РЕШЕНИЕ
№ 162
гр. Велико Търново, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, VII - ми адм. състав в
открито съдебно заседание на
двадесет и шести май две хиляди двадесет и втора година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА
с участието на секретаря С.Ф.
разгледа адм. дело № 170/2022г.
по описа на АСВТ. При това, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда
на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.40 от Закона за достъп до обществена
информация/ЗДОИ/.
Образувано е по Жалба вх. №
1661/12.04.2022г. в АСВТ, подадена от П.Й.П. ***.
Оспорва се Решение № 2/ 17.03.2022г. на председателя на Народно читалище
“Филип Станиславов“ с. Ореш за предоставяне на достъп до обществена информация.
Жалбоподателят сочи, че оспореното Решение не отговаря на изискванията на ЗДОИ,
защото достъпът до исканата информация не е предоставен чрез е-поща на
заявителя, така както е поискан. Поради това жалбоподателят счита това Решение за
отказ и моли съда да задължи председателя на Читалището да му предостави
информацията на посочената е-поща.
В открито с.з. жалбоподателят не се явява
и не се представлява.
Ответникът – председателят на НЧ “Филип Станиславов“
с. Ореш, действащ чрез упълномощения ***, оспорва жалбата. В представено
становище с характер на писмен отговор, прави възражение, че същата е
недопустима, т.к. е постановено позитивно решение - за предоставяне на достъп до ОИ. Поради липса
на техническа възможност за изпращане на информацията по е-поща, на основание
чл.27, ал.2 от ЗДОИ задълженият субект е определил форма на запознаване - на
място в Читалището с хартиения носител на информацията. Счита, че в случая е
налице отказ на самия заявител да се яви. Алтернативно, ПП на ответника счита жалбата за неоснователна. Претендира за
присъждане на разноски за ***ско възнаграждение. Представя Списък на разноските,
ведно с доказателства за действителното заплащане на разходите.
Съдът констатира, че Решение №
2/17.03.2022г. е съобщено на заявителя на 21.03.2022г., а Жалбата е подадена на
01.04.2022г., т.е. в срока по чл.140, ал.1 от АПК. От съдържанието на
оспореното Решение и неговия диспозитив е видно, че е формирана воля исканата
ОИ, с която НЧ разполага, да бъде предоставена/вж. л.6-7 от делото/. Формата на
достъп е определена от председателя на НЧ, чрез преглед на документите от
2018г.-2021г. на място на хартиен носител. Безспорно тази форма е различна от
заявената – на посочената от заявителя е-поща. Това обстоятелство определя
наличието на правен интерес у жалбоподателя да сезира съда с въпроса дали задълженото лице е разполагало с правото
да определи форма на достъп, различна от
заявената и във връзка с това да прецени лишен ли е заявителят на практика
от правото на достъп до ОИ или е постигнат резултат, съответен на целта на ЗДОИ. В тази връзка вж. акта на
ВАС по АД № 11677/2017г. Освен това, на основание чл.40, ал.1 от ЗДОИ, всяко
произнасяне по заявление за достъп до ОИ, независимо от неговото съдържание и
резултат е ИАА, годен предмет на съдебен контрол по силата на този закон/така в
Реш. по АД № 11943/2012г. на ВАС/.
С оглед горе изложеното, съдът прие жалбата
за допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С определението за насрочване на делото
съдът указа разпределението на доказателствената тежест. В тази връзка
ответникът представи административната преписка. В хода на съдебното следствие
нови доказателства, свързани с предмета на оспорване не се представиха.
Съдът
като анализира доказателствата по делото и взе предвид доводите на страните,
намери за установено следното:
Със Заявление за достъп до обществена
информация рег. № 3/04.03.2022г. в НЧ/вж. л.4 от делото/, изпратено по пощата, П.
Й. П. е поискал да му предоставят официално заверени копия от всички протоколи
от заседанията на читалищното настоятелство, за периода от 01.01.2008г. до
04.03.2022г.
В заявлението е отразено, че П. желае да
получи исканата от него информация на посочената електронна поща.
С Решение № 2/17.03.2022г. председателят
на НЧ „Филип Станиславов-1903“ с. Ореш е постановил да се предостави достъп до обществена информация -
документите за периода 2018-2021г., т.к. срокът за съхранението им е 5-годишен
и предходни не са налични в Читалището.
При това председателят на Читалището на
основание чл.27, ал.2 от ЗДОИ е определил запознаването с ОИ
да се извърши чрез преглед на документите на хартия, на място в администрацията
на Читалището, в 30-дневен срок от получаване на Решението.
Решението за достъп до ОИ е получено от П.
П. на 21.03.2022г.по пощата с ОР
Не се твърди и няма данни да е съставен
Протокол за осъществен достъп. Жалбоподателят твърди, че в 30-дневния срок
отишъл в Читалището, но секретарят отказал да определи ден и час, като посочил,
че след 10.04.2022г. ще определи ден и час, т.к. новоизбраното настоятелството
на НЧ ще реши кога да стане това.
Недоволен от посоченото Решение
№2/17.03.2022г. П. е сезирал Административен съд Велико Търново с жалба, въз
основа на която е образувано настоящото административно дело.
При тези фактически установявания, съдът
формира следните изводи по правото:
От изложените в жалбата факти следва, че приложим материален закон при
решаване на спора е Закона за достъп до обществена информация, а процесуален
АПК.
Народните читалища са традиционни
самоуправляващи се български културно-просветни сдружения в населените места. Съгласно
чл.2, ал.2 от Закона за народните читалища, Читалищата са юридически лица с нестопанска цел. Според чл.21 от
ЗНЧ един от източниците на финансиране на НЧ е субсидирането от държавния или общинския бюджети. Предвид това, за
съда е несъмнено и между страните не е спорно, че Читалището е задължен по
чл.3, ал.2, т.2 от ЗДОИ субект, т.е. като ЮЛ само относно извършвана от него дейност, финансирана със средства
от консолидирания държавен бюджет и средства от фондове на Европейския съюз.
Съгласно чл.16, вр. с чл.12 от ЗНЧ,
настоятелството на Читалището е негов колективен изпълнителен орган. Поради
това, протоколите от заседанията на настоятелството би трябвало да съдържат
дебатите и взетите решения от този колективен орган. В тази връзка търсената със заявлението
информация е официална обществена информация по смисъла на ЗДОИ, т.к. е свързана
с обществения живот и би дала възможност
на заявителя да си съставят собствено мнение относно дейността на читалищното
настоятелство.
Председателят на читалището е член на настоятелството
и организира дейността на читалището
съобразно закона, устава и решенията на общото събрание. Освен това, представлява
читалището, съгласно чл.17, ал.2, т.2 от ЗНЧ. Предвид това и на основание
чл.28, ал.2 от ЗДОИ съдът намира, че произнасянето на председателя на НЧ по
процесното Заявление е акт на оправомощено да представлява задължения по закон
субект за предоставяне на ОИ. Поради което, оспореното понастоящем Решение е
валиден ИАА.
Решението от 17.03.2022г. е издадено в
предписаната от чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ писмена форма и притежава съдържанието по
чл. 34 от същия закон. При извършената служебна
проверка съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения акт е съобразена
с приложимите за случая процесуални норми на ЗДОИ и АПК, като не са налице
процесуални нарушения, засягащи нейната законосъобразност в цялост.
Относно приложението на материалния закон:
Съдът констатира, че действително в
Заявлението е посочено, че се иска предоставяне на официално заверени
преписи от протоколите на посочената от П. Й. е-поща, т.е. в
електронен формат. В оспореното Решение председателят на НЧ е определил друга
форма – запознаване на място в читалището с хартиените документи. За това се е
позовал на липсата на техническа възможност и е посочил правно основание по
чл.27, ал.2 от ЗДОИ, във вр. с чл.27, ал.1, т.1 от ЗДОИ. Тоест за
предпочитаната от заявителя форма на предоставяне на информацията НЧ не
разполага с техническа възможност. Не се уточнява изрично какво точно – липса
на компютър, интернет доставчик, скенер и/или електронен подпис за официалната
заверка на документа или липса на служители, или пък всичко това заедно. Това
обстоятелство/техническа невъзможност/ не се оспорва от жалбоподателя и се
потвърждава от това, че самото Решение е връчено по пощата с ОР. Общоизвестен
факт е, че народните читалища разходват скромно, т.к. разчитат на субсидии и спорадични
дарения. В тази връзка евентуалните разходи за интернет и поддържане и ползване
на квалифициран електронен подпис/за официалната заверка на документа в
електронен формат/ съдът приема, че действително могат да са техническа
невъзможност за Читалището в с. Ореш.
В конкретния случай спорът се свежда до това дали се
касае за отказ за предоставяне на исканата със заявлението информация, щом не е
предоставена във вида, в който е поискана. Този въпрос е уреден в нормата на чл. 27 от ЗДОИ. Съдът следва да
прецени налице ли е някое от изключенията по чл. 27, ал. 1, т. 1-3 от ЗДОИ, пораждащи правото на
органа да определи сам формата, в която да предостави информацията и да не се
съобрази с предпочетената от заявителя форма.
Разпоредба на чл. 27, ал. 1 от ЗДОИ задължава
органите да се съобразят с предпочитаната форма за предоставяне на достъп до
обществена информация, освен в случаите, когато:
1. за нея няма техническа възможност;
2. е свързана с необосновано увеличаване на разходите
по предоставянето;
3. води до невъзможност за неправомерна обработка на
тази информация или до нарушаване на авторски права.
Съгласно ал. 2 на посочената разпоредба на ЗДОИ в
случаите по ал. 1 достъп до информацията се предоставя във форма, която се
определя от съответния орган, т. е. органът разполага с право на
преценка/оперативна самостоятелност/, според практиката на ВАС. Тази преценка
обаче, относно избраната форма не подлежи на контрол за законосъобразност пред
съда. Съдът може да проконтролира само налице ли са били предпоставките за
това.
В случая съдът отчита, че безспорно е налице
предпоставка, която да позволи на задължения да предостави информацията субект
да не се съобрази с формата, предпочетена от заявителя. Тази предпоставка е
посочена като фактическо и правно основание
в оспореното Решение. Обстоятелството, че информацията не е предоставена
във формата, предпочетена от заявителя не води до извод за незаконосъобразност
на оспорения акт/Решението на председателя на НЧ/. Запознаването с протоколите
от заседанията на настоятелството на НЧ, на хартиен носител, на място в
Читалището е форма на предоставяне на информацията, която предоставя възможност
на гражданина да си изгради собствено мнение за дейността на НЧ в с. Ореш и в
частност на неговото настоятелство. Тоест, целта на ЗДОИ да бъде предоставена
такава информация е гарантирана, а
правота на ДОИ не е засегнато. Предвид липсата на техническа възможност, което
се посочи по-горе, големия обем на материалите, както и липсата на служители,
то определения в случая конкретно начин на предоставяне на достъп до ОИ е съобразен
с принципа на съразмерност по чл.6, ал.4 от АПК.
Така изложените мотиви определят оспорения
ИАА като законосъобразен. Промяната на предпочитаната форма за предоставяне на
информацията в случая не опорочава акта, нито е равносилна на отказ за предоставяне
на търсената ОИ. Защитата срещу последващите действия по неизпълнение на
оспореното Решение не е чрез обжалване
на отказ по ЗДОИ, а по реда на Глава XVII от АПК. Във връзка с изложеното, Жалбата като
неоснователна следва да се отхвърли.
При този изход на делото, на основание чл.143, ал.3 от АПК, съдът намира, че разноски не се
следват на ответната страна. Макар същата да е защитаван от ***, който
своевременно е поискал такива. Същите са заявени и доказани в размер на 600лв. Но
данните по делото сочат, че страната ответник е дала повод за завеждане на
делото, т.к. в определения 30-дневен срок П. Й. се е явил в Читалището, но е
отпратен от секретаря на НЧ предвид предстоящото отчетно-изборно събрание на
Читалището. В тази връзка и доколкото липсва протокол за предоставяне на
информацията съдът достигна до този извод.
Воден от горните мотиви, на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, VII - ми адм. състав на Административен съд - Велико Търново
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването,
заявено по жалба на П.Й.П. *** срещу Решение № 2/ 17.03.2022г. на председателя
на Народно читалище “Филип Станиславов“ с. Ореш .
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.40, ал.3
от ЗДОИ.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: