Р
Е Ш Е Н И Е
№………………..
………………., гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ВАРНА,
XXV състав, в публичното съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Виржиния
Миланова, като разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова адм. дело № 745/2022
г. на АдмС - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във вр. с чл. 186, ал.
4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба на
Земеделска кооперация „Съединение“, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. Девня, бул. „Съединение“ № 134, представлявано от С.П.Н. – председател,
подадена чрез адв. А.А., срещу Заповед № 43-ФК от 01.03.2022 г. на Началника на
отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с
която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - запечатване на
търговски обект – ведомствена бензиностанция, находяща се в гр. Девня, бул. „Съединение“
№ 134, стопанисван от оспорващата кооперация, и забрана за достъп до обекта за
срок от 14 дни.
С жалбата се настоява,
че оспорваната заповед е материално незаконосъобразна и несъответстваща на
целта на закона. Според оспорващия изводът на административния орган, че
„цялостното поведение на търговеца води до обоснован извод за трайно поведение
към неспазване на установения правов ред в страната и отклонение от данъчното
облагане“ е неправилен, като се сочи, че няма доказателства до извършване на
проверката и издаване на АУАН за трайно такова поведение. Изтъква се, че към
момента нивомерната система работи и данните се предават по електронен път към
НАП коректно и достоверно, като няма извършена проверка, която да установи
грешка в нивомерната система по-голяма от максимално допустимата, а и
неизвършеното навреме прекалибриране на резервоара не води до безспорен извод
за грешка в отчитането на наличното в резервоара гориво. Твърди се, че липсват
твърдения и доказателства за неподадени или грешно подадени данни за наличното
в резервоара количество гориво, станало в резултат на виновно поведение на
задълженото лице, поради манипулация на системата или други подобни
неправомерни действия. Пояснява се, че на 02.03.2022 г. (денят, следващ
връчването на акта за установяване на нарушението) кооперацията е подала искане
за прекалибриране, като на 07.03.2022 г. е издадено Свидетелство за
прекалибриране № 4-Р1277, т.е. нарушението е отстранено един месец преди датата
07.04.2022 г., когато следва да се извърши запечатването на обекта. Поддържа
се, че налагането на ПАМ за срок от 14 дни не е съразмерно, съобразно принципа,
прогласен в чл. 6, ал. 2 АПК, тъй като нарушението е първо, отстранено е
непосредствено след проверката и от него не са произтекли вредни последици за
държавния бюджет чрез укриване на приходи. Изтъква се, че при тази
продължителност на срока би се засегнала съществено правната сфера на адресата
и би се игнорирала целта на закона за защита на обществения интерес чрез
налагане на адекватни за нарушението мерки. Сочи се и че целта на процесната
ПАМ е превантивна, а в случая ПАМ е наложена след преустановяване на
нарушението, респ. няма да изпълни функциите, предвидени в чл. 22 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН). Твърди се, че прилагането на
процесната ПАМ неоправдано ще засегне в по-голяма степен от необходимото
стопанската дейност на кооперацията, която е източник на приходи в бюджета, а
периодът е изключително тежък и за адресата на ПАМ. Искането е да се отмени
оспорваната заповед, като с жалбата се претендира присъждане на направените по
делото разноски.
В хода по същество процесуалният
представител на оспорващия поддържа изложените доводи и направените искания с
жалбата и акцентира на това, че предстои жътва и прилагането на ПАМ ще доведе
до невъзможност за зареждане на селскостопанските машини, тъй като въпросната
бензиностанция работи единствено и само за зареждане на селскостопански машини.
Изрично се заявява, че не се претендират разноски.
Ответникът - Началникът
на отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител –
гл. юриск. Х.А., с писмени бележки и в хода по същество излага становище за
правилност и законосъобразност на оспорваната заповед. Сочи се, че
административният орган е действал в условията на обвързана компетентност и при
установяване на нарушението е бил длъжен да наложи процесната ПАМ. Излагат се
доводи, че правилно е определен срокът на мярката, при съобразяване на принципа
на съразмерност. Отправя се искане съдът да отхвърли жалбата. Претендира се
присъждане в полза на ответника на юрисконсултско възнаграждение. В хода по
същество процесуалният представител на ответника изтъква, че фактическото
основание за издаване на оспорваната заповед е липсата на свидетелство за
калибриране, като безспорно нарушението е преустановено, но ако не е била
извършена проверката, то и до сега е щяло да бъде така.
Съобразявайки
посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите,
които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на
разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка,
административният съд, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата
е допустима – подадена е в законоустановения 14-дневен срок, от лице с правен
интерес от оспорването - адресат на акта, и е насочена срещу подлежащ на
оспорване индивидуален административен акт. Оспорваната заповед е съобщена на
дружеството на 21.03.2022 г., предвид разписката за получаването й – л. 16 от делото,
а жалбата е подадена и е с входящ номер от дата 29.03.2022 г. – л. 3 от делото.
По
отношение компетентността на издателя на акта:
Обжалваната заповед е
издадена от компетентен орган, в рамките на неговата функционална и материална
компетентност и не страда от пороци в този аспект, които да обосновават
нищожност на оспорвания административен акт.
Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС, принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана
заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Със
Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, т. 1 (л. 24
от адм. пр.), началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП са оправомощени да издават
заповеди за налагане на ПАМ - запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС.
Оспорваната
заповед е издадена в съответствие с изискванията за форма на акта. Същата е
писмена, а от посочените в нея фактически и правни основания стават ясни
юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично
субективно право.
Не
се установява и наличието на съществено нарушение на административнопроизводствени
правила, което да обуславя отмяната на процесната ПАМ. Оспорваната заповед е
издадена след изясняването на фактите и обстоятелствата от значение за случая –
чл. 35 АПК. Дали органът правилно е установил фактите и дали правилно ги е
отнесъл към правото е въпрос, отнасящ се до правилното приложение на
материалния закон.
Оспорваният акт е
постановен в несъответствие с материалноправните норми и с целта на закона,
предвид следните съображения:
Правното основание за
издаването на обжалваната заповед, посочено от административния орган е чл.
186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Същевременно в мотивите е прието, че
извършеното нарушение се явява основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
„а“ ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка.
Като фактически
основания, мотивирали органа да постанови заповедта са посочени констатациите
на органите по приходите при извършената на 04.02.2022 г. проверка на търговски
обект – ведомствена бензиностанция, находящ се в гр. Девня, ул. „Съединение“ №
134, стопанисван от Земеделска кооперация „Съединение“, както и проверката по
документи, извършена на 01.03.2022 г. а
именно: В обекта има монтирана и регистрирана ЕСФП модел DFS-Q7S-KL с рег. № 4310271 с ИН на ФУ DT91982 и с ИН на ФП 02797982; Представено е
Калибровъчно удостоверение № 2235-KL-2015-BGV0051 с дата на калиброване 06.04.2015 г.;
Председателят на кооперацията е декларирал, че не притежава друго калибровъчно
удостоверение, освен представеното; Поставените стикери от БИМ са с ненарушена
цялост; От изведения КЛЕН от 10.01.2022 г. с номера от № 5067 до № 5110 се
установява, че всички бонове са служебни, като посочената причина е нарушение на връзката между ЕСФП и компонентите
й; Представен е Протокол за извършен ремонт № 18692/02.02.2022 г.,
удостоверяващ отстраняване на повредата, с описани причини за повредата –
неизпратени автоматични доставки на горива от нивомера и грешен формат на дата
подавана от НИС към ЕСФП, като повредата е отстранена с обновяване на софтуер.
Така посочено от
фактическа страна съдът установява от фактите, които се извеждат от приобщените
по делото доказателства.
С оглед тези фактически
констатации ответникът приема, че наличната в обекта ЕСФП не предава по
установената дистанционна връзка на НАП актуални данни, които дават възможност
за определяне на наличното количество гориво в резервоара за съхранение на
гориво – дизел, поради невъзможност за осъществяване на метрологичен контрол,
т.к. земеделската кооперация не е спазила изискването на § 32 от Наредба №
Н-18/2006 г. – да бъде извършено ново калибриране и да бъде подновено
свидетелството за калибриране на всеки 5 години, което води до обективна
невъзможност да бъде определена вместимостта на резервоара, както и наличното количество
дизел към момента на проверката.
Направен е извод, че
кооперацията е нарушила реда и начина за подаване на данни по чл. 118 ЗДДС и е
нарушен съставът на чл. 3, ал. 3, във вр. с ал. 12 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, във вр. с
чл. 118, ал. 6 ЗДДС, във вр. с § 32 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006 г. на МФ.
Заповедта съдържа и мотиви
относно продължителността на срока на наложената ПАМ.
За нарушение на
разпоредбата на чл. 118, ал. 6 ЗДДС във вр. с чл. 3, ал. 3, във вр. с ал. 12 и
с § 32 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, срещу Земеделска кооперация
„Съединение“ е съставен АУАН № F644286/101.03.2022
г.
Оспорващият прилага към
жалбата си срещу заповедта за налагане на ПАМ Свидетелство за калибриране №
4-Р1377 от 07.03.2022 г. на въпросния резервоар (стационарен хоризонтален
цилиндричен резервоар за дизел, 48 куб.м), като от свидетелството се
установява, че датата на заявяване на калибрирането е 02.03.2022 г., а датата
на калибриране е 04.03.2022 г.
Правилно
установените от органа по приходите факти обаче са отнесени неправилно към
правото.
Съгласно посочената разпоредба
в мотивите на оспорваната заповед като правно основание за прилагане на ПАМ –
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС, принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118. Изложената
фактическа обстановка в оспорваната заповед очевидно не предполага случаят да е
в тази хипотеза. Същевременно в диспозитива на заповедта е посочено като правно
основание за налагане на процесната ПАМ нормата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС без да
се уточнява в коя конкретно хипотеза приема административният орган, че попада
случаят. Въпреки че мотивите на административния акт представляват единство на
фактическите и правни основания за издаването му, трайно в съдебната практика се
е наложило, че грешното посочване на правното основание за издаване на оспорвания
акт не е основание за отмяна на оспорвания акт, доколкото посочените фактически
основания се субсумират в хипотезата на приложима правна норма, представляваща правно
основание за издаване на акта.
В случая съдът намира,
че оспорваната ПАМ е приложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 ,б. „г“ ЗДДС, според която норма, принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни се прилага на
лице, което не подава данни
от ЕСФП по чл. 118 в НАП. По аргумент от чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната
административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта.
В тежест на административния орган е
да докаже обективната съставомерност на нарушението, във връзка с което е
издадена оспорената заповед за налагане на ПАМ.
В конкретния случай заповедта е
издадена за нарушение на чл. 118, ал. 6 ЗДДС, която норма въвежда задължение за
данъчно задълженото лице, извършващо
доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата,
извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла
на Закона за акцизите и данъчните складове, да предава по дистанционна връзка на Националната
агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните
количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни
горива.
Оспорващото
дружество е лице по чл. 118, ал. 8 ЗДДС - данъчно задължено лице, което
извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника
за собствени нужди с течни горива. Не е спорно, че в случая процесният обект е
ведомствена бензиностанция, която разполага с 1 бр. ползван резервоар за
съхранение на дизел с обем 48 213 л, неподвижно закрепен (според двете
калибровъчни удостоверения), т.е. земеделската кооперация е длъжна да
регистрира и отчита зареждането по реда на наредбата по ал. 4.
Видът на подаваните
данни, формата и сроковете на подаването им, както и изискванията, редът и
начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към НАП са
регламентирани на основание чл. 118, ал. 4, т. 5 и т. 3 ЗДДС в Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
Задължението на оспорващата кооперация
за отчитане на получените горива произтича от разпоредбата на чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/2006 г на МФ, според
която лице, което извършва зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от стационарни подземни
резервоари за съхранение на горива или неподвижно прикрепени към земята или
стоящи на собствената си тежест резервоари с вместимост над 1000 литра, е
длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда на ал. 2 и 3.
Според чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ всяко лице, което
извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, е
длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които
дават възможност за определяне на наличните количества
горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива и за
тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна
измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за
свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на
метрологичен контрол.
Съгласно чл. 12а, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, въведените в
експлоатация и регистрираните в НАП ЕСФП и връзката на ЦРУ с отделните
компоненти (средствата за измерване на разход, концентратор/преобразуващо
устройство и нивомерни измервателни системи) подлежат на проверки от БИМ, които
се извършват по време на метрологичните проверки на средствата за измерване. Проверките по ал. 1 се извършват съгласно методика за проверка,
утвърдена от председателя на БИМ, и се удостоверяват със знаци съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат
на метрологичен контрол, поставени на местата, предвидени в схемата на пломбиране на модулите в
състава на ЕСФП, като знаците се поставят по начин, който не затруднява достъпа
до местата за поставяне на знаците, удостоверяващи извършените първоначална и
последващи проверки на средствата за измерване – чл.
12а, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. Електронните системи с фискална памет подлежат на
последващи периодични проверки със срок на периодичност 2 години. Заявленията
за последващи периодични проверки на ЕСФП се подават в БИМ не по-късно от 14
дни преди изтичане на срока на валидност на предходната проверка - чл. 12а, ал. 9 от Наредба №
Н-18/2006 г. на МФ .
В конкретния
случай оспорващата кооперация към момента на проверката няма данни да не е
предавала чрез ЕСФП в НАП данни от нивомерната система. От друга страна, в протокола
от проверката, извършена на 04.02.2022 г. (както и в оспорваната заповед)
изрично е посочено, че поставените стикери от БИМ са с ненарушена цялост.
Съдът намира,
че оспорващата земеделска кооперация не е нарушила изискването по чл. 3, ал. 3
от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ да предава на НАП по установената дистанционна
връзка данни, които дават възможност за определяне на наличните количества
горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. Контролните
органи неправилно приемат, че тъй като резервоарът не е рекалибриран на 5-тата
година след предходното калибриране, е налице основание за налагане на
процесната ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ ЗДДС. Предпоставката за налагане
на въпросната ПАМ, както се посочи, според визираната разпоредба е неподаването
на данни от ЕСФП по чл. 118 в НАП. В случая не е установено, че въпросните
данни при проверката на 04.02.2022 г. не са подавани, а и ПАМ не е наложена
поради това, че предадените на НАП данни по установената връзка не са реални
поради липсата на метрологичен контрол на средството за измерване от одобрен
тип, което се използва за тази цел – нивомерна измервателна система за обем на
течните горива с информационен изход за свързване. Напротив, в оспорената
заповед е посочено, че наличната в обекта ЕСФП не предава на НАП по установената
дистанционна връзка актуални данни, които дават възможност за определяне на
наличното количество гориво в резервоара за съхранение на гориво, доколкото не
е извършено прекалибриране на 5-тата година от предходното калибриране на
резервоара на 06.04.2015 г. Не се твърди и няма доказателства, които да сочат,
че подаваните данни по чл. 118 ЗДДС от кооперацията към НАП, които дават
възможност за определяне на наличните количества горива в резервоара за
съхранение на дизел, са различни от реално наличните.
Действително,
съгласно § 32от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на
Наредба № Н-18 от 2006 г. (ДВ, бр. 48 от 2011 г., в сила от 24.06.2011 г.,
изм., бр. 7 от 2012 г., в сила от 24.01.2012 г., бр. 102 от 2012 г., в сила от
21.12.2012 г., бр. 111 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) рекалибриране на
резервоарите следва да се извършва: 1. на пет години; 2. след ремонт на резервоара; 3. при последваща проверка на нивомерната измервателна система,
показала грешка, по-голяма от максимално допустимата грешка, и грешката на
електронния автоматичен нивомер е в границите на максимално допустимата грешка.
В случая няма данни да е извършван ремонт на резервоара или при последваща
проверка на нивомерната измервателна система, показала грешка, по-голяма от
максимално допустимата грешка, и грешката на електронния автоматичен нивомер е
в границите на максимално допустимата грешка.
Предвид
датата на предходното калиброване на въпросния резервоар съгласно Калибровъчно
удостоверение № 2235-KL-2015-BGV0051 – 06.04.2015 г., то на 06.04.2020
г. е следвало да бъде извършено рекалибриране.
Съгласно § 52
от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. (ДВ, бр. 68 от 2020 г., в сила от 31.07.2020 г.), срокът за рекалибриране на резервоари, изтичащ съгласно
разпоредбите на параграф
32, т. 1 от ПЗР на Наредбата за
изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. през 2020 г., се удължава до 30 юни 2021 г.
Следва да се
посочи, че предвид наличието на констатация от контролните органи, че е
извършван ремонт на 02.02.2022 г., поради нарушение на връзката между ЕСФП и
компонентите, с посочена причина за повредата – неизпратени автоматични
доставки на горива от нивомера и грешен формат на дата подавана от НИС към ЕСФП,
не е ясно дали административният орган приема, че и след отстраняване на
повредата с обновяване на софтуера, е налице необходимост от рекалибриране на резервоара.
Действително,
налице е несъобразяване на земеделската кооперация с изискването за
рекалибриране на резервоара за съхранение на гориво. Това обаче не обосновава
извод, че дружеството не е предавало на НАП по установената дистанционна връзка
данни, даващи възможност за определяне на наличните количества горива във
въпросния резервоар за съхранение на гориво. В случая, както и в чл. 3, ал. 3
от Наредба № Н-18 от 2006 г. на МФ изрично е регламентирано, за тази цел е
използвано като средство за измерване от одобрен тип – нивомерна измервателна
система за обем на течни горива. Именно нивомерната измервателна система
генерира данните за определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранение на течното гориво и именно спрямо нея като измервателно средство се
изисква метрологична проверка.
С основание
оспорващият настоява, че по делото не са налице доказателства, че е налице
някакво разминаване между действителните и предадени на НАП данни за наличните
количества горива в процесния резервоар към момента на проверката, което да
сочи на извод, че кооперацията не е подавала данни от ЕСФП по чл. 118 ЗДДС в
НАП.
В този
смисъл, неправилно с оспорваната заповед е прието, че доколкото липсва
рекалибриране на резервоара за съхранение на гориво на пет години, дружеството
не е спазило реда и начина за подаване в НАП на данни по чл. 118 ЗДДС, респ.
при неправилно приложение на материалния закон е прието, че са налице
предпоставките за прилагане на ПАМ на основание чл. 186, ал. 1 ЗДДС, а именно,
че оспорващият не е подал данни от ЕСФП по чл. 118 ЗДДС
в НАП.
Дори да се
приеме, че липсата на рекалибриране на процесния по делото резервоар за
съхранение на дизел е достатъчно основание да се направи извод, че земеделската
кооперация не е подавала данни от ЕСФП по чл. 118 ЗДДС в НАП, то оспорваната
заповед е незаконосъобразна като постановена в противоречие с
материалноправните норми и целта на закона и поради следните съображения:
Основателно е
възражението на оспорващия, че с оглед предприемането на действия за
рекалибрирането на въпросния резервоар още на 02.03.2022 г., т.е. в деня,
следващ съставянето на акта за установяване на нарушението, и рекалибрирането
на 04.03.2022 г., съгласно Свидетелството за калибриране № 4-Р1377/07.03.2022
г., в случая приложената ПАМ -
запечатването на обекта за срок от 14 дни, не изпълнява целите по чл. 22 ЗАНН за преустановяване и предотвратяване на административни
нарушения и вредните последици от тях. Следва да се отбележи, че независимо от
издаването на оспорваната заповед на 01.03.2022 г., последната е съобщена на
оспорващия на 21.03.2022 г., респ. много след като оспорващия е отстранил
допуснатия от него пропуск за рекалибриране на резервоара. Когато ПАМ е
наложена след преустановяване на нарушението, тя има характер на санкция, а ПАМ
не изпълняват такава функция, предвид нормата на чл. 22 ЗАНН. За такова
административно нарушение законът предвижда имуществена санкция, която се
налага с други цели - за да се предупреди и превъзпита нарушителя. В този
смисъл е и практиката на ВАС, като например Решение № 14829/1.12.2020 г. по
адм. д. № 8568/2020 г., I о., Решение № 9541/14.07.2020 г. по адм. д. №
5056/2020 г. I о., Решение № 7796/18.06.2020 г. по адм. д. № 2008/2020 г. I о.,
Решение № 13889/10.11.2020 г. по адм. д. № 6457/2020 г., VIII о., Решение № 7198/14.05.2019 г. по адм. д. № 1410/2019 г., І отд., Решение № 15448
от 14.12.2020 г. по адм. д. № 9096/2020 г., I о. и др.
От друга страна, определеният срок
на запечатване се явява несъразмерeн спрямо защитавания от законодателя
легитимен интерес. Действително при установено нарушение, което представлява
основание за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС, административният орган
действа в условията на обвързана компетентност и няма право на избор дали да
приложи или не въпросната ПАМ. При определяне обаче на срока на мярката следва
да се съблюдава принципът на съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 1 и ал. 2 АПК, който принцип в случая не е съобразен.
Изложените в оспорваната заповед
доводи не обосновават определянето на срок на мярката запечатване на обекта за
14 дни. С основание оспорващият възразява, че не са налице доказателства в
подкрепа на заявеното в обжалваната заповед, че цялостното поведение на
търговеца води до обоснован извод за трайно поведение към неспазване на
установения правов ред в страната и отклонение от данъчното законодателство. Мотивите,
изложени в оспорваната заповед, по отношение продължителността на срока са общи
и бланкетни, без позоваване на конкретните за случая обстоятелства,
обосноваващи определянето на 14-дневен срок за запечатване на процесната по
делото ведомствена бензиностанция. Следва да се има предвид и че по принцип обемът
на резервоара е изначало установен и известен, а и е сравнително константна
величина, предвид наличието на Калибровъчното удостоверение от 06.04.2015 г. и
установяващото се от новото Свидетелство за калибриране от 04.03.2022 г., като
се има предвид и че контролните органи са установили поставени стикери на БИМ с
ненарушена цялост. Пропускането да бъде рекалибриран резервоарът след
06.04.2020 г. и в удължения от законодателя срок за рекалибриране – 30.06.2021
г., е в периода на обявеното на 13.03.2020 г. извънредно положение и последвалата
извънредна епидемична обстановка в РБ, което създаваше затруднения в
организацията на работата и беше съпроводено с много удължавания на срокове и
бавно нормализиране на обичайния ритъм на работа, обстоятелство несъобразено от
административния орган. Освен това не следва да не се вземе предвид и
обстоятелството, че веднага след констатиране на пропуска за рекалибриране на въпросния
резервоар, още на следващия ден е подадено заявление до лаборатория за
калибриране на средства за измерване и калибрирането е с дата 04.03.2022 г.
Оспорената заповед е издадена в
нарушение на материалния закон и в противоречие с целта на закона – основания
за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК.
При този изход на спора претенцията
на ответника за присъждане на разноски не следва да бъде уважавана, а
оспорващият, въпреки претенцията му с жалбата, в хода по същество изрично
заявява, че не отправя искане в този аспект, поради което съдът не дължи
произнасяне.
На
основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът
ОТМЕНЯ Заповед № 43-ФК от 01.03.2022 г. на Началника на отдел
„Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е
наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - запечатване на търговски
обект – ведомствена бензиностанция, находяща се в гр. Девня, бул. „Съединение“
№ 134, стопанисван от Земеделска кооперация „Съединение“, ЕИК *******, и
забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
постановяването му.
СЪДИЯ: