Решение по дело №1959/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 212
Дата: 1 ноември 2021 г. (в сила от 15 ноември 2021 г.)
Съдия: Милена Богданова
Дело: 20211100901959
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 6 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 212
гр. София, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-24, в закрито заседание на първи
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милена Богданова
като разгледа докладваното от Милена Богданова Търговско дело №
20211100901959 по описа за 2021 година
и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по жалба на З. С., роден на *******, гражданин на Алжирска народно-
демократична република чрез пълномощник адв.Е.С.Г. срещу отказ №20210916181647-
2/24.09.2021г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенцията по вписванията по
заявление №20210916181647/16.09.2021г. за заличаване на З. С. като съдружник в „Б.Г.“
ООД на осн.чл.125 ал.2 ТЗ.
Жалбоподателят навежда подробни доводи относно това, че атакувания отказ е
незаконосъобразен и необоснован, поради което и моли съда да отмени същия, както и да
задължи Агенцията по вписвания да извърши исканото вписване.
Съдът, като обсъди доказателствата по делото и взе предвид направените оплаквания
и мотивите на отказа, намира за установено следното.
По допустимостта на жалбата.
Частната жалба е подадена от името на заявителя в регистърното производство чрез
пълномощник, против подлежащ на съдебен контрол акт на Агенцията по вписванията към
ТРРЮЛНЦ и в установения едноседмичен срок. Внесена е дължимата държавна такса,
поради което са налице предпоставките за разглеждане законосъобразността на оспорения
акт.
По основателността на жалбата.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, по следните съображения.
Регистърното производство е образувано пред Агенция по вписвания по заявление
образец А4 от Наредба № 1 за водене, съхранение и достъп до търговския регистър и
1
регистъра на юридическите лице с нестопанска цел, с вх. № 20210916181647/16.09.2021г., с
което З. С. в качеството си на съдружник е заявил за вписване на промени по партидата на
„Б.Г.“ ООД – заличаването му като съдружник в дружеството.
Към заявлението са били представени – адвокатско пълномощно, документ за внесена
държавна такса, писмено предизвестие, декларация по чл.13 ал.4 от ЗТТРЮЛНЦ за
истинността на заявените обстоятелства.
Заявлението е било отхвърлено с мотиви, че липсва представителна власт на дв.Г. по
отношение на подаденото заявление, тъй като С. като съдружник не е управител и не
разполага с правомощията да овластява други лица и не може сам да заяви обстоятелства по
заличаването в ТР. Посочено е, че прекратяването не настъпва автоматично с изтичане на
срока на предизвестие, а е необходимо решение на Общото събрание на дружеството, на
което следва да се вземе решение за съдбата на освободените дялове и др.
Вписването или обявяването на обстоятелства или актове в търговския регистър се
предхожда от регистърна проверка по чл.21 от ЗТТРЮЛНЦ, включваща и проверка дали
към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона, както и
дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със
закона се установяват от представените документи, съответно дали подлежащият на
обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона.
Съгласно чл.125 ал.2 от Търговския закон, съдружник може да прекрати участието си
в дружеството с писмено предизвестие, направено най-малко 3 месеца преди датата на
прекратяването. Чрез писменото предизвестие съдружникът реализира правото си на
едностранна промяна в членственото си правоотношение с търговското дружество, като
прекратяването се счита за настъпило в момента на изтичане на срока на предизвестието. За
установяване на настъпването на заявеното за вписване обстоятелство е достатъчно да бъде
установено, че жалбоподателят е отправил надлежно предизвестие до дружеството и
изтичането на предвидения за това срок. В случая към заявлението е представено
предизвестие по чл.125 ал. ТЗ от З. С., в качеството на съдружник в дружеството,
адресирано до седалището и адреса на управление на последното и съответно получено от
управителя на „Б.Г.“ ООД. Направено е изрично волеизявление от съдружника за
прекратяване участието му като съдружник в дружеството, а предизвестието е прието на
03.05.2020г. от управителя, поради което следва да се приеме, че С. безспорно е прекратил
участието си в дружеството.
Тримесечният срок от уведомлението по чл.125, ал. 2 ТЗ е изтекъл на 03.08.2020г. и
към момента на заявлението – 16.09.2021г. членственото му правоотношение с дружеството
е било вече прекратено, поради което са налице предпоставките за заличаването му като
съдружник от търговския регистър.
Съгласно съдебната практика, включително Решение № 46/22.04.2010г. по т.д. №
500/2009г. II т.о. на ВКС, Решение № 991/29.11.2006г. по т.д. № 556/ 2006г. на ВКС,
Решение № 771/20.12.2004 г. по т.д. № 165/2004 г. на ВКС и др., прекратяване участието на
съдружник в ООД в хипотезата на чл.125 ал.2 ТЗ е последица от свободно формираната и
външно изразена воля на съдружника, в чиято полза законът признава право да напусне
доброволно дружеството като отправи за целта писмено предизвестие. Единствените
условия, с които е обвързано упражняването на това право е волеизявлението за напускане
да бъде отправено в писмена форма и в рамките на определен срок - тримесечен, съгласно
диапозитивната норма на чл.125 ал.2 ТЗ, или по-кратък, ако такъв е предвиден в
дружествения договор. Прекратяването на членственото правоотношение в разглежданата
хипотеза, следва да се счита настъпило в момента на изтичане на срока на предизвестието.
Прекратяването на участието на съдружника, отправил предизвестие не може да се поставя
в зависимост от условия, каквито не се предвиждат от закона, включително и от настъпване
2
на юридически факти, свързани с уреждане имуществените отношения между напусналия
съдружник и дружеството, преразпределение на дяловете или пък изменение на
устройствения акт и правната форма. Всички тези въпроси са последица от прекратяването
на участието на съдружника, но не представляват условие или пречка за прекратяване на
членственото правоотношение.
Тъй като прекратяването на членственото правоотношение настъпва с изтичане срока
на предизвестието, не е необходимо решение на ОС, за да настъпи тази правна последица на
предизвестието (така решение № 46 от 22.04.2010 г. по т. д. № 500/2009 г. на ІІ т. о.) Ако
такова решение все пак бъде взето, то същото не поражда никакви правни последици.
Такова решение може да се приравни на недействително решение (така решение №
75/31.05.2010 г. по т.д. № 538/2009 г. на ІІ т.о. на ВКС и определение № 882 от 20.11.2013 г.
по т. д. № 2060/2013 г., І т. о. на ВКС.). Предвид изложеното, приетата от ДЛР
необходимост от решение на ОСС за уреждане имуществените последици от напускане на
съдружника, като предпоставка за неговото заличаване е незаконосъобразна.
Когато дружеството бездейства и не изпълнява задължението си да заяви за вписване
това вече настъпило обстоятелство, което следва да бъде отразено в Търговския регистър,
прекратилият участието си съдружник е заинтересован и съответно легитимиран да подаде
заявление за заличаването му, тъй като това обстоятелство засяга както правната сфера на
дружеството, така и неговата. Ако се приеме обратното, прекратилият участието си
съдружник ще търпи неблагоприятни последици в резултат от недобросъвестното поведение
на дружеството, без да разполага с възможност да защити интересите си, като подаде
заявление за заличаването си.
Предвид изложеното, обжалваният отказ следва да бъде отменен.
По разноските.
Жалбоподателят претендира направените по делото разноски.
Съгласно нормата на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ (нова - ДВ, бр. 105 от 2020 г.), в
производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален
кодекс. Доколкото разглежданото производство по своя характер е охранително, то от
Гражданския процесуален кодекс, към който препраща горецитираната разпоредба, следва
да се приложат разпоредбите относими към охранителните производства - Глава 49 "Общи
правила" на ГПК. Нормата на чл.541 от ГПК предвижда, че разноските по охранителните
производства, каквото е настоящото са за сметка на молителя.

Мотивиран от изложеното, Съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на З. С., роден на *******, гражданин на Алжирска народно-
демократична република чрез пълномощник адв.Е.С.Г. отказ №20210916181647-
2/24.09.2021г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенцията по вписванията,
постановен по заявление обр. А4 с вх.№20210916181647/16.09.2021г. за заличаване на З. С.
като съдружник в „Б.Г.“ ООД.

3
УКАЗВА на Агенция по вписванията да впише по партидата на в „Б.Г.“ ООД
заявената промяна.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в седмодневен
срок от съобщаването му.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4