Р Е Ш
Е Н И Е № 260095
гр.
Шумен , 30.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд в публичното съдебно заседание на
седeмнадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:М.Маринов
Членове:1.Р.Хаджииванова
2.мл.с.С.Стефанова
при секретаря С.Методиева като разгледа докладваното от съдия Р.ХаджиИ.
в.гр.дело №452 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260027 от 27.08.2020г. по гр.дело №3885/2019г. Районен съд-гр.Ш. е
осъдил ЗД”БУЛ ИНС”АД-гр.С., представлявано от изпълнителните директори С.С.П. и
К.Д.К., да заплати на А.И.Т. обезщетение
на основание чл.432, ал.1 от КЗ в размер на 10000лв., сума представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 21.05.2019г. до
окончателното й изплащане. Присъдени са и следващите се разноски и държавна
такса.
Решението
е обжалвано от ответното дружество в частта, в която е присъдено обезщетение за
неимуществени вреди в размер над 3000лв. до 10000лв. и в частта, в която е
присъдена законна лихва считано от 21.05.2019г. Същото се явявало неправилно и
незаконосъобразно. Ищцата не доказала наличието на продължителни болки и
страдания, както и такива с особен интензитет. Не се установили тежки увреждания,
а видно от доказателствата по делото претърпените такива отминали без
оперативно лечение, като възстановяването е приключило в рамките на дни.
Предвид това и определеното обезщетение в размер на 10000лв. било в неоправдано
завишен размер. Сочи също, че съгласно
чл.380 от КЗ, непредставянето на банкова сметка ***. Доколкото липсвали
доказателства банкова сметка ***, то дружеството не било изпаднало в забава от
сочената дата. Моли, решението да бъде отменено в обжалваните част и
постановено друго, с което осъдителната претенция бъде отменена за горницата
над 3000лв.. Претендира и присъждане на
направените деловодни разноски.
Въззиваемата страна взема становище по неоснователността на
жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично
основателна.
Съгласно отразеното в представения
констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№110, Г.Д.Р., управлявайки на
15.04.2018г. л.а.”Мазда 3231“ с рег.№ВТ....КА по ПП I-4, км.138, предприел маневра за
неправилно изпреварване като създал опасност за насрещнодвижещите се,
вследствие на което настъпило ПТП, при което пострадали пътуващите в микробус
„Мерцедес-Спринтер 413 ЦДИ“, собственост на „Алтур-96“ЕООД, сред които и ищцата
А.И.Т..
Отразено е и, че за автомобила е сключена
застраховка “Гражданска отговорност” в “БУЛ ИНС, със срок на валидност
26.02.2018г.-29.02.2019..
Съгласно амбулаторен лист от 18.04.2018г.,
Т. била с вътречерепна травма, като й е предписана медикаментозна терапия.
Според отразеното в листа същата била претърпяла ПТП преди 3 дни и оттогава се
оплаквала от главоболие, гадене, неспокойствие и напрегнатост.
Не е налице спор между страните, че към
момента на инцидента е била налице сключена застраховка “Гражданска
отговорност” между сочения деликвент и застрахователното дружество, а и същото
се установява от приложената по делото
кореспонденция между страните.
Във връзка с ПТП-то, ищцата е заявила
застрахователна претенция пред ответното дружество за заплащане сумите 10000лв.-неимуществени вреди, 43.80лв.
закупени лекарства и 300лв. адвокатско възнаграждение, като към същата е
приложила пълномощно, медицинска документация и удостоверение за банкова
сметка. ***.01.2019г. дружеството е отговорило, че към момента не са налице
основания за удовлетворяване на искането на Т. поради липса на надлежни
доказателства досежно виновността на застрахования водач за настъпване на ПТП,
като в тази връзка е поискало представянето на такива, посочени в писмото.
На
20.02.2019г. ищцата е депозирала заявление до ответното застрахователно
дружество по щета №**********, полица №BG/02/118000659511 като е посочила, че в
отговор на покана на дружеството, представя постановление за прекратяване на
досъдебно производство, автотехническа експертиза и протокол за оглед на
местопроизшетвие, като повторно обръща внимание, че всички относими
доказателства, в това число и приложените били представени по щета №**********,
заведена от „Алтур96“ЕООД/собственик на микробуса, с който пътувала/.
Съгласно заключението на назначената по
делото СМЕ, вследствие на ПТП-то Т. е получила увреждане „Мозъчно сътресение“,
като по степен същото попадало в групата на лека телесна повреда, като за увреждането й били характерни три симптома:
увреда на ЧМН на двата нерва, положителен патологичен рефлекс на Бабински и
положителната проба на Ромберг по сенсибилизиран тип. Зравословните последствия на мозъчното
сътресение съдържали и още субективно споделени от ищцата оплаквания и
симптоми-тинитус, гадене, повръщане, световъртеж, пристъпно главоболие,
неспокойствие, вътрешно напрежение и нарушения на съня. Болките и страданията й
продължавали и към момента на прегледа от вещото лице. Ищцата изпитвала интензивни болки/главоболие/
в острия период на травмата, който продължавал около 1 месец след инцидента,
след което можело да се хронифицира и продължи няколко години. В острия период
задължително бил необходим прием на обезболяващи и ноотропни медикаменти. В
острия период ищцата следвало да спазва
режим на легло, с ограничена двигателна активност, прием на медикаменти.
Наложително било да бъде поставена в
условия на липса на светлина и звукови дразнения. В хроничния период също
следвало да приема медикаменти и да избягва дразнения и рискови фактори. За соченото травматично увреждане оздравителния
период обхващал остър и хроничен период, като съобразно всеки отделен организъм
и дори при правилно лечение, периодът бил различен и индивидуален. Средно
периодът на отшумяване на острия период бил около месец, а периодът на пълно
оздравяване/хроничният/ при благоприятно протичане бил 6 месеца. Не било
изключено и при правилно лечение оздравителният период да хронифицира, като
можел да продължи и пет години. Към момента на извършване на прегледа-над две
години след травмата, хроничния период при Т. все още бил налице.
Съгласно назначената по делото СТЕ,
причина за настъпилото на 15.04.2018г.
около 20ч. на републикански път I-4, км.138 ПТП, е нарушаване на максимално
допустимата скорост от 90км.ч. от водача на л.а.“Мазда 323Ф“ Г.Р., както и
неправилните му действия при аварийното спиране. Райков имал възможност да
предотврати настъпването на ПТП в случай , че не бил допуснал блокиране на
колелата и загуба на управление чрез периодично и кратковременно натискане на
спирачния педал. По този начин лекият автомобил е щял да премине покрай спрелия
на банкета автобус без удар между тях. Втората възможност била чрез аварийно
спиране с блокирали колела в случай, че водачът на лекия автомобил не е
превишавал максимално разрешената скорост от 90 км.ч., като в този случай
автомобилът би спрял в опасната зона преди мястото на удара, без да се
осъществи контакт между двата автомобила. Вещото лице сочи също, че микробусът
бил оборудван с два предпазни колана/за шофьора и стоящия до него/. Пътническите
седалки не били оборудвани с предпазни колани. Доколкото предпазните колани
предпазвали от челен удар, а в случая микробусът се преобърнал странично, на
дясната страна, то коланът не би могъл да предотврати удар в стената на
автобуса или стъклата. Вещото лице сочи, че дори да е имало колани на
пътниците, последиците щели да бъдат идентични.
Съгласно показанията на свид.П.П./съжител
на ищцата/, пристигнал при ищцата скоро след
инцидента, Т. имала рана отдясно на главата, а също по ръцете. Тя била
много разтревожена и притеснена. След като се прибрали в гр.Ш. посетили
невролог, който й изписал терапия с медикаменти, които вземала месец - месец и
половина след това. Някои от симптомите не отшумяли напълно и това наложило
продължаване на терапията, като и към датата на разпита на свидетеля продължавала
да взема някои от лекарствата Първите дни й били предписали болкоуспокояващи и лекарства за отшумяване на
тревожността й, тъй като страдала от
безсъние, събуждала се често, имала гадене и повръщане. Започнала работа четири
месеца след ПТП, тъй като преди това
била много отпаднала. Първите дни след като започнала тренировка и станало лошо
и почти припаднала, като това се повторило и през м.октомври 2010г. когато
припаднала и си контузила глезена. Няколко месеца след инцидента не можела да
прави някои нормални неща в домакинството. Не можела да води нормален
тренировъчен процес. Преди катастрофата нямала такива оплаквания. Към момента още вземала хапчета и сироп,
който й предписали. Понякога се оплаквала от стягане на главата, главоболие ,
когато извършвала някаква физическа работа. Често се събуждала и стряскала
нощем. Понякога забравяла елементарни неща. Близо две години след инцидента все
още не можела да кара кола, а била добър шофьор. Когато се возила с друг водач,
при разминаване с друга кола, завои и пр. се притеснявала и искала да се намали
скоростта. От последната терапия, от месец и половина, се чувствала по-добре,
но от края на м.юли продължавала да има оплаквания от главоболие и световъртеж,
продължавала на моменти загубата на паметта, на липсата на концентрация даже при
обикновени дейности.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Релевираната главна претенция черпи
основанието си в разпоредбата на чл.432,
ал.1 от КЗ. Съгласно текста на същата, увреденият, спрямо който застрахованият
е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданско отговорност“.
Или необходимите предпоставки, обуславящи основателността на настоящата
претенция, са наличието на: възникнали права на увредения срещу причинителя на
вредата на основание на чл.45 ал.1 от ЗЗД – т.е., че вредите са причинени
от деликвента, с негово виновно и
противоправно поведение, валиден
договор за застраховка “Гражданска
отговорност” с причинителя на
вредите. Съдът напълно споделя изводите на първоинстанционния съд касателно
наличието на сочените предпоставки и на основание чл.272 от КТ препраща към
същите.
По отношение на изложените в жалбата
оплаквания:
Спорни между страните са обстоятелствата относно вида на търпените
неимуществени вреди и справедливия размер за обезщетяването им, определен при
спазване на нормата на чл.52 ЗЗД.
В случая, от
представената медицинска документация и неоспореното заключението на СМЕ се установява,
че в резултат на процесното ПТП ищцата е
получила мозъчно сътресение. По делото не са представени медицински документи,
които да удостоверяват настъпила загуба на съзнанието в резултат на
претърпяното ПТП. Ищцата не е била приемане за лечение в
болнично заведение. При направено
образно и функционално изследване не са
открити болестни изменения в главния й мозък, като вещото лице сочи наличие на малки по размер болестни изменения в централната и нервна
система на Т., установени посредством методите на прегледа. Острият период при увреждането на ищцата бил
в рамките на месец и е отминал, а хроничния период все още не е приключил,
което налагало приемането на медикаменти. Ищцата получавала понякога световъртеж,
безсъние и главоболие при ежедневната й дейност като треньор, което води до чест дискомфорт. Продължавала понякога
да получава и паметови смущения. В резултат на претърпяното ПТП и изживяната
стресова ситуация ищцата се чувствала
подтисната и силно изплашена. От произшествието отказвала да шофира, а
при возене в кола изпитвала дискомфорт и притеснение. Не се установи да й е
поставена диагноза за психично разстройство.
Така отчитайки целия
комплекс от обстоятелство: периода, през който ищцата е търпяла физически болки
и страдания от травматичното увреждане-около месец остър период, като изпитва
такива към датата на изготвяне на заключението при физическо натоварване; вида
на назначената й терапия-медикаментозна, като същата е приемала и
болокуспокояващи по време на острия период на оздравителния процес; че
единствената удостоверена диагноза е за сътресение на мозъка, като няма
обективни данни за загуба на съзнанието; търпените вреди във връзка с
преживения стрес, включително продължаващия страх от шофиране и возене в
автомобил, съдът намира, че на ищцата следва да се присъди обезщетение в размер
на 7000лв., като същият съответства на установения в чл.52 ЗЗД принцип за
справедливо обезщетяване на неимуществените вреди.
Съвкупният анализ на
съдържанието на представените с исковата молба застрахователна претенция
заявление , прието от жалбоподателя на 20.02.2019г. и писмо до А.Т. от
застрахователното дружество относно молбата й за изплащане на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди, сочат на извода, че застрахователната й
претенция/молба/ с приложено към нея удостоверение за банкова сметка ***.01.2019г.,
поради което и присъждането на законна лихва върху главницата, считано от
21.05.2019г. се явява основателно.
Предвид изложеното, съдът намира, че
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която ответното
дружество е осъдено да заплати на ищцата обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие настъпилото на 15.04.2018г. ПТП, в размер над 7000лв.
до 10000лв., като вместо него в в тази част бъде постановено друго, с което
заявената претенция бъде отхвърлена в размера над 7000лв. до 10000лв./за 3000лв./
В останалата обжалвана част, като правилно и законосъобразно, решението следва
да бъде потвърдено. Решението следва да бъде коригирано и в частта, касателно
присъдените разноски В необжалваната част, решението е влязло в законна сила.
На въззиваемата следва да се присъдят разноски
пред въззивната инстанция, съгласно разпоредбата на чл.78 от ГПК,с оглед изхода
на спора, в размер на 400лв./уговорения размер адвокатско възнаграждение е под
минимума предвиден в чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Т.
също следва да заплати на жалбоподателя деловодни разноски, с оглед уважената
част от жалбата, в размер на 60лв./държавна
такса/. Последният не е представил своевременно/до приключване на съдебното
дирене пред въззивната инстанция/
доказателства за направата на разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Шуменският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯВА решение №260027 от 27.08.2020г. по гр.дело №3885/2019г. Районен съд-гр.Шумен
в частта, с която ЗК”БУЛ ИНС”АД-гр.С., адрес на управление: бул.“...,
представлявано от изпълнителните директори С.С.П. и К.Д.К., е осъдено да
заплати на А.И.Т. с ЕГН********** ***
обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.432, ал.1 от КЗ в размера
над 7000лв. до 10000лв./3000лв./, ведно
със законната лихва върху главницата/от
3000лв/, считано от 21.05.2019г. до окончателното й изплащане и в полза на Т.
са присъдени разноски в размера над 1179.50лв.
до 1685лв., като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.И.Т. ***, представлявано от изпълнителните директори С.С.П. и К.Д.К.,
иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие на ПТП настъпило на 15.04.2018г.,в размера над 7000лв. до 10000лв./за 3000лв./.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в частта, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на
Т. обезщетение за неимуществени вреди в размера над 3000лв. до 7000лв. , ведно
със законната лихва върху главницата от 7000лв.,
считано от 21.05.2019г. до окончателното й изплащане и в полза на Т. са
присъдени разноски в размер на 1179.50лв..
В останалата, необжалвана част, решението е
влязло в законна сила.
ОСЪЖДА
ЗК”БУЛ ИНС”АД-гр.С. да заплати на А.И.Т.
деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер на 400лв..
ОСЪЖДА А.И. Т. *** деловодни разноски
пред въззивната инстанция в размер на 60лв..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на
РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.