Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О
Р Е Ш Е Н И Е
№….........../19.07.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на осми юли през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 2371 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 238 ГПК.
Образувано е по предявен от „О.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:***, срещу „Ж.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 6640 лв. – частичен иск от сума в
общ размер на 9229,60 лв., представляваща неустойка за забава, уговорена в т.
12.1 от сключен между страните договор за изработка от 13.08.2018 г., начислена
за периода от 27.09.2018 г. до 10.10.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.02.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението.
Съобщението по чл. 131 ГПК е връчено на ответника на 07.03.2019 г., като по
делото не е депозиран писмен отговор на исковата молба в указания едномесечен
срок, изтекъл на 08.04.2019 г., на основание чл. 60, ал. 3 във р. ал. 6 ГПК.
Първото по делото
заседание е проведено на 08.07.2019 г., като редовно призованият ответник (видно
от призовката на л. 19 от делото) не е изпратил представител. Същият не е
направил и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът своевременно
е формулирал искане за постановяване на неприсъствено решение.
От приложените по
делото книжа се установява, че на ответника двукратно са дадени указания за
последиците от неспазване на срока за отговор на исковата молба, както и от
неявяването му в открито съдебно заседание (с разпореждане на л. 12 и
определение на л. 15 от делото, препис от които са връчени на страната).
Ищецът е основал исковите си претенции на следните фактически твърдения: На
13.08.2018 г. между „О." ЕООД, в качеството му на възложител, и „Ж."
ООД – изпълнител, бил сключен договор за изработка, по силата на който
изпълнителят се задължил да извърши подробно описаните в Приложение № 1 към
договора СМР на обект: офис – сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „***" №
32, в срок до 30 работни дни. Договорено било възнаграждение за извършените
работи в размер на 6640 лв. без ДДС, платимо по следния начин: 50% от възнаграждението
(3320 лв. без ДДС) - при сключване на договора, 25 % (1660 лв. без ДДС) - като
междинно плащане и останалите 25 % (1660 лв. без ДДС) - след подписването на
приемо-предавателен протокол за извършените работи. В случай на забава при
изпълнение на възложените работи в т. 12.1 от договора била уговорена мораторна
неустойка в тежест на изпълнителя в размер на 1% от стойността на договора за
всеки ден забава (66,40 лв. на ден).
В изпълнение на поетите с договора задължения, на 13.08.2018 г. ищецът
заплатил по банков път в полза на ответника сума в размер на 3984 лв. с ДДС,
представляваща аванс по договора, съгласно издадена от изпълнителя фактура №
00000000037/13.08.2018 г. От своя страна изпълнителят не бил изпълнил нито една
позиция от възложените му СМР, като 30-дневният срок за изпълнение бил изтекъл
на 26.09.2018 г., след която дата ответникът изпаднал в забава. Към датата на
исковата молба - 14.02.2019 г. ответникът бил в забава с 139 дни, поради което
дължал на ищеца мораторна неустойка в размер на 139 % от стойността на договора
или общо 9229,60 лв.
Ответникът не е оспорил така изложените твърдения.
За обстоятелствата,
формиращи елементите на правопораждащия съдебно предявеното вземане фактически
състав, ищецът е представил писмени доказателствени средства, които
съответстват на наведените твърдения. Преценени в тяхната съвкупност,
доказателствата обуславят извод за вероятна основателност на предявения иск.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че са
налице предпоставките, обективирани в разпоредбата на чл. 239 ГПК, поради което
и претенцията следва да бъде уважена с постановяване на неприсъствено решение
по делото.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид обективираното в исковата
молба искане, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените по
делото разноски за заплатена държавна такса от 265,60 лв.
Доказателства за
заплатено адвокатско възнаграждение не са представени по делото, поради което
разноски за същото не следва да бъдат възлагани в тежест на ответника.
Водим от горното,
на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Ж.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „О.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, сумата от 6640 лв. (шест
хиляди шестстотин и четиридесет лева) – частичен иск от сума в общ размер на
9229,60 лв., представляваща неустойка за забава, уговорена в т. 12.1 от сключен
между страните договор за изработка от 13.08.2018 г., начислена за периода от
27.09.2018 г. до 10.10.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 14.02.2019 г., до окончателното изплащане
на задължението, на основание чл. 92,
ал. 1 ЗЗД;
ОСЪЖДА „Ж.“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:***, да заплати на „О.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 265,60 лв. (двеста шестдесет и пет
лева и шестдесет стотинки), представляваща
сторени в настоящото производството съдебно-деловодни разноски за внесена
държавна такса, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК;
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: