№ 3212
гр. София, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100505012 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 18.03.2022 г. по гр.дело № 59064/21 г., СРС, II ГО, 156 с-в
е отхвърлил предявените искове от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „**** срещу Й. С. Й., ЕГН ********** и Б.
Г. Й., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. София, ж.к. „Свобода“, бл. ****,
за признаване за установено на основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1,
т. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, че Й. С. Й., ЕГН ********** и Б. Г. Й., ЕГН ********** дължат разделно по
равно по 1/2 ид. част на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, на сумата от 5414,93 лева,
представляващи цена на доставена топлинна енергия по договор за покупко-
продажба на топлинна енергия при общи условия за недвижим имот, находящ
се в гр. София, ж.к. „Свобода“, бл. ****, аб. № 52712 за периода от
01.05.2017г. до 30.04.2020 г., както и сумата от 510,45 лева, представляващи
мораторна лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за
периода от 15.09.2018 г. до 18.02.2021 г., както и сумата от 44,00 лева,
представляващи цена на услугата дялово разпределение за периода 01.01.2019
г. до 30.04.2020 г., както и сумата от 5,48 лева, представляващи мораторна лихва
1
върху главницата за цената на услугата дялово разпределение за периода
03.03.2019 г. до 18.02.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.03.2021 г. по ч. гр.д. №
12155/2021 г. по описа на CPC, II Г. О., 156-ти състав. Осъдил е на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, да заплати на Й. С. Й., ЕГН
**********, сумата от 439,12 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство. Осъдил е на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, да заплати на Б. Г. Й., ЕГН
**********, сумата от 439,12 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
Решението е обжалвано въззивна жалба вх. № 72613/11.04.2022 г. от
ищеца от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „****, представлявано от Изпълнителния директор А. А. и
Председателя на УС И.Е., чрез пълномощника юрисконсулт П. А. с мотиви,
изложени в жалбата. Развиват се доводи, че по делото е доказано наличието
на облигационна връзка между страните, както и обстоятелството, че двамата
ответници са съсобственици на процесния топлоснабден имот, както и че са
съпрузи, видно от приложените писмени доказателства-нот. акт за покупко-
продажба на недвижим имот и нот. акт за учредяване на договорна ипотека
върху недвижим имот. Сочи се, че съдът правилно е констатирал, че от СТЕ
се установява,че има извършени плащания в размер на 1396 лв. за главница и
148,05 лв. за мораторна лихва, като общата платена сума е в размер на
1863,99 лв. Съдът обаче, не е взел предвид факта, че платените суми са взети
предвид при депозиране на заявлението за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК,
респ. при определяне на цената на иска в производството. Ето защо
стойността на доставената ТЕ по общите фактури за процесния период е по-
голяма от претендираната в настоящето производство, доколкото
извършените плащания са взети предвид от ищцовото дружество. От
приетите заключения се установява още, че ТЕ е реално доставена, но не е
била заплатена. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
процесното и да бъдат уважени предявените искове. Претендира присъждане
на направените разноски и юрисконсултско възнаграждение.
По делото е депозиран отговор на въззивната жалба от адвокат Й. П. и
адвокат Н.Р. като пълномощници на въззиваемите/ответници Й. С. Й., ЕГН
2
********** и Б. Г. Й., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.София,
ул.“****, чрез адв. П. и адв. Р., в който оспорват същата.
Третото лице помагач не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо,
поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
От фактическа страна:
Предявени са искове по реда на чл.422 ГПК, с правно основание чл.79,
ал.1, пр.1, вр. чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т.С.” ЕАД срещу Й. С. Й., ЕГН
********** и Б. Г. Й., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. София, ж.к.
„Свобода“, бл. **** за признаване за установено при условията на разделна
отговорност при квоти по 1/2 , че ответниците дължат на ищеца по ½ от
сумата от 5414,93 лева, представляващи цена на доставена топлинна енергия по
договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за
недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Свобода“, бл. ****, аб. №
52712 за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020 г., както и по ½ от сумата от
510,45 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за незаплатена
топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 18.02.2021 г., както и по ½ от
сумата от 44,00 лева, представляващи цена на услугата дялово разпределение за
периода 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г., както и по 1/2 от сумата от 5,48 лева,
представляващи мораторна лихва върху главницата за цената на услугата
дялово разпределение за периода 03.03.2019 г. до 18.02.2021 г., за които суми
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
09.03.2021 г. по ч. гр.д. № 12155/2021 г. по описа на CPC, II Г. О., 156-ти
състав.
