Р Е Ш Е Н И Е
№ ...........
гр.Варна, 06.03.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в открито съдебно заседание на десети февруари две хиляди и двадесета,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря Светлана Георгиева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 17287 по описа за 2019г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Г.К.П. ***, иск с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за
осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 1724.53 лева, представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 227.05
часа (съобразно сбора от посочените в исковата молба по тримесечния положен
извънреден труд) за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат
на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 23.10.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 284.00 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г.
Твърди се от ищеца и исковата молба, че за периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г.
е полагал труд на длъжността „младши инспектор“ в сектор “Пътна полиция”, който
структурно е подчинен на ОД на МВР - Варна. Ищецът е със статут на държавен
служител. За посочения период е положил общо 1446 часа нощен труд, който
преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 1652.78 часа. Преизчисляването на
нощния към дневен труд води до извънреден труд от 206.78 часа, който твърди, че
следва да бъде допълнително заплатен от ответника като дължимата сума е в
размер на 1724.53 лева. С оглед това и сезира съда с искане за присъждане на
посочената по-горе сума, ведно със сторените в производството разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответната страна ОД на МВР-Варна, депозира отговор на исковата молба, в който не оспорва, че ищецът е бил
държавен служител по служебно правоотношение в МВР. Оспорва предявените искове
като твърди, че е заплатил всички
отработени от ищеца часове нощен труд. Освен това
законодателят изрично е регламентирал, че продължителността на работното време
при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24 часа и ищецът няма как да обоснове
претенция за извънреден труд, попадащ извън редовното работно време на база
общите норми на КТ и ЗДСл при положение, че има действащи специални норми, в случая ЗМВР, Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776
от 29.07.2016г. Изложени са подробни съображения за неприложимост на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. С оглед горното
моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно
и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
С изготвения по делото проект за доклад с определение от 04.12.2019г., обявен за окончателен в проведеното на 10.02.2020г. съдебно
заседание, между страните е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от
доказване, ча за 01.10.2016г. до 30.09.2019г., по което ищецът е заемал длъжност “младши автоконтрольор в група „ОДПКПД” към сектор
“Пътна полиция” към одтел “Охранителна полиция” при ОД МВР-Варна.
От приобщените по делото платежни бележки (л. 18-53) се установява, че
ответникът е начислил на ищеца за периода 01.01.2017г. до 30.09.2019г. възнаграждение за положен нощен труд, както
следва:през м. 10.2016г. – 64ч., през м. 12.2016г. – 80ч., през м. 03.2017г. -
128ч.; през м. 06.2017г. - 160ч.; през м. 09.2017г. - 160ч.; през м. 12.2017г.
- 144ч.; през м. 03.2018г. – 152ч., през м. 06.2018г. - 184ч.; през м.
09.2018г. - 192ч.; през м. 12.2018г. - 144ч.; през м. 03.2019г. - 192ч.; през
м. 05.2019г. - 96ч.; през м. 06.2019г. - 56ч.; през м. 07.2019г. - 56ч.; през
м. 08.2019г. - 60ч. и през м. 09.2019г. - 47ч.
От заключенито на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза,
кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че за
периода от 01.10.2017г. до 30.09.2019г. ищецът е положил
общо 1915ч. нощен труд, които преизчислени с коефициент 1.143 за превръщането
им в дневен труд възлизат общо на 2189ч. Установява се, че ответникът не е
преобразувал нощния труд към дневен, при което на ищеца не са заплати 277ч.
положен извънреден труд. Дължимото възнаграждение за последните възлиза общо в
размер на 1947.38 лева, както следва: за четвъртото тримесечие на 2016г. –
126.19 лева; за първото тримесечие на 2017г. – 115.99 лева; за второто
тримесечие на 2017г . – 140.41 лева; за третото тримесечие на 2017г . – 140.41
лева; за четвъртото тримесечие на 2017г . – 128.20 лева; за първото тримесечие
на 2018г. – 160.83 лева; за второто тримесечие на 2018г . – 190.07 лева; за
третото тримесечие на 2018г . – 204.69 лева; за четвъртото тримесечие на 2018г
. – 153.51 лева; за първото тримесечие на 2019г. – 225.18 лева; за второто
тримесечие на 2019г . – 176.93 лева и за третото тримесечие на 2019г . – 184.97
лева.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Безспорно е между страните, а и от събраните доказателства се установява,
че ищецът е бил назначен на работа в ОД МВР-Варна на длъжност „младши оперативен дежурен“ и като такъв е държавен служител,
съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Не се спори и че за процесния период ищецът
е полагал труд на 24-часови смени, включващи и нощен труд.
Спорния по делото въпрос е дължи ли се превръщане на часовете положен нощен
труд в дневни, респ. заплащене на извънреден труд за така преобразуваните
часове труд.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗМВР, статутът на държавните служители в МВР се
урежда от Закона за Министерство на вътрешните работи, който в чл. 178, ал. 1,
т. 3 ЗМВР предвижда, че на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение и за извънреден труд. Според нормата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР,
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън работното
време, режимът на дежурства, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешинте работи.
В процесния период от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. е действала издадената от министъра
на вътрешните работи в изпълнение на законово вмененото му задължение с
разпоредбата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., в сила от
02.08.2016г.
Текстовете на чл. 3, ал. 3 на Наредбата предвижда, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В
Наредбата липсва изрична норма, предвиждаща превръщане на часовете положен
нощен труд в дневни, за разлика от действалата до 31.03.2015г. Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014г., която в нормата на чл. 31, ал. 2 регламентира, че
при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22.00ч. и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143. Липсата на
такава норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а
представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на
такава непълнота в специалната уредба касаеща служителите в МВР следва
субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.). Обратното разбиране би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо работниците и служителите
по трудови правоотношения /макар и по повод въпроса освободени ли са държавните
служители в МВР от заплащане на държавни такси в този смисъл и мотивите към т.
23 от тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК
на ВКС/.
В чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, е
предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място.
От събраните по делото доказателства се установи, че ищецът за периода от
01.10.2016г. до 30.09.2019г. е положил 1915ч.
нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 за превръщането им в дневен
труд възлизат общо на 2189ч. При това положение и положеният от ищеца
извънреден труд след преобразуване на часовете нощен труд в дневен е 277ч.,
като дължимото възнаграждение съобразно заключението на вещото лице възлиза в
резмер на 1947.38 лева. С оглед обаче диспозитивното начало, предявения иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР е
основателен за сумата от 1561.70 лева, представляваща възнаграждение за
положени 224.748 часа извънреден труд, формирана, както следва:
за четвъртото тримесечие на 2016г. – за заявените като положени
20.592ч. извънреден труд - възнаграждение в размер на 123.74 лева;
за първото тримесечие на 2017г. – за заямените като положени 19.448ч.
извънреден труд – възнаграждение в размер на 118.72 лева;
за второто тримесечие на 2017г. – в рамките на установения от вещото лице
положен 23ч. извънреден труд и посочения от експерта размер на възнаграждението
от 140.41 лева;
за третото тримесечие на 2017г . – за заявените като положени 17.160ч.
извънреден труд възнаграждение в размер на 104.76 лева;
за четвъртото тримесечие на 2017г. – в рамките на установения от вещото
лице положен 21ч. извънреден труд и посочения от експерта размер на
възнаграждението от 128.20 лева;
за първото тримесечие на 2018г. – за заявените като положени 20.592ч.
извънреден труд - възнаграждение в размер на 150.54 лева;
за второто тримесечие на 2018г. – в рамките на заявения като положен
извънреден труд от 16.016ч. – възнаграждение в размер на 117.08 лева;
за третото тримесечие на 2018г. – в рамките на заявения като положен
извънреден труд от 12.580ч. - възнаграждението в размер на 91.96 лева;
за четвъртото тримесечие на 2018г. – в рамките на заявения като положен
извънреден труд от 16.016ч. – възнаграждение в размер на 117.08 лева;
за първото тримесечие на 2019г. – в рамките на заявения като положен
извънреден труд от 18.304ч. – възнаграждение в размер на 147.20 лева;
за второто тримесечие на 2019г. – в рамките на заявения като положен
извънреден труд от 21.736ч. – възнаграждение в размер на 174.81 лева и
за третото тримесечие на 2019г. – в рамките на заявения като положен
извънреден труд от 18.304ч. – възнаграждение в размер на 147.20 лева;.
Или претенцията следва да бъде уважена за сумата от 1561.70 лева, а за
разликата до предявения размер от 1724.53 лева – отхвърлена. Върху размера на
дължимото възнаграждението следва да бъде присъдена законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба в съда до окончателното му изплащане.
Доколкото ответникът не е изплатил на ищеца горното възнаграждение, то и
същият е в забава от деня, следващ датата на падежа на задължението. По делото
не се спори, че извънреденият труд се изчислява и заплаща на тримесечие, поради
което и ответникът е изпаднал в забава считано от първо число на месеца,
следващ изтичане на съответното тримесечие. Изчислено с помощта на програмен
продукт “Апис Финси”, обезщетението за забава възлиза в размер на 208.55 лева,
формирано, както следва:
- 34.46 лева – лихва за забава върху възнаграждението за четвъртото
тримесечение на 2016г., изчислена за периода от 01.01.2017г. до 30.09.2019г.;
- 30.11 лева – лихва за забава върху възнаграждението за първото тримесечие
на 2017г., изчислена за периода от 01.04.2017г. до 30.09.2019г.;
- 32.07 лева – лихва за забава върху възнаграждението за второто тримесечие
на 2017г., изчислена за периода от 01.07.2017г. до 30.09.2019г.;
- 21.25 лева – лихва за забава върху възнаграждението за третото тримесечие
на 2017г., изчислена за периода от 01.10.2017г. до 30.09.2019г.;
- 22.73 лева – лихва за забава върху възнаграждението за четвъртото
тримесечие на 2017г., изчислена за периода от 01.01.2018г. до 30.09.2019г.;
- 22.92 лева – лихва за забава върху възнаграждението за първото тримесечие
на 2018г., изчислена за периода от 01.04.2018г. до 30.09.2019г.;
- 14.86 лева – лихва за забава върху възнаграждението за второто тримесечие
на 2018г., изчислена за периода от 01.07.2018г. до 30.09.2019г.;
- 9.32 лева – лихва за забава върху възнаграждението за третото тримесечие
на 2018г., изчислена за периода от 01.10.2018г. до 30.09.2019г.;
- 8.88 лева – лихва за забава върху възнаграждението за четъвротото
тримесечие на 2018г., изчислена за периода от 01.01.2019г. до 30.09.2019г.;
- 7.48 лева – лихва за забава върху възнаграждението за първото тримесечие
на 2019г., изчислена за периода от 01.04.2019г. до 30.09.2019г.;
- 4.47 лева – лихва за забава върху възнаграждението за второто тримесечие
на 2019г., изчислена за периода от 01.07.2019г. до 30.09.2019г.
До посочения по-горе размер претенцията следва да бъде уважена, а за
разликата до предявения размер от 284 лева – отхвърлена.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед отправеното искане в полза на
ищеца следва да се присъдат сторените от същия разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, което съразмерно с уважената част от иска възлиза на 334.92
лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на отвената страна също следва да се
присъдят разноски. Съгласно
чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на юридическите лица се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния такъв
за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Отчитайки, че в настоящото производство ответникът е бил
защитаван от юрисконсулт, вида и количеството на извършените от последния
процесуални действия и в съответствие с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правната
помощ, съдът намира, че следва да бъде определено възнаграждение в размер на
150 лева. От последното, съразмерно на отхвърлената част от иска,
в полза на ОД на МВР-Варна следва да се присъди сумата от 17.80 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да
заплати в полза на ВРС сумата от 262.47 лева, представляваща дължимата държавна
такса за производството в размер на 112.47 лева и 150 лева възнаграждение за
вещо лице.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“,
№ 2, да заплати на Г.К.П., ЕГН **********,***, сумата от 1561.70 лева /хиляда
петстотин шестдесет и един лева и седемдесет стотинки/, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 23.10.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 1561.70 лева до претендирания размер от 1724.53 лева, на
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“,
№ 2, да заплати на Г.К.П., ЕГН **********,***, както и сумата от 208.55 лева /двеста
и осем лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за
забава, начислена считано от първо число на месеца, следващ изтичането на
съответния тримесечен период до 30.10.2019г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 208.55 лева до предявения
размер от 284.00 лева, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“,
№ 2, да заплати на Г.К.П., ЕГН **********,***, сумата от 334.92 лева /триста тридесет и четири лева и деветдесет и две стотинки/,
представляваща направените в производството разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“,
№ 2, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд
– Варна сумата от 262.47 лева /двеста шестдесет
и два лева и четиридесет и седем стотинки/, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: