Р Е Ш
Е Н И
Е
Гр.София, 16.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, АДМИНИСТРАТИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ 4 св,
в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При секретар :
ЕКАТЕРИНА КАЛОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдията ВРАНЕСКУ т. д. № 5995
по описа за 2016г. и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от „Бюро за
охрана и сигурност – ИТ“
ЕООД срещу „БДЖ П.П.“ ЕООД
ИЩЕЦЪТ твърди наличието на договорни
отношения с ответника породени от договор
за охрана №152/14.03.2012
г., съгласно който ищецът в качеството си на изпълнител
е извършвал дейности по осъществяване на денонощна и нощна физическа, въоръжена с бойно оръжие охрана на
обекти-имущество на „БДЖ – П.П.“
ЕООД, за което имущество ответникът е станал правоприемник на дружеството „Х.БДЖ“ АД. Твърди, че договорът
за охрана първоначално е бил за 6 месеца, но
по-късно е продължен, като дейностите по охрана са
се извършвали за периода от
14.03.2012 г. до 01.07.2015 г.. Твърди,
че услугите по осъществяване на охраната се
извършвали срещу заплащане на месечно
възнаграждение в размер на 600 лева без
ДДС, за всеки един пряко ангажиран
в охраната на обектите служител на изпълнителя. Твърди, че след
прекратяване на договора на 01.07.2015 г. са останали незаплатени
задължения към ищеца в размер на 305 832.96 лева- главница, за което
са издадени 11 броя фактури и са издадени 11 броя протоколи за лихви. Твърди,
че възложените за изпълнение дейности
по охрана до 01.07.2015 г. са приети от ответника
с месечни протоколи. Твърди, че с обобщен
протокол от 16.07.2015 г., страните са обобщили
месечните протоколи, като в същия изрично
е отбелязано, че „БДЖ П.П.“
ЕООД няма имуществени претенции към „Бюро за охрана
и сигурност- ИТ“ ЕООД по повод инциденти с охраняваното имущество. Твърди извършено плащане на 16.03.2016 г. на сума в размер
на 181 326.60 лева, от ответника,
с което плащане са погасени финансовите
задължения на ответника съгласно 7 броя фактури.. След извършеното плащане неплатените суми дължими от
възложителя към изпълнителя са в общ размер на
124 596.36 лева. Твърди,
че с нотариална покана е поканил БДЖ П.П.“ ЕООД да заплати незаплатените
суми по договора,
но в дадения срок доброволно изпълнение не е извършено.
Моли ответникът да бъде осъден
да му заплати
сумата в общ размер на 148 308.69 лева, от които
124 506.36 лева- главница
по фактури №1791/05.06.2015
г.; №1792/05.06.2015 г.; №1812/03.07.2015 г.; №1813/03.07.2015 г. и
№1814/03.07.2015 г., както и мораторна лихва върху забавените
плащания по тези и предходните фактури в размер на
23 802.33 лева първоначално, които в последствие са увеличени на
- 26 647.57 лв., ведно със законната
лихва върху главницата до окончателното
плащане на задължението. Претендират се разноски.
ОТВЕТНИКЪТ
оспорва предявения иск по основание
и размер. Не оспорва обстоятелството, че страните са
били обвързани с договора за охрана,
както и споразумението, с което договорът е продължен. Твърди неизпълнение на задължението на „Бюро за охрана
и сигурност- ИТ“ ЕООД да осъществи охрана на обектите, като
е допуснало извършването на посегателства върху охранявани обекти. Твърди констатирани посегателства върху 5 обекта, по които е образувано
досъдебно производство. Твърди, че до
определяне размера на нанесените вреди
„БДЖ П.П.“ ЕООД е упражнило право
на задържане на плащане по
фактури в размер на 124 506.36 лева, за което е уведомен
ищецът. Твърди, че общият размер
на нанесените щети е 118 850.75 лева с
ДДС. Предвид изложеното прави възражение за прихващане между стойността на претърпените загуби от 118 850.75 лв. с исковата сума. Оспорва да е възникнало
задължение за плащане по фактурите
в обобщените протоколи, към които е отразено
наличието на вреди. Оспорва претенцията за лихви за забава
по всички протоколи за лихви.
Оспорва и поради погасяване по давност
на вземанията за лихви за
забава, отразени в протокол №096/02.04.2012 г.; протокол
№097/18.04.2012 г. и протокол №0101/29.05.2012 г.. Оспорва протокол от 16.07.2015 г., като заявява, че управителят
на „БДЖ П.П.“ ЕООД не е определял като представители на дружеството лицата, подписали протокола. Оспорва твърдението, че възложителят няма претенции към изпълнителя. Оспорва инструкция изх. №479/18.09.2013 г., като заявява, че същата
не е утвърдена от възложителя и не е предвидено да се съставя
такава по договора. Претендира направите по делото
разноски.
ИЩЕЦЪТ с допълнителна искова молба допълва,
че протоколите от 17.06.2015 г. и 16.07.2015 г. са
подписани от служители на възложителя
с необходимата служебна компетенция, а твърдяната липса на упълномощаване засяга вътрешнослужебни отношения. Твърди, че със
заповед на управителя на ответника
са определени лицата, които могат
да участват в срещите с охранителното дружество за констатиране
на дължими суми и подписване на протоколи. Твърди,
че не е спазена
процедурата по установяване на твърдените щети и техния размер. Оспорва да му
е предавано под охрана твърдяното липсващо имущество описано в констативните протоколи. Оспорва възражението за прихващане, като намира същото за
недопустимо и неоснователно.
ОТВЕТНИКЪТ с
допълнителен отговор на исковата молба
поддържа отговора на исковата молба.
Допълва, че уведомяването за настъпилите посегателства е направено устно по телефон съгласно
разпоредбите на договора. Посочва, че констативните протоколи са съставени
съгласно клаузите на договора, като са
оформени при отказ да се
подпишат от изпълнителя, за което са се
подписали свидетели.
Съдът, като взе в предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното :
Между страните няма спор, и от
представените по делото писмени доказателства – решение по проведена обществена
поръчка и писмен договор от 14.03.2012г. се установява, че през 2012г.. е
сключен писмен договор за извършване на охрана, от страна на ищеца, на
конкретизирани с приложение към договора няколко обекта, при договорена цена на
месец и съобразно ангажирания персонал на ищеца, вложен за охраната на
обектите. Срокът на този договор е удължен до провеждане на нова обществена
поръчка за определяне охранител със споразумение от 29.06.2012г. . Между страните не се спори, че цената по процесните фактури е възнаграждение за осъществена дейност
от страна на ищеца до момента на прекратяване на договора на 1.07.2015г., както
и че същата е дължима от страна на ответника, тъй като не е заплатена и до
предявяване на иска. Предвид на това ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата по фактури предмет на исковата молба, в пълния предявен
размер от 124 506.36 лв.
Спори се относно дължимите лихви
за забава при заплащане на възнаграждението по договора, по процесните
и по предходни фактури, както по основание, така и по размер. Спори се и
относно възникналите вреди и отговорността за тях от страна на ищцовото дружество охранителна фирма. Съответно спори се относно
основателността на възражението за прихващане.
По делото във връзка с размера на
задълженията по фактурите, както и натрупаните лихви е изготвена съдебно – счетоводна експертиза, приета по
делото и неоспорена от страните и от същата се установява, че са забавени
плащанията по 11 фактури, обхващащи период за дължими плащания за месеците
април, май, юни и юли 2015г. , като между
тях са и процесните пет, по които пълната цена
не е заплатена към датата на исковата молба. Вещото лице е изчислило лихвите
върху фактурите, които са платени съобразно уговореното с договора / изискумост 30 дни след издаване на фактурата/, издадени до момента на прекратяването му , а издадените
след това съобразно изискванията на чл.303а,ал.3 от ТЗ/ изискуемост 14 дни от
издаване на фактурата /, като в този случай общата лихва възлиза в размер на 27 058 лв. Тук не са включени лихвите
касаещи фактури, платени със забава , чийто падеж е бил настъпил преди повече
от три години, предвид, че вещото лице е съобразило направеното възражение за
изтекла погасителна давност. Това касае
забавата, установена с подписани между страните
протоколи № 096/ 02.04.2012г. на
стойност 955.24 лв. , № 0978 / 18.04.2012г. на стойност 860.43 лв. и № 0101/
29.05.2012г. на стойност 486.75 лв. в общ размер на 2 302.42 лв. С
допълнително приетото заключение вещото лице е изчислило размера на лихвите и
върху неплатените фактури съобразно срока за плащане уговорен с договора и
тогава лихвите за забава върху главниците оставащи дължими по тези пет фактури
от датата на падежа / три дни от издаване на фактурата / до датата на исковата
молба е изчислена в размер на 8 772.71 лв.. В този случай общата забава по
11 - те фактури платени със забава, без погасените по давност възлиза в размер на
18 285.29 лв. Вещото лице е установило, че всички издадени фактури,
касаещи дължимото възнаграждение на ищеца са осчетоводени от страна на
ответника и същият е упражнил правото си на данъчен кредит. Незаплатената
главница към датата на исковата молба по
петте процесни фактури възлиза в размер на
124 506 . 36 лв. , а мораторната лихва в първата хипотеза възлиза в размер на
27 058 лв., а във втората на 18 285.29 лв. Съдът намира, че размера
на мораторната лихва за забава, така както се
претендира върху 11 посочени от вещото лице фактури за периодите май, юни, юли
2012г. възлиза в размер на 18 285.29 лв., тъй като се касае за цена за
извършена дейност по време на договора, и за заплащането на същата следва да
важат уговорките съобразно договора, т.е. ответникът е изпаднал в забава 30 дни
след издаване на фактурата.
От представените по делото писмени
доказателства – констативни и обобщителни протоколи, образувани полицейски
преписки, протоколи за разпити и прокурорски постановления се установява, че твърдяните липси на
датите посочени в отговора са настъпили реално и са в резултат на извършени кражби от трети лица. Следва ли отговорността
за тях да се понася от страна на ищеца т.е. следва ли същият да дължи
обезщетение за претърпените от ответника вреди? Видно от договора, сключен
между страните има изрично уговорени клаузи във връзка с обезщетения и
неустойки, съответно механизъм за установяване вреди нанесени на имуществото на
ответника, с представители на двете страни, като се изготвят и специални
констативни/ за конкретно събитие/ и месечни
обобщени протоколи, в които изрично се приема дали отговорността е на охранителя или не, предвид, че той носи
пълна имуществена отговорност, когато вреди са настъпили като резултат от
неизпълнение задълженията му – чл.5.3 и чл.5.5
и чл.5.7. Страните изрично са уговорили, по какъв ред се определят техните
представители – ищеца като изпълнител следва да ги посочи в списък предвид в
т.3.1.1, както й възложителя в списък посочен в т.2.1.7. Списъците са неразделна част от самия договор.
Видно от констативните и обобщителни протоколи, същите са подписвани от така
определените в списъци лица, а не от законните представители на дружествата, но
това е в изпълнение клаузите на самия договор. Вярно е, че ответникът е оспорил
представителството на тези лица и правото им на преценка на отговорността за
щетите, но съдът намира, че след като начина на констатиране на щетите и преценка на отговорността са изрично уговорени с договора, то съответно
констатациите в протоколите и стойността на самите протоколи следва да се
преценява съобразно уговорките в договора. Наред с това за всеки един търговец е
установена презумпцията на чл.301 от ТЗ, а именно дори и лицата да са действали
