Р
Е Ш Е
Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
София, .........................
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, ІІІ-ти
въззивен състав, в открито съдебно заседание на четвърти май две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВА ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОН
УРУМОВ
АНЕТА ИЛЧЕВА
При участието на секретаря Радка
Георгиева и прокурора Татяна Садай, разгледа докладваното от съдия Тодорова
ВНОХД № 432/2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.327 и
сл. от НПК.
Образувано е по протест на прокурор при
СРП срещу постановената на 6.12.2017г. присъда по н.о.х.д. № 22632/2015г. на
СРС, НО, 104 състав, с която подсъдимият В.В.Д. е бил признат за невинен и
оправдан по обвинението му по чл. 198, ал.1, пр.2, вр. чл. 18, ал.1 от НК.
В протеста се изразява несъгласие с
присъдата, иска се нейната отмяна и постановяване на нова, с която подс. В.Д.
да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение. Изтъква се,
че първоинстанционният съд не е изложил подробни мотиви защо не кредитира
извършеното на съдебното следствие разпознаване с участието на св. И.. Изразява
се становище, че подходът на съда при
анализа на доказателствата е неправилен, защото не е отчетено изминалото време
от извършване на деянието и не е изяснено кога за първи път св. И. е видяла
подсъдимия в квартала. Сочи се, че неправилно съдът е приел, че няма свидетел очевидец,
тъй като именно св. И. е такава. На следващо място се посочва, че в
обвинителният акт никъде не е заявено, че подсъдимият е заплашил И. с пистолет,
а предвид обстоятелството, че разпознаването в досъдебното производство е бил
един от основните способи за събиране на доказателства, съдът е следвало да
изложи подробни съображения защо не кредитира протокола.
В разпоредително заседание на 22.02.2018
г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага провеждането на допълнителен или повторен
разпит на подсъдимия и свидетелите, нито изслушването на експертизи и
ангажирането на други доказателства.
В открито съдебно заседание пред
въззивния съд представителят на СГП поддържа депозирания протест. Намира, че
постановеният първоинстанционен акт следва да се приравни на такъв при липса на
мотиви, тъй като са налице противоречиви съждения и не става ясно защо едни
доказателства са приети, а други отхвърлени. Изтъква, че този порок е особено
съществен поради това, че не дава възможност да се разбере какви съображения
стоят зад първоинстанционния съдебен акт. Според прокурора е налице годно
извършено разпознаване, като не са събрани доказателства, които да оборят този
извод. С тези аргументи се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с
която подсъдимият да бъде признат за виновен по въведеното в обвинителния акт
престъпление по чл. 198, ал.1 от НК.
Защитникът на подсъдимия моли за
потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт. Обръща внимание, че няма
свидетел очевидец, който да посочи, че именно подсъдимият е извършител на
инкриминираното деяние. Набляга на противоречие в показанията на свидетелкатa, което се отнася до описанието, което дава на
външността на своя нападател и което се различава значително от външния вид на
привлеченото към наказателна отговорност лице. Оспорва и редовността на
извършеното процесуално-следствено действие „разпознаване на лице“, като
посочва, че едно от поемните лица е било в нетрезво състояние, а другото е
подписало протокола, без да присъства на самото разпознаване. Спира се на
показанията на св. И., която не може да си спомни дали подсъдимият е човекът,
направил опит да извърши грабежа. В заключение счита, че не са събрани каквито
и да било доказателства, които да подкрепят авторството на инкриминираното
деяние и да го свържат с подсъдимия, поради което иска потвърждаване на
оправдателната присъда.
В правото си на лична защита и
последна дума подсъдимият се присъединява към казаното от защитника си.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като
съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло
правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Протестът е неоснователен.
За да постанови присъдата,
първоинстанционният съд е събрал всички относими към предмета на делото
доказателства чрез показанията на свидетелите В.И., Г.Г., дадени в хода на
съдебното следствие и приобщените от досъдебното производство, прочетени по
реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК със съгласието на подсъдимия
и защитника, показанията на свидетелите К.Н.и А.К., както и писмените
доказателства.
Въззивният съд след собствен
комплексен анализ на всички събрани по делото доказателства намира, че
установената фактическа обстановка от районния съд е обоснована и почива на
вярна и добросъвестна интерпретация на събраните по делото доказателства,
анализирани в тяхната съвкупност.
Обосновано районният съд е установил,
че св. В.И. работела като продавач в денонощен магазин „Спайдър“, стопанисван
от „Т.-**“ ЕООД, с управител Ц.А.П., находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „Овча
Купел“ .
Св. И. била виждала подс. В.Д. в
заведение в квартала, когато била там със свои познати.
На 10.02.2014 г. св. В.И. била на
работа в магазина. Около 22:00 часа там влязъл мъж с неустановена по делото
самоличност, който се доближил до стъклената витрина, зад която стояла св. И.,
протегнал дясната си ръка, в която държал пистолет, насочвайки го срещу нея, и
казал: „Давай оборота“. Св. И. отказала, тогава нападателят й казал, че
пистолетът е истински и повторил: „Давай оборота“.
Св. И. взела мобилния си телефон,
който се намирал в близост до нея, обадила се на приятеля си св. Г.Г. и му
казала веднага да дойде в магазина. В този момент нападателят се опитал да
прескочи стъклената витрина, която се намирала между него и св. И. и зад която
се съхранявал касовият апарат с дневния оборот на магазина.
Св. И. се опитала да се предпази,
като взела метална палка и замахнала по посока на нападателя, при което той се
смутил и бързо напуснал магазина.
Междувременно св. Г.Г. се намирал на
улицата в близост до магазин „Спайдър“ и забелязал мъжа, който излязъл от
магазина тичайки и се отдалечил. Св. Г.Г. опитал да го догони, но не успял.
След това св. И. и св. Г.уведомили за случилото се органите на МВР.
Подс. В.В.Д. не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност.
Въззивната инстанция изцяло споделя възприета от СРС
фактическа обстановка. Липсват каквито и да било противоречия в мотивите на
проверявания съдебен акт, като възприетата фактическа обстановка почива на
правилна интерепретация на доказателствата и отразява достоверно фактите за
случилото се. Първостепенният съд действително е изложил лаконичен
доказателствен анализ, който обаче не възпрепятства проследяването на начина на
формиране на вътрешното му убеждение.
Същественият
въпрос в доказателствен план е непоследователността в показанията на св. В.И. и
нейното правно значение.
Правилно
районният съд е оценил показанията на св. В.И. чрез съпоставка с останалите
доказателства по делото и анализ за вътрешната им последователност и логичност.
Св. И. в приобщените й показания от досъдебното производство заявява, че е
имала възможност добре да запомни външния вид на извършителя, поради което
съобщава негови конкретни физически белези, въз основа на които би могла да
разпознае нападателя – ръст, цвят на коса, очи, вежди, маниер на говорене. В
тези първи показания свидетелката набляга на обстоятелството, че е имала
възможност да гледа продължително нападателия в очите, поради което е сигурна,
че тогава го е видяла за първи път. В показанията си в хода на съдебното
следствие обаче св. И. е категорична, че познава визуално подс. Д., тъй като го
е виждала в заведение в квартала и не го свързва с опита за грабеж в магазина.
Наред с това въззивният съд отчете, че описанието
на външността на дееца, което тя е дава в показанията си от досъдебното
производство, не отговаря на тази на подсъдимия. Видно от приложеното по делото
заверено копие на лична карта (л.56 от съдебното дело), височината на подс. Д.
е 178 см., докато свидетелката, когато споделя своите възприятия относно ръста
на извършителя, съотнасяйки го към нивото на очите си, т.е. сравнявайки го със
своята височина, казва, че той е бил висок около 165 см. Разминаване се
установява и относно цвета на очите на извършителя. В личния документ за
самоличност на подсъдимия, издаден от МВР, цветът на очите му е зелен, докато
св. И. си спомня, че очите на извършителя били светло сини.
Като отчете съдържателните различия в показанията на свидетелката в хода
на наказателното производство и несъответствието на даденото в тях описание с
обективни физически характеристики на подсъдимия, въззивният съд намира, че
само въз основа на тях не може да се направи безусловен и категоричен извод, че
именно подсъдимият е мъжът, който заплашил свидетелката с оръжие.
В останалата част относно поведението на неустановения мъж в магазина
правилно първоинстанционният съд е приел, че показанията на свидетелката са
надеждно доказателствено средство, доколкото кореспондират на показанията на
св. Г.и на обективния факт, че двамата са сигнализирали МВР.
Оттук насетни обоснована е преценката на първостепенния съд, че няма
други доказателства, които пряко или косвено да свързват подсъдимия с
разглежданото събитие. От показанията на св. Г.се изяснява, че той е видял
извършителят да бяга, но не е успял да придобие възприятия относно въшността му,
тъй като го е видял само в гръб, докато тича.
От показанията на
св. Николов се установява, че той е бил повикан да участва като поемно
лице от полицаи при извършеното
разпознаване на лице. Видно от показанията му обаче, по същество той не е
изпълнил функцията на поемно лице, защото не е присъствал на самото процесуалноследствено
действие, а е наблюдавал от отсрещната стая, като само се е подписал на
протокола. От показанията на св. Крамарски, който е посочен като другото поемно
лице при разпознаването, става ясно, че и неговото участие е било привидно и се
е свело до симулиране на формалност за годността на протокола. Това е така, тъй
като св. Крамарски разказва, че по време на действието е бил пиян.
Поради това въззивният съд намира, че протокол
за разпознаване на лица (л.17 от ДП) не е годно доказателствено средство за
установяване на съответното действие, за реда, по който е извършено, и за
събраните доказателства. От показанията на поемните лица се изяснява, че те
фактически не са участвали в извършеното разпознаването, както е предвидено в
чл. 137, ал. 1 и чл. 169 НПК, с което не им е била дадена реална възможност да
упражнят задълженията си на поемни лица.
Цитираните разпоредби за участието на поемните лица имат императивен, а
не препоръчителен характер за разследващите органи, тъй като гарантират
законността на ограничителни по отношение на основни човешки права мерки,
когато са способ за събиране и проверка на доказателства. Участието на поемни
лица при разпознаването обезпечава и удостоверява законосъобразността на действията
и достоверността на обстоятелствата, които са наблюдавани при провеждането му,
като гарантират и възможността законосъобразността и достоверността да бъдат
потвърдени във всеки един момент чрез разпита им. Посочените процесуални
нарушения са съществени и изцяло опорочават извършеното действие, което води до
дискредитирането му като способ за събиране на доказателства. Съгласно чл. 131 НПК протоколът за съответното действие може да е годно писмено доказателствено
средство за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени,
и за събраните доказателства, само когато е съставено при условията и по реда
на НПК.
Същевременно, обаче, видно от показанията на
св. И., резултатът от проведеното на досъдебното производство разпознаване не
може да бъде потвърден по несъмнен начин и поради нестабилността на това гласно
доказателствено средство. В настоящия случай обаче нито протоколът за
разпознаване, нито допустимите свидетели могат да дадат сигурност, че именно
подсъдимият е бил извършител на инкриминираната деятелност.
С оглед изложените съображения по доказателствената дейност на
пъровинстанционния съд, която въззивният съд намира за законосъобразно
извършена и обоснована, не възниква необходимост от ревизиране на фактическите
констатации в мотивите на обжалваната присъда, В този смисъл въззивният съд
намира доводите за необоснованост, изложени в протеста, за несъстоятелни. В
конкретния случай в противоречие с императивните процесуални норми,
обвинителната теза се крепи на фактически положения, основани не на наличната
по делото доказателствена съвкупност, а на предположения.
На основата на така изяснената фактическа
обстановка въззивният съд намира за правилни изложените правни съображения от
районния съд, че подсъдимият В.В.Д. не е осъществил от обективна страна състава
на престъплението по чл. 198, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК, за което му е
повдигнато обвинение от СРП, тъй като по делото не се установява по несъмнен
начин подсъдимият да е извършил действията, описани в обвинителния акт.
С оглед изложените съображения
въззивната инстанция споделя крайното заключение на първостепенния съд по
правната страна на обвинението, че въз основа на събраните по делото
доказателства, не може да бъде направен извод, съответен на поставения стандарт
в разпоредбата на чл. 303, ал. 1 НПК, който да допуска подсъдимият да бъде
признат за виновен, поради което обосновано и законосъобарзно е признат за
невинен и оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение.
В заключение, при извършената на основание чл. 314,
ал. 1, вр. чл. 313 НПК цялостна служебна проверка на правилността на
атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличие на основания,
налагащи нейната отмяна или изменение, поради което прие, че следва да бъде
потвърдена, а въззивният протест – да бъде оставен без уважение, като
неоснователен.
Мотивиран от изложеното
и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 6.12.2017 г. по н.о.х.д
№ 22632/2015 г. по описа на СРС, НО, 104 състав.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране. Да се съобщи на страните.
2.