Определение по дело №4887/2011 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3220
Дата: 13 юни 2016 г.
Съдия: Мария Георгиева Бойчева
Дело: 20111100904887
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 23 ноември 2011 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Гр. С., 13.06.2016 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на тридесет и първи май две хиляди и шестнадесета година в следния състав

                                                                                     

     СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА

 

при участието на секретаря Ц.П.,

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 4887 по описа за 2011 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 692 от ТЗ.

На 31.03.2016 г. е обявен в Търговския регистър по партидата на длъжника П. ЕООД, ЕИК ********, изготвеният от синдика Допълнителен списък № 3 на приетите от синдика вземания на кредитори на дружеството, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 вр. с чл. 687, ал. 1 от ТЗ.

Подадено е възражение с вх. № 42430/29.03.2016 г. от длъжника П. ЕООД срещу вземанията на кредитора П.И.П., включено в обявения Допълнителен списък № 3 на приетите от синдика вземания на кредиторите на дружеството, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 от ТЗ.

 

Съдът, като взе предвид изготвения от синдика списък, направеното възражение, доводите на страните, становището на синдика и представените по делото писмени доказателства, намира за установено следното:

По възражение с вх. № 42430/29.03.2016 г., подадено от длъжника П. ЕООД срещу вземанията на кредитора П.И.П.:

Кредиторът с оспорено вземане П.И.П. е предявил вземанията си срещу длъжника с молба с вх. № 26728/26.02.2016 г., с пощенско клеймо от 24.02.2016 г. Вземанията на П.И.П. са включени в изготвения от синдика Допълнителен списък № 3 на приетите вземания на кредитори на П. ЕООД, предявени по реда на чл. 688, ал. 3 вр. с чл. 687, ал. 1 от ТЗ.

Длъжникът оспорва вземанията на този кредитор. Твърди, че обезщетението за имуществени и неимуществени вреди не произтича пряко от трудовото правоотношение на П. и последният е следвало да предяви вземанията си по общия ред.

Синдикът изразява становище, че възражението е допустимо, но неоснователно.

 

При така установеното, съдът намира следното:

В допълнителен списък № 3 на приетите от синдика вземания на кредиторите на дружеството са включени вземания на кредитора с оспорено вземане П.И.П. в общ размер на 8 536,87 лева, от които 8 303,11 лева – главница и 233,76 лева – съдебни разноски, с основание на вземането – обезщетение за имуществени и неимуществени вреди по чл. 200 от КТ вследствие на претърпяна трудова злополука, присъдени с влязло в сила решение № 131/19.12.2013 г. по възз.гр.д. № 1725/2013 г. по описа на ОС – Б. и издаден изпълнителен лист № 1260 от 13.11.2013 г. на РС – Н., необезпечено, с поредност по чл. 722, ал. 1 от ТЗ – по чл. 722, ал. 1, т. 4 от ТЗ за главницата и по чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ за разноските след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.

Тези вземания се оспорват от длъжника П. ЕООД в законоустановения срок и възражението се явява допустимо.

Длъжникът оспорва, че вземането на кредитора П.И.П. е предявено. Видно от данните по делото вземанията са предявени от кредитора с молба с вх. № 26728/26.02.2016 г., с пощенско клеймо от 24.02.2016 г.

Видно от приложените документи, вземането за сумата от 8 000 лева представллява обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на настъпила трудова злополука, установено с Разпореждане № 30/28.04.2011 г., постановено от РУ СО – гр. Б., сума от 303,11 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на настъпила трудова злополука, установено с Разпореждане № 30/28.04.2011 г., постановено от РУ СО – гр. Б., сума в размер на 233,76 лева – съдебни разноски в първоинстанционното производство и във въззивното производство, за които суми е издаден изпълнителен лист № 1260 от 13.11.2015 г. на Районен съд – гр. Н., Гражданска колегия, IV състав.

Съгласно легалната дефиниция в чл. 55, ал. 1 от КСО, трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало по време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. Съгласно нормата на чл. 200, ал. 1 от Кодекса на труда, за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. С оглед на тези норми, работодателят отговаря за имуществените и неимуществените вреди, претърпени от работника/служителя вследствие на настъпила трудова злополука, при наличието на валидно трудово правоотношение, без значение дали впоследствие то е прекратено.

В случая трудовата злополука е констатирана с разпореждане от 28.04.2011 г., т.е. преди датата на откриване на производството по несъстоятелност на П. ЕООД с решение от 05.12.2011 г. по настоящото дело. С оглед на това вземането на П.И.П. произтича от трудово правоотношение, което е възникнало до датата на откриване на производството по несъстоятелност на длъжника.

В случая обаче претендираното от работника обезщетение за имуществени и неимуществени вреди е присъдено с решение от 19.12.2013 г. по възз.гр.д. № 1725/2013 г. по описа на Окръжен съд – Б., недопуснато до касационен контрол съгласно Определение № 170/16.02.2015 г. по гр.д. № 2682/2014 г. по описа на ВКС, Г.К., III Г.О., съгласно служебно извършена справка.

Предвид че със съдебното решение е установен размерът на претендираните обезщетения за имуществени и неимуществени вреди и съдебни разноски, предявени от П.И.П. в описаната по-горе молба, като неплатено на падежа, то съдът намира, че същите правилно са включени в съставения от синдика допълнителен списък № 3.

По изложените съображения съдът намира, че възражението на длъжника се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

 

Водим от изложеното, СЪДЪТ

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно възражение с вх. № 80753/ 22.06.2015 г., подадено от длъжника П. ЕООД, ЕИК ********, срещу вземанията на кредитора П.И.П., включени в Допълнителен списък № 3 на приетите от синдика вземания, предявени по реда на чл. 688, ал. 3 от ТЗ (обявен в Търговския регистър на 31.03.2016 г.).

ОДОБРЯВА, на основание чл. 692, ал. 4 от ТЗ, Допълнителен списък № 3 на приетите от синдика вземания на кредитори на П. ЕООД, ЕИК ********, предявени по реда на чл. 688, ал. 3 от ТЗ (обявен в Търговския регистър на 31.03.2016 г.).

Определението не подлежи на обжалване.

НЕЗАБАВНО да се изпрати препис от настоящото определение за обявяване в Търговския регистър при Агенцията по вписвания.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се впише в Книгата по чл. 634в от ТЗ при СГС, ТО. 

 

 

                                                                                   СЪДИЯ :