Р Е Ш Е Н И Е
№1027/12.3.2019г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет
и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети
февруали, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга
Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 9515 по описа на Варненски районен съд за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано, въз основа на искова молба с вх. № 41156/18.06.2018 г. от
„С.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** срещу „Л.х.“ ЕООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, с искане до съда да постанови решение, с
което да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 900,97 лв.,
формирана, както следва: 460,80 лв. – главница,
представляваща дължим наем за строително оборудване, за която са издадени
фактури № **********/ 30.09.2016 год. на стойност 108.00 лв. с ДДС, №
**********/31.10.2016 год. на стойност 111.60 лв. с ДДС, №
**********/30.11.2016 год. на стойност 108.00 лв. с ДДС, №
**********/29.12.2016 год. на стойност 111.60 лв. с ДДС и №
**********/10.01.2017 год. на стойност 21.60 лв. с ДДС, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
21.03.2018 г. до окончателното изплащане на задължението и 440,17 лв. –
мораторна неустойка, начислена за периода от 05.06.2017 г. до 15.03.2018 г., за което вземане по ч. гр. д. № 4070/2017 год. по описа на
Варненски районен съд е издадена Заповед № 1912/22.03.2018 год. за изпълнение
на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Претендират се и извършените
разноски, както в
исковото, така и в заповедното производство.
В
исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор от 07.04.2016
год. по силата на който ищецът, в качеството си на наемодател приема да отдава
на ответника строително оборудване. Предвидено е, че при ползване на наетото
оборудване след уговорения срок, то договорът се счита за продължен за
неопределено време. С допълнително споразумение от 07.04.2016 год., ищецът е
отдал на ответника за възмездно ползване химическа тоалетна, за периода
07.04.2016 год. – 07.05.2016 год., при поето задължение от страна на наемателя
да заплати цена в размер на 108.00 лв. с ДДС, която е заплатена. След изтичане
на наемния срок ответникът продължил да ползва конкретното оборудване, със
знанието и без противопоставянето на наемодателя. Строителното оборудване е
върнато на 07.01.2017 год., като наемната цена за период 01.09.2016 год. –
07.01.2017 год. е незаплатена. На следващо място – страните са уговорили и
дължимост на неустойка за забава в размер на 0.2 % за всеки просрочен ден от
дължимата цена за всеки просрочен ден, но не повече от 150 % от неплатената
сума.
Ответникът – „Л.х.“ ЕООД,
депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който излага
съображения за неоснователност на претенциите, като се позовава на неизправност
на наемодателя, тъй като същият не е почиствал тоалетните, и считано от
01.09.2016 год. те са станали неизползваеми. Релевира възражение за нищожност,
поради прекомерност на начислената неустойка.
Съдът,
след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Въз основа
на заявление вх. № 19370/ 21.03.2018 год. по ч. гр. д. № 4070 по описа на ВРС за 2018 год., е издадена Заповед № 1912/ 22.03.2018 год. за изпълнение на парично
задължение, по силата на която е
разпоредено длъжникът „Л.Х.“
ЕООД, ЕИК:*, със седалище и адрес на управление:***, със законен представител И.
Д. Д., управител да заплати на заявителя „С.“ ЕООД, ЕИК:*, със седалище и адрес
на управление:*** сумата в общ размер 900,97 лв., от които сумата 460,80 лв. -
главница по фактури № **********/ 30.09.2016 г., № **********/ 31.10.2016 г.,
№**********/ 30.11.2016 г., № **********/ 29.12.2016 г. и № **********/
10.01.2017 г. за наем на строително оборудване и 440,17 лв. - договорна
неустойка за забава, за периода от 05.06.2017 г. до 15.03.2018 г. /2% на ден, съгласно чл.19/4/ от
сключения между страните Договор за наем на строително оборудване
№ДВ1200004043/07.04.2016 г./, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.03.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сторените съдебно-деловодни в
заповедното производство в размер на 425,00 лв. /четиристотин двадесет и пет
лева/ за заплатена държавна такса от 25,00 лв. /двадесет и пет лева/ лв. и
сумата 400,00 лв. /четиристотин лева/, адвокатски хонорар, на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
Посочено е, че вземането произтича от
Договор за наем на строително оборудване №ДВ1200004043/ 07.04.2016 г., сключен
между страните.
Приобщен към
доказателствения материал по делото е договор за наем на строително оборудване
№ ДВ 12000040443/ 07.04.2016 год., сключен между „С.“ ЕООД (наемодател) и „Л.
Х.“ ЕООД, по силата на който е поето дадължение от тнаемодателя за
предоставяне, за временно и възмездно ползване на наемателя, на строително
оборудване, конкретно посочено в приложение към договора. Поето е задължение за
заплащане на наемна цена, посочена в допълнително споразумение и/ или в
издадена от наемодателя фактура. Уговорено е между страните, че при липса на
допълнително споразумение за предадено на наемателя оборудване, договорът за
наем на същото е сключен при наемна цена, срок и начин на плащане, отразени в
издадена от наемодателя фактура.
Строителното
оборудване – химическа тоалетна е предадено на наемателя на 07.04.2016 год., за
срок до 07.05.2016 г., съгласно представения на л. 8 приемо – предавателен
протокол, подписан от представител на ответника.
Приобщени
към доказателствения материал по делото са фактури, издадени от „С.“ ЕООД, с
посочен получател – „Л.х.“ ЕООД, както следва:
от
30.09.2016 г. за сумата от 90.00 лв. без
ДДС, формирана както следва: 30.00 лв. наем на химическа тоалетна, за периода
01.09.2016 г. – 01.10.2016 год. и 60.00 лв. – почистване на химическа тоалетна
за същия период. Общата стойност на задължението по фактурата е 108.00 лв. с
ДДС. Падежът на задължението е 05.10.2016 год.;
от
31.10.2016 г. за сумата от 93.00 лв. без
ДДС, формирана както следва: 31.00 лв. наем на химическа тоалетна, за периода
01.10.2016 г. – 01.11.2016 год. и 62.00 лв. – почистване на химическа тоалетна
за същия период. Общата стойност на задължението по фактурата е 111.60 лв. с
ДДС. Падежът на задължението е 05.11.2016 год.;
от
30.11.2016 г. за сумата от 90.00 лв. без
ДДС, формирана както следва: 30.00 лв. наем на химическа тоалетна, за периода
01.11.2016 г. – 01.12.2016 год. и 60.00 лв. – почистване на химическа тоалетна
за същия период. Общата стойност на задължението по фактурата е 108.00 лв. с
ДДС. Падежът на задължението е 05.12.2016 год.;
от
29.12.2016 г. за сумата от 93.00 лв. без
ДДС, формирана както следва: 31.00 лв. наем на химическа тоалетна, за периода
01.12.2016 г. – 01.01.20167 год. и 62.00 лв. – почистване на химическа тоалетна
за същия период. Общата стойност на задължението по фактурата е 111.60 лв. с
ДДС. Падежът на задължението е 03.01.2017 год.;
от
10.01.2017 г. за сумата от 18.00 лв. без ДДС, формирана както следва: 6.00 лв.
наем на химическа тоалетна, за периода 01.10.2016 г. – 01.11.2016 год. и 12.00
лв. – почистване на химическа тоалетна. Общата стойност на задължението по
фактурата е 21.60 лв. с ДДС. Падежът на задължението е 15.01.2017 год.;
Изброените фактури не съдържат подпис на получател.
До
ответното дружество е отправена покана на електронна поща за доброволно
изпълнение на задълженията по горепосочените фактури.
Приобщена
към доказателствения материал по делото е представена от процесуалния
представител на ответника, справка за извършени почиствания за обект в *,
касаещо периода 28.04.2016 г. – 15.03.2017 г.
За
изясняване на спора от фактическа страна, в хода на процеса са ангажирани
гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите В. Д. П. и М. В. П..
В
показанията си свид. П. излага, че е в процесния период е работил на строителен
обект на „* *“ в *, в който към м. април – май 2016 г. е имало поставена
химическа тоалетна, използвана от работниците. В определен момент, след м.
септември, по впечатления на свидетеля и на превозвани
от него работници на обекта (които пресъздава) тоалетната е станала
неизползваема, поради непочистване. Свидетелят споделя
впечатленията си, че след този период (м. септември) тоалетната е била
непочистена, изцапана, никой от работниците на обекта не я е ползвал. По
време на коледните и новогодишните празници работниците в обекта са били в
почивка. След новогодишните празници, след И.,
химическата тоалетна е липсвала в обекта.
В показанията си свид. П. излага, че в процесния период е
бил технически ръководител на строителен обект в *. През м. март – април 2016
г. на територията на обекта е поставена химическа тоалетна. Използвана е от
работниците до около м. септември, а след това – поради непочистване това е
било невъзможно. Свидетелят споделя впечатленията си, че след м. септември,
поради препълване и непочисване съоръжението е било неизползваемо. Към м.
януари 2017 год. установили, че тоалетната липсва.
Гореизложената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК.
Вземането, предмет на заповедта за
изпълнение е основано на разпоредбите на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, чл. 232, ал. 2 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, са предявени врамките на предвидения в закона преклузивен едномесечен
срок от получаване на указанията по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК от заповедния
съд и при наличието на останалите изисквания на
ГПК, видно от приложеното ч. гр. д. № 4070/ 2018 г. на ВРС.
В
тежест на ищеца е да установи, при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК,
съществуване на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, а
именно: валидно договорно правоотношение между страните, с посочения предмет;
изправността си по договора; настъпване изискуемостта на вземането и неговия
размер.
В тежест на ответника е да установи положителните факти, на които основава възраженията си.
В настоящата хипотеза, липсва спор, а
се установява от приобщените по делото писмени доказателства (договор от
07.04.2016 г., допълнително споразумение, приемо – предавателен протокол),
наличието на облигационни отношения между страните, в периода 07.04.2016 г. –
07.05.2016 г., с предмет – предоставяне под наем и почистване на химическа
тоалетна, монтирана в строителен обект в *. Безспорно е, също така, че
конкретното съоръжение е предоставено за ползване от ищеца в обекта на
ответника.
На следващо място – налице е постигнато
съгласие, при липса на писмен договор за конкретен период, параметрите на
договорното правоотношение да се обективират в издадена от наемодателя фактура
(чл. 1, ал. 3).
Сам по себе си факта на издаване на фактура не е основание за плащане. Този
извод се налага до колкото, фактурата представлява частен диспозитивен
документ, установяващ волеизявленията на
страните, в случай, че съдържат всички необходими реквизити, характеризиращи договора за наем и поддръжка като такъв –
страни, описание на наетия обект и предоставената услуга, начин на плащане на цената,
време и място, а също така - имена и подписи на лицата, отговарящи за стопанската
операция. Наличието на подпис върху фактурата на представляващия дружеството и/
или на лицето, отговарящо за стопанска операция, установява изразена воля за
облигационна обвързаност между страните по силата на договора за наем.
Процесните фактури, по които ищецът претендира плащане не съдържат подпис на
получател, поради което и не могат да се приемат за доказателства, за изразена
от ответника воля за сключване на договор за наем и поддръжка на строително оборудване
за съответния период, при конкретни параметри.
Липсата на надлежно издадени от ищеца
фактури, съдържащи установените в чл. 7 ЗСч. реквизити, а също и на други
документи, подписани от представител на ответника, обуславят невъзможност за
формиране на извод за договорна обвързаност между страните, по силата на
договор за наем на строително оборудване, за релевирания период.
Представената от ищеца справка за
почистванията съставлява едностранно съставен документ, който не съдържа подпис
на представител на ответника, поради което е не го обвързва.
Ищецът не ангажира доказателства, годни да установят постигнато между
страните съгласие
за сключване на договор по силата на който ищецът да
предостави на ответника ползването и почистването на химическа тоалетна, срещу
поето задължение от последния да заплаща месечна наемна цена, в претендирания
размер.
Независимо от горното, за пълнота на
изложението следва да бъде отбелязано и следното:
От ангажираните в хода на процеса
гласни доказателства, които се кредитират от съда като обективни, непротиворечиви
и вътрешно логични, отразяващи преки и непосредствени впечатления на лицата,
които ги депозират, се установява че в периода м. септември – м. януари
тоалетната е неподдържана и непочиствана, задръстена, поради което е и
практически неизползваема. Последното обуславя извод за неизправност на ищеца,
който независимо, че не е предоставил услугата „почистване“, претендира
заплащане на същата.
Несвоевременното и надлежно връщане на
съоръжението е основание да ангажира отговорността на ответника за неизпълнение,
но предвид липсата на наведени твърдения от ищеца в тази насока, този въпрос
остава извън предмета на спора и не следва да се коментира от съда.
По изложените две групи съображения, се
налага извода, че предявеният иск досежно сумата от 460,80 лв. –
главница, представляваща дължим наем за строително оборудване, за която са
издадени фактури № **********/ 30.09.2016 год. на стойност 108.00 лв. с ДДС, №
**********/31.10.2016 год. на стойност 111.60 лв. с ДДС, №
**********/30.11.2016 год. на стойност 108.00 лв. с ДДС, №
**********/29.12.2016 год. на стойност 111.60 лв. с ДДС и №
**********/10.01.2017 год. на стойност 21.60 лв. с ДДС, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло, на основание чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
В предвид горния извод, на основание
чл. 92, ал. 1 ЗЗД неоснователна е акцесорната претенция досежно мораторната
неустойка в размер на 440.17
лв., начислена за периода от 05.06.2017 г. до 15.03.2018 г.
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника
следва да се присъди сумата от 300.00 лв. – разноски
в заповедното производство.
Съобразно изхода на спора и направеното
искане, в полза на ответника следва да се присъдят извършените в настоящото производствто разноски в общ размер на 600.00
лева, на основание чл. 78 ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от
„С.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** срещу „Л.х.“ ЕООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, с искане до съда да постанови решение, с
което да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 900,97 лв. (деветстотин лева и деветдесет
и седем стотинки), формирана,
както следва: 460,80 лв. – главница, представляваща дължим наем за строително
оборудване, за която са издадени фактури № **********/ 30.09.2016 год. на
стойност 108.00 лв. с ДДС, № **********/31.10.2016 год. на стойност 111.60 лв.
с ДДС, № **********/30.11.2016 год. на стойност 108.00 лв. с ДДС, №
**********/29.12.2016 год. на стойност 111.60 лв. с ДДС и №
**********/10.01.2017 год. на стойност 21.60 лв. с ДДС, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
21.03.2018 г. до окончателното изплащане на задължението и 440,17 лв. –
мораторна неустойка, начислена за периода от 05.06.2017 г. до 15.03.2018 г., за което вземане по ч. гр. д. № 4070/ 2017 год. по описа
на Варненски районен съд е издадена Заповед № 1912/ 22.03.2018 год. за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, на основание
чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 232, ал. 2 ЗЗД
и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА С.“ ЕООД, ЕИК
*, със седалище и
адрес на управление:*** да
заплати на
„Л.х.“ ЕООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:*** сумата от 300.00
(триста) лева, представляваща извършени в производството по ч. гр. д. №
4070/ 2018 г. на ВРС разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА С.“ ЕООД, ЕИК
*, със седалище и
адрес на управление:*** да
заплати на
„Л.х.“ ЕООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:*** сумата от 600.00
(шестстотин) лева, представляваща извършени в настоящото производството
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: