Решение по дело №1586/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1139
Дата: 14 септември 2022 г.
Съдия: Искрена Илийчева Димитрова
Дело: 20227050701586
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

 

№ ________

 

 

Варна, ______________

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският административен съд, І-ви тричленен състав, в публичното заседание на осми септември две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

 ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
 РАЛИЦА АНДОНОВА

 

 

при секретаря

Галина Владимирова

и с участието

на прокурора

Силвиян Иванов

изслуша докладваното

от съдията

Искрена Димитрова

http://www.admcourt-varna.com/site/files/Postanoveni-zakonni-aktove/2015/04-2015/0061d815/74740915_image002.png

адм. дело № 1586/2022г.

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на К.П.К., ЕГН: **********,***, против Решение № 721/31.05.2022г. на ВРС, ХХІХ-ти състав, постановено по НАХД № 1081/2022г. по описа на същия съд, с което е потвърдено НП № 22-0460-000076/24.02.2022г. на н-к група в ОДМВР-Варна,
РУ 05 Златни пясъци, с което за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.3, т.2 от ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 500 (петстотин) лева. Със същото решение в полза на ОДМВР-Варна са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00лв.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Конкретно сочи, че не е извършил вмененото му административно нарушение, т.к. на визираното място на нарушението – бул.***, до автобусна спирка „Д. Т.“ посока КК „Св.Св. К.И Е., липсва пътен знак В-18. Твърди, че мястото на извършване на проверката е кръстовището на бул.***с ул.Янаки Богданов, при движение по бул.***, като знакът В-18 не се намира на посоченото кръстовище – мястото на навлизането, а на повече от 100 метра след него. При това знакът се намира след завой на бул.***и по никакъв начин не може да бъде видян от кръстовището. В тази връзка сочи и че обжалваното решение е постановено при допуснати процесуални нарушