РЕШЕНИЕ
№ 1193
гр. Пловдив, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20215330109451 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
Делото е образувано по искова молба, подадена от Й. Я. Я., ЕГН
**********, представляван от адв. И.Д., срещу „Айгер Инженеринг“ ООД,
ЕИК ***, представляван от адв. М.П..
Предявен е иск да бъде признато за незаконно уволнението на
ищеца, извършено със Заповед № ****. на управителя на „Айгер
Инженеринг“ ООД, ЕИК ***** с която му е наложено дисц. наказание
„уволнение” и ТПО е прекратено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ и като
такова да се отмени. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение
с ответника на основание трудов договор №**** г. по член 70 от Кодекса на
труда и със срок за изпитване в полза на работодателя до 01.03.2020г. вкл.
С въвеждането от 13 март 2020 г. на „извънредното положение" в
страната, в ответниковото дружество били предприети конкретни действия,
за които работниците и служителите били уведомени, чрез писма по
електронните им пощи, от ..... на отдел „Човешки ресурси“ М. Х. в
изпълнение на заповеди и писма на управителите Я., като в имейлите за
1
въпроси бил посочен телефон за връзка *****.
В писмо от 22 март 2020 година, първо по ред, работниците на
дружеството били уведомени, за това, ще се спазва карантината и на този
етап, всеки остава в дома си, с изключение на служителите, които имат
изрично потвърждение, че ще работят. Били уведомени и за това, че
служителите, които не могат да работят от вкъщи, ще могат да ползват
компенсации за извънреден труд, платен годишен отпуск, една седмица
неработни дни в аванс и летния си отпуск, като работният процес свързан с
явяване на работното място, приключва до финализиране на въведеното в
страната „извънредно положение". Във времето на извънредна обстановка
били въведени ограничения за пътуване между населените места, с
обособяване на КПП на входовете и изходите на градовете , което довело до
обективната невъзможност ищецът да се придвижи от В. до П.и обратно, тъй
като не получил документ от ответното дружество, с който да може да
осъществява придвижването между двата града.
В писмо от 24 март, ищецът и останалите работници и служители на
ответното дружество били уведомени, „че предвид извънредното положение и
извънредните обстоятелства” ще е необходимо да подпишат, чрез
потвърждаващ имейл декларация, съобразно, която от тях се иска съгласие в
изброена в нея последователност и ред, за отсъствие от работа до 15 дни след
отмяната на „извънредното положение за РБ".
Съгласно следващо писмо от 04.04.2020 г. управителят на ответното
дружество, заповядал в глава „Общи мерки, т.1, предложение 4 от Заповедта,
че „не се допускат до работа служители, които пътуват с градски/обществен
транспорт", а ищецът попадал в тази категория.
Според писмо от 16 април 2020г. ищецът бил уведомен, че до 23
април ще бъде в полагаем годишен отпуск. В следващ имейл от 23 април
ищецът бил уведомен за това, че от 24.04 до 30.04.2020 г. му сеодобрява
платен годишен отпуск, като в имейл от 15 май 2020 година ищецът настоял
да мусе изпрати документ- формуляр, с койго да може да пътува.
В имейл от 10 юли 2020 г. на ищеца били изпратени фишове за
заплата с нулева ставка. Със служителя Х. от ОЧР била проведена писмена
кореспонденция чрез съобщения и чат, в които ищецът депозирал свои
писмени обяснения за затрудненията си при намиране на транспорт от В. до
2
П.. През периода на извънредното положение не били изпратени други
имейли, за уведомяването на ищеца за отмяната на предходни заповеди на
управителите, с които били въведени правила за използване на отпуските и
компенсациите и неприсъствието на работно място и за работниците, които
ползват градски и обществен транспорт.
С оспорената заповед, която не била връчена на ищеца, било прието,
че поради неявяването на работа без уважителна причина на 8 и 11 май
същият се уволнява дисциплинарно.
Препис от исковата молба е връчен на ответника, от който в
законоустановения срок е депозиран и писмен отговор със становище за
неоснователност на иска.
Твърди се, че ищецът злонамерено е представил част от имейл
кореспонденцията, като е прикрил онази част от нея - имейл-писма,
телефонни обаждания и Фейсбук- кореспонденция, с които изрично е бил
извикан на работа за 08.05.2020 г. и 11.05.2020 г. Ищецът удобно не бил
представил собствените си отговори за категоричен отказ да се яви на работа,
изразени в съобщението му с думите: „Здравей М. на този етап с това
положение смятам да не идвам на работа, докато не се възстановят нещата,
няма да присъствам“.
Излага се също така, че служителката М. Х. е говорила многократно
с Я. за задължението му да се яви на работа на 08.05.2020 г. и на 11.05.2020 г.,
като същият отказал категорично и без уважителна причина, да се отзове.
След това престанал да си вдига телефона, и кореспонденцията
продължила в писмен вид. В отговор на написаното от М. Х. Я. написал, че
няма да се яви на работа. Невярно било също така пресъздаденото от ищеца,
че нямал удобен автобусен транспорт до П., доколкото ищецът преди
пандемията идвал на работа с личния си автомобил, а след възникването на
пандемията, недобросъвестно започнал да имитира необходимост от
обществен транспорт. Пълна измислица и лъжа било съчиненото от Я.
твърдение, че не бил получил искането за писмени обяснения, тъй като
същото му било връчено с препоръчано писмо с обратна разписка №
*********г., чрез баща му Я. Я..
Също така върху искането за писмени обяснения ищецът сам
посочил 16.05.2020 г., като датата на получаването на писмени обяснения.
3
Понеже Я. не изпратил на работодателя си писмени обяснения в
указания срок, едва на 03.08.2020 г. пише на ръка върху самото искане свои
неверни твърдения, снима така този документ и го изпраща на М. Х. по
Фейсбук на 03.08.2020 г., видно от представените и от самия ищеца
разпечатки от Фесбук- кореспонденция/, след като срокът за отговор на
поисканите обяснения е изтекъл и дисц. заповед вече е била издадена. Прави
се възражение за изтекла давност по смисъла на член 358, ал.1, т. 2 от КТ..
Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди
събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
За да се уважи искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да се признае
уволнението за незаконно, и като такова да бъде отменено, е необходимо
ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника, че
същото е прекратено поради налагане на дисциплинарно наказание
“уволнение”, като оттам насетне в тежест на ответника е да установи
законосъобразността на оспорената заповед, а именно - че същата е издадена
от компетентен орган, носител на работодателската и в частност -
дисциплинарната власт, че заповедта притежава изискуемите от закона
реквизити, че е било налице посоченото в заповедта основание за
прекратяване на трудовото правоотношение – че ищецът е извършил
посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина и че същото е
извършено виновно; че тежестта на нарушението съответства на тежестта на
наказанието, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е
спазена, че на ищеца са били изискани обяснения преди налагане на
наказанието за всяко едно от нарушенията, за които същото е наложено, и че
наказанието е наложено в предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ
срокове.
В настоящия случай между страните не се спори, и от представените
по делото писмени доказателства - трудов договор № **** г., уговорен със
срок на изпитване до 1.03.2020г. включително, както и от заповед за
прекратяване на ТПО се установява, че ищецът започнал работа по ТПО с
ответника, на длъжността „*******“ в отдел монтаж машина.
Преди да бъде обсъден по същество спора между страните следва да
се изследва релевираното от ответника правопогасяващо възражение за
4
изтекла давност на предявения иск за отмяна на дисц. уволнение.
Това възражение съдът намира за доказано и основателно по
следните съображения.
При постъпването му на работа ищецът е посочил на работодателя
постоянен адрес в гр. В.,община В., ул. *****, като този адрес е вписан и в
трудовия му договор, съгласно изискванията на член 66, ал. 1 от КТ, вр. с пар.
1, т. 10 от ДР на КТ, който текст определя данните за страните при сключване
на трудовия договор.
По делото не се съдържат данни относно това работодателят да е бил
уведомяван от служителя за друг адрес, а и такива обстоятелства в исковата
молба на ищеца, както и в хода на производството, не са били въвеждани или
поддържани.
От изложеното в исковата молба, а и от събраните доказателства по
делото се установява, че поради неявяването на ищеца на работа, изискването
на писмени обяснения от същия са поискани с препоръчано писмо с обратна
разписка, изпратено на адреса в град В. и връчено на бащата на ищеца на
15.05.2020г., видно от известие за доставяне № *******.
На адреса в град В. на 21.05.2020г. с писмо с обратна разписка е
изпратена и заповедта за дисц. уволнение, а писмото е върнато в цялост с
отбелязване, да не е потърсено, след поставяне на уведомления от
пощенските служители на 26.05.2020г. и 4.06.2020г./ л. 80 и 81/.
С оглед удостовереното от пощата доставяне на писмото с
уволнителната заповед на адреса на работника в град В. на който адрес вече е
връчено искането за писмени обяснения, следва да се приеме, че изявлението
е достигнало до адресата, като по този начин работодателят е изпълнил
задължението си да връчи заповедта за налагане на дисц. наказание и това
негово изявление е породило правното си действие.
Искът за оспорване на уволнението е предявен от ищеца на
9.03.2021г., ето защо възражението за изтекла погасителна давност се явява
доказано, поради което съдът няма да навлиза в предмета на спора по
неговото същество.
С оглед изложеното искът като недоказан и неоснователен подлежи
на отхвърляне.
5
На основание чл. 83, ал. 1, т.1 ГПК, ищецът е освободен от
държавни такси. Доколкото спорът е трудов и с оглед изхода от делото, то
дължимата държавна такса по производството, остава за сметка на съда.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят
разноски, които са претендирани. Същите са в размер на 600 лева платено
адв. възнаграждение.
Въз основа на изложените по-горе съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Й. Я. Я., ЕГН **********, срещу
„Айгер Инженеринг“ ООД, ******* иск с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1
от КТ да бъде признато за незаконно уволнението на ищеца, извършено със
Заповед № 1594/20.05.2020 г. ***** на „Айгер Инженеринг“ ООД, ЕИК
******, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и
трудовото му правоотношение е прекратено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, и
като такова да се отмени, като неоснователен.
ОСЪЖДА Й. Я. Я., ЕГН ********** да заплати на „Айгер
Инженеринг“ ООД, ЕИК ****, сумата от 600 лева (шестстотин лева)
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на постановяването му –
13.04.2022г., на осн. чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6