3
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна
енергия/ТЕ/, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение, като не е заплатил и дължимата такса за дялово
разпределение. Твърди се, че ответниците са изпаднали в забава.
Ответниците в срока по чл.131 ГПК са оспорили предявените искове по
основание и размер. Направено е възражение за давност.
Третото лице-помагач на ищеца е предоставило писмени доказателства, като е заявило, че
услугата дялово разпределение е била предоставена в съответствие с нормативно установеното за
процесния период.
От правна страна:
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 104, дело 872/2003 г., съгласно който Г.К. и Л.Т. продават на
съсобственика Б. Г. Й. съсобствените си ¾ идеални части от следния
недвижим имот: апартамент № 16, находящ се в гр.София, СО-район
„Надежда“, ж.к. „Свобода“, стар ж.к. „Надежда-Свобода“, в жилищна сграда-
блок № 40, вход „А“, на шести етаж при съответното описание. При тези
данни става ясно, че става въпрос за съсобственици, при които Б. Г. Й. е
притежава ¼ ид.ч., а на 29.10.2003 г. е придобила другите ¾ ид.ч. Те са
придобити в режим на СИО идеалните части и това се установява от
приложеното друго писмено доказателство, а именно нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 6, дело 5 от 2004 г.
в което изрично е посочено, че за обезпечение на кредитора Й. С. Й. и
съпругата му Б. Г. Й. учредяват в полза на „ОББ“ АД ипотека върху следния
свой недвижим имот: апартамент № 16, находящ се в гр.София, СО-район
„Надежда“, ж.к. „Свобода“, стар ж.к. „Надежда-Свобода“, в жилищна сграда-
блок № 40, вход „А“, на шести етаж при съответното описание. Нотариусът е
изповядал сделката като се е уверил, че Й. С. Й. и съпругата му Б. Г. Й. са
собственици на ипотекирания имот и че са изпълнени особените изисквания
на закона. След изброените документи представени пред нотариуса е и
удостоверение за граждански брак № 026745/15.07.1995 г. Ето защо, не може
да бъде споделено приетото от районния съд, че по отношение на ответника
Й. Й. не са събрани никакви доказателства, от които да се установи, че той е
станал собственик на процесния недвижим имот, поради което искът спрямо
него само на това основание следва да бъде отхвърлен. По делото липсват
доказателства за наличие на последващо разпореждане с процесния имот в
полза на друго лице. Ответниците се явяват съсобственици на
топлоснабдения недвижим имот в режим на СИО.
От изброените писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната
4
съвкупност, може да се направи извод, че ответниците се явяват потребители
на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ,
съгласно който (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.), всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.
Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ
"Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, т.е. налице е
облигационно отношение между страните по спора.
Следователно купувач (страна) по сключения договор за доставка на
топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на
което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е
задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна
енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото
дружество по силата на закона, без да е необходимо негово изрично
волеизяление в този смисъл. В конкретния казус, това са ответникът Й. С. Й.
собственик на 3/8 ид.ч. и Б. Г. Й., собственик на 5/8 идеални части от имота,
явяващи се потребители на ТЕ при посочените квоти.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и
действалата преди нея норма на чл. 106а ал. 1 от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР. Следователно между страните за процесния период е сключен договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни
Общи условия за продажба, съответно одобрение с Решение ОУ-
026/11.05.2002г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда -етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл.139 -чл.148/ и в действалите към процесния период
Наредба за топлоснабдяването / отм./, Наредба № 2 от 28.05.2004 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 год., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването
/Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на
сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ и
съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Фактът на предоставяне на топлинна енергия се установява от индивидуални
5
справки от ФДР, документи за главни отчети, извлечение от сметки за
начислени прогнозни суми от ищеца, изравнителни сметки, приетите по
делото СТЕ и ССЕ.
Следва да бъде отбелязано и обстоятелството, че ответниците са направили
своевременно възражение за изтекла погасителна давност и при приложение
на кратката тригодишна давност, претендираните суми за главница са
погасени по давност от м.05.2017 г. до м.12.2017г. в размер на 1172,91 лв. По
делото е установено, че от ответниците са били извършени плащания в
размер общо на 1863, 99 лв., но има данни, че са взети предвид при
определяне размера на претенциите.
С оглед твърденията във въззивната жалба и за изясняване делото от
фактическа и правна страна, въззивната инстанция е допуснала ССЕ, със
задача да извърши изчисления на дължимите от ответниците главници и
лихви по пера, като съобрази извършените плащания от тях в размер на 1863,
99 лв. и дали същите са взети предвид при формиране на претендираните от
ищцовото дружество суми.
Вещото лице е посочило, че общата дължима сума за главница за периода
м.05.2017 г. до м.04.2020 г. 5 458, 93 лв., а за мораторна лихва от 15.09.2018 г.
до 18.02.2021 г. е в размер на 596,098 лв., като извършените плащания са
взети предвид. С оглед диспозитивното начало, тъй като се претендира по-
малък размер, следва да се вземе предвид този по-малък размер на главницата
от 5414,93 лв. От него следва да се извади сумата погасена по давност за
периода м.05.2017 г. до м.12.2017 г. от 1172,91 лв. и се получава главница от
4242,02 лв., дължима за периода м.01.2018 г. до м.04.2020 г. Що се отнася до
размера на мораторната лихва, СГС изчисли същия с елекронен калкулатор
съгласно чл.162 ГПК. Получава се по-голям размер от претендирания, поради
което следва да бъде приет претендираният от 510,45 лв. за периода
15.09.2018 г. до 18.02.2021 г. Дължат се и главница за дялово разпределение
от 44 лв. за периода м.01.2019 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва и
5,48 лв. лихва за периода от 03.03.2019 г. до 18.02.2021 г.
Решението следва да бъде отменено в частта, в която са отхвърлени
предявените искове на „Т.С.“ ЕАД срещу Б. Г. Й., ЕГН ********** и Й. С. Й.
и се приеме за установено, че Й. С. Й., ЕГН ********** и Б. Г. Й., ЕГН
********** и двамата с адрес: гр. София, ж.к. „Свобода“, бл. **** дължат на
„Т.С.“ ЕАД при равни квоти по ½ всеки от следните суми: сумата от
4242,02 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия по договор
за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за недвижим
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Свобода“, бл. ****, аб. № 52712 за
периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020 г., сумата от 510,45 лева,
представляващи мораторна лихва върху главницата за незаплатена топлинна
енергия за периода от 15.09.2018 г. до 18.02.2021 г., както и сумата от 44
лева, представляващи цена на услугата дялово разпределение за периода
01.01.2019 г. до 30.04.2020 г., както и сумата от 5,48 лева, представляващи
мораторна лихва върху главницата за цената на услугата дялово
разпределение за периода 03.03.2019 г. до 18.02.2021 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
09.03.2021 г. по ч. гр.д. № 12155/2021 г. по описа на CPC, II Г. О., 156-ти
състав.
6
Относно разноските:
Ищцовото дружество е направило разноски за първата инстанция в общ
размер от 966,60 лв. , в които се включват 366,60 лв. държавна такса за
заповедното и исковото производство, 500 лв. депозит общо за ССЕ и СТЕ и
100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Съобразно уважената част от иска
същите възлизат на 776,18 лв., дължими на ищцовото дружество.
Ответниците са направили разноски за исковото производство във вид на
адвокатско възнаграждение по 1000 лв. за всеки, като и предвид направеното
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение то сумата е по
566,13 лв., която според отхвърлената част от иска възлиза по 111,52 лв. за
всеки. Решението следва да бъде отменено и в частта, в която са присъдени
разноски за двамата ответници над 111,52 лв. до присъдените 439,12 лв.
В останалата част решението следва да бъде потвърдено.
За въззивната инстанция въззивникът/ищец е направил разноски в общ
размер от 219,50 лв. за държавна такса и юристконсултско възнаграждение,
които и съобразно уважената част възлизат на 176,25 лв.
Ответниците са са направили разноски за въззивното производство във вид
на адвокатско възнаграждение отново по 1000 лв. за всеки, като и предвид
направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение то
сумата е по 566,13 лв., която според отхвърлената част от иска възлиза по
111,52 лв. за всеки за въззивното производство.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 18.03.2022 г. по гр.дело № 59064/2021 г. на СРС, II ГО,
156 състав в частта, в която съдът е отхвърлил предявените искове от „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „****
срещу Й. С. Й., ЕГН ********** и Б. Г. Й., ЕГН ********** и двамата с
адрес: гр. София, ж.к. „Свобода“, бл. ****, за признаване за установено по
реда на чл. 422 ГПК, на искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, че Й. С. Й., ЕГН ********** и Б. Г. Й., ЕГН **********
дължат разделно по равно по 1/2 ид. част на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, от
следните суми: разликата от 4242,02 лв. до сумата от 5414,93 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия по договор за покупко-
продажба на топлинна енергия при общи условия за недвижим имот, находящ
се в гр. София, ж.к. „Свобода“, бл. ****, аб. № 52712 за периода от
01.05.2017г. до 30.04.2020 г., сумата от 510,45 лева, представляващи
мораторна лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за
периода от 15.09.2018 г. до 18.02.2021 г., както и сумата от 44,00 лева,
представляващи цена на услугата дялово разпределение за периода 01.01.2019
г. до 30.04.2020 г., както и сумата от 5,48 лева, представляващи мораторна
лихва върху главницата за цената на услугата дялово разпределение за
периода 03.03.2019 г. до 18.02.2021 г., за които суми е издадена Заповед за
7
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.03.2021 г. по ч. гр.д.
№ 12155/2021 г. по описа на CPC, II Г. О., 156-ти състав, както и в частта, в
която съдът е осъдил на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****,
да заплати на Й. С. Й., ЕГН **********, сумата над 111,52 лв. до 439,12
лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство, както и в частта, в която е осъдил на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, да заплати на Б. Г. Й.,
ЕГН **********, сумата над 111,52 лв. до 439,12 лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Й. С.
Й., ЕГН ********** и Б. Г. Й., ЕГН **********2, и двамата с адрес: гр.
София, ж.к. „Свобода“, бл. **** дължат на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „**** разделно по равно по
1/2 ид. част от следните суми: разликата от 4242,02 лв. до сумата от 5414,93
лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за недвижим имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „Свобода“, бл. ****, аб. № 52712 за периода от
01.05.2017г. до 30.04.2020 г., сумата от 510,45 лева, представляващи
мораторна лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за
периода от 15.09.2018 г. до 18.02.2021г., както и сумата от 44,00 лева,
представляващи цена на услугата дялово разпределение за периода 01.01.2019
г. до 30.04.2020 г., както и сумата от 5,48 лева, представляващи мораторна
лихва върху главницата за цената на услугата дялово разпределение за
периода 03.03.2019 г. до 18.02.2021 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.03.2021 г. по ч. гр.д.
№ 12155/2021 г. по описа на CPC, II Г. О., 156-ти състав.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Й. С. Й., ЕГН ********** и Б. Г. Й., ЕГН ********** и двамата с
адрес: гр. София, ж.к. „Свобода“, бл. **** да заплатят на от „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „****
направените разноски за първата инстанция в размер на 776,18 лв., а за
въззивното производство в размер на 176,25 лв.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „**** да заплати на Й. С. Й., ЕГН ********** и Б. Г. Й., ЕГН
********** и двамата с адрес: гр. София, ж.к. „Свобода“, бл. **** по 111,52
лв. на правените разноски за въззивната инстанция в размер по 111,52 лв. за
всеки.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Б.Б.“
ООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9