РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 29.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3596 по описа за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод на предявени от „М.” ООД, със седалище и адрес на управление:***16811,
представлявано от управителя *** срещу „К.Б.”
ООД, със седалище и адрес на управление:***, пл.„ Свобода”,
централ Мол Плевен, ет., ниво 4 ЕИК: *********, представлявано от управителя Т. С. осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД, вр. чл.363 ЗЗД за
осъждане на ответника да върне на ищеца следните движими вещи, а именно“ „ *** произведен през 2013
година, три броя игрални автомати с пълни наименования: ****** ***
В обстоятелствената част
на исковата си молба твърди, че с ответника са сключили на 02.08.2017 г.
Договор за съвместна работа и сътрудничество. Излага, че ответникът имал сключен
Договор и е наел търговска площ, находяща се на територията на Централ МОЛ
Плевен. Сочи се, че тъй като нямал право да преотдава тази площ се е свързал с
дружеството - ищец с цел да обединят усилията си и извличат ползи от
менажирането и стопанисването на ***. Твърди се, че със сключения договор всяка
от страните е поела съответните ангажименти, а именно: „К.Б.” ООД да подсигури
необходимите условия за функционирането на атракционите, както и да осигури
свои служители, които да предлагат услугите, а „М.” ООД да осигури и монтира
аткракционите. Излага се, че на 16.07.2018 г. страните са подписали Анекс към
Договора за съвместна работа и сътрудничество от 02.08.2017 г. като са
променили условията по възнаграждението описано в Договора и са уредили въпроса
досежно получена повреда в някой от атракционите. Твърди се, че до датата на ИМ
ответникът не изпълнил нито едно от своите задължения - не представил справка
за получените доходи от дейността и съответно и не изплащал никакво
възнаграждение на ищеца. Сочи, че тъй като не е собственик на вещите, а наел
същите ищецът заплаща и наемна цена на собственика „ЗАБАВА” ЕООД, с ЕИК:
*********, поради което и генерира загуби. Излага, че поради това е отправил
предизвестие за прекратяване на Договора и връщане на предоставените във връзка
с Договора съоръжения. Твърди, че е правил опит да връчи предизвестието за
прекратяване на договора, но безуспешно. Навежда доводи, че липсва комуникация
между двете дружества досежно изпълнението на Договора, поради което и счита,
че по нататъшното съществуване на договора е безпредметно, което от своя страна
води до правото му да развали Договора на основание чл. 363, б. г от ЗЗД. Моли съда, ако счете, че не е налице успешно
връчване на съобщенията за прекратяване на договора да приеме исковата молба за
такава. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди
разноски.
В проведеното по делото
о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск
като основателен и доказан. Твърди, че предоставените от ищеца игрални автомати
се намират на територията на „ЦЕНТРАЛ МОЛ Плевен“, тъй като същите са пренесени
там от гражданското дружество от името на ищеца. Излага, че доколкото
ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за тях възниква правото да
искат същия да бъде прекратен. Твърди, че със собственика на вещите има договор
за наем, поради което и претендира връщането им. Излага, че ответникът не е
доказал направените си възражения. Твърди че като неизправна страна ответникът
по делото не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.
Претендира присъждането на разноски.
В рамките на предоставения му
срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Твърди, че предявения иск е недопустим, неоснователен и
недоказан. Оспорва същия по основание и размер. Заявява, че упражнява право на
задържане върху вещите до изплащане на собствените им вземания. Не оспорва
факта, че 02.08.2017 г. между ищеца и ответника е сключен договор за съвместна
дейност, по силата на който ищецът е следвало да заплаща на ответника сумата от
1500 лв. месечно, считано от 20.09.2017 г. Сочи, че ищецът никога не е заплащал
на ответника тази суми и задължението му е в размер на 30 000 лева за 20 пълни
месеца действие на договора. Твърди, че ищецът няма права върху вещите, които
се намират в обекта на ответника, както и, че описаните в исковата молба вещи
не са идентични е тези, които са предоставени по договор и инсталирани в
обекта, стопанисван от ответника. Навежда доводи и, че съгласно договора
страните нямат право да прекратяват договора преди изтичане на 2 години, т.е.
преди 02.08.2019 г. Оспорва представения
по делото Анекс. Твърди, че такъв анекс не съществува. Моли съда да задължи
ответника да го представи в оригинал с оглед проверка за автентичност. Навежда
доводи, че дори и да съществува, то счита, че тогавашния управител на
дружеството и представителя на ищеца са подписали анекса само и единствено с
цел да увредят дружеството ответник, тъй като по този начин са го лишили от
сигурен доход от по 1500 лева на месец, както и са го лишили от вече
акумулирано задължение от 18 000 лева от натрупаните главници от месечни
възнаграждения. Ако съдът приеме, че
ищецът действително е собственик на описаните вещи и те са същите, които са
предмет на договора и същите, които са инсталирани в обекта, стопанисван от
ответника, то прави възражение право на задържане на вещите до момента на изплащане
на: сумата от 18000 лева, представляваща задължение на ищеца спрямо ответника
по договора от 02.08.2017 г. за първите 12 месеца от действие на този договор;
сумата от 1500 лева представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договора; сума в размер на 5000 лева съставляваща претърпяна загуба за
възложителя, която представлява положителната разлика между заплатеното на
служителя възнаграждение и осигуровки от една страна и приходите от киното от
друга страна; сумата от 3000 лева за заплащане на средства, необходими за
привеждане на наетата площ в състоянието, в което е била преди монтажа на
КИНОТО. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди
разноски.
В
проведеното по делото о.с.з. ответникът не изпраща представител. В нарочна
писмена молба моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и
недоказан. Сочи, че към вече не е държател на процесните вещи, тъй като са
отстранени от помещенията, които са стопанисвали.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа
страна:
Видно е от представения по делото
Договор за съвместна работа и сътрудничество от 02.08.2017 г., сключен между
страните по делото, че ответникът в качеството си на възложител, а ищецът в
качеството си на изпълнител са се договорили: възложителя възлага, а
изпълнителят се е задължил да изпълни следното: с цел повишаване качеството на
услугата, предлагана от възложителя да предостави на изпълнителя възможността
да оперира на територията на изпълнение на основната дейност на възложителя
като постави атракцион „кинотеатър“ и три броя игрални автомати с кратки
наименования: тетрис, снайпер и жабка, които да се ползват от клиентите на
възложителя в Централ МОЛ ПЛЕВЕН; да достави и монтира на място, указано от
възложителя, за което възложителят има задължение да поддържа; договорено е, че
изпълнителят се задължава да заплаща на възложителя възнаграждение във връзка с
използваните площи на възложителя и разходи по функционирането на
аткракционите, извършени от страна и/или за сметка на възложителя в размер на
1500 лева, до 5-то число на всеки календарен месец, за който се отнасят;
изпълнителят да заплаща договорено възнаграждение на възложителя в брой или по
банков път. Уговорено е, че договорът може да бъде прекратен при: продължително
и трайно неизпълнение на задължението на една от страните; прекратяване на
дейността на една от страните и изрично съгласие на една от страните с
отправяне на предизвестие от минимум 1 месец; взаимно съгласие, както и с
общите разпоредби на граж. Законодателство; предвидено е, че страните нямат
право да прекратят договора, нито да освобождават обекта, преди изтичането на
две години от сключването му, като в противен случай дължат неустойка.
Представен като доказателство по
делото е и Анекс от 16.07.2018 г., сключен между страните по делото, от който
се установява, че същите са променили определеното възнаграждение, като същото
е : страните ще си делят получените приходи поравно и възложителят ще получава
половината от приходите от атракциона „кинотеатър“ след заплащане на разходите,
свързани с обслужването на един работник със заплата от 6000 лева и прилежащите
данъци и осигуровки на същия. При евентуални печалби /награди/ спечелени от
играещите- разходите за същите се делят между страните съгласно фактура за
покупка на наградите. Страните са декларирали и, че с подписването на анекса
нямат финансови претенции една към друга за досегашната си дейност и не си
дължат пари една на друга.
Приобщено като доказателство по
делото е и предизвестие адресирано от ищеца до ответника за прекратяване на
договора за гражданско дружество, което според ищеца се е върнало като
неполучено.
Представено по делото е и писмо
от ищеца до ответника, върнато като неполучено.
Приобщен като доказателство по
делото е и договор „Частно предприятие“, от който се установява, че собственик
на процесните вещи е трето лице „Забава“ ЕООД.
По делото са представени и снимки
на серийните номера на процесните вещи.
Видно е
от представената по делото нот. покана с рег. №2826, том І, акт 80/28.05.2019
г., на нот. *** с рег. № 017 на НК София, с район на действие ПлРС, че
ответникът по делото е отправил покана до „Р.М.“ ЕООД да: върнат всички движими
вещи, тяхна собственост, които са осигурили от трети лица за функционирането на
обектите; да върнат компютрите и обзавеждането в обектите, както и игралните
автомати и да заплатят обезщетение за времето през което не са допускани до
обектите.
Установява
се от приложената по делото покана, изпратена от „ЗАБАВА“ ЕООД до „Р.М.“ ЕООД и
„РИКЕДОМ“ ЕООД, че собственикът на процесните вещи – „ЗАБАВА“ ЕООД е отправил
искане до дружествата да дадат становище на какво основание задържат вещите им,
както и да уточнят кога могат да вземат същите.
Приобщено
като доказателство по делото е и писмо от трето – неучастващо по делото лице - - Р.М.“
ЕООД и „РИКЕДОМ“ ЕООД, в която сочи, че
в обекти, находящи се Търговски развлекателен комплекс „МОЛ ПЛЕВЕН ЦЕНТЪР“ се
намират следните машини с описание на находящи се върху тях информационни
табели, както следва:******; ***: ,,*** ******ствия
***ЧП ************В писмото се сочи, че машините
са били доставени и монтирани в обекти, находящи се в ***ЕНТЪР“ ***във връзка
със сключен между „Р.М.“ ЕООД и „К.Б.“ ООД Договор за съвместна работа и
сътрудничество, който договор е прекратен и въпросните вещи се държат и
съхраняват от третото лице „Р.М.“ ЕООД, тъй като „К.Б.“ ООД не е изнесъл
въпросните машини от Търговския център.
По делото
са събрани и гласни доказателства посредством разпита на свидетеля ***, бивш
управител на ищеца, работещ за „ЗАБАВА“ ЕООД. Излага, че той е представлява
ищцовото дружество при сключването на договорът за съвместно сътрудничество.
Излага, че се разбрали печалбата да се дели поравно, но тъй като ответникът не им
е заплатил никакви суми поискали да се прекрати договорът. Твърди, че в
началото са се уговорили да им плащат наем в размер на 1500 лева и печалбата да
остане за ищеца, като от нея се приспаднат разходите за служител. Излага, че
наемът се приспадал от оборота, поради което не са им давали реално средства.
Твърди, че при прекратяване на договора вещите все още не са им върнати.
Излага, че процесните движими вещи се намират в МОЛ-а. сочи, че вещите се
индентицират според серийния номер и дата на производството. Твърди, че досега
ответното дружество не е представяло печалба от същите.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
За успешното провеждане на иска с правна квалификация чл.55,
ал.1, пр.3 ЗЗД, вр.чл.363 ЗЗД ищецът
следва при условията на пълно и главно
доказване да установи положителните си твърдения, че между страните са
възникнали валидни облигационни връзки по посочения договор съвместна работа и
сътрудничество, в изпълнение на които ищецът е
предоставил на ответника да оперира с процесните вещи; точно изпълнение
на задълженията си по договора и прекратяване на същия, с което е отпаднало
основанието за задържане на дадените вещи.
В тежест на ответника е да докаже
връщане на вещите или направените от него положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици.
Между страните не се спори, а и
се установява от приетите по делото доказателства, че със сключването на
процесния договор и анекса към него страните са встъпили в договореност за създаване на
дружество по смисъла и с характеристиките на чл. 357 и сл. от ЗЗД, а именно обединили усилията си за постигане на една обща
стопанска цел – използването на атракциони, наети от „изпълнителя“ на
територията на Централ Мол Плевен и реализирането на печалба от тази дейност.
Касае се за договор за извършване на обща стопанска дейност, при който всяка от
страните привнася своя дял за постигане на общата цел и съответно печалбата се
разпределя така, както е уговорено в договора и анекса към него.
Не е спорно, а и се
установява от приобщените по делото доказателства, че ищецът е предоставил процесните
вещи за ползване с цел извличане на печалба от тях.
Спорно по делото е
дали ищецът е реализирал правото си да прекрати договора за гражданско
дружество, доколкото се твърди, че към датата на депозиране на исковата молба
не е бил изтекъл двугодишен срок от подписване на договора, а според същия в
този срок договорът не може да бъде прекратен.
Следва изрично да се отбележи, че при договора
за гражданско дружество страните не поемат помежду си насрещни права и
задължения, както при двустранните договори. При двустранните договори
поемането на насрещни права и задължения е обусловено от различните цели и
интереси на съконтрахентите, докато при договора за гражданско дружество
страните обединяват дейността си за постигане на обща стопанска цел. Специфичността
на този договор се отразява и на правилата за прекратяване на облигационната
връзка, възникнала от него. В чл. 363 от ЗЗД
изчерпателно са посочени основанията за прекратяване на договора за дружество,
всяко от които има обективен характер. Договорът за дружество не може да се
разваля, поради виновното му неизпълнение по реда на чл. 87 от ЗЗД.
И това е така, защото страните по него не поемат насрещни задължения и защото в
чл. 87 от ЗЗД
изрично се сочи, че се развалят само двустранните договори. Поради изложеното в
настоящия случай не следва да се обсъждат и наведените твърдения за виновното
неизпълнение на договореното.
В случая ищецът по
делото основава искането си за разваляне на договора въз основа на предвидената възможност в чл.10,
ал.3 от същия, а именно – изрично по- желание на страните с отправяне на
предизвестие със срок минимум от 1 месец. По делото е представено предизвестие
от ищеца до ответника за прекратяване на учреденото гражданско дружество. Представен
е и отрязък от пощенски плик, изпратен от ищеца до ответника с обозначение, че
пратката е непотърсена от адресата. От така представените доказателства съдът
намира, че няма как да се направи еднозначен извод, че направеното изявление за
прекратяване на договора е именно този документ, който е изпратен с приложения
по делото на л.14 пощенски плик, доколкото на него не е посочено какво точно се
изпраща. Поради изложеното съдът намира за установено, че по делото не е
доказано, че направеното предизвестие за прекратяване на сключения договор за
гражданско дружество е достигнало до своя адресат. Съдът приема обаче, че с ИМ,
достигнала до ответника с получаването й ищецът е реализирал правото си да
прекрати договора. В същия е даден подходящ срок, така както са договорили
страните за връщане на даденото. За неоснователни съдът приема възраженията на
ответника, че ищецът не е могъл да прекрати договора, тъй като не са изтекли
две години от подписването му. Действително в същия е предвидена такава
забрана, но е предвидено и, че въпреки нея, ако договорът се прекрати се дължи
неустойка. Тоест съдът приема, че забраната може да се преодолее, ако страната
поискала прекратяване на договора е готова да понесе неустойка за своите
действия.
С оглед на изложеното
и доколкото по делото е прието, че ИМ има роля на известие за прекратяване на
договора и покана за връщане на даденото съдът приема, че процесния договор е
развален на 04.04.2019 г. с достигане на ИМ до ответника.
Въз основа на
формирания извод, че договорът за съвместна работа и сътрудничество е
прекратен, то съдът приема, че ищецът има право да претендира връщането на
даденото по прекратения договор.
Ето защо, съдът намира, че предявената искова претенция
по чл.55, ал.1 пр.1, във вр. с чл.363 от ЗЗД се явява основателна и
доказана и следва да бъде уважена.
За неоснователни съдът приема доводите на ответника, че
вещите, които са описани в ИМ не съвпадат с тези, които са предоставени за
ползване. Видно е от приобщеното по делото доказателство- писмото от третото
неучастващо по делото лице „Р.М.“ ЕООД е посочило, че именно претендираните
вещи са тези, които са поставени и се ползват в „МОЛ ПЛЕВЕН ЦЕНТЪР“.
За неоснователни съдът счита и доводите на ищеца, че
ответникът не е легитимиран да претендира връщане на вещите, тъй като не е техен собственик, както и поради
обстоятелството, че същите са във владение на трето лице. Действително по
делото безспорно се установи, че вещите са собственост на „ЗАБАВ“ ЕООД. Същите
обаче са наети от ищеца и въз основа именно на този договор претендира
връщането им, доколкото и ги държи на валидно правно основание. От друга страна
факта, че ответникът не ползва вещите в момента не може да обоснове извода, че
следва да бъде освободен от задължението да върне същите по развален договор за
съвместна работа и сътрудничество.
С оглед установяване на връщане на даденото по разваления
договор за съвместна работа и сътрудничество съдът следва да се произнесе по
приетото за разглеждане възражение за задържане.
Въпреки указаната доказателствена тежест и дадена
възможност ответникът не е релевирал доказателства, с които да установи правото
си на задържане върху процесните вещи. Поради изложеното съдът приема, че като
недоказано направеното възражение за задържане следва да се остави без
уважение.
С оглед изхода на
спора на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати в полза на ищеца направени по
делото разноски в общ размер на 805,00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „К.Б.” ООД, със
седалище и адрес на управление:***, пл.„ Свобода”,
централ Мол Плевен, ет., ниво 4 ЕИК: *********, представлявано от управителя Т. С. да върне на „М.” ООД, със седалище и адрес на управление:***16811,
представлявано от управителя ***, следните движими вещи, дадени на
отпаднало основание, а именно:******; ***: ,,*** ******ствия ***ЧП ************:, на основание чл.55, ал.1, пр.3, вр.чл.363 ЗЗД
ОТХВЪРЛЯ направеното от „К.Б.” ООД, със седалище и адрес на управление:***, пл. „Свобода”, централ Мол Плевен, ет.,
ниво 4 ЕИК: *********, представлявано от управителя Т. С. възражение за задържане на основание чл.91 ЗЗД на следните движими вещи:******; ***: ,,*** ******ствия ***ЧП ************:., до заплащане на сумата от 18000 лева,
представляваща задължение на ищеца спрямо ответника по договора от 02.08.2017
г. за първите 12 месеца от действие на този договор; за сумата от 1500 лева
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора; за сума в
размер на 5000 лева съставляваща претърпяна загуба за възложителя, която
представлява положителната разлика между заплатеното на служителя
възнаграждение и осигуровки от една страна и приходите от киното от друга
страна и за сумата от 3000 лева за заплащане на средства, необходими за
привеждане на наетата площ в състоянието, в което е била преди монтажа на
КИНОТО, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „К.Б.” ООД, със
седалище и адрес на управление:***, пл.„ Свобода”,
централ Мол Плевен, ет., ниво 4 ЕИК: *********, представлявано от управителя Т. С. да заплати на М.” ООД, със
седалище и адрес на управление:***16811, представлявано от управителя *** сумата от 805.00 лв, представляваща сторени
разноски в производството, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: