл.282, ал. 3, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК за това, че на 15.02.2007 г., в гр. Варна, в съучастие с К.А.А. като съизвършител в качеството си на длъжностно лице - старши инспектор по приходите в ТД на НАП - Варна, не изпълнила служебните си задължения по извършена проверка на дружество „Е. 01" ЕООД с БУЛСТАТ *, във връзка с издаден АПВ на ДДС№2655/15.02.2007г., като от деянието са настъпили значителни вредни последици и то представлява особено тежък случай. С постановлението на обвиняемата е взета мярка за неотклонение „Гаранция в пари" в размер на 1000 лева. На същата дата е извършен и разпит на обвиняемото лице.

На 04.08.2011г. старши разследващ полицай при ОД на МВР, гр. Варна е повдигнал и предявил обвинение на В. С. К. за престъпление по чл.256, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК и чл.282, ал. 3, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК. С постановлението на обвиняемата е взета мярка за неотклонение „Гаранция в пари" в размер на ЗОООлева. На същата дата е извършен и разпит на обвиняемото лице. Срещу постановлението е постъпила молба от защитата на Кънева- адв. А.А., в частта му с която по отношение на Кънева е определена мярка за неотклонение „Гаранция в пари" в размер на ЗОООлева и е образувано ЧНД №1353/2011г. по писа на ВОС. С определение от 23,08.2011г. Варненският окръжен съд е изменил атакуваното постановление в частта му с която по отношение на Кънева е определена мярка за неотклонение „Гаранция в пари" в размер на 3000лева, като намалил същата в размер на 1500лв.

На 04.08.2011г. старши разследващ полицай при ОД на МВР, гр. Варна е повдигнал и предявил обвинение на Н. С. Р. за престъпление по чл.256, ал.2, вр. ал.1 от НК и чл.282, ал. 3, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК. С постановлението на обвиняемата е взета мярка за неотклонение „Гаранция в пари" в размер на ЮООлева. На същата дата е извършен и разпит на обвиняемото лице.

На 09.08.2011г. проведен разпит на свидетел М. Г. К.

На 11.08.2011г. разследващ полицай е разпитал обвиняемия К. А. А. в присъствието на адвокат И.К. и обв. Д.А.Я. в присъствието на адвокат.

На 15.08.2011 г. старши разследващ полицай при ОД на МВР, гр. Варна е повдигнал и предявил обвинение на Н. Я. Д. за престъпление по чл.282, ал. 3, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от ЕК. С постановлението на обвиняемата е взета мярка за неотклонение „Гаранция в пари" в размер на 1000 лева. На същата дата е извършен и разпит на обвиняемото лице.

На 17.08.2011г. старши разследващ полицай е повдигнал и предявил обвинение на Г. Л. Т. за престъпление по чл.256, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК и чл.282, ал. 3, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК. С постановлението на обвиняемата е взета мярка за неотклонение „Гаранция в пари" в размер на 5000лева. На същата дата е извършен и разпит на обвиняемото лице. Срещу постановлението е постъпила молба от защитата на Т.- адв. П.Л., в частта му с която по отношение на Тодорова е определена мярка за неотклонение „Гаранция в пари" в размер на 5000лева и е образувано ЧНД №1351/2011г. по писа на ВОС. С определение от 23.08.2011г. Варненският окръжен съд е изменил атакуваното постановление в частта му с която по отношение на Янков е определена мярка за неотклонение „Гаранция в пари" в размер на 5000лева, като намалил същата в размер на 1500лв.

Досъдебното производство е изпратено на 18.08.2011г. на Окръжна прокуратура Варна по повод подадени жалби на (09.08.2011г.) от защитата на В. К., Я. Я. и Г. Т., относно определените мерки за неотклонение на обвиняемите по досъдебното производство. Досъдебното производство е върнато за продължаване на разследването, ведно с три броя определения (определение №630/23.08.2011г.; №631/23.08.2011г. и №632/23.08.2011г.) обратно на разследващия на 25.08.2011г.

На 30-31.08.2011г. водещия разследването е разпитал свидетеля В. С. К.и свидетеля И. Н. Т.

В периода от 12-26.09.2011г. разследващ полицай е провел разпит на обвиняемата Н.С. Р., свидетелите И. С. К., Г. Д. Г.; Д. И. Н., Я. К. П., Бойка С. Г. и Н. М. М.

Във връзка с указания на Окръжна прокуратура-Варна на 26.09.2011г. е изготвено и становище от съдебните експерти- вещите лица по проведената съдебно-счетоводна експертиза.

На 28.09.2011г. е извършен оглед на ВД, иззети от адрес *.

На 05.10.2011г. разследващ полицай е изпратил досъдебното производство на Окръжна прокуратура Варна по нейно искане за запознаване преди предявяване и приключване на делото. Материалите по делото, след запознаване са върнати на 21.12.2011г.

На 23.12.2011г. е назначена съдебно-техническа експертиза, заключението по която е изготвено на 20.01.2012г.

На 21.02.2012г. е разпитан свидетеля В. Л. А. и са му взети образци за сравнително изследване с протокол от същата дата.

На 22.02.2012г. старши разследващ полицай при ОД на МВР, гр. Варна отново е повдигнал и предявил обвинение на Г.Л.Т. за престъпление по чл.282, ал. 3, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК и я разпитал в това и качество.

На 06.03.2012г. старши разследващ полицай при ОД на МВР, гр. Варна е повдигнал и предявил обвинение на Д. И. Н. за престъпление по чл.ЗИ, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК. С постановлението на обвиняемият е взета мярка за неотклонение „Подписка". На същата дата е извършен и разпит на обвиняемото лице.

На 06.03.2012г. старши разследващ полицай е повдигнал и предявил обвинение на Г. Д. Г.за престъпление по чл.311, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК. С постановлението на обвиняемият е взета мярка за неотклонение „Подписка". На същата дата е извършен и разпит на обвиняемото лице.

На 07.03.2012г. старши разследващ полицай отново е повдигнал и предявил обвинение на Д.А.Я. за престъпление по чл.282, ал. 3, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, от НК и я разпитал в това й качество.

На 08.03.2012г. старши разследващ полицай отново е повдигнал и предявил обвинение на К.А.А. за престъпление по чл.282, ал. 3, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, от НК и го разпитал в това и качество.

На 14.03.2012г. старши разследващ полицай при ОД на МВР, гр. Варна отново е повдигнал и предявил обвинение на В.С.К. за престъпление по чл.282, ал. 3, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК и я разпитал в това и качество.

На 14.03.2012г. старши разследващ полицай при ОД на МВР, гр. Варна отново е повдигнал и предявил обвинение на Н. Я. Д. за престъпление по чл.282, ал. 3, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК и провел разпит на обвиняемата.

На 14.03.2012г. старши разследващ полицай при ОД на МВР, гр. Варна отново е повдигнал и предявил обвинение на Н.С.Р. за престъпление по чл.282, ал. 3, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2от НК и я разпитал в това и качество.

На 19.03.2012г. старши разследващ полицай при ОД на МВР, гр. Варна отново е повдигнал и предявил обвинение на Я. Н. Я. за престъпление по чл.255, ал.З, вр. ал.1 т.2, т.6 и т.7,вр. чл.26 ал.1 от НК и чл.256, ал.2, вр. ал. 1, вр. чл.26 ал.1 от НК, след което го е разпитал в това му качество.

На 21 и 23.03.2012г. разследващият е предявил разследването на обв.Н. Д. в присъствието на адв. Д. Д.

На 23.03.2012г. разследващ полицай е предявил разследването на обв. Д.А.Я. в присъствието на защитникът и адв. Н. Т..

С постановление от 23.03.2012г. наблюдаващия прокурор е оставил без уважение искане на адв. Б. за допускане на следствен експеримент.

На 26.03.2012г. разследването е предявено и на обв.Н. С. Р. в присъствието на адв. Ю. Г.

На 27.03.2012г. разследващ полицай е предявил разследването на обв.Я. Я.и адв. А. А..

На 28.03.2012г. разследването е предявено на обв.Г. Д. Г., в присъствието на адв. Б. и обв.Г.Т.

На 29.03.2012г. разследващ полицай е предявил разследването на обв.Д. И. Н. и адв.Д. С.

На 04.04.2012г. разследващ полицай е предявил разследването на обв.Коста Андреев и защитникът му Иван X. Калев.

На 10.04.2012г. разследващ полицай е предявил разследването на обв.В. К. и адв. М. Р.

В рамките на процедурата по чл.227-229 НПК са направени искания (от защитата на обв. Г. и Н.) и възражения (от защитата на обв. Н. Р., В. К., и Г. Т.) по които наблюдаващия прокурор се е произнесъл с постановление от 27.04.2012г., като е уважил част от направените при предявяване на разследването възражения и искания по ДП и върнал производството на разсл. полицай В. Т. за изпълнение.

На 22.06.2012г. разследващ е разпитал свидетеля П. А. М..

На 09.07.2012г. разследващ полицай е провел очна ставка между свидетеля П. А. М.и обв. Д. И. Н.; свидетеля П. А. М. и обв. Г. Д. Г.

На 27.07.2012г. е проведен разпит на свидетеля В. Д. Н..

На 30.07.2012г. е проведен разпит на свидетеля Д.К. Д.

На 08.10.2012г. старши разследващ полицай при ОД на МВР, гр. Варна отново е повдигнал и предявил обвинение на Н.С.Р. за престъпление по чл.282, ал. 3, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и я разпитал в това и качество.

На 08.10.2012г. старши разследващ полицай при ОД на МВР, гр. Варна отново е повдигнал и предявил обвинение на Г.Л.Т. за престъпление по чл.282, ал. 3, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК и я разпитал в това и качество.

На 09.10.2012г. старши разследващ полицай при ОД на МВР, гр. Варна отново е повдигнал и предявил обвинение на B.C.К.за престъпление по чл.282, ал. 3, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК и я разпитал в това и качество.

В периода от 09-29.10.2012г. разследващ полицай е предявил разследването на обвиняемите лица Н. Д. в присъствието на адв. Д.Д., обв.В. К.с адв. М. Р., Д.А.Я. в присъствието на адв. Н. Т., К. А.и адв. И. К., Н. С.Р. в присъствието на адв. Ю. Г., Г. Д. Г. и защитникът му адв. Б., Д.И. Н. и адв.Д

С., Г. Т. с адв. С.С. и Я. Я.и защитникът му А. А.

На 14.11.2012г. разследващ полицай е извършил действия по предявяване разследването на обв. Я. Я. и защитникът му И. Т., при което проц. представител на обвиняемия е направил искане за отвод на разследващият полицай.

С оглед произнасяне по искането за отвод на разследващият полицай, досъдебното производство е изпратено на ОП-Варна.

С постановление от 28.11.2012г. Р. Л.- зам. окръжен прокурор при ОП Варна е оставил без уважение искането за отвод на РП В. Т. като необосновано, неоснователно и незаконосъобразно и е върнал на разследващ полицай Т. материалите по делото - за приключване на процедурата по предявяване на разследването.

На 11.12.2012г. разследващ полицай отново е предявил разследването на обв. Я.Я. и защитникът му И. Т.

Срокът за разследване по досъдебното производство е удължаван по предвидения в НПК ред.

Със заключително мнение от 13.12.2012г., въдещия разследването е изпратил на Окръжна прокуратура- Варна досъдебното производство с мнение за предаване на обвиняемите лица на съд.

С обвинителен акт от 02.04.2013г. досъдебното производство е внесено за разглеждане във Варненски окръжен съд.

На 04.04.2013г. ОС-Варна е образувал НОХД 425/2013г. по внесен обвинителен акт по ДП 406/2009г.

С разпореждане №1191/05.04.2013г. У. С.- съдия докладчик по делото, е насрочила делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 24-26.06.2013г. Разрешено е насрочване на делото в срок не по дълъг от три месеца поради фактическа и правна сложност на делото.

В с.з. на 24.06.2013г. съдът, като взел предвид доводите наведени от защитата на подсъдимите и от прокурора е намерил, че са налице основанията по чл.288 т.1 от НПК. С определение №364/24.06.2013г. съдът е прекратил съдебното производство по чл.288 НПК и върнал делото на ВОП за отстраняване на съществени процесуални нарушения.Намерил е процесуални нарушения в обвинителния акт.

С писмо от 27.06.2013г. делото е изпратено на ВОП.

С Постановление от 03.07.2013г. досъд. п-во 406/2009г. на ОДМВР-Варна е върнато на разследващия за изпълнение указанията на съда, свързани с изменения на обвиненията.

На 18.10.2013г. Р. Л. - прокурор при Окръжна прокуратура-Варна е отменил взетите мерки за неотклонение по отношение на всички обвиняеми лица, предвид това, че максималният срок за наличие на мерки за процесуална принуда по отношение на обвиняемите лица е изтекъл.

С постановление за привличане на обвиняем от 28.10.2013г. разследващ полицай е предявил на Г. Л. Т. обвинение по чл.282, ал.З, вр.ал.2, вр. ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.26, ал.1 НК и провел разпит на обвиняемото лице.

С постановление за привличане на обвиняем от 30.10.2013г. разследващ полицай е предявил на К. А. А. обвинение по чл.282, ал.З, вр.ал.2, вр. ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.26, ал.1 НК и провел разпит на обвиняемото лице.

С постановление за привличане на обвиняем от 31.10.2013г. разследващ полицай е предявил на Д. А. Я. обвинение по чл.282, ал.З, вр.ал.2, вр. ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.26, ал.1 НК и провел разпит на обвиняемото лице.

С постановление за привличане на обвиняем от 31.10.2013г. разследващ полицай е предявил на В. С. К.обвинение по чл.282, ал.2, вр. ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.26, ал.1 НК и провел разпит на обвиняемото лице.

С постановление за привличане на обвиняем от 01.11.2013г. разследващ полицай е предявил на Н. С. Р.обвинение по чл.282, ал.2, вр. ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.26, ал.1 НК и провел разпит на обвиняемото лице.

С постановление за привличане на обвиняем от 01.11.2013г. разследващ полицай е предявил на Я. Н. Я. обвинение по чл.255, ал.З, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр.26, ал.1 НК и чл.256, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и провел разпит на обвиняемото лице.

На 04.11.2013г. досъдебното производство е изпратено на ОП-Варна, предвид постъпили молби от обв. лица за разглеждане на делото от съд по чл. 368 от НПК. С определения от 08.11.2013г. по ЧНД 1372/2013г. и по ЧНД 1359/2013г., съдът е върнал производството на прокурора от ОП-Варна, като му е дал възможност в тримесечен срок да го внесе в съда с обвинителен акт, с предложение за освобождаване от нак. отговорност с налагане на адм. наказание или със споразумение, или да прекрати нак. производство, като уведоми за това съда. С определението си съдът е посочил делото да му се докладва на 08.03.2014г. Делото е изпратено обратно на ОД на МВР на 20.11.201 Зг.

На 11.12.2013г. разследващ полицай е предявил на Н. Я.Д.постановление за привличане като обвиняема и е провел разпит на обвиняемото лице.

В периода от 11.12.2013г.-07.01.2014г. материалите по разследването са предявени на обвиняемите лица.

На 08.01.2014г. разследващ полицай е изпратил делото на ОП-Варна със заключително мнение за предаване на обвиняемите лица на съд.

С обвинителен акт от 24.02.2014г. досъдебното производство е внесено за разглеждане във Варненски окръжен съд.

Делото е постъпило във Варненски окръжен съд с вх. №5840/25.02.2014г.

На 25.02.2014г. въз основа на внесен обвинителен акт във Варненски окръжен съд е образувано съдебно производство- НОХД №227/2014г.

С оглед фактическата и правна сложност на делото председателят на ВОС е разрешил насрочване на делото за разглеждане в тримесечен срок от неговото постъпване.

С разпореждане №607 от 28.02.2014г. съдия докладчик по НОХД 227/2014г. по описа на ОС-Варна е насрочил делото за разглеждане по реда на глава 19 от НПК в открито съдебно заседание на 19,20,21-05.2014г.

В с.з. проведено на 19.05.2014г., съдът е докладвал постъпили 3 бр. молби от неявили се, редовно призвани свидетели, за двама от които с приложени болнични листове за неявяването си, и трета с молба да бъде освободен, като свидетел по делото, поради ангажираност в отглеждането на малки деца. Не са се явили още трима редовно призовани свидетели, както и свидетел, нередовно призован, за който е налице справка от ОД-МВР, сектор „КИАД", от която е видно, че същия се намира в чужбина. С протоколно определение съдът не е приел за съвместно разглеждане гр. иск, депозиран от Министъра на финансите, чрез ст.ю.к. М. Й. с правно основание чл.84 НПК, за обща сума 1 758956.86лв срещу подсъдимите. Отложил е разпит на свидетеля Божков за 20.05.2014г., с оглед твърдения, че относно лицето по други наказателни дела са налице доказателства, и в частност СПЕ, за неговата невменяемост. Съдът е дал възможност да бъдат представени документи за здравословното състояние на свидетеля, което би установило или не неговата невменяемост. След това е дал ход на делото, снел самоличността на явилите се лица и дал ход на съдебното следствие. Провел е разпит на явилите се свидетели и след изчерпването им обявил, че съдебното заседание ще продължи на 20.05.2014г.

На 20.05.2014г., съдът провел заседание и дал ход на делото от фазата на съдебното следствие. Назначил е съдебно психиатрична експертиза на свидетеля Б. Б., предвид представено доказателство (СПЕ), относно психичното състояние на свидетеля по друго дело и провел разпит шест свидетеля. 7 свидетели, редовно призовани не са се явили, като двама от тях са представили мед. документ, а един от свидетелите по данни на майката се намирал в чужбина. Поради изчерпване разпита на призованите и явили се свидетели, съдът е обявил, че съдебното заседание ще продължи на 21.05.2014г.

В проведеното на 21.05.2014г. с.з., съдът е дал ход на делото и продължил съдебното следствие. Провел е разпит на 8 свидетели. С оглед неявилите се свидетели за определените дати съдът е отложил и насрочил производството по делото за 16.09.2014г., като на редовно призованите и неявили се свидетели е наложил глоба в размер на 300 лева, както и принудителното им довеждане. Определил е и резервни дати за разглеждане на делото - 30.09.2014г. и 07.10.2014г.

На 16.09.2014г. в проведено с.з. е даден ход на делото и продължен хода на съдебното следствие. С определение съдът е отменил определението си от 21.05.2014г. за насрочване на с.з. 30.09.2014г. и 08.10.2014г., поради заетост на адв.Р. и адв.Б. в АпС-Бургас и за наложената глоба на св. С. и св. Г.. Провел е разпит на седем свидетели и е отложил и насрочил делото за 07.10.2014г. за разпит на неявилите се свидетели и изслушване н в. л.

На 07.10.2014г. съдът е дал ход на делото и съдебното следствие. Приел и приложил като доказателство по делото представени с молба от поде. Найденов, разпечатки от имотен регистър на Служба по вписванията-гр. Бургас. Прочел е показанията на св. К., св. М. Относно редовно призования и неявил се свидетел С., съдът е наложил глоба в размер на 300 лева за неявяването му в с.з. и указал призоваването му за следващото с.з. чрез органите на ОД- Охрана Варна. Указал е да се изискат от ТД-НАП Варна копия на документи и официална справка, с оглед установяване дали е посещаван от свид. М. ТД-НАП; копие от гражданско дело от PC- Бургас и ОС-Бургас, копие от акт за смърт от Община- Варна, служба „Гражданско състояние" Допуснал е провеждането на очна ставка между свидетели и отложил и насрочил делото за 17.11.2014г. Определил е следваща дата за разглеждане на производството 10.12.2014г.

На 17.11.2014г. е даден ход на делото от фазата на съдебното следствие. Съдът е докладвал постъпилите писмени документи и с определение ги приел и приложил по делото. Провел е 4 очни ставки, прочел е показанията на неявил се в с.з. свидетел и изискал оригинални документи от НАП Варна.

Съдът е отменил определената резервна дата 10.12.2014г. и отложил и насрочил делото за 19.01.2015г.

В проведеното с.з. на 19.01.2015г. съдът не е дал ход на делото поради неявяване на подсъдимия Я., уведомен за с.з. от предходно заседание. За постигане на дисциплиниращ по отношение на поведението му ефект, съдът му е определил най-тежката мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА". Съдът е отложил и насрочил делото за 11.02.2015г. Срещу протоколното определение е подадена жалба от адв. Т. в качеството му на защитник на поде. Я. Я. и е образувано ВЧНД№ 18/2015г. на Варненски апелативен съд. С определение №11 от 22.01.2015г. на Варненски апелативен съд, НО в закрито съдебно заседание е изменил протоколно определение от 19.01.2015г. по НОХД№227/2014г. на Варненски окръжен съд и определил мярка за неотклонение „Парична гаранция" в размер на 2000 лева.

В с.з. на 11.02.2015г. е даден ход на делото от фазата на съдебното следствие. Съдът е приел и приложил постъпили по делото документи и пристъпил към разпит на вещите лица. Изслушал, приел и приобщил към материалите по делото заключението на тройната съдебно-психиатрична експертиза и заключението на съдебно-графологична експертиза. Съдът е провел разпит на двама свидетели по делото и е отложил и насрочил производството за 30.03.2015г.

В с.з. на 30.03.2015г. съдът е дал ход на делото и пристъпил към разпит на вещи лица. Прочел е заключението на ССчЕ от досъдебното производство и отложил приемане на заключението за следващото с.з. Отложили насрочил делото за 27.04.2015г.; 11.05.2015г.; 22.06.2015г.

На 27.04.2015г. в с.з. е даден ход на делото и съдът докладвал постъпило на 07.04.2015г. становище от адв. Н. Т., защитник на подсъдимата Д.Я.. Съдът установил, че в.л. П. и К. не са се явили в с.з.,наложил им глоба в размер на 200 лева, поради непосочване на уважителни причини за тяхното неявяване, станало причина за отлагане на делото. След това съдът е изслушал обясненията на двама от подсъдимите. Със закъснение в залата са се явили вещите лица. С определение съдът отменил с.з. по делото, насрочени за 11.05.2015г.; 22.06.2015г. и отложил и насрочил делото за 19.06.2015г.; 16.09.2015г.; 20.10.2015г.. Отменил определението за глоба на в.л., тъй като е установено, че същите са призовани с погрешно посочена дата за явяване, т.е. била е налице уважителна причина за тяхното закъснение.

В с.з. проведено на 19.06.2015г. съдът е дал ход на делото и докладвал получено по делото на 15.06.2015г. заключение по ССч Експертиза от вещите лица –К. и П. С оглед възражението, че заключението по експертизата не е постъпило в срок и страните не са могли да се запознаят с него и да го обсъдят, съдът е отложил и насрочил делото за изслушване на съдебно-счетоводната експертиза за 16.09.2015г.

На 16.09.2015г. в с.з. съдът е продължил хода на съдебното следствие, докладвал е допълнителното заключение по Съдебно счетоводната експертиза и пристъпил към разпит на вещите лица. Приел и приобщил към доказателствения материал по делото допълнителното заключение по ССчЕ, включително и заключението по ССчЕ от ДП. Изслушал е обясненията на трима от подсъдимите. С оглед искането на страните, съдът е допуснал и с протоколно определение назначил исканите от защитата съдебно-графологични експертизи и отложил и насрочил делото за 16.11.2015г.;09.12.2015г.;

На 20.10.2015г. в с.з. е даден ход на делото. Съдът е приобщил към материалите по делото постъпили писмени доказателства, прочел е заключението на вещото лице по изготвената съдебно графологична експертиза и я приел и приобщил към материалите по делото. Изслушал е обясненията на трима от подсъдимите и след като установил, че между показанията на св. М. и подсъдимия Я. е налице съществено противоречие и предвид искане на прокурора, допуснал провеждането на очна ставка. Отложил и насрочил производството по делото за 16.11.2015г. и09.12.2015г.

На 16.11.2015г. съдът е дал ход на делото и провел очна ставка между поде. Я.и свидетеля М. Приел и приложил към доказателствения материал представени в с.з. писмени доказателства. Съдът отложил и насрочил делото за 09.12.2015г.; 18.01.2016г.

В с.з. провело се на 09.12.2015г. съдът е дал ход на делото приел и приложил по делото, като доказателство трудово досие по отношение на подсъдимата Н.Р. и с оглед становището на страните, че нямат искания за извършване на нови сл. действия, обявил съдебното следствие за приключено и дал ход на съдебните прения. Предвид напредването във времето в с.з. и невъзможността за изслушване на устните прения на защитата, съдът отложил и насрочил производството по делото за 18.01.2016г. Съдът е оставил без уважение искане на адв. Г. за прекратяване на НОХД 227/2014г. по отношение на подсъдимата Н.Рашкова, предвид това, че по направеното искане за делото да приключи по реда на чл.369 ал.1 от НПК, същото е изпратено на Варненска окръжна прокуратура след изтичане на 3 - месечния срок. Като мотив да уважи това искане, съдът посочил, че счита, че срокът е 3 -месечен за приключване на делото и 1-месечен по чл.242 ал.З НПК.

На 18.01.2016г. съдът с оглед отсъствието на подсъдимия К.Андреев не е дал ход на делото и отложил и насрочил същото за 14.03.2016г. и 15.03.2016г.

В проведеното на 14.03.2016г. с.з., съдът е дал ход на делото, прекратил съдебните прения и възобновил съдебното следствие. Оставил без уважение искането за отвод на председателя на състава направено от защитата, адв. Б. и адв.Т. След това приключил съдебното следствие и дал ход по същество. Производството по делото продължило на 15.03.2016г.

