№ 122
гр. Перник , 05.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на пети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:КАЛИН К. БАТАЛСКИ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
и прокурора Анита Благоева Джамалова (ОП-Перник)
Сложи за разглеждане докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20201700600288 по
описа за 2020 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Жалбоподателят и подсъдим се явява лично и с адв. Т. и адв. Т..
Гражданският ищец-частен обвинител А.А. не се явява, вместо него адв. П..
За Окръжна прокуратура-Перник прокурор Д..
Вещото лице А.А. се явява.
Страните /по отделно/ – да се даде ход на делото.
С оглед изявленията на страните, съдът намери, няма процесуална пречка за
даване ход на делото и
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Продължава съдебното следствие.
Представена е експертиза в срок от вещото лице.
Прочете се експертизата.
1
Пристъпи към разпит на вещото лице А..
Вещото лице А.А. със снета по делото самоличност.
Напомни се отговорността по чл.291 от НК.
Вещото лице обеща да даде заключение по съвест и знание.
Вещото лице – представил съм заключение, което поддържам.
Страните /по отделно/ – нямаме въпроси. Да се приеме заключението.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Приема и прилага по делото изготвената от вещото лице А. допълнителна
експертиза.
Определя хонорар на вещото лице в размер на 129.60 лв. по първата и по втората
експертиза, които да се преведат по сметка на ОД на МВР-Кюстендил по посочената
сметка в заключението.
Страните /по отделно/ – нямаме други доказателствени искания.
Съдът намери, че не са направени нови доказателствени искания и
ОПРЕДЕЛИ:
Приключва съдебното следствие.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Прокурор Д. – моля да оставите без уважение жалбата и потвърдите присъдата
на РРС като правилна и обоснована. Събраните в хода на въззивното съдебно
производство доказателства по никакъв начин не промениха установената фактическа
обстановка. Очевидно е, че шилето изобщо не се е намирало в непосредствена
опасност от страна на кучето, което го е преследвало, било е на достатъчно голямо
разстояние от това куче, за да се възпроизведе изстрел с огнестрелно оръжие, без да
рискува шилето да бъде засегнато от сачмите на патрона, с който той възпроизвежда
изстрела. Самият той заяви, че шилето не е имало никакви наранявания от сачми.
Освен това, основния въпрос тук е, защо и накъде е бил насочен изстрела и дали имаме
произвеждане на изстрел към кучето или някъде в друга посока. В случая, считам, че са
абсолютно несъстоятелни обясненията на подсъдимия, дадени в предходното съдебно
заседание, затова, той се е опитал с този единствен изстрел да разсее кучето, за да спре
2
да преследва шилето, като целта му е била сачмите да се посипят по храстите, което е
щяло евентуално да разсее кучето. На първо място това куче е ловно и е свикнало
около него да се стреля и едва ли би се разсеяло. На следващо място самият подсъдим
пред вас, в предходно съдебно заседание обясни, че както той е стоял, животните са
тичали отляво на дясно. Като е тичало шилето и кучето отляво, очевидно шилето е
било в дясно от неговата посока, а кучето е било вляво. Няма как да стреля надясно
към храстите, където да се посипят сачмите и да уцелите кучето, което се намира в
ляво. Считам, че очевидно е в случая, че изстрелът е произведен срещу кучето, а както
Върховният съд е отбелязал в отменителното решение по конкретното дело,
възпроизвеждането на изстрел с огнестрелно оръжие винаги съставлява проява на
жестокост, в случая към гръбначно животно. Фактът, че е последвала смърт е само
последица от проявата на тази жестокост. Не твърдя, че той е искал да убие кучето. Но
той е искал да нарани кучето и е стрелял срещу кучето. Какво количество сачми са
попаднали в кучето, няма никакво значение. Няма никакви данни с каква скорост е
бягало шилето, с каква скорост е бягало кучето. Единствените данни за разстоянието
от което е стреляно отново са субективни и те произхождат от обвиняемия, но така или
иначе факт е, че е стреляно срещу кучето, с цел кучето да бъде възпряно, а не да бъде
разсеяно. Стреляно е в кучето, за да бъде това куче спряно. Дали ще умре или ще бъде
само ранено, за подсъдимия това е било без значение. Но той е стрелял с цел, по
някакъв начин това куче да го възпре да не преследва неговото шиле. Налице е проява
на жестокост. Моля да потвърдите първоинстанционното решение.
Адв. П. – присъединявам се към изложеното от държавното обвинение. Считам,
че виновността на подсъдимия е доказана по безспорен и категоричен начин.
Твърденията му, че не е искал да застреля кучето не са нищо повече от негова защитна
теза. Самият подсъдим признава, че е застрелял кучето в състояние на афект. Такива са
първоначалните му обяснения, разговорите с доверителя ми и председателя на ловната
дружинка, поради което считам, че следва да бъде оставена в сила присъдата на РС-
Радомир.
Адв. Т. – не мога да се съглася с представителя на обвинението, че
първоинстанционната присъда на РРС е обоснована и законосъобразна, че
фактическата обстановка която е установена в наказателното производство от
събраните доказателства на първа и втора инстанция потвърждават извършено от
подзащитния ми деяние. Именно с оглед на което имайки предвид събраните
доказателства, моля да отмените първоинстанционната присъда, с която подзащитният
ми е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 325б, ал.1 от НК и
постановите нова, с която да го признаете за невиновен, като приемете, че
първоинстанционната присъда е необоснована и незаконосъобразна. Моля да не
възприемате изцяло изводите на първоинстанционния съд за доказаност на
3
обвинението, а именно за наличие на безспорни доказателства, установяващи от
обективна и субективна страна признаците на деяние съставляващо престъпление по
чл. 325б, ал.1 от НК, които именно да обосновават постановяване на обжалваната
осъдителна присъда по конкретното деяние. Моля да приемете, че присъдата на
първоинстанционния съд не е постановена в съответствие с материалния закон и
надлежно събраните доказателства в това производство. Те не са толкова много, гласни
и писмени. Този въпрос, относно извършено от подсъдимия деяние и това деяние
съставлява ли престъпление и каква е правната му квалификация е въпрос на правна
преценка, но на правна преценка, която да се обосновава единствено и само въз основа
на доказателствата и установените факти и обстоятелства в това конкретно
производство, с конкретните и то надлежни доказателства. Да, безспорно е, че тежестта
да докаже обвинението съгласно чл. 103 от НПК лежи единствено и само върху
обвинението и разследващите органи. Да, безспорно е, че обвиняемият не е длъжен да
доказва, че е невинен, но при липса на доказателства, които да обосновават в пълнота
обвинителната теза, съдът ще следва да направи своите изводи въз основа на
доказателствата, които се намират в кориците на това досъдебно, първоинстанционно
съдебно и второинстанционно съдебно производство. А в това производство с оглед
доказателствата по делото и с оглед допълнително събраните такива във въззивното
производство, няма как да се формира сигурно и еднозначно заключение за
фактическите предпоставки за наличие на умисъл, които предпоставки касаят
субективната страна на деянието и е налице едно необосновано предположение, което
се поддържа и днес от държавното и частно обвинение, което е възприел и
първоинстанционния съд, което не почива на доказателствата по делото, с оглед на
което е незаконосъобразна и осъдителната присъда. Още на онзи етап на
първоинстанционно разглеждане на делото обвинението към момента на
постановяване на осъдителната присъда не е било доказано. Обвинението почива на
предположения и с тези предположения е четена осъдителната присъда, при тези
предположения съдът е приел, че безспорно са налице доказателства, както от
обективна, така и от субективна страна, а за всички нас е ясно, че една присъда и то
осъдителна, не може да почива на предположения. Произнасяйки се относно
основателността на жалбата на подзащитния ми, аз ще Ви моля да прецените и да
решите, каква е доказателната стойност, какво се установява от обясненията на
подсъдимия, какво се установява от показанията на свидетелите Г.Г., единствен
свидетел и очевидец, които показания ги е дал, както на първоинстанционното
производство, така и във второинстанционното производство, да прецените
показанията на свидетелите Павел Г., председател на ловната дружинка, на когото
подсъдимият се е обадил веднага, показанията на собственика на кучето, което е било
оставено свободно и без контрол от него А.А. и относно в този аспект и поведението на
подсъдимия, който виждайки нашийниците на умъртвеното куче, веднага му е
4
позвънял. Моля да имате предвид показанията на свидетелката Каролина Симеонова,
която единствено е била непосредствено и до подсъдимия към момента на деянието,
показанията на Кирил К., полицай, посетил местопроизшествието и при разговор с
подзащитния ми Н., заявява „той не отрече факта на застрелване на кучето, като повод
и причина изтъкна, че е нападнало стадото му и е наранило един от овните. Заведе ни
във фермата, имаше следи от кръв и наранявания.” Заяви, че въпросните наранявания
са причинени от кучето, което е станало причина за предприетите от него действия. Не
говорим за резултат. Да прецените писмените доказателства, медицинските документи,
в т.ч. криминалистическата експертиза, първоначална и допълнителна, в областта на
балистиката и имате предвид последния абзац и заявеното от вещото лице, че
процентът на попадения показва, че стрелецът не се е целил директно в тялото на
животното. С оглед тези доказателства ще следва да възприемете и изводите на
първоинстанционния съд на стр. 4, абзац 2 от мотивите, цитирам „всички свидетели
дават показания, установяващи една безпротиворечива фактическа обстановка”
,описана по-горе от съда, а именно, че на инкриминираната дата подсъдимият
виждайки, че кучето на пострадалия преследва едно породисто животно е стрелял с
цел да го спре, като в резултат на този изстрел е умъртвил кучето. Самият съд приема с
мотивите си, че целта за произвеждане на този изстрел е единствено за спиране, а не за
умъртвяване на кучето. При така изложената от съда фактическа обстановка в
мотивите си на първоинстанционната присъда необяснимо е направен противен на
тази изложена фактическа обстановка извод. На стр. 4, абзац 3, цитирам „съдът
намира, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав на чл. 325б, ал.1 предл.1 от НК, деяние осъществено чрез действие, умишлено
причиняване на смърт чрез произвеждане на изстрел”. Не може с такова обсъждане в
мотивите да постановяваш осъдителна присъда. Аз ще Ви моля да отделите и съм
убедена, че ще отделите дължимото внимание и ще прецените както свидетелските
показания, дадени в съдебното производство пред РС и в настоящото производство, да
прецените годни ли са като доказателства, имат ли доказателствена сила и че след като
приемете, че имат такава доказателствена сила като надлежно събрани в
първоинстанционно и въззивно производство, имайки предвид и писмените
доказателства, че липсват доказателства за наличие за умисъл, още повече пряк умисъл
за причиняване на смърт или изискуемата субективна страна на деянието, с което
подзащитният ми е предаден на съд, не е доказано. В този аспект, че деянието не е
доказано, аз ще Ви моля да имате предвид и това, което РРС е изложил отново в
мотивите си, тъй като е налице противоречие между мотиви и диспозитив, че
подзащитният е стрелял със законното си оръжие с цел да го спре, в резултат на тази
стрелба е умъртвил кучето, подсъдимият е извикал към кучето с цел да го прогони,
което е нямало резултат, взел ловната си пушка приготвена за лов, стрелял веднъж и с
това поведение на подзащитния ми, днес се поддържа обвинението, иска се осъдителна
5
присъда, защото видите ли, той съвсем целенасочено, не с цел спиране, не с цел
опазване на имущество е искал умъртвяване на кучето целейки се в него, при наличие
на една експертиза, която установява коренно обратното. Ще Ви моля да имате
предвид и поведението на собственика на въпросното куче, което поведение е
допринесло в голяма степен, за да се стигне до този момент, за което поведение
собственика на въпросното куче оставено безстопанствено, не носи наказателна
отговорност. Има един чл. 172, т.2 от Закона за ветеринарно медицинската дейност,
която задължава собствениците на кучета да вземат мерки животните да не създават
опасност за хората или другите животни. Именно, с оглед доказателствата, аз ще Ви
моля, обсъждайки ги, да приемете, че не е доказано наличие на пряк умисъл, а при
недоказване на пряк умисъл в действията и поведението на подзащитния ми по
конкретното време, на конкретното място, в конкретната ситуация, вмененото
престъпление е несъставомерно.
Адв. Т. – присъединявам се изцяло към основанията на адв. Т., които изложи
пред Вас, ще се постарая да не ги повтарям. Ще Ви помоля от мое и от името на
подзащитния ми, да го признаете за невиновен в това да е извършил деянието
инкриминирано в състава на чл. 325б от НК, за което е осъден от първоинстанционния
съд, като държите оправдателен диспозитив, отмените атакувания акт, включително в
гражданско осъдителната му част. Известно е, че нормата на чл. 325б от НК е с
банкетен характер, с препратка относно проява на жестокост от обективна страна, към
разпоредбата на чл. 7, ал.1, т.1 от Закона за защита на животните, съгласно т.2 от
същия. Това са и действията по чл. 151 от Закона за ветеринарно-медицинската
дейност, причиняващи страх, наранявания, болка, страдания, стрес или смърт на
животни. Това е от обективна страна, от субективна считам, че е ясно, че е
безпротиворечива нормата, че проявата на жестокост, с която деецът причинява смърт,
предвиждано наличие на умисъл, при това пряк, като форма на вината. Такава проява
на жестокост към гръбначно животно, която се е изразила в причиняването на неговата
смърт и изчерпвайки се с това, очевидно изисква пряк умисъл. В този аспект, не чух
представителят на прокуратурата да каже нещо. Имаше становище свързано с това, че
може би подзащитният ми е целял да спре шилето, но той не е предаден на съд за това,
а за това, че умишлено е умъртвил куче. Това следва да означава, че той е съзнавал
обществено опасния характер на деянието, предвиждал е неговите обществено опасни
последици и е искал тяхното настъпване. Установените по делото фактически
обстоятелства в досъдебната фаза, пред първоинстанционния съд и пред Вас,
категорично изключват подобен извод, защото, както стана категорично ясно от
обоснованата балистична експертиза, основният сачмен сноп от изстрела, произведен
от подзащитния ми не е бил насочен към кучето. Този извод, изобщо не се черпи
основно и единствено и само от обясненията на подсъдимия. Напротив, категорично е
вещото лице, още по категоричен е неговия извод, неговото заключение в тази част,
6
видно от допълнението към първоначалното заключение, от което е ясно, че броят на
сноп сачмите е сходен с този, който е ползван, инкриминирания тогава е 79. Грубо
казано, 10 % от сачмите, съдържащи се в този сноп са попаднали в тялото на кучето.
Как може да се прави извод затова, че Я.Н. е действал умишлено, след като една такава
част е попаднала в кучето. Има обективни находки, гилза от конкретния боеприпас,
има осем сачми в главата на кучето и изводът според мен е категоричен. Въз основа на
характеристиката на разпръскващия се сачмен сноп на боеприпаса, разстоянието от
което е произведен, категорично не е бил насочен към тялото на кучето. В подкрепа на
един такъв извод за липса на пряк умисъл сочат и следните фактически обстоятелства
– това е последващото поведение на подзащитния ми, оръжието, което е ползвал е
било пет зарядно, той е заредил един патрон, произвел е един изстрел, а дали щеше да
е така, ако имаше умисъл, при положение, че доста по-сигурно щеше да бъде да
осъществи една такава цел като зареди повече патрони. Но не е. Затова е една гилза на
местопроизшествието, затова и пушката му е била празна. В доста сериозна степен би
могло да се характеризира като добро поведението му, което се е изразило в
последващо уведомяване на свидетелите, които колегата Т. спомена, които имат
отношение към ситуацията. Не почива на доказателствена основа твърдението на
частния обвинител и граждански ищец, че Ясен бил споделил, че е извършил деянието
в афектен умисъл. Това са свидетели, които възпроизвеждат обстоятелства, а именно,
че е съобщил за инцидента и резултата от него, без да могат да изследват въпроса за
неговата вина. Това е в сферата на хипотезите, че ако умишлено беше извършил едно
такова деяние, нямаше чрез едни такива обаждания да иницира това производство,
което тече пред Вас. Спокойно е могъл да заличи следите без да има никакъв проблем,
това негово поведение говори само по себе си за липса за умисъл. Съставът на чл. 325б
от НК и умисъла, не е насочен срещу собствеността. Този случай е несравним с такива
други в съдебната практика на проявявана действителна жестокост към гръбначни
животни. Конкретният мотив да отклони кучето, както и целта на подзащитния ми са
безспорно установени. Едно такова поведение, един такъв мотив, сочи действия на
защита на неговата в случая собственост, а не действия насочени и изразяващи
арогантно незачитане на наложени обществени норми на поведение, свързани с
хуманно добро отношение към гръбначните животни. Важно е систематичното място
на състава на чл. 325б, а именно в глава 10 от НК, престъпление против реда и
общественото спокойствие. Това не е случайно. Този конкретен случай няма нищо
общо с посочения аспект. Стрелбата по куче, преследващо упорито домашно животно,
с цел с тази стрелба да бъде отклонено кучето, не е престъплението по чл.325б от НК.
Това не е умишлено умъртвяване, не е проява на жестокост по смисъла на закона в
изложения аспект, поради което от свое и от името на подзащитния ми, Ви моля да го
оправдаете. Очаквах да чуя от представителя на държавното обвинение, че е можел да
стреля във въздуха, чух, че не бил стрелял в храстите, но чух и че кучето било ловно и
7
нямало да се стресне от изстрел на ловно оръжие. Не може да се очаква при такава
селекция, нормално е да се очаква едно ловно куче, което е създадено да преследва да
се изплаши само защото е чуло изстрел. Едно ловно куче, което преследва друго
животно, когато чуе изстрел го свързва с щастлив финал на това преследване,
извинявам се за грубия израз, с успешен лов, то се настървява още повече.
Прокурор Д. – на първо място относно умисъла, разбира се това също е въпрос
на тълкуване, но ако законодателят беше написал, който, ако прояви жестокост към
домашно животно с цел да му причини смърт, щях да приема, че резултата трябва да
има пряк умисъл и към резултата. В конкретния случай според мен, още повече, че
резултатите са изброени алтернативно, смърт, тежко или трайно увреждане според мен,
умисъла в случая, проявата на жестокост е прекия умисъл, докато какъв ще бъде
резултата от тази проявена жестокост вече е въпрос дори и на евентуален умисъл
според мен. В конкретния случай считам, че не е необходимо да бъде доказано
наличието на пряк умисъл в подсъдимия да убие. Неговия пряк умисъл е да стреля
срещу кучето и той прави точно това, и по този начин той осъществява
престъплението, проявявайки жестокост, следствие на което кучето умира. На
следващо място, тук отново няколко пъти ни беше обяснено колко правомерно действа
той, защитавайки своите имуществени интереси. В тази връзка ВКС в отменителното
решение по предишната въззивна присъда, мисля, че се произнесъл и е изяснил, че с
това поведение с произвеждане на изстрел срещу кучето не е правомерно и в никакъв
случай не може да се приеме за такова. Относно умисъла, след като се изясни, че в този
ден се провежда лов на пернат дивеч, той зарежда единствения си патрон с доста по-
мощен, който е за среден дивеч и също така зарежда патрон, който е магнум и който е
още по-мощен от обикновения патрон, т.е. целта очевидно е да имаме нещо достатъчно
мощно, което би могло да застраши кучето, а не така наречените пилищарски сачми,
които не биха били ефективни в конкретния случай. Кучето не е било безстопанствено,
в този момент и в този час се е провеждал лов, кучето е било на лов, но се е отклонило
от преследване на пернатия дивеч и е започнало да преследва шилето.
Адв. П. – поддържам казаното от представителя на прокуратурата.
Адв. Т. – Изобщо не е ставало дума, че в условията на крайна необходимост
подсъдимият е извършил деянието. Контекста, че деянието не е срещу собствеността
беше за разграничаване между имуществените престъпления и конкретното
инкриминирано, което е против реда на управление. Неговият умисъл не е бил насочен
при това да засегне обществените отношения свързани с доброто отношение към
животните. Неговият умисъл е бил насочен да възпре това куче, а не да проявява
арогатно, грубо, брутално отношение към кучето. В този аспект беше това. Иначе по
отношение на умисъла, би могло да се прави разлика между формата на вината,
8
касаеща конкретните действия веднъж и втори път резултата от тях, така както
нормата на чл. 325б от НК ги изброява като форми на изпълнително деяние. Тогава
обаче, когато самата проява на жестокост се е изразила в умъртвяване на животно, то
очевидно става дума за пряк умисъл. Той обясни, няма причина да не му дадете вяра,
че това е бил патрон останал в джоба на якето, в чантата е имал различни патрони.
Какво значи значително мощни патрони? Заряда е бил зареден със сачми с диаметър
4,5 мм, който се ползва за лов на лисици и чакали. Не са необходими специални
познания, ясно е на всички, че една лисица е повече от два пъти по дребна от това куче,
един чакал е два пъти дребен от това куче. Подходящият боеприпас по стрелба по едно
такова куче, не е ползвания в случая, да би могъл при определени обстоятелства да
доведе до неговата смърт, но реално не е подбран специален боеприпас, с който
непременно да осъществи пъклената си цел.
Подсъдимият в лична защита – съжалявам за последствията от действията ми, не
умишлено съм умъртвил кучето, а с цел да го възпра. Ако исках умишлено да го убия,
можех да запаля колата и да си тръгна без никой да разбере, че въобще съм бил там и
съм умъртвил кучето. Точно за това след настъпилата смърт на кучето лично потърсих
контакт с председателя на дружинката, потърсих контакт със собственика на кучето,
уведомих ги какво се е случило и не съм се укрил ни най-малко.
Последна дума на подсъдимия – моля да бъда признат за невиновен.
Съдът се оттегли на съвещание.
След съвещание съдът обяви на страните, че ще се произнесе с решение в
законоустановения срок.
Заседанието завърши в 12.20 часа.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9