Решение по дело №274/2019 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 178
Дата: 15 юли 2019 г.
Съдия: Николина Петрова Дамянова
Дело: 20193001000274
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 8 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   178

 

15.07.2019г., гр. Варна.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. ПЕТРОВ

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: Г. ЙОВЧЕВ

                                                                                Н. ДАМЯНОВА

при участието на секретаря Ели Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 274 по описа на ВнАпС за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалби на „Електроразпределение Север“ АД – гр. Варна, ЕИК *********, чрез адв. Л.М. от ВТАК, и ЗАД „Алианц България” АД - гр. София, ЕИК *********, чрез адв. И.М. ***, срещу решение № 24/25.02.2019г., постановено по т. д. № 170/2018г. по описа на Добрички окръжен съд.

С атакуваното решение „Електроразпределение Север“ АД е осъдено да заплати на „Бул Аква Фиш” ООД - с. Прилеп, Община Добрич, ЕИК *********, сумата 25 001лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди от преустановяване на електрозахранването в периода от 24.02.2016г. до 25.02.2016г. в имот в с. Славеево, Община Добрич, стопанисван от ищеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 22.02.2017г., до окончателното изплащане на задължението. Решението е постановено при участието на ЗАД „Алианц България” АД - гр. София в качеството на трето лице помагач на страната на ответника „Електроразпределение Север“ АД.

Поддържайки доводи за неправилност на решението, въззивнициите молят за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявените от „Бул Аква Фиш” ООД осъдителни искове да бъдат отхвърлени. Конкретно се сочи, че липсват доказателства за виновно неизпълнение на задължението на ответника за доставка на електрическа енергия, че не е доказана причинна връзка между твърдяното неизпълнение и претендираните вреди, както и техния размер. Релевира се довод за неизправност на насрещната страна поради неизпълнение на процедура по ОУ на ДПЕЕЕМ / 2014г./. за уведомяване на доставчика на ел. енергия за настъпилите вреди в срок от три работни дни след събитието.

Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирани лица, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и са процесуално допустими.

Въззиваемото дружество „Бул Аква Фиш” ООД, представлявано в производството от адв. М.П. от ДАК, представя писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в който е изразено становище за неоснователност на жалбите.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС взе предвид следното:

Първоинстанционният Добрички окръжен съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, предявен от „Бул Аква Фиш” ООД - с. Прилеп, Община Добрич срещу „Електроразпределение Север“ АД – гр. Варна, за присъждане на сумата 25 001 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди от неизпълнение на задължение на ответника по договора за достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про мрежи” АД, съставляващо преустановяване на електрозахранването в периода от 24.02.2016г. до 25.02.2016г. в имот в с. Славеево, Община Добрич, стопанисван от ищеца, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Искът е основан на твърденията, че ищецът е потребител на ел. енергия, присъединен към електропреносната мрежа по силата на договор за пренос на ел. енергия с изх. № СВП 13-823/18.11.2013г. и договор за достъп до елестроразпределителна мрежа с изх. № СВП13-823/18.11.201Зг., сключен с „Енерго-Про- мрежи” АД, за обект, разположен в парцел XI в кв. 27 в землището на с. Славеево, Община Добрич, Стопански двор, в който е изградена ферма за интензивно отглеждане на аквакултури, риболюпилня за костурови и други деликатесни видове риби - рециркулационна система, цех за обработка и преработка на аквакултури и филтърен блок към риболюпилнята. Обектите са изградени по приоритетна ОС 2 „Аквакултура, риболов във вътрешни водоеми, преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултура” на оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство” на Р България, финансирана от Европейския фонд за рибарство за програмен период 2007-2013г. Целият производствен процес във фермата, цеховете и риболюпилнята е непрекъснат и е необходимо ползването на ел. енергия, за да се осигурява цикличност и ритмичност. На 13.02.2016г. ищецът получил съобщение на ел. поща, че в периода 17.02.2016 г.-23.02.2016 г. за времето от 9.00 до 17.00 часа, в района на стопанския двор на ищеца, ще бъде прекъснато електроподаването, поради неотложни ремонтни работи. При получаване на уведомление за дългия срок на ремонтните дейност от 7 дни, са предприети действия по привеждането на всички системи и съоръжения за отглеждане на рибите в авариен режим от 15.02.2019 г. В 00.00 часа на 24.02.2016г., предвид съобщения му край на ремонтните работи, е започнало възстановяване на нормалната работа на всички системи. На 24.02.2016ч. около 09.00 часа ел. захранването в целия обект в с. Славеево бил отново прекъснат без предупреждение, като на следващия ден - 25.02.2016г. в стопанството също нямало електроподаване. Липсата на електрозахранване и непривеждане на системите във фермата в авариен режим е довело до измиране на съществени количества риба, подготвена за производство на оплоден хайвер и зарибителен материал, поради повишаване на нивото на амоняк, нитрит и нитрат в системите. В този период всички абонати на „Енерго Про“ в района са имали нормално електроподаване, с изключение на абонатите, присъединени към ел. мрежа чрез собствения на „Бул Аква Фиш” ООД трафопост - командна кабина, както и на всички съоръжения в него, с площ от 24 кв.м., разположени в парцел XI в кв. 27 в землището на с. Славеево, Община Добрич, Стопански двор. Според ищеца изключването само на отклонението „ВН“, собственост на „Бул Аква Фиш” ООД, без предварително уведомяване и без да са извършвани никакви ремонтни работи на 24 и 25.02.2016г. е некоректно и незаконно действие на ответника, извършено не поради планирани о ответника ремонтни работи, а поради спор за недължимост на такса „пренос и достъп до ниско напрежение“, начислявана като част от цената на услугата по издаваните ежемесечни фактури, разрешен впоследствие по положителен начин за потребителя със съдебни решения на ВОС и РС – гр. Добрич.

Видовете и размерът на претърпените вреди са подробно уточнени в молба вх. № 22212/20.12.2017г. Заявяват се пропуснати ползи в значителни размери, съществено по - големи от цената на иска, в резултат на невъзможността за изпълнение на договори за доставка на оплоден хайвер и зарибителен материал със съконтрахенти „Халхаз“ ООД - Унгария, „Стеман транс“ ООД – Русия, както и от непроизведена продукция за лични нужди на стопанството/ заявените пропуснати ползи само по единия от договорите, този с унгарската фирма „Халхаз“ са в размер на 167 500 евро/. Претендират се и вреди, представляващи претърпени загуби според ищеца в резултат на наложените санкции от Изпълнителна агенция „Рибарство и аквакултури“ по Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № 12/02.07.2010г., както и от намаляване имуществото на дружеството в резултат на смъртта на 42 броя мъжки и 54 броя женски разплодници.

Ответникът оспорва иска и сочените в исковата молба факти и обстоятелства, с които ищецът цели да обоснове основанието и размера на осъдителната претенция. Не се оспорва, че между Бул Аква Фиш” ООД и „Енерго- про мрежи” АД, с актуално наименование „Електроразпределение север” АД, е възникнало правоотношение по договор за доставка на ел. енергия, сключен при общи условия, за обект на потребление, разположен в парцел XI в кв. 27 в землището на с. Славеево, Община Добрич, Стопански двор, в която е изградена ферма за интензивно отглеждане на аквакултури, риболюпилня за костурови и други деликатесни видове риби. Твърди се, че ищецът не е положил дължимата грижа на добър стопанин, респ. на добър търговец и вредите са резултат от собственото му поведение. Оспорва се твърдението, че ищецът не е бил предупреден за преустановяване на захранването на 24 и 25.02.2016г.

ЗАД „Алианц България” АД - гр. София, конституиран в качеството на трето лице – помагач на страната на ответника, също оспорва иска по основание и размер с аналогични възражения и съображения. Възразява се, че ответникът не е неизправна страна по процесния договор, тъй като не е допуснал виновно неизпълнение на задълженията си за доставка на ел. енергия. Твърди се, че приложените от ищеца писмени доказателства не установяват вида и размер на твърдените вреди, не е установена причинната връзка между твърдяното неизпълнение на задълженията на ответника и претендираните вреди. Излага се, че неизправен се явява потребителят, който не проявил грижата на добър стопанин по отношение на отглежданата от него продукция и след като не е сторил това сам се е поставил в това състояние - да търпи загуби и пропуснати ползи, поради което не може да черпи права от неправомерното си поведение. Отделно се заявява неизправност на потребителя по съображения, че съобщението, с което общественият доставчик на ел. енергия е уведомен за събитието и за претърпените вреди от преустановяване на ел. захранването, е постъпило един ден след срока по чл. 55 от ОУ на ДПЕЕЕМ / 2014г./.

В обхвата на служебната проверка по чл. 269 ГПК, съставът на въззивния съд намира, че решението на ДОС, с което искът е изцяло уважен, е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Същото е допустимо - налице са всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран по чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД. Съгласно ТР № 4/29.01.2013 г. по тълк. дело № 4 /2012 г. на ОСГТК, отговорността на обществения снабдител – енергийно предприятие, когато неправомерно – в нарушение на предвидените предпоставки в общите условия към договора – е прекъснал електроснабдяването на потребителя, е договорна и на това основание може да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а когато е установена недобросъвестност на длъжника – обезщетението е за всички преки и непосредствени неимуществени вреди.

В тази връзка, неоснователен е доводът в жалбата на третото лице помагач- ЗАД „Алианц България” АД, че без значение за спора е дали при преустановяване на електричеството действително действително са извършвани ремонтни работи в близост до обекта на потребителя. По аргумент, както от мотивите, така и от диспозитива на посоченото тълкувателно решение, множеството конкретни твърдения за недобросъвестността на ответника, релевирани още в исковата молба и съставляващи част от фактическото основание на иска, са относими при преценката за обема на отговорността на обществения снабдител – енергийно предприятие, по настоящия спор за обезщетяване на вреди от неправомерно, в нарушение на предвидените предпоставки в общите условия към договора, прекъсване електроснабдяването на потребителя. По аргумент от съответните разпоредби на ОУ на ДПЕЕЕМ /цифровото означение на разпоредбата е в зависимост от това кои ОУ се коментират/ доставчикът на ел. енергия няма право да прекъсва или да ограничава ел. захранването, ако няма необходимостта във връзка с конкретни действия, подлежащи на предварително планиране от „Електроразпределение Север” АД.

Възприетата от окръжния съд фактическа обстановка е в съответствие с фактите и обстоятелства, които се установяват от съвкупната преценка на събраните доказателства. Въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази част, на основание чл. 272 от ГПК, но за да се произнесе по конкретните оплаквания в жалбите, свързани с приетите за установени от окръжния съд факти и обстоятелства, съгласно правомощията си по чл. 269 от ГПК, съобрази следното:

За да докаже изпълнение на задължението си по ОУ за ДПЕЕМ на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД, за предварително уведомяване на абоната за преустановяване на ел. захранването / не повече от 24 часа/ най - малко 48 часа преди прекъсването, ответникът сочи, че на 12.02.2016г. е качено на уеб-сайта на дружеството съобщение за спирането на тока в района на с. Славеево в периода 17.02.-23.02.2016г., на 15.02.2016г. е публикувана обява във в-к “Добруджанска трибуна“ и в електронното издание „Добрич онлайн“. На 18.02.2016г. била внесена промяна в текста на обявата, публикувана на сайта на дружеството, като били посочени датите от 19.02.2016 г. до 25.02.2016 г. На 19.02.2016г. били публикувани във в-к “Добруджанска трибуна“ и в електронното издание „Добрич онлайн“, нови обяви за периода от 19 до 25.02.2016.

Доколкото обявите от 15.02.2016г. във в-к “Добруджанска трибуна“ и в електронното издание „Добрич онлайн“ са за прекъсване на ел. захранването в периода 17.02.2016г. – 23.02.2016г., логично същите не съставляват уведомяване на потребителя за разглеждания период - дните 24 и 25 02.2016г. Публикуваната обява на 19.02.2016г. във в-к “Добруджанска трибуна“ не е уведомление за преустановяване на ел. захранването за дните 24 и 25 02.2016г., от 9.00 часа до 17.00 часа, а за възможни смущения в района на с. Одърци, североизточната част на с. Стожер, с. Славеево, с. Пчелино, с. Батово….и т. н.“ за периода от 19 до 25.02.2016г. / публикацията е направена в първия ден от периода, за който се отнася предупреждението за възможни смущения/. Изпълнение на задължение за уведомяване, на чието неизпълнение се позовава ищецът, е налице, когато операторите са уведомили клиентите си за времето и продължителността на прекъсването, при предварително планирани действия.

Ответникът не е провел успешно доказване относно изпълнение на задължението си по ОУ за ДПЕЕЕМ / 2014г./ за предварително уведомяване на абоната за преустановяване на ел. захранването най - малко 48 часа преди прекъсването и с помощта на назначена съдебно – компютърна експертиза, чиито предмет на изследване е изпратеното електронно съобщение на ел. поща на потребителя и направените последващи промени в съдържанието му. Заключението е изготвено от експерт с необходимите специалност и квалификация и не е налице основание същото да не бъде кредитирано от съдебния състав. Вещото лице е установило, че на сайта на дружеството, съобщението за промяната в седемдневният период на прекъсването, включващ процесния, е направена на 18.02.2016г., в 9.29 часа, което е само 15 часа преди началото на прекъсването. Отделно от това, съобразно периода на прекъсване – седем дни, и обявените часове без захранване– девет на ден, общият размер на часовете, в който на абоната е съобщено, че ще има прекъсване, са 63, в рамките на един общ период. „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД не носи отговорност при неизпълнение на задълженията си над 48 часа, в случаите, когато е въведен ограничителен режим за снабдяване с електрическа енергия от компетентен орган, съгласно действащото законодателство, а данни за наложен ограничителен режим / режим на тока/ за такъв продължителен период от време не са изнесени пред съда.

Същевременно, от събраните гласни доказателства и от назначената съдебно – техническа експертиза се установява, че на 24 и 25.02.2016г. всички абонати на „Енерго Про“ в района са имали нормално електроподаване, с изключение на абонатите, присъединени към ел. мрежа чрез е собствения на „Бул Аква Фиш” ООД трафопост. Изключването само на отклонението „ВН“ от около 50 – 60 м., собственост на „Бул Аква Фиш” ООД, е осъществено чрез заключване с верига и катинар на задвижващия механизъм на разединителя, без да са присъствали в района на отклонението и извършвани никакви ремонтни работи от лицензиантите по договорите за доставка и пренос на ел. енергия на 24 и 25.02.2016г., и без да е установена друга действителна причина. При небоходимост, каквато не се установява за посочените дни, отклонението, собственост на ищеца, не се е поддържало от лицензиантите по договорите за доставка и пренос на ел. енергия, а от „Елимар“ ООД по договор „Бул Аква Фиш” ООД. За да избегне прекъсване на ел. захранването ищецът се е снабдил с обезпечителна заповед по реда на чл. 390 и сл. ГПК, връчена на ответника няколко дни след разглеждания период, и се е принудил да ангажира свои служители за охрана на трафопоста. При направени запитвания за причините за преустановяване на ел. захранването, служители на ответника, на място и по телефона, са правили изявления, че имат нареждане от Варна и че така ще бъде докато има спорове.

След получаване на уведомление за първия обявен период на ремонтните дейност от 7 дни, са предприети своевременно действия от търговското дружество– ищец за привеждането на всички системи и съоръжения за отглеждане на рибите в авариен режим, но последващата промяна на периода е поставила търговеца – потребител в невъзможност да опази продукцията си и да предотврати настъпването на вреди.

По възраженията за причинна връзка между установеното неизпълнение на задълженията на ответника и измиране на съществена част от рибата във ферма на „Бул Аква Фиш” ООД.

Изводите на окръжния съд, че причините за погиването на рибите разплодници е режимът на нарушеното и недостатъчно електроснабдяване на фермата, е резултат от пълна и задълбочена преценка на всички събрани доказателства, допустими и относими към предмета на установяване, и се споделя напълно от настоящия съдебен състав. За да достигне до тези изводи първоинстанционният съдът не е обсъдил съдържанието на оспорени от насрещната страна частни писмени свидетелстващи документи – Констативни протоколи от 25.02.2016г. и 26.02.2016г., които са непротивопоставими на ответника. Коментирани са събраните гласни доказателства, официални документи, издадени от МЗГ, ИА по рибарство и аквакултури и заключенията на назначените експертизи. Установено е от експерт с необходимите образование и квалификация, на който е възложено изготвяне на съдебна – биологическа експертиза, въз основа на обстоятелства от свидетелските показания, и въз основа на данните от официалните документи, че поставянето на рибите разплодници в такава стресова среда за повече от 1 седмица е фатално и те измират, а реално те са били поставени в „авариен режим“ на живот от 14 до 25 февруари, което е 11-12 дни. Смъртта на рибите - разплодници е пряка и непосредствена последица от невъзможността за преминаване на системите в нормален режим на работа, който да възстанови нормалните функции на рибите, а така също и продължителността на тези неблагоприятни условия.

Потребителят е направил всичко възможно съобразно конкретните обстоятелства и е положил грижата на добър стопанин, респ. търговец, за да избегне или поне ограничи размера на вредите. Според заключението на съдебно– биологичната експертиза, след изтичането на първоначално обявения период на ограничаване на електрозахранването от 15 до 23.02.2016 г., за който е имало уведомяване, служителите на „Бул Аква Фиш“ са започнали последователно стартиране на всички възли и компоненти на циркулационната система, като съответно са възстановили и храненето, при което филтрите е трябвало задължително да работят на 100 %. С пълна мощност е следвало да функционират и всички останали системи, а това не е могло да се постигне с осигуреното на обекта резервното аварийно захранване.

По отношение вида и размера на доказаните вреди.

При уточняване видовете на претърпените вреди с молба вх. № 22212/20.12.2017г., депозирана в изпълнение на указания на съда по чл. 129 ГПК, ищецът заявява множество алтернативни основания, обективирани в пет точки. По т. 1 и т. 2 са релевирани твърдения за претърпяването на вреди в значителни размери под формата на пропуснати ползи от невъзможността за изпълнение на договори за доставка на оплоден хайвер и зарибителен материал със съконтрахенти „Халхаз“ ООД - Унгария, „Стеман транс“ ООД – Русия / заявените пропуснати ползи в резултат на невъзможността за изпълнение само на единият от договорите – този с унгарската фирма „Халхаз“ са в размер на 167 500 евро/. По т. 3 се заявяват пропуснати ползи от непроизведена продукция за лични нужди на стопанството, по т. 4 - вреди, представляващи претърпени според ищеца загуби от наложените санкции от Изпълнителна агенция „Рибарство и аквакултури“ по Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № 12/02.07.2010г., а по т. 5 – отново загуби от намаляване имуществото на дружеството в резултат на смъртта на 42 броя мъжки и 54 броя женски разплодници. Въпреки заявените значителни размери на вредите, всяко едно от алтернативните фактически основания следва да се свърже с непроменения петитум на иска, след увеличението, направено пред РС – гр. Добрич, който е за осъждане на ответника да заплати малка част от заявените вреди до размер на сумата 25 001лв., без искът да е заявен като частичен. В последното съдебно заседание пред първата инстанция ищецът е направил искане за увеличаване размера на иска от 25 001 лв. на 200 000 лв., което съдът е отказал да допусне с мотиви за несвоевременност на искането.

Действително, при излагане на мотиви за размера на вредата, в първоинстанционното решение съдът е коментирал съдържанието на частен писмен документ - констативен протокол от 26.02.2016 г., съставен от свикана въз основа на Заповед от 25.02.2016 г. на управителя на „Бул Аква Фиш“ ООД, който е оспорен от ответника и от третото лице помагач. За твърдените от ищеца и оспорени от ответника релевантни обстоятелства, в това число и за потвърждаване на данните по непротивопоставимия на насрещната страна частен писмен свидетелстващ документ, на ищеца са били допуснати допустими доказателства – разпит на четирима свидетели. В резултат на възражение на ответника, че за едни и същи обстоятелства е поискан разпит на четирима свидетели, съдът е допуснал до разпит само двама, доведени от ищеца, сред които няма лице от съставителите на частния документ. От разпита на свидетелите действително не се установява точният брой и пол на загиналите разплодници.

Съгласно чл. 162 ГПК, ако съдът намери за доказани правопораждащите фактически твърдения на ищеца, той не може да отхвърли иска по съображения, че няма достатъчно данни за размера на претенцията. В такава хипотеза съдът е длъжен да определи размера по своя преценка или да вземе засключението на вещо лице. Неизпълнението на това задължение би съставлявало съществено процесуално нарушение.

Въз основа на свидетелските показания в частта относно мащаба на събитието, настъпило на 25.02.2016г., респ. съотношението между преживелите и загиналите разплодници, отнесени към данните за техния броя и пол преди разглеждания период, както и от официалните документи, издадени от МЗГ, ИА по рибарство и аквакултури, ценени във връзка със заключенията на съдебно – биологичната и съдебно – счетоводните експертизи, съдът приема за установено, че размерът на обезщетението от 25 001лв., присъдено от окръжния съд въз основа на едно от посочените от ищеца алтернативни основания – претърпени загуби от намаляване имуществото на дружеството в резултат на смъртта на част от рибите във фермата, е доказан изцяло. Съобразно второто допълнително заключение на съдебно – счетоводната експертиза, изготвено при съобразяване на данни и специфична научна информация от съдебно - биологична експертиза, за пазарната стойност на погиналата риба във фермата на „Бул Аква Фиш” ООД, в периода февруари-март 2016г., изчислена въз основа на твърдените от ищеца бройки и пол, при условие - продажба на хайвер за консумация и месо, е значително по – висока - 38 934 евро, с левова равностойност 76 148.29 лв.

Освен това, по част от алтернативно предявените основания за присъждане на обезщетение, които не са коментирани от окръжния съд, а именно по т. 1, 2 и т. 3 от молба вх. № 22212/20.12.2017г., също е проведено успешно главно пълно доказване на основанието, а по отношение на размерите са назначени експертизи, от чиито заключения се установяват пропуснати ползи от нереализираната печалба, чието получаване е било предстоящо, в съществени размери в сравнение с размера на осъдителната претенция. Подробното обсъждане на тези заключения би имало значение при допуснато увеличение на иска от 25 001 лв. на 200 000 лв., но доколкото то не е допуснато от съда, с оглед установени обстоятелства и факти относно обема на дейност на пострадалото предприятие и мащаба на събитието, причинено от продължително нерегламентирано прекъсване на електроснабдяването по вина на „ЕНЕРГО-Про Продажби” АД, извод за причинена вреда на потребителя поне в заявения размер от 25 001лв. би могъл да се направи дори и без да се ползват специални знания на експерти.

По довода в жалбите, че обезщетение не се дължи поради неизправност на ищеца в резултат на неспазване на срока за уведомяване на електропреносното предприятие за настъпилите вреди съгласно ОУ за ДПЕЕЕМ / 2014г./

С Решение № 595 от 17.01.2017 г. на Върховния административен съд е отменено Решение № ОУ-05 от 21.07.2014 г. на ДКЕВР / КЕВР/, с което са одобрени ОУ за ДПЕЕЕМ на „Енерго-Про Мрежи“ АД, с актуално фирмено наименование „Електроразпределение Север“ АД, влезли в сила на 07.09.2014 г. С Решение № 798 от 20.01.2017 г. на ВАС окончателно е отменено Решение № ОУ-06 от 21.07.2014 г. на ДКЕВР, с което са одобрени ОУ за ДПЕЕЕМ на ЕНЕРГО-ПРО Продажби АД, влезли в сила на 07.09.2014 г. След отмяната на Решение № ОУ-06 от 21.07.2014 г. и Решение № ОУ-05 от 21.07.2014 г. на ДКЕВР, до одобряването от КЕВР на нови Общи условия, енергийните дружествата прилагат в отношенията с клиентите си действали ОУ преди 07.09.2014 г. ОУ за ДПЕЕЕМ на „Енерго-Про Мрежи АД преди 2014г. са тези, одобрени с Решение ОУ -061/07.11.2007г. на ДКЕВР. Нито в отменените ОУ от 2014г., нито в приложимите ОУ от 2007г., в които също има договорна клауза – чл. 40, предвиждаща ред за реализиране на доброволна договорна отговорност на доставчика на ел. енергия, аналогична на сочената от въззивниците като нарушена от потребителя, подобно обстоятелство - пропускане на срока от три работни дни / в случая с един ден/, както и въобще липсата на иницииране на процедура за доброволно уреждане на спор между потребителя и енергийното дружество, е предвидено като условие за допустимостта или за основателност на предявена по съдебен ред претенция за обезщетяване на вреди, нанесени в резултат на ограничителен режим, временно прекъсване или ограничаване на снабдяването с електрическа енергия. При признание на иска, ответникът би могъл да претендира, че не дължи съдебно – деловодни разноски на насрещната страна, тъй като поради липса на процедура по доброволно уреждане на спора, не е станал причина за завеждането на делото, но случаят не е такъв. С оглед сложните отношения между страните по време на събитието във връзка със спор за дължимостта на такса „пренос и достъп до ниско напрежение“, начислявана като част от цената на услугата по издаваните ежемесечни фактури, разрешен впоследствие в полза на потребителя със съдебни решения на ВОС и РС – гр. Добрич, доброволно уреждане на спора е било малко вероятно.

По изложените съображения, съставът на въззивния съд прави извода, че се установяват безспорно всички елементи от правопораждащия фактическия състав за основателността на предявения иск от потребителя с правно основание чл. 79, ал.1, предл. 2 ЗЗД, срещу доставчика на ел. енергия, за вреди, причинени от неправомерно прекъсване на електроснабдяването, в размера, присъден от ДОС. За по - подробната аргументация по същество, по отношение основанието и размера на задължението, за които не са направени самостоятелни оплаквания в жалбите, въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение в съответните части, на основание чл. 272 от ГПК.

Поради съвпадение на крайните правни изводи на двете съдебни инстанции по съществото на спора, първоинстанционното решение следва да се потвърди.

Въззиваемото дружество не представя доказателства за направени съдебно– деловодни разноски за въззивна инстанция.

 

Воден от горното, ВнАпС, І- ви състав,

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 24/25.02.2019г., постановено по т. д. № 170/2018г. по описа на Добрички окръжен съд.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.