В проведеното на 15.03.2016г. с.з., съдът дал ход на делото от фазата на съдебните прения и след изслушване съдебната реч на адв. Т., адв. М., адв. С., адв. Б. и адв. Б., дал на подсъдимите последна дума. Съдът след съвещание обявил, че ще се произнесе със съдебен акт на 17.03.2016г.

С присъда 38/ 17.03.2016г. Варненски окръжен съд е признал подсъдимия Я.Н.Я. за виновен в извършване на престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 отНК и чл. 55, ал. 1, т. 1 отНК и престъпление по чл. 256, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 отНК.

Признал е подсъдимите Г.Д.Г. и Д.И.Н. за виновни в извършването на престъпление по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК. Със същата присъда е признал подсъдимите Г.Л.Т., В.С.К., Н. Я. Д, К.А.А., Д.А.Я. и Н.С.Р. за невиновни и ги е оправдал по възведеното обвинение по чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

С определение от същата дата Варненският окръжен съд е изменил мярката за неотклонение „Гаранция в пари" в размер на 2000лв. по отношение на подс. Я. в „Подписка"

Мотивите към присъдата били постановени на 25.05.2016г.

На 17.03.2016г. Окръжна прокуратура- Варна е подал въззивен протест срещу оправдателната присъда. Депозирано е възражение срещу протеста от подс. К. А. А.

Постъпили са и въззивни жалби от поде. Я.Н.Я. на 28.03.2016г., поде. Г.ДГ. на 23.03.2016г. и Д.И.Н. на 29.03.2016г.

На 20.06.2016г. е постъпило допълнително изложение към протеста от прокурора.

На 17.08.2016г. цялото производство по НОХД 227/2014г. ведно с протеста и въззивните жалби е изпратено на Апелативен съд -Варна.Образувано е  ВНОХД№ 354/2016г.

Производство пред въззивната инстанция е образувано по разпореждане на зам. председател на ВАС на 18.08.2016г. по протест на Варненски окръжен прокурор и жалби от защитниците на поде. Я.Н.Я., Г.Д.Г., Д.И.Н.

С определение №291 от 29.08.2016г. Варненският апелативен съд е насрочил делото за разглеждане за 28.10.2016г.

С разпореждане от 27.10.2016г., предвид подадена молба от адв. Томов, защитник на поде. Я. за служебна ангажираност на 28.10.2016г., делото е отсрочено за 14.11.2016г.

В с.з. на 14.11.2016г. Варненския апелативен съд е дал ход на делото, докладвал го, като е изложил съдържанието на жалбите и протеста и дал ход на съдебните прения. Изслушал е последната дума на подсъдимите и след съвещание е обявил, че ще се произнесе със съдебен акт в законния срок.

С Решение № 263/07.12.2016г. Варненският апелативен съд Е ПОТВЪРДИЛ изцяло присъдата от 17.03.2016г. на Варненския окръжен съд, постановена по НОХД №227/2014г.

На 23.12.2016г. е постъпил протест на Варненската апелативна прокуратура срещу решение № 263/ 07.12.2016 г. по ВНОХД № 354/ 2016 г. на Варненския апелативен съд. Депозирани са възражения срещу протеста от подсъдимите К.А., Г. Т., и В. . писмена защита от адв. Д., защитник на Д. Я. и писмени бележки от адв. Г.. защитник на поде. Н. Р..

Срещу въззивното решение са подадени и касационни жалби от защитниците на подсъдимите Я. Н. Я., Д. И. Н. и Г. Д. Г.

Делото е изпратено на ВКС на 14.02.2017г.

Върховен касационен съд -н.д Ml98/2017г„ 2-ро НО Делото е постъпило на 16.02.2017г.

Касационното производство е образувано по протест на Варненската апелативна прокуратура и жалби на подсъдимите Я. Н. Я., Д. И. Н. и Г. Д. Г. срещу решение № 263/ 07.12.2016 г. по ВНОХД № 354/ 2016 г. на Варненския апелативен съд на 16.02.2017г. и е възложено за решаване на съдия Татяна Кънчева.

На 20.02.2017г. Председател на отделение е насрочил делото за разглеждане за 27.03.2017г.

На 27.03.2017г. в с. з. е даден ход и делото и същото е обявено за решаване.

С Решение №102/27.04.2017г. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение е оставил в сила решение № 263/ 07.12.2016 г. на Варненския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 354/16г.

Гореизложената фактическа обстановка мотивира съда да изведе следните правни изводи.

Според чл. 2 „б“ от ЗОДОВ  държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл.6, параграф 1 от ЕКПЧ, който в относимата си част гласи: „Всяко лице при решаване на правен спор относно неговите граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на …….гледане на делото в разумен срок“.

Граматическото и логическо тълкуване на правната норма води до извода, че чрез този иск се цели да бъде защитено субективното право на пострадалото лице и да бъдат репарирани причинените му вреди от нарушение на правото му за разглеждане и решаване на делото му в разумен срок, независимо от вида на делото и от неговия изход.

Неразумно дългата продължителност на воденото наказателно производство има решаващо значение за негативното отражение на обвинението върху неимуществената сфера на обвиняемото лице, като в случаите , когато обвинението е незаконно, се увеличават и вредните последици за него, което обстоятелство следва да се вземе предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по иск по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, дори да не е предявен такъв по чл.2б от ЗОДОВ. / Решение №16/17.05.2017год. по гр.дело №2686/2016год. на III г.о. и Решение №162/01.07.2013год. по гр.дело №751/2012год. на IV г.о./. Независимо от това обаче искът по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ не следва да се приема, че поглъща този по чл.2б от ЗОДОВ. Това е така, защото двата иска защитават различни субективни права на увреденото лице, произтичащи от различен юридически факт/ повдигане на незаконно обвинение при първия и неспазване на разумния срок за разглеждане на делото при втория/, поради което следва да се приеме, че двата иска могат да съществуват самостоятелно. / Решение №66/02.04.2015год. по гр.дело №5813/2014год. на ВКС, IIIг.о./.

С оглед горното настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на производството по настоящото дело с оглед воденото от ищцата производство по гр.дело №1371/2017год. по описа на ВОС.

Съгласно чл.8, ал.2 от ЗОДОВ /ДВ бр.98 от 2012г./ се въвежда правилото, че гражданите и юридическите лица могат да предявят иск по чл.2б, ал.1 по приключени производства само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а“ от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение. Т.е. преминаването през административната процедура  се явява условие за допустимост на производството по ЗОДОВ в случаите , в които се касае за приключило производство, каквото е по настоящото НОХД.

Видно от приетите по делото писмо с адресат ищцата/л.14/ и констативен протокол на Инспектората при ВСС /л.15-л.26/ изискуемата от закона административна процедура е приключила, като Министъра на правосъдието отказва да обезщети ищцата за правото й при наличие на обвинение срещу нея, делото да е приключило в разумен срок.Предвид на това искът се явява допустим и подлежи на разглеждане по същество.

В хипотезата на специалния деликт  по  чл.2б от ЗОДОВ следва да се съблюдават , установените в ал.2 на чл.2б от ЗОДОВ критерии, като се взема предвид общата продължителност и предмета на производството , неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители , поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които значение за правилното решаване на спора.

От момента на привличането на ищцата като обвиняема 04.08.2011год. до постановяване на решението на ВКС , с което оправдателната присъда спрямо ищцата е окончателно потвърдена 27.04.2017год. е изминал период от 5 години 8 месеца и 24 дни. Този период съдът намира за относим при преценка разумността на разглеждане и решаване на делото. Това е така защото практиката на ЕСПЧ неизменно приема като начален момент за отчитане продължителността на производството не датата на неговото образуване , а датата на която на лицето е било повдигнато обвинение или датата на която то е било задържано в рамките на вече образувано производство , като крайният момент се свързва с датата на окончателното влизане в сила на присъдата или с датата на прекратяване на наказателното производство.

На база на  установената фактическа обстановка и при съобразяване с критериите по чл.2б,ал.2 от ЗОДОВ съдът намира, че наказателното производство е продължило необосновано дълго време, като при мотивиране на този извод съдът се съобразя с факта, че делото е било от значителна фактическа и правна сложност , което е налагало  извършване на множество процесуални действия и събиране на разнородни по вид доказателства.За тази продължителност на делото са допринесли както органите на досъдебното производство,  прокуратурата и съда.

 Прокуратурата е внесла обвинителен акт два месеца и половина след изтичане на срока визиран в чл.242 ал.4 НПК при първото внасяне на делото в съда. Дори и да се приеме , че тази забава е поради фактическа и правна сложност на делото, необосновано е впоследствие забавянето след връщане на делото от ВОС. С определение на ВОС наказателното производство по НОХД 1425/2013год. е прекратено и делото върнато на прокурора с оглед пропуски при изготвянето на обвинителния акт.  

След връщане на делото от съда, досъдебното производство е протекло за 7 месеца и 29 дни (27.06.2013-24.02.2014г.) до изготвянето на нов обвинителен акт. Тук е налице   бездействие за период от 3 месеца и 15 дни (03.07.2013г.- 18.10.2013г.), в който период е направено единствено искане за продължаване срока на разследване, в което разследващият е посочил като причина, ползване на планирани годишни отпуски.

 В рамките на досъдебното производство обвиняемите са упражнили едно от правата си гарантиращи приключването на наказателния процес в разумен срок- това по чл. 368 от НПК, няколко месеца след изтичане на двугодишния срок предвиден в разпоредбата, който следва да се приеме като ориентир за разумния срок, в който следва да приключи досъдебната фаза на наказателния процес. Отчитайки този срок по чл. 368 от НПК, така и срока по чл. 369, ал.1 от НПК и предвид общата продължителността на производството от 4 години, 3 месеца и 25дни, е налице забавяне на досъдебното производство, което обстоятелство допринася за нарушаване правото на ищцата за разглеждане на делото в разумен срок.

След първото внасяне на обвинителния акт в  съда е образувано НОХД№425/2013г. по описа на Окръжен съд- Варна, което  е продължило 2 месеца и 23 дни (от образуването му на 04.04.2013г. до 27.06.2013г., когато делото е изпратено на Окръжна прокуратура -Варна).

При разглеждане на делото в открито с. з. (на 24.06.201 Зг.) съдът е констатирал, че са налице предпоставки за прекратяване на съдебното производство, прекратил го с определение и е върнал делото на прокуратурата за отстраняване на съществени процесуални нарушения. Това е довело до известно забавяне на съдебното производство, т.к. при проверка на материалите по делото съдията-докладчик, във фазата на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание не е констатирал, че в досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а до такова прекратяване се е стигнало 2 месеца по късно.

НОХДМ227/2014г. по описа на Окръжен съд- Варна е продължило 2 години 5 месеца и 22 дни (от образуването му на 25.02.2014г. до 17.08.2016г., когато делото е изпратено на Апелативен съд- Варна). Съдията-докладчик е насрочил делото в срока по чл. 252, ал. 2 от НПК. Проведени са 18 съдебни заседания, които съдът е насрочвал в срока по чл. 271 ал.10 от НПК с изключение на 21.05.2014г.-16.09.2014г.- Зм. и 25 дни. Ход не е даден на две съдебни заседания. Делото е отлагано по причини от различно естество-неявяване на свидетели (на с.з. 19.05., 20.05. и 21.05.2014г.; 16.09.2014г.; 07.10.2014г..) непостъпила в срок експертиза (на 19.06.2015г), неявяване на подсъдимия Я. (на с.з.19.01.2015г.) и поде. К.А. (с.з.на 18.01.2016г.), както и такива, свързани с доказателствени искания на страните. Делото е било отлагано и по направени искания на адвокати ( адв. Р. и адв. Б.) заради участия в други съдебни производства. За постигане на дисциплиниращ ефект по отношение на поведението на неявилите се лица, за да избегне нови отлагания по делото, съдът е налагал глоби, постановявал принудително довеждане и определил най-тежката мярка за неотклонение на неявил се подсъдим.

ВНОХДМЗ54/2016г. по описа на Апелативен съд-Варна е продължило 5 месеца и 26 дни (от образуването му на 18.08.2016г. до изпращане на делото на ВКС на 14.02.2017г.). Делото пред въззивната инстанция е насрочено 10 дни след предвидения в чл. 252, ал. 1 от НПК срок. Първото насрочено по делото заседание не е проведено, предвид подадена молба на защитата на един от подсъдимите, което е наложило съдът да отсрочи разглеждането му за друга дата. Проведено е едно съдебно заседание, на което делото е обявено за решаване. Решението на въззивната инстанция е изготвено в срока по чл.340 ал.1 от НПК.

НД №l98/2017г. по описа на ВКС е продължило 2 месеца и 11 дни (от образуването му на 16.02.2017г. до произнасянето му с Решение №102 на 27.04.2017г., което е окончателен съдебен акт). Проведено е едно съдебно заседание на което делото е обявено за решаване. Решението е изготвено в срока по чл.340 ал.1 от НПК. Забавяне не се установява при разглеждане на делото пред ВКС.

 

В хода на съдебната фаза забавянията са свързани с несвоевременно произнасяне от страна на съдията-докладчик за прекратяване на съдебното производство; с призоваване на участниците в съдебното производство и неспазване на срока за обявяване на мотивите и др. констатирани при разглеждането на всяко отделно производство, което неоправдано е забавило производството.

         Обсъдените от настоящият съдебен състав пропуски на съда, не следва да бъдат отчитани, тъй като ищцата претендира отговорност за неприключване на делото в разум срок само от Прокуратурата на Република България.

         Що се касае до подаваните от прокуратурата протести и извършване на процесуално следствени действие, според ищцата без необходимост, настоящият съдебен състав намира, че това са действия извършени по целесъобразност в рамките на законовите правомощия на прокуратурата и съдът не може да ги обсъжда в контекст със съществото на настоящия спор.

         С оглед гореизложените мотиви за неприключване на ДП в разумен срок и отчитайки факта, че ищцата е била с изрядно процесуално поведение по време на досъдебното производство, настоящият съдебен състав намира, че ищцата следва да бъде обезщетена с парична сума в размер от 5000лв.

С оглед горното съдът приема, че искът разглеждан в настоящото дело следва да се уважи до размера от 5000лв., като  за разликата до претендираните 10000лв. подлежи на отхвърляне.  

Като законната последица от уважаването на иска, следва да се присъди претендираната лихва.

Водим от горното съдът

 

   Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ  с адрес: *  ДА ЗАПЛАТИ на Д.А.Я. ЕГН:********** ***,чрез пълномощник адв.Н. Д.Т. ***, към момента на постановяване на решението със съдебен адрес:***, чрез адв.Д. М.,   сумата в размер на  5000лв. /пет хиляди лева/, на основание чл.2 „б“ от ЗОДОВ, представляваща обезщетение за нарушението на чл.6, пар.1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи-правото при наличие на наказателно обвинение спрямо ищеца, делото да бъде разгледано в разумен срок, поради продължило спрямо нея неоснователно наказателно преследване по ДП №406/2009год. и образуваните въз основа на него НОХД №425/2013год. и 227/2014год. за срок от 5 години 8 месеца и 24 дни, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 27.04.2017год. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до претендираните 10 000лв.   

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненския окръжен съд.

 

                                             

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

     /Р.ХРИСТОВА/