без представителна власт, с момента на заявяване на посегателствата над
имуществото на ответника в съответното РПУ и образуване на дознание, следва да
се приеме, че законния представител е узнал за събитието, а с ежемесечните
обобщения относно вземанията на страните, също ответника се явява уведомен за
факта на отпадане отговорността на ищеца и нямаме изрично противопоставяне на
едно такова решение на общите комисии и
съответно и на това основание, следва протоколите със своите констатации и
изводи да се приемат за валидни, с валидно изразена воля, доколкото към момента
на прекратяване на договора, те са били съставени и съответно представляващите
всяка от страните са могли да се противопоставят на тези
констатации. Четири от установените пет констатирани щети с протоколите
посочени в отговора, а именно КП № 01 / 20.02.2015г. локомотивно депо/ ЛД/ Мездра, КП №
04/17.06.2015г., ЛД Подуяне, КП № 02/08.03.2015г. ЛД София, КП № 02/16.06.2015г. ЛД Мездра, и КП № 08 от
7.11.2014г. ЛД Подуене, по които със стойността на
вредите ответника е направил възражение за прихващане, се явяват включени в обобщени протоколи на комисиите определени
от двете страни,а именно : в Обобщени
протоколи от 17.06.2015г., от 16.07.2015г. и в тези обобщени протоколи
комисиите обосновавайки се с липса на предаване под охрана на съответния обект,
а в единия от случаите, с откраднатите бобини и медни шини ЛП Мездра, мотивът е
залавяне на извършителите и намиране на откраднатото, са приели, че тези щети
не следва да са за сметка на охранителната фирма. Липсва решение да се снеме
отговорност от ищеца само за 8-те
откраднати радиатора по протокол № 01 / 20.02.2015г. на стойност 1260.30 лв..Преоценка
на така взетите решения е направено през месец февруари 2016г. и
тогава ответника е излязъл със становище,
че за тези щети се следва отговорност на
ищеца като охранител и е извършил оценка
на щетите чрез независим оценител, като по делото е представен съответния
оценъчен доклад. Съобразно този доклад от м.юни 2016г. стойността на
откраднатите материали възлиза в размер на 46 121.46 лв., а трудът за влагането
им отново за да се възстанови щетата възлиза в размер на 50 708.60 лв. общо
оценката на щетите е дадена в размер на 96 830 лв. без ДДС . Оценката е
актуализирана, като на практика е завишена стойността на необходимия труд през
м.08.2016г. като същия е посочен в размер на 56 177.32 лева. В този случай
общата стойност на щетата е дадена от оценителя в размер на 102 298.78
лв.
Доколкото в съдебното
производство частната оценка не може да се ползва, то съдът е допуснал и
изслушал основно и допълнително заключение на съдебно – оценителна експертиза. От същата се установява, че вещите предмет на твърдените
от страна на ищеца пет кражби от обекти на ответника охранявани от ищеца, са
вещи на ответника, отразени в счетоводния баланс и заприходени
в счетоводните регистри , като част от заприходените
два магистрални локомотива и три вагона ЕМВ . Голяма част от оценяваните вещи
се явяват части от по-големи вещи, като
локомотиви и прикачени вагони, които са заприходени,
а самите откраднати материали не се водят отделно в счетоводството, а само част
от тях 10 броя бобини и 4 броя медни шини се водят самостоятелно, като вещото лице подробно е индивидуализирало в
таблици в основното и допълнително заключение. Единствено за вещите на ред 29
от табл.2 на доп.заключение - 13 броя акумулаторни батерии на обща ст-ст 3 200.82 лв. не са заприходени
от страна на ответника. Вещото лице е оценило вещите по два
основни метода : по метода на
амортизираната заместителна стойност и по метода на
пазарните аналози вещото лице дава общата пазарна стойност на откраднатите
материали общо 30 на брой посочени в конкретна таблица в размер на
46 434.01 лв. Пазарната стойност на труда необходим за отстраняване на
вредите, включващ главно монтаж и демонтаж на материалите възлиза в размер на
48 878.87 лв. Общата пазарна стойност на труд и материали въз основа на
тези два метода възлиза в размер на 95 313 лв. или това е 48 733 евро
, като стойностите са без ДДС. Вещото лице е изчислило и стойността на труда за
отстраняване на твърдяните вреди / щети / във втори вариант, с допълнителното
заключение, а именно съобразно пазарните условия, при които работи БДЖ - П.П. ЕООД за
подобен вид дейности, и съобразно реално вложения труд при извършените дейности
за отстраняване на конкретните вреди при БДЖ –П.П.
ЕООД и тази обща стойност възлиза в размер на 28 100 лв. без ДДС.
Съдът
намира, че макар и стойностите на материалите да са близки, така както са
оценени от двамата оценителя, следва да се съобразява по настоящото дело
приетото заключение и приема стойност на материалите, които са предмет на
липси в размер на 46 434.01 лв. За
остойностяване на необходимия труд, който следва да се вложи за възстановяване
на щетите съдът намира, че следва да се приеме втория вариант на заключението
на приетата съдебно - оценителна експертиза, тъй като това е стойността на
трудът, който самото БДЖ приема в своята практика, поради което съдът приема,
като стойност на необходимия труд за възстановяване на щетите общо в размер на
28 100 лв. Общо оценени щетите за
материали и труд предмет на възражението за прихващане дават стойност в размер на 74 534. 01 лв.
, като сумите са без ДДС.
От приетото по делото заключение
на съдебно - техническа експертиза, изготвена въз основа на представените по
делото записи, представени по делото на три DVD-R дискове, и представляващи
записи от наблюдаващи камери 5 и 6, през
нощта на 6 и 7.11.2014, касаещи извършена щета установена с констативен
протокол № 08 от 7.11.2014г. , а имено установена липса на кабели от две ЕМВ,
извършили заснемане на коловозите на обекта на 6.11.2014г. вечерта/16.27 ч. и презинощта до сутринта на 7.11.2014г. / - 8.14 ч . се
установява, че при така пристигналата и поставена на коловоз влакова композиция/,
съобразно заснетото чрез видеокамери 5 и 6 , за периода, който е представен
по-делото, посочен по-горе не е налице
външно въздействие, нито влизане, нито излизане във нея, независимо, че около тях е имало движение .
По делото са изслушани във връзка
с вредите показания на по двама свидетели от всяка една от страните. От
показанията на свидетелите охранители Костов и Николов се установява, че е
имало изисквания към тях и към сдаващите имуществото, по какъв начин да им се
предава за охрана, че същите не са имали достъп до вътрешната част на влаковете
и са ги приемали само чрез външен оглед. Не са имали ключове за вътрешната част
на влаковете и вътрешен оглед на са им били правени. Следвало е да отбелязват
всичко случващо се в дневник, какво им е предадено, какво се намира в депото,
за което са уведомявани от депо майсторите, както и да се подписват, когато
приемат и сдават дежурството.Същите установяват, че не винаги им е казвано
точно какво е имуществото в депата, както й, че не всеки път знаят каква машина
е влязла вътре и кои трябва да бъдат или да не бъдат там. Правели са обход
между 45 мин. И час и половина, в
зависимост от това колко машини има в едно депо. Понякога изобщо не са
разбирали, че е извършвана кражба в една или друга от тях. Охраната е
денонощна, при установена кражба са уведомявали възложителя, а той от своя
страна МВР. Конкретно свидетеля Николов намира, че е имало и инсценировка на
кражби, а освен това не за всички кражби са били своевременно уведомявани, което
е и причина да не са подписвани някои от констативните протоколи от техни
представители.
Свидетелите на ответника Я.и В.установяват,
различни факти. Първия установява, че всяка от страните е имала ключ от оставените
в депото машини и не са могли да ги ползват, без представителя на другата
страна. Първия свидетел установява от друга страна, че при част от установените
посегателства, въпреки уведомяването
представители на ответника не са идвали.
Втория свидетел твърди, че са имали добра комуникация с охранителната
фирма, служителите на ответника са приемали обектите за охрана съобразно
предвиденото в тяхната инструкция. Утвърждава, че служителите на ответника не
са имали ключове от влаковете.
Съдът при така снетите показания
намира, че следва да приеме, че доколкото трима от свидетелите установяват, че
охранителите не са имали ключове от мотрисите и вагоните , които са получавали
за охрана, то същите са ги приемали за
охрана, само въз основа на външен оглед и само ако са им изрично предадени. Предвид
на това , охранителната фирма не би могла да поема отговорност за вътрешното
състояние и откраднати вещи от вътрешната част на влаковете, при липса на
външен взлом, и без изрично да са им предадени вещите, нито да са били наясно с
вътрешното състояние на обекта. Съответно и съобразно предвиденото в договора
не може да се приеме, че отговорността за щетите във вътрешната част на
мотрисите и вагоните, като отнети кабели, радиатори и др. следва да се вменят
във отговорност на ответника, доколкото не попадат в като обект на охранителните им задължения. Същото касае и
мотрисите и влаковете, които не са им изрично предавани за охрана, т.е. депо
майстора не ги е уведомявал за тях, и не са били вписвани във водения дневник .
