МОТИВИ към Присъда № 17 от 05.03.2013
г. на Районен съд – Хасково, постановена по н.о.х.д. № 25 по описа за 2013 година.
Районна прокуратура – Хасково е внесла
срещу подсъдимия М.К.П. *** обвинителен акт, с който на същия му е предявено обвинение
за извършено престъпление по чл. 195, ал.1, т.2 и т.7 във вр. чл.194, ал.1 във вр.
чл.26, ал.1 във вр. чл.28, ал.1 от Наказателния кодекс за това, че в периода от
16.08.2012 г. до 17.08.2012 г. в землището на с. Клокотница, обл. Хасково, при условията
на продължавано престъпление и повторност отнел чужди движими вещи оставени без
постоянен надзор, а именно — 2 бр. бали слама тип „рулони” на обща стойност 64
/шестдесет и четири/ лева от владението на ЕТ „Бексимпо — Борислав Г.” без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен.
В съдебно заседание пред Районен съд
– Хасково представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения,
поддържа обвинението във вида, в който е предявено и счита, че от събраните в хода
на съдебното следствие доказателства то е доказано по несъмнен начин по отношение
на подсъдимия. По отношение вида и размера на наказанието, представителят на държавното
обвинение предлага на подсъдимия М.К.П. да бъде наложено наказание „Лишаване от
свобода”, за срок от 5 месеца, което счита, че следва да бъде изтърпяно ефективно
в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален „строг” режим
на изтърпяване, като на основание чл. 68, ал.1 от НК, същият следвало да изтърпи
и отложеното му по реда на чл. 66, ал. 1 НК наказание „лишаване от свобода” за
срок от 5 месеца по предходното осъждане.
Защитникът на подс. М.К.П. – адв. Д.С. ***
пледира, с оглед процесуалния ред, по който протича производството по делото в
съдебна фаза, продиктувано от процесуалното поведение на подзащитният му, счита,
че фактическата обстановка и авторството деянието били недвусмислено установени.
Възразява срещу неговата квалификация обаче, тъй като неправилно били
анализирани иначе правилно установените факти. Счита, че било налице основание
да се приеме, че случаят не е немаловажен, предвид ниската стойност на отнетите
вещи, факта на тяхното възстановяване и съдебното минало на подсъдимия и по
този начин не се установявало един от кумулативно дадените елементи за
квалификация на деянието по т. 7 на чл.
195 НК, а така също и по т. 2 на цитираната разпоредба, като развива конкретни
съображения в подкрепа на наведените доводи. Предлага деянието да бъде
преквалифицирано и подзащитният му признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 194, ал. 3 НК и да му бъде наложено наказание „пробация”,
доколкото налагането наказание „лишаване от свобода” и привеждане в изпълнение
на предходното такова, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1
от НК не би довело до постигане изпълнение целите на закона.
Подсъдимият М.К.П. разбира обвинението и се признава за виновен по него, като се придържа при упражняване
правото си на лична защита към изложеното от неговия защитник, а в дадената му възможност
за последна дума изразява съжаление за стореното и моли да му бъде наложено по
– леко наказание - „пробация”.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните
по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира
за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият М. К. П.
е роден на *** ***, същият е български гражданин, от ромски произход, без образование
- неграмотен, неженен,
безработен, с постоянен адрес: град
Чирпан, ул. „Дружба” 1.
Видно от приложената по делото Справка
за съдимост, рег. № 651, издадена от Районен съд – Чирпан на 22.08.2012 г. същият,
към датата на извършване на деянието, описано в обвинителния акт е осъждан два
пъти – първият път с определение, с което е одобрено от Районен съд – Хасково Споразумение
№ 14 от 25.01.2011 г. по нохд № 1454/2010 г. година по описа на същия съд, за деяние,
извършено на 10.05.2010 година, като на основание чл.195, ал. 1, т. 4, предл. 2
и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок от 5 месеца, чието изпълнение на основание чл.
66, ал. 1 НК е отложено с изпитателен срок от 3 години и с Определение № 252, с
което на 06.12.2011 г. е одобрено от РС -
Хасково по нохд № 1568/2011 г. споразумение за деяние, извършено в периода от
24.09.2010 г. до 24.10.2010 г. в град Хасково, с която на основание чл. 235,
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2 НК му е
наложено наказание пробация с мерките по т. 1 и 2 на чл. 42 НК. От представените
на досъдебното производство характеристични данни се установява, че подсъдимият
М.К. има регистрирани криминални прояви. По характер същият е описан като
избухлив, агресивен, конфликтна личност. Същия се движи в криминално проявени
среди и нарушава обществения ред.
Установено в хода на разследването е,
че на
16.08.2012 г. подсъдимият М.П. *** да търси желязо. На земеделска нива в близост
до ханчето на село Клокотница, обл. Хасково подс. П. забелязал, че имало оставени
без надзор бали слама тип „рулони”. Същата нива била стопанисвана от ЕТ „Бексимпо
– „Борислав Г.”, като едноличния търговец бил закупил по рано сламата от „ОС - по
тютюна” и я бил балирал на бали тип „рулони”. Подсъдимият П. взел една от балите
слама тип „рулони” и я натоварил в каруцата си, след което я закарал в дома си в
град Хасково, ул. „Могила” № 8 и я оставил на съхранение
в двора на жилището си.
На
17.08.2012 г. подс. П. се сетил за оставените без надзор бали слама тип „рулони”
в земеделската нива в землището на село Клокотница, обл. Хасково и решил отново
да отиде и да вземе една от тях. За целта П. взел каруцата си и отишъл на познатото
място — земеделската нива стопанисвана от ЕТ „Бексимпо — Борислав Г.”. Там П. отново
взел една бала слама тип „рулон” и я натоварил на каруцата си, след което я оставил
на съхранение в двора на дома си в град Хасково, улица „Могила” 8.
На
18.08.2012 г. В.Г. — ръководител отдел „земеделие” към ЕТ „Бексимпо — Борислав Г.”,
разпитан в хода на досъдебното производство като свидетел, посетил земеделската
нива, стопанисвана от неговия работодател и находяща се в землището на село Клокотиица,
обл. Хасково, като установил липсата па балите слама тип „рулони”. За извършената
кражба свид. Г. незабавно подал жалба в РУП - Хасково и по случая била назначена
проверка. Последната била възложена на св. Л. Л., който извършил оперативно - издирвателни
действия и в двора на дома на подс. М.П. *** установил двете бали слама тип „рулони”.
Пред свид. Л.в подс. П. споделил, че е откраднал двете бали слама тип „рулони” от
земеделска нива, находяща в землището на село Клокотница, обл. Хасково и ги предал
с протокол за доброволно предаване от 10.10.2012 г.
Съгласно заключението на вещото лице
по назначената на досъдебното производство оценъчна експертиза, стойността на инкриминираните
вещи - 2 броя бали слама тип „рулони” е в размер на общо 64 лева.
Гореизложената
фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните на досъдебната
и съдебната фаза на производството писмени доказателства,
посочени на съответното място по – горе, както и от приобщените към доказателствата
по делото по реда на чл. 283 от НПК,
писмени материали, съдържащи се в
досъдебното производство: протоколи, справки и бюлетини за съдимост, от заключенията на вещото лице по назначената
на досъдебното производство оценителна експертиза, всички преценени във
връзка с изявленията на подсъдимия по реда на 371, т. 2 НПК и подкрепящи
направеното от него в съдебната фаза признание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така възприетата фактическа
обстановка и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната
квалификация на извършеното деяние, се налага недвусмислен и категоричен извод,
че подсъдимият М.К.П. е осъществил от обективна и субективна страна
престъплението, субсумирано по състава по чл. 195, ал.1,
т.2 и т.7 във вр. чл.194, ал.1 във вр. чл.26, ал.1 във вр. чл.28, ал.1 от Наказателния
кодекс, за което с
повдигнатото му обвинение е привлечен към наказателна отговорност, тъй като в периода от 16.08.2012
г. до 17.08.2012 г. в землището на с. Клокотница, обл. Хасково, при условията на
продължавано престъпление и повторност отнел чужди движими вещи оставени без постоянен
надзор, а именно — 2 бр. бали слама тип „рулони” на обща стойност 64 /шестдесет
и четири/ лева от владението на ЕТ „Бексимпо — Борислав Г.” без негово съгласие
с намерение противозаконно да ги присвои.
От
събраните доказателства е безспорно установена обективната страна на
деянието, механизма на осъществяването
му, неговия предмет както авторството на престъплението - а именно, че
подсъдимият е извършил същото. Обстоятелство, което всъщност не се оспорва от
него, с оглед направените пред съда самопризнания, нито от защитата му и което
се потвърждава от събраните на досъдебното производство доказателства,
приобщени в съдебна фаза на процеса. Спорен се явява единствено моментът с
установяване на база интерпретацията на иначе безпротиворечиво установените
факти наличието на квалифициращите признаци по чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 7 от НК, а оттам и относно правната квалификация. От обективните данни по делото,
касаещи механизма на осъществяване на деянието, а именно обстоятелствата,
свързани с местонахождение на вещите – на открито, на земеделска нива, на която
към момента на деянието не се осъществявала непосредствено дейност от
едноличния търговец, който я стопанисва, нито е била назначена охрана, би могло
да се достигне до недвусмисления извод, че процесните вещи – 2 бр. бали слама
тип „рулони” са били оставени без постоянен надзор, от страна на лицето, в
чието владение са се намирали. Последното обосновава и съответствието на
дадената от представителя на държавното обвинение квалификация на деянието по
т. 2 на чл. 195, ал. 1 НК с установените факти, което пък само по себе си изключва
предложеното от защитата подвеждане на престъпния състав под текста на нормата
на чл. 194, ал. 3 НК.
Налице е и квалифициращият признак
“повторност” по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, тъй като деянието, извършено от
подсъдимия за посочения период от време е довършено преди да изтече срокът по
чл. 30, ал.1 от НК и след анализ на данните за съдимостта на подсъдимия и
конкретно осъжданията на последния към датата на извършване на деянието, описано в обвинителния
акт - с
Определение № 14 от 25.01.2011 г., с което на същата дата е одобрено от Районен
съд – Хасково споразумение по нохд № 1454/2010 г. година по описа на същия съд,
за деяние, извършено на 10.05.2010 година, като на основание чл.195, ал. 1, т.
4, предл. 2 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е
наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 5 месеца, чието изпълнение
на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено с изпитателен срок от 3 години. Цитираното осъждане на подсъдимия,
предхождащо инкриминираната дейност, за която е привлечен към наказателна
отговорност по настоящото дело, обосновава извода, че деянието следва да се
квалифицира като извършено при условията на „повторност” по чл. 28, ал. 1 от
Наказателния кодекс, съответно правилна се явява и дадената в обвинителния акт
квалификация на извършената кражба по чл. 195, ал. 1, т. 7 НК, като
възраженията на защитника му в обратна насока не намират опора в закона. Същите
впрочем се основават на наличието на необходимост, според адв. С. да се приеме,
че случаят не би могъл да се определи като немаловажен. Във връзка с този
конкретно довод, следва да се отбележи, че стойността на предмета на
престъпление действително е нисък, в сравнение с размера на минималната работна
заплата за страната към момента на извършване на престъплението. За
квалифицирането на случая като маловажен и разколебаване на извода за
възможност за квалификация на кражбата по т. 7 на чл. 195, ал. 1 НК е
необходимо настоящият случай, с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на другите смекчаващи вината обстоятелства, да
разкрива по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от същия вид. Настоящата хипотеза обаче не е такава. Действително
ниска е стойността на предмета на престъпление, а деецът има низходящи, за
които да се грижи и очаква дете. От друга страна обаче, същият към момента на
деянието е осъждан, като не би могло да възприеме като състоятелно, че поради
произхода на подсъдимия факта на обремененото му съдебно минало следва да бъде
едва ли не пренебрегнат при преценка обществената опасност на деянието и на
дееца. Да се приеме обратното би могло най – малко в противоречие със закона и
юридическата култура на съда, а би дало основание да се счита, че преценката по
делото се гради не на фактите, а на данните за произхода и народността на
дееца, което е недопустимо. Допълнително към самия факт на обременено съдебно
минало на подсъдимия следва да се отдаде самостоятелно значение и на
обстоятелството, че процесното деяние е извършено в изпитателния срок на
предходно осъждане на подсъдимия по нохд № 1454/2010 г. година по описа на РС –
Хасково. Дотук изложеното и в контекста на събраните данни за личността на подсъдимия, характеризиращи го в
негативен план сочат на липсата на възможност да се приеме, въпреки ниската
стойност на отнетите вещи, че случаят е с по – ниска степен на обществена
опасност от обикновените, поради което обосновано и в съответствие с
материалния закон деянието е квалифицирано и по т. 7 на чл. 195, ал. 1 НК. Тази
квалификация изключва възможността за приложение на привилегирования състав и
по чл. 195, ал. 4 НК.
На следващо място, отделните деяния в
състава на престъплението са осъществени от обективна страна през
непродължителен период от време по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК и касаят
еднородни престъпления против собствеността, обосноваващо и извода за
квалификация по цитираната разпоредба, регламентираща продължаваното
престъпление.
От субективна страна, съдът намира, че
деянието е извършено умишлено, при пряк умисъл, т.е съзнавал е, че с деянието си
лишава от фактическа власт владелеца на чужди вещи, предвиждал преминаването им
в негова фактическа власт и е целял да установи тази власт върху предмета
на престъплението, както и да извлече имуществена облага чрез това.
При определяне на
вида и размера на наказанието за подсъдимия, съдът взе предвид: от една страна степента
на обществена опасност на деянието, както и стойността на предмета на престъплението,
а от друга страна – степента на обществена опасност на дееца и подбудите за извършване
на престъплението. При индивидуализация на
наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за определяне конкретната
степен на обществената опасност на деянието и дееца. Подсъдимият
е с обременено съдебно минало, както към настоящия момент, така и към датата на
извършване на деянието, като за същия са събрани и негативни характеристични данни за личността му, както вече бе изтъкнато. Изложеното
обосновава извода за степента на обществена опасност на дееца и следва да бъдат отчетени от съда като отегчаващо отговорността с оглед личността обстоятелства.
От друга страна обаче, като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете ниската стойност на предмета на престъпление, сравнително младата възраст на подсъдимия,
семейното му положение и съдействието,
което деецът е оказал на разследващите органи, като по този начин е спомогнал
за по - бързото разкриване на случая, както и положителното му процесуално
поведение в това число и направените пълни самопризнания, с които допринесе за изясняване на обективната истина по делото, изразеното съжаление и разкаяние за
извършеното. Наред с това е възстановена още преди приключване на
досъдебното производство и стойността на инкриминираните вещи, макар и това да
не е станало по почин на подсъдимия. Преценявайки
гореизложеното в контекста на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства,
съобразявайки принципите за законоустановеност и индивидуализация
на наказанието и изхождайки от предвидено
за гореописаното престъпление наказание „Лишаване от свобода”, съдът счете, че наказанието
за подсъдимия М.К.П. следва да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК,
с оглед принципа, залегнал в текста на чл. 58а, ал. 4 НК.
По този
начин предвиденото в закона наказание “лишаване
от свобода” съдът прие да бъде наложено за срок от 5 месеца – значително
под предвидения в приложимата правна норма от особената част на НК минимум, като
същото на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража следва да се изтърпи при първоначален
строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Така
определеният размер на наказанието е справедлив и обоснован, като е от естество
да изпълни предвидените от законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето
въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе предупредително върху
останалите членове на обществото.
Предвид
обстоятелството, че инкриминираното деяние е извършено в изпитателния срок на
осъждането на подсъдимия по НОХД № 1454 по описа на Районен съд – Хасково за 2010 г. и отчитайки вида на
наложеното с настоящата присъда наказание, на основание чл. 68, ал. 1 от НК следва
да бъде приведено в изпълнение наложеното на подс. М.К.П., с Определение
№ 14 от 25.01.2011 г., с което на същата дата е одобрено от
Районен съд – Хасково споразумение по нохд № 1454/2010
г. година по описа на същия съд, наказание „Лишаване от свобода” за срок от 5 /пет/
месеца, което да се изтърпи от подсъдимия ефективно, отделно изцяло и преди определеното
с настоящия съдебен акт наказание при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип, след като се установи наличието на формалните
предпоставки за това.
По отношение на разноските:
С оглед обстоятелството че подсъдимият
М.К.П. е признат за виновни в извършване
на престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност, в негова тежест на основание чл. 189, ал. 3 НПК следва да се възложат разноските
по делото, като същият бъде осъден да заплати в
полза на Държавата по сметка на Районен съд – Хасково сумата в размер на 55.00 лева, представляваща направени по делото разноски в
хода на досъдебното производство за възнаграждение за вещо лице, а приобщените
по делото като веществени доказателства 2 бр. бали слама тип „рулони”, намиращи
се на съхранение в РУП – Хасково бе постановено да се върне на Борислав Г. Спасов,
ЕГН: **********, действащ като ЕТ „Баксимпо – Борислав Г.”***, като правоимащо лице.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си.
Председател: /п/
Вярно с оригинала!
Секретар:С.К.