№ 1130
гр. Варна , 08.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ в публично заседание на четвърти
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Нейко С. Димитров
при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова
Сложи за разглеждане докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело
№ 20203100102325 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14:21 часа се явиха:
Ищецът Т. Н. М., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, явява се лично,
представлява се от АДВ. В.Ц. И АДВ. Р.Ж., редовно упълномощени и приети от съда от
преди.
Ответникът ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, редовно
уведомена от предходно съдебно заседание, представлява се от Ю.К. М.С., редовно
упълномощена и приета от съда от преди.
АДВ. В.Ц.: Моля, да се даде ход на делото.
АДВ. Р.Ж.: Моля, да се даде ход на делото.
Ю.К. М.С.: Моля, да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ, като взе предвид направеното доказателствено искане за събиране на
гласни доказателства, намира, че следва да бъдат допуснати като свидетели водените лица в
днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разпит като свидетели: С.К.С., С.П.Д. и М.Н.С. и вписва същите в
списъка на лицата за призоваване.
1
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема самоличността
му, както следва:
С.К.С., ЕГН ***** на 58 години, български гражданин, разведен, неосъждан, без
родство и дела със страните по спора, предупреден за отговорността по чл. 290 от НК, след
което същият обеща да говори истината.
СВИД. С.: Познавам ищеца от 2004 г. Работихме заедно на „Златни пясъци“. Той
беше шофьор на автобус, а аз техник в „Акваполис“. Редовно сме се виждали през всичките
тези години, когато работихме заедно. Миналата година се видяхме чак в края на април, тъй
като, тогава не знаех причината, но той отбягваше да се срещаме и не искаше да говорим
дори и по телефона. Един ден реших да отида до тях. Тогава го нямаше, но майка му ми
отвори и тя през сълзи ми обясни, че Т. имал проблеми със съседите си, бил затворен в себе
си, не желаел да контактува с никого, не можел да спи. Докато говорехме с майка му, той се
върна и ми разказа подробности. Беше много стресиран, плачеше. Обясни ми, че има
проблеми със съседите, които искали да му вземат гаража, изкарвали го психично болен и го
заплашвали. Казваше ми, че не смее да излезе навън. Не знам да е ходил на дело. Каза, че е
водил дела, но не знам, че е ходил. Искали да го изкарат психично болен. След април пак се
виждахме често. Състоянието му малко се промени, успокои се, не знам по каква причина.
Не ми е обяснявал какво е станало. Все ми казваше, че ще ми каже, но не ми казваше какво е
станало след това.
Казвал ми е, че съседите искат да го изкарат психично болен. Не ми е казвал да е
ходил по съдилища. Не знам да е имал проблеми с друг освен със съседите. Казвал ми е, че
го е викал и кварталният полицай и той го е заплашвал, карал го е да пише каквото му казва.
В момента нищо не ми говори за това. Питах го как е, какъв е проблема и за какво иска да
му стана свидетел, той ми каза, че трябва да обясня неговото състояние. Не мога да кажа
дали е търсил лекарска помощ за състоянието си. Знам, че взема някакви лекарства, но не
знам какви.
Виждах го, че е притеснен, когато говори се разплаква, казваше, че му е тъжно,
мъчно, че го заплашват. Толкова години е живял на този адрес, а да има такива проблеми.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема самоличността
му, както следва:
С.П.Д., ЕГН **** на 61 години, български гражданин, разведен, неосъждан, без
родство и дела със страните по спора, предупреден за отговорността по чл. 290 от НК, след
което същият обеща да говори истината.
СВИД. Д.: Познавам Т. от 40 години. Миналата година също поддържахме връзка,
2
включително и в периода март - април. Знаех, че има проблеми. Чувахме се по телефона,
след това аз го усетих, че не се чувства добре, това беше период на кошмар, пандемия,
всичко беше затворено и аз го поканих да дойде до дома ми, за да се видим. Видяхме се,
пооплака се, беше много разстроен. Това се случи някъде по средата на пандемията през
април може би. Сподели ми, че има неприятности със съседите. Беше поканен на някакво
дело, а той не знаеше, сестра му беше получила призовка за това дело, а тя тогава имаше
други проблеми съпругът й беше тежко болен и по-късно почина. Доколкото знам съседи са
започнали това дело. Т. приемаше нещата много болезнено. Оплака се, че не може да спи,
защото искали да го изкарат невменяем. Знам, че ходеше по лекари, освидетелства се и
беше на успокоителни лекарства. Аз го посъветвах да отиде на невролог при мой познат да
се консултира, но тогава всичко беше затворено, с лекарите се говореше по вайбър и беше
трудно.
Нещата още не са се оправили според мен. Все още е разсеян, все още не може да спи.
Чували сме се и късно вечер. Знам, че беше спечелил дело. Естествено, че на делото го
отдавам напрежението му. Това е дело, а не е да отидеш на пазар. Помня, че беше призован
на дело, но той не знаеше и сестра му беше научила първа.
Той правеше опити да се лекува, но не можеше и с личния си лекар да се види,
защото всичко беше затворено по време на пандемията. Не мога да кажа дали съм виждал
рецептите му на вайбър. Мисля, че още ползва лекарства – успокоителни, за сън. Аз го
познавам от войниклъка. Сестра му също я познавам, но по-малко, както и бившия й съпруг,
който ми беше колега.
Познавам и майка му. Преди имаха домашен телефон и когато търсех Т. тя често
вдигаше и ме познаваше по гласа. Тя също се притесняваше за него и като беше в чужбина
също се тревожеше за него. Майка му е около 80 годишна, възрастна жена.
Т. ми е споделял, че не може да спи вечер. Обикновено се чуваме през деня.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема самоличността
му, както следва:
М.Н.С., ЕГН ***** на 55 години, българска гражданка, вдовица, неосъждана, сестра
на ищеца, без дела със страните по спора, предупредена за отговорността по чл. 290 от НК,
след което същата обеща да говори истината.
СВИД. С.А: Желая да свидетелствам.
Аз поддържам всеки ден връзка с Т. и майка ми, които живеят заедно в семейното ни
жилище. Чуваме се поне по няколко пъти на ден, а ако не се чуем отивам да ги видя.
3
Специално за делото, за което говорим не съм получила призовка, а обаждане по
телефона между девет и девет и половина сутринта, като съм си запазила кореспонденцията
в месинджър, която съм провела след това с адвоката в 10:13 часа.
АДВ. Ц.: Представям извадка от телефона на свидетелката.
СВИД. С.А: Опитах да се свържа с адвоката по телефона, но той не вдигна. Това се
случи на 26.03.2020 г.
Когато ми се обадиха, ми съобщиха, че се обаждат от Районен съд - Варна и че съм
призована като свидетел по дело на Т. Н. М., за изпращане на лицето в лудницата. Това бяха
точните думи, при което аз си помислих, че става дума за някаква грешка. Това беше
времето когато на 13.03.2020 г. обявиха извънредно положение във връзка с пандемията и
затвориха всичко. Имаше информация, че не се разглеждат никакви дела по съдилищата.
Ние излязохме в изолация, нямахме право да излизаме от домовете си. Аз попитах „Нали не
се гледат дела? Освен това аз и призовка не съм получила?“, но те настояха, че днес в един
часа съм призована като свидетел за да бъде вкаран брат ми в лудница. Тогава аз изпаднах в
паника, не съм очаквала такова нещо, освен това мислех, че трябва да получа призовка поне
няколко дена предварително, мислех, че такъв е редът в нашата съдебна система.
Знам какво стана на делото, аз бях през цялото време там и съм в течение на
абсолютно всичко, защото аз направих контакт с адвокат Ж.. Той беше първия човек на
когото се обадих, като през това време звънях и на брат ми. Опитвах се да се организирам
нещата, защото не знаех как да действам, не бях на себе си, като месец преди това бяха
съобщили на мъжа ми, че има прогресивен рак и май месец почина. По това време трябваше
да ходя по болници, по съдебни зали, това беше най-тежкия ми период.
Обадих се и на брат ми, попитах го дали е получавал призовка за дело и той ми каза,
че не е. Страхувах се да му кажа за какво е делото, притеснявах се за него. Когато му казах за
какво е делото и че искат да го вкарат в лудница, той каза, че не е възможно това. Всички
бяхме учудени, че нямахме никакво предизвестие, призовка или каквото и да е. Аз нямах
опит с това и свързах с адвоката да се посъветвам. Питах го дали трябва да отида и ако не
отида сигурно подлежа на някакви санкции. Предвид ситуацията, в която бяхме в пълна
изолация, нямахме право да излизаме, болниците затворени и в съда не пускаха никого,
чакахме отпред. Излиза охраната и пита кой за какво чака, а аз нямах нито номер на дело
нито нещо друго. Докато чакахме се появи един мъж, за който след това се установи, че това
е служебен защитник на брат ми, който ми каза, че човекът, който представлява е луд и е в
болницата. Аз го попитах как се казва лицето и той ми каза имената на брат ми. Тогава брат
ми му каза, че това е той и че си е съвсем нормален. Казахме му, че си имаме адвокат и го
освободихме. Влязохме в заседание, което се отложи. Не бяха дошли никакви други
свидетели. Когато се срещнахме пред съда времето беше студено. Стояхме доста пред съда
и брат ми беше с нас.
4
Един месец преди това бяхме повикани пак по телефона от кварталния инспектор
Г.Г., пак без призовка, по повод на една жалба за някакъв междусъседски конфликт. Тогава
Г.Г., след всичкото разпитване и арогантно държание, като искаше много подробно да знае
моето състояние, състоянието на брат ми, материално и кой какво има. Каза ми почуквайки
по бюрото, че има подписка срещу брат ми за вкарване в лудница. Тогава аз това не го
взехме сериозно, защото той виждаше състоянието на брат ми, а и моето. Питах го дали
вижда нещо в нашето поведение, което да го накара да се усъмни, че сме луди. Той ми каза,
че вижда че сме добре, но от него зависи какво ще се случи. Аз го питах как ще вкарват брат
ми в лудница като той сам вижда, че брат ми е добре. Инспекторът искаше абсолютно
всякаква наша лична документация, в момента в него има наши нотариални актове,
документи за закупена земя, ние сме собственици на земя в двора, който се води общински.
Той много подробно разпитваше за тези неща и показваше огромен интерес, което ме
притесни, защото все пак това е идеален център и започнах да си мисля, дали няма някакви
лични интереси към имота. До него момент в неговата представа фигурираха само майка ми
и брат ми и не му беше ясно, че аз съм следващата наследница на този имот. Тази
документация не присъстваше по делото. Доколкото знам у него все още има документи на
брат ми, които не са върнати. Документите бяха копия, предполагам, че не са оригинални.
Брат ми понесе това много тежко, аз също го преживях тежко. Той първата седмица
не вдигаше на моите позвънявания. Преди това никога не беше се случвало такова нещо.
Той се затвори тотално в себе си и се изолира. Питах го защо не ми вдига и той ми казваше,
че като му звънне телефона не може да говори, защото очаквал пак някаква лоша новина и
на гърлото му заставало буца и не може да говори.
Трудно можеше да се потърси медицинска подкрепа, защото на когото и да се обадиш
в този момент, никой не ни обръщаше внимание поради изолацията. Личният лекар ни
даваше консултации по телефона. В този период му предписаха лекарства, защото той
започна да вдига високо кръвно, пиеше лекарства за простатата или бъбреците, не съм
сигурна. Всичко това доста време продължи и не мога да кажа, че се е възстановил. След
пандемията той поддържа контакти с личната лекарка. Към него момент не е търсил
медицинска помощ, защото беше много трудно, поради пандемията и всичко беше
затворено. След като отвориха ходи на невролог.
До края на 2020 г. все е имало нещо – оплаквания, притеснения, все нещо се
появяваше. Майка ми също узна за това дело и тя започна да вдига кръвно, получи нещо
като микроинсулт, устата й пресъхва и при всяко споменаване на инспектора тя вдига
кръвно.
Не знам дали брат ми се е снабдявал с медицински документи, които да е представил
по делото. Потърсих адвокат Ж., за да поеме защитата на брат ми и да го питам дали е
възможно да бъда призована по този начин.
5
Не съм получила отговор на въпроса защо не сме получили призовки аз и брат ми. Не
съм се интересувала какво се е случило с преписката от инспектора. Никой не ми се е
обаждал от съда. Аз не съм правила справка в съда. Аз не знам, че мога да направя справка.
Аз имам адвокат и ако имам някакви питания се обръщам към него.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката.
АДВ. Ц.: Представям документ, от който е видно, че инспектор Г.Г. отново вчера е
привикал моя клиент за справка и го е разпитвал. Това показва, че тормозът продължава.
Ю.К. М.С.: Считам, че това доказателство е неотносимо. Посочен е номер на
преписка, но не мисля, че това е някоя от преписките по повод на което е образувано
настоящото производство.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените в днешното
съдебно заседание, заверени преписи от документи, както следва:
От ищеца – призовка от І-во РУ-Варна и извадка от фейсбук.
АДВ. Ц.: Няма да соча други доказателства.
Ю.К. М.С.: Нямаме доказателствени искания.
С оглед изявленията на страните, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа
страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Ц.: Моля да уважите предявения иск. Моля да ми дадете възможност да
представя писмени бележки.
Считам, че сме установили и доказали изцяло иска. Нанесени са трудно поправими
щети върху здравето и върху начина, по който живее нашия клиент. Всичко това е станало в
един план, който може да бъде проследен абсолютно точно без никакви затруднения. По
делото има представени достатъчно доказателства за причинените вреди, като се позоваваме
и на експертизата. Считам, че свидетелските показания бяха абсолютно добросъвестни и
никой не може да ни упрекне в спекулация или манипулация на свидетелите. Първият
свидетел не каза нищо за този процес, а говореше за това как нашият клиент е задържал в
6
себе си свето напрежение и как е споделял с него, че нещо го трови и мъчи и че това много
трудно го е преодолял.
АДВ. Ж.: Присъединявам се изцяло към становището на колегата. Само искам да
допълня, че ако прокуратурата си беше извършила законосъобразно задълженията, тя би
следвало да установи, че в преписката умишлено е укрита информация и че спорът е съвсем
друг.
Ю.К. М.С.: Моля да отхвърлите исковите претенции като неоснователни и
недоказани по основание и размер, по възраженията, изложени подробно в отговора на
исковата молба.
Моля да присъдите в полза на Прокуратурата на Република България разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Моля да ни дадете възможност да представим писмени бележки.
СЪДЪТ обяви на страните, че ще се произнесе с решение в законоустановения
срок.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в двуседмичен срок от днес и на пълномощника
на ответната страна в триседмичен срок от днес да представят писмени бележки по делото.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15:09 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
7