С оглед на това съдът намира, че са правилни
изводите в обобщените протоколи, подписани между представителите на
двете страни, при които в четири от процесните пет
случая е прието, че отговорност за вредите, като резултат от посегателства не
следва да се носи от охранителната фирма.
Представените преписки по
образуваните дознания съдът намира за неотносими,
доколкото между страните не се спори досежно
настъпилите факти на установени вреди, на твърдените дати. Наказателното
производство може да обвързва гражданския съд само относно извършителя, вредата
и вината, но установени с влязло в сила решение на наказателния съд.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи : Между
страните е сключен договор за охрана, като вид договор за изработка, който е
прекратен по изявление от страна на ответника и без противопоставяне от страна
на ищеца считано от 1.07.2015г. Установи се безспорно, че ответника, като
възложител е заплащал цената по договора за упражнената охранителна дейност от
ищеца със забава, като част от цената- тази по четирите процесни
фактури не е заплатена до настоящия момент. Предвид на това, и доколкото
ответникът не е изпълнил свое задължение да заплати договорената цена за
осъществената охрана , за част от месеците предмет на иска, то следва да бъде осъден да го стори или да заплати на ищеца претендираната
сума за главница в пълен размер от сумата от 124 506.36 лева.
Предвид, че по делото се установи
с подписаните между страните изрични протоколи и приетата съдебно счетоводна
експертиза, че част от цената, която
вече е платена, също е плащана със забава, както и тази, която е все още
неплатена, то за нея ответникът също е в забава, то съобразно предвиденото в
договора – чл.4.2 и чл.5.2 от договора се дължи обезщетение в размер на
законната лихва , като се изпада в забава 30 дни от представяне на оригинална
данъчна фактура фактура . Съобразно установеното със
ССЕ съдът намира, че следва да приеме дължим размер на обезщетението за забава
в размер общо от 18 285.29 лв.,
доколкото този размер вещото лице е установило, като е
съобразило договорения краен момент за плащане на цената, след който
възложителя изпада в забава – 30 дни след издаване на фактурата. Независимо, че
договора е бил прекратен, касае се за цена дължима по време на действие на
договора, за това в този случай не се съобразява чл.303а от ТЗ, предвид наличие
на изрична уговорка между страните, закрепена в договора различна от законовата
норма. Искът за мораторна лихва за разликата до
пълния предявен размер следва да се отхвърли като неоснователна.
По отношение на направеното
възражение за прихващане. Ответникът претендира, че ищецът следва да го
обезщети за настъпилите вреди, констатирани с посочените по-горе и в отговора
пет протокола. Както подробно е изложеното по-горе, съдът приема, че щетите са
настъпили. Липсите са установени и остойностени, като
по отношение на техните размери – труд и материали съдът възприема изцяло СОЕ,
като по отношение на труда стойността по втория вариант. Предвид на това съдът
приема, че по процесните пет констативни протокола и
приетите с тях събития и вреди ответникът е понесъл щети на обща стойност
74 534. 01 лв. Съдът намира обаче, че за по-голяма част от тях не може да
бъде ангажирана отговорността на ответника, тъй като те не са свързани с охранителната
дейност на ответника и неправилното й
упражняване. Вредите са в обекти, които или не са предавани за охрана, или са
предавани без вътрешен оглед, а освен това в изпълнение уговорките с договора
по четири от тях са налице обобщителни протоколи, с които представители на
ответника, са признали изрично, че отговорността не е на ищеца и двете страни
са се съгласили с този извод, подписвайки двата протокола цитирани по-горе.
Единствено вредата по констативен протокол № 01 от 20.02.2015г., , с който са констатирани 8 откраднати радиатора на стойност 1260.30 лв. с ДДС от ЛД Мездра
следва да се възложат в отговорност на ответната страна. Вярно е, че свидетеля
Николов прави изводи, в зависимост от констатациите му при огледа на депото от
където са взети радиаторите, че няма външни следи от хвърляне и влачене, но
предвид, че има направа на отвор в стена през, който са могли да бъдат изнесени
радиаторите, съдът намира, че при наличие на такава липса и външно въздействие,
и след като обекта се охранява от служители на ищеца, съответно следва да се
приеме, че следва да поеме задължение за обезщетение на липсите. При така
направените изводи, съдът намира, че
възражението за прихващане е основателно за сумата от 1260.30 лв. само
за материали – радиатори, които не са
били вложени, а са били на склад. С тази сума следва да се прихване претенцията
за главницата на ищеца и да се извърши погашение на двете насрещни задължения
до размера на по-малкото от тях. При така настъпилото прихващане ответникът
следва да заплати на ищеца главница в размер на 123 246.06 лв. Върху тази сума на осн.чл.86 ЗЗД се следва и законната лихва от предявяване на исковата молба, до
окончателното заплащане на главницата, доколкото и двете насрещни вземания
съдът приема за ликвидни и изискуеми до момента на предявяване на иска.
По разноските . Всяка от страните
е предявила претенции за заплащането на разноските, съобразно приложен списък –
22 845.40 лв. за ищеца и 6 689.62 лв. за ответника, като всяка от тях
има възражение за прекомерност на възнаграждение
на процесуалния представител на
насрещната страна. Разноските се дължат съобразно уважената част от иска и
насрещната претенция , но първо съдът следва да разгледа възражения за
прекомерност.
Доколкото ищецът е представляван
от един адвокат съдът намира, че като се съобрази Наредба № 1 от 2004г. –
чл.7,ал.2,т.5 минималния размер, който се следва за адв.възнаграждение
при тази цена на исковете е в размер на 4 553 лв. Предвид
продължителността на процеса и извършените процесуални действия, съдът намира,
че възнаграждение следва да е в двойния размер на минималния или се следва сума
в размер на 9 106 лв. Предвид на това уговореното и заплатено от
14 280 лв. е прекомерно и следва за настоящото производство да се намали
до размера от 9 106 лв.
Разноските за адв.възнаграждение
на ответника, доколкото е представляван от юрисконсулт следва да се съобразят с
размерите предвидени в Наредбата за заплащане на правната помощ и съгласно
чл.25,ал.2,вр.ал.1 от нея същите следва да се
определят в размер на 450 лв. за
настоящото производство, вместо посочените 5 064.62 лв.
Претенциите на ищеца са за
присъждане на обща сума от 151 153. 93 лв., като се уважават за
142 791.65 лв. или в съотношение от
0.94. . Насрещното възражение за
прихващане е в размер от 118 850.75
лв., а е уважено за сумата от 1260.30 лв. или с съотношение от 0.01.
При така редуцираните
възнаграждения на процесуалните представители на страните разноските за ищеца
възлизат в размер на 17 671.40 лв., като от тях се следват 0.94 или
16 611.12 лв. . Разноските на ответника възлизат в размер общо на 2075 лв.
след редуциране на възнаграждение и от тях се следват съобразно уважената част
от претенцията -0.01 или сумата от 20.75 лв.
Двете насрещни претенции за разноски, които следва да се уважат се
прихващат и се намаляват до размера на по-малкото или ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 16 590.37
лв. разноски за настоящото съдебно производство.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „БДЖ – П.П.“
ЕООД ЕИК ********, гр.София, ул.********да заплати на „Б. ЗА О. И С. – ИТ „
ЕООД ЕИК ********,адрес на упр. Гр.******** ,
съд.адрес ***.********сумата от 123 246.06 лв. / сто двадесет и
три двеста
четиридесет и шест лева и шест стотинки/ цена за извършена охрана, фактурирана
с фактури № 1791/05.06.2015г., № 1792/05.06.2015г., № 1812/03.07.2015г., №
1813/03.07.2015г., № 1814/03.07.2015г. , в едно със законната лихва от
предявяване на исковата молба 12.07.2016г.
до окончателното заплащане на сумата, както и да му заплати сумата от
18 285.29 лв. / осемнадесет хиляди двеста осемдесет и пет лева и двадесет
и девет стотинки/ мораторна лихва , обезщетение за
забава при изплащане на цената по охраната, както и да му заплати сумата от
16 590.37 лв. / шестнадесет хиляди петстотин и деветдесет лева и тридесет
и седем стотинки / разноски за настоящото съдебно производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :