Р Е Ш
Е Н И Е
Номер….
18.12.2019 г. Град С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 04.12. 2019 година
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА
БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар: ДИАНА ИВАНОВА,
като разгледа докладваното от съдията МИНЧЕВ
в.т.д. № 1374 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Обжалвано е решение № 1028/10.07.2019 г., постановено
по гр. д. № 517/2019 г. по описа на Районен съд – С.З..
Постъпила е въззивна жалба от „Е.” ЕАД против решението
в частта, с която е осъден „Е.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр. П., ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. С.З., ж.к. ***, сумата в размер на 10 619,96 лева,
представляваща недължимо платена цена за допълнително начислена електроенергия
за минал период от 12.06.2016 г. – 27.06.2016 г. по данъчна фактура № **********
от 01.09.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 24.01.2019г. до окончателното й изплащане и сумата в
размер на 1504,80 лева, представляваща направените разноски по уважения иск. Въззивникът счита, че
решението е неправилно в тази му част и моли съда да го отмени и да постанови
ново, с което да се отхвърли предявения иск. Претендира за разноските пред
двете инстанции. Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В законоустановеният срок е постъпил отговор от „И.“
АД, с който оспорва жалбата. Претендира разноски.
Окръжен съд – гр. С.З., в
настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното
производства, намира за установено следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно
основание чл.55, ал.1,
предл.1 от ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Безспорно е установено, че ответното
дружество разпространява и продава електрическа енергия, а ищецът е потребител
на такава енергия ИТН № 2083672 и с клиентски номер **********.
По делото са представени писмени
доказателства - констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства
за търговско измерване от 08.07.2016 г., справка за коригиране на сметка за
електроенергия, писмо от 02.09.2016 г. и данъчна фактура № ********** от
01.09.2016 г.
От приетото по делото заключение на съдебно
– техническата експертиза се установява, че монтираният на горепосочения адрес
електромер е манипулиран, в резултат на което същият отчита по-малко от
консумираната електроенергия.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
По въпроса за правото на доставчика на
електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите в
периода след влизане в сила на промените на чл. 98а,
ал.2, т.6 и чл. 83, ал.1,
т.6 ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г., при
условие, че корекцията се извършва при действието на заварените Общи условия, е
налице задължителна съдебна практика. Съгласно задължителните разяснения,
дадени с решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. и решение № 173 от
16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановени по реда на
чл. 290 ГПК,
със ЗИД ЗЕ ДВ бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е въведено законово
основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано
неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл. 98, ал.2,
т.6 и по чл. 83, ал.,
т.6 ЗЕ, т. е. само при предвиждане в Общите условия на договорите на
ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при налични правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за
предоставена електроенергия. Законодателят е вменил изрично в задължение на
електроразпределителното дружество да създаде посочените правила със съответното
съдържание на новата законова уредба, както съответно и Общи условия на
договорите с крайния потребител на електрическа енергия, предвиждащи ред за
уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция.
Параграф 199, ал.2 ПЗР на ЗИД ЗЕ предвижда до приемането на
подзаконови нормативни актове и общи административни актове по приложението на
новата уредба или до привеждането им в съответствие с нея, да се прилагат
действащите, доколкото не противоречат на закона. Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на ответното дружество не съставляват
подзаконов нормативен акт или общ административен акт, поради което посоченият параграф 199, ал.2 ПЗР ЗИД ЗЕ не намира приложение по
отношение на тях. С изменението на чл. 98а ЗЕ в сила от 17.07.2012 г. е предвидено в съдържанието на
Общите условия да се включи и задължително уреждане на реда за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметки, съгласно чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ. Такова изискване не е
предвидено в предходните редакции на ЗЕ, както и за заварените от новата уредба
Общи условия на ответника. В чл. 28, ал.2 от действащите Общи условия на
последния е предвидено задължение на последния за уведомяване, но не и реда за
това. Ето защо и с оглед задължителните разяснения, дадени с горепосочената съдебна практика, следва да се приеме, че не е
осъществен фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да
коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия,
тъй като снабдителят не е изпълнил задълженията си по чл. 98, ал. 2, т. 6 ЗЕ да издаде и публикува нови Общи условия, чието
съдържание да отговаря на изискванията в посочената норма, доколкото в
заварените Общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента, при
наличие на основание за корекция. Ето защо предявеният от ищеца иск по чл. чл.
55, ал. 1 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.
Предвид гореизложеното въззивният
съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските: С оглед изхода на
спора въззивникът „Е.” ЕАД следва да заплати на въззиваемия „И.“ АД разноски в
размер на 1 018,31 лева с ДДС за заплатено
адвокатско възнаграждение. Направеното
възражение от въззивника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно, тъй като е съобразено с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство.
С оглед цената на иска, в
размер на 10 619,96 лв., настоящето въззивно решение не подлежи на касационно
обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК. В останалата част решението е
влязло в сила.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 1028/10.07.2019 г., постановено по гр. д. № 517/2019 г. по описа на
Районен съд – С.З..
ОСЪЖДА „Е.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. П.,
ул. ***, да заплати на „И.“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З., ж.к. *** сумата
от 1 018,31 лева с ДДС, представляваща
разноски пред настоящата инстанция, платими по банкова сметка *** ***.
Решението е окончателно не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.