Решение по дело №96/2021 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 127

гр. Видин, 20.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

 административнонаказателен състав

в открито заседание на тттридесетиддвадеседва

Седемнадесети май

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

Лилия Цветкова

като разгледа докладваното

от съдия

Росица Славчева

 Касационно АНД №

96

по описа за

2021

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63,ал.1,изр. ІІ - ро от ЗАНН, подадена от Д.Г.Г. ***,  против решение № 12/ 21.01.2021г. по АНД № 1205/2020г. по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърдено НП № 26 - 0000446 от 02.09.2020г. на Директора на РД „АА” - Враца, с което на касатора е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 лева на основание чл.93,ал.1,т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвт.П/.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно. Твърди се от касатора, че решението на ВРС е неправилно, тъй като липсата на валидно удостоверение за психологическа годност на водача би довело до налагане на санкция по чл.178в,ал.5 от ЗДвП, която норма е специална от една страна, а от друга е отпаднала наказуемостта по чл.93,ал.1,т.1 от ЗДвП за конкретното деяние, след изменението на текста с ДВ,бр.60/ 2020г.

Иска се да бъде отменено решението на ВРС и съответно и НП. Претендират се направените по делото разноски.

Ответната по делото страна, във възражението си срещу касационната жалба, моли съда да не я уважава, тъй като е неоснователна, а решението на ВРС е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното :

Жалбата, като подадена в срока, е процесуално допустима.

Разгледана по съществото си, същата е и неоснователна.

Обстоятелствата установени във фактическата обстановка, която районният съд е приел се споделят и от Административният съд.

Безспорно е, че на 18.08.2020г. около 15,12ч. в на гл.път Е-79 на км.13+300, пред ТЕЦ-Видин, обл.Видин, в посока към Дунав мост,  Г. е управлявал влекач „Рено“ с рег.№ и полуремарке с рег.№ СВ3850ЕА, които е извършвал международен обществен превоз на товари от Република Гърция за Република Германия, според ЧМР от 17.08.2020г. и заверено копие на лиценз № ЕО **********. При извършената на това място и време проверка от контролните органи на „Автомобилна администрация“ е констатирано, че водачът Г. извършва превоза без в момента да притежава валидно удостоверение за психологическа годност. Лицето е представило удостоверение с изтекъл срок на 13.03.2020г.

За горното на Г. му бил съставен АУАН № 277175 от 18.08.2020г. за нарушение на чл.58,ал.1,т.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТ. Въз основа на така съставеният АУАН, било издадено и НП от 02.09.2020г., с което му била наложена глоба в размер на 2000 лева на основание чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвт.П.

При проверката Г. не представил такова валидно удостоверение. Разпитаният по делото свидетел установява, че той е управлявал автомобила, като представеното удостоверение било с изтекъл срок на валидност. Последното е и приложено към административната преписка.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка, Видинският районен съд е приел, че Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвт.П.

Касационната инстанция споделя доводите на въззивната такава, че НП е законосъобразно. Правилно районния съд е приел, че касаторът е нарушил разпоредбата на чл.58,ал.1,т.3 от Наредбата.

За такова нарушение чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвт.П предвижда наказание глоба за водач на МПС, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Безспорно Наредбата е такъв подзаконов нормативен акт и съответно нарушителят не е разполагал с документ, който се изисква по нея.

Касаторът е наказан за това, че след като извършва международен превоз на товари не е представил валидно удостоверение за психологическа годност на водача. Безспорно е установено по делото, че водачът е управлявал на процесната дата и към момента на проверката не е имал такова валидно удостоверение за психологическа годност. Тези факти се доказват от представените писмени доказателства и от свидетелските показания, дадени пред въззивната инстанция.

Изпълнителното деяние по чл.58,ал.1,т.3 от Наредбата се изразява в неизпълнение на изискванията, на които трябва да отговаря водачът, извършващ международен превоз на пътници и товари, а именно да притежава валидно удостоверение за психологическа годност на водача.

Предвид посочените по – горе съображения се оказва, че нарушението по чл.58,ал.1,т.3 от Наредба № 11/ 2002г. е безспорно доказано, тъй като в тази насока са събрани достатъчно доказателства, подкрепящи твърденията на наказващия орган. Обстоятелствата във връзка с липсата в момента на проверката на валидно удостоверение не се оспорват и от касатора. Видно от доказателствата по делото е, че притежаваното от него такова удостоверение е с изтекъл срок на валидност и то на 13.03.2020г.

Задължението за снабдяване с удостоверение за психологическа годност при извършване на международен превоз следва от разпоредбата на чл.58,ал.1,т.3 от Наредба № 11/31.10.2002г., поради което и извършеното деяние представлява нарушение на посочения текст и административното наказание за него е предвидено в  чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвт.П.

Неоснователно е твърдението на касатора, че приложимата санкционна норма, в случая е чл.178в,ал.5 от ЗДвП. Тя предвижда административно наказание глоба в размер 500 лева за водач, който извършва таксиметрови, превози за собствена сметка или обществени превози на пътници или товари без валидно удостоверение за психологическа годност. В случая се касае за извършване на друг вид превоз – международен превоз на товари, регламентацията, на който се съдържа в Наредба № 11/31.10.2002г. Последната наредба е подзаконов акт по приложение на ЗАвтП, а не – на ЗДвП. Затова неизпълнението на предвидените в нея изисквания за снабдяване с конкретни документи се санкционира с административните наказания, предвидени в ЗАвтП., поради това и в конкретния случай приложимата санкционна норма е тази на  чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвтП.

От събраните писмени и гласни доказателства по безспорен начин се установява, че при извършената на 18.08.2020г. проверка касаторът е изпълнявал международен превоз на товари, без да е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност. Следователно осъществен е съставът на нарушението по чл.58,ал.1,т.3 от Наредба № 11/31.10.2020г. и по посочените съображения не би могло и да се приеме, че двете норми – на чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвт.П и чл.178,ал.5 от ЗДвП се намират в отношение обща към специална такава.

С оглед описаното по – горе се оказва, че възражението на касатора във връзка с несъобразяването, както на наказващия орган, така и на ВРС с тези обстоятелства, е неоснователно.

ВРС е приел, че административнонаказаващият орган е определил правилно и наказанието за извършеното нарушение, тъй като то е точно фиксирано такова, като предвидената в текста глоба е и наложената такива на нарушителя, а именно по чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвт.П - от 2000 лева. Следователно при налагането на глобата са взети предвид, както тежестта на извършеното нарушение от нарушителя, така и липсата на доказателства за имотното му състояние.

Неоснователни са твърденията на касатора, че въззивната инстанция не е взела предвид посочените в жалбата мотиви за отмяна на НП. При постановяване на решението си ВРС се е съобразил със събраните по делото доказателства и с представената от административно – наказващият орган преписка. Установено е, че не са налице съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП, които да доведат до отмяната на НП.

Според настоящият съдебен състав на Административен съд – Видин, при постановяване на решението си се е съобразил с всички доказателства по делото и направените възражения от страните, като правилно е преценил, че не са налице процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да водят до накърняване на правото на защита на нарушителя, да му пречат по какъвто и да било начин да изгради адекватна защита и да доведат до отмяна на обжалваното НП. В тази връзка и посочените касационни основания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и немотивираност на обжалваното решение са неоснователни.

Видно от административно – наказателната преписка е, че НП е издадено без да са налице нарушения на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН, тъй като фактическата обстановка е ясно и точно описана, съответно в нея са описани и всички важни обстоятелства във връзка с нарушението, както и доказателствата, които го потвърждават. Както според ВРС, така и според настоящия съдебен състав, в НП са посочени и нарушените разпоредби, съгласно чл.57,ал.1,т.6 от ЗАНН.

Видно от доказателствата и обжалваното НП е, че фактическото описание на нарушението отговаря на правната му квалификация и както бе посочено и по – горе, както от описанието, така и от правната квалификация може да се направи извод за какво нарушение става въпрос. Обстоятелствата във връзка с нарушението са безспорно доказани по делото. Изводите, направени от първоинстанционния съд не са противоречиви по същество, нито противоречат на законодателството.

Твърденията на касатора за извършения международен превоз на товари и за непритежаването на валидно удостоверение в момента на извършване на проверката от контролните органи, не се оспорват по делото, което съответно кореспондира и със събраните доказателства, както и с изложеното в НП.

Преценявайки фактите ВРС, е анализирал правилно фактическата обстановка и е достигнал до верните юридически изводи, поради което и неговото решение в крайния си резултат е правилно и законосъобразно.

В този смисъл и решението на ВРС следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.63,ал.1, изр. ІІ - ро от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд - Видин

Р  Е  Ш  И  :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 12/ 21.01.2021г. по АНД № 1205/2020г. по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърдено НП № 26 - 0000446 от 02.09.2020г. на Директора на РД „АА” - Враца, с което на Д.Г.Г. ***,  е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 лева на основание чл.93,ал.1,т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвт.П/.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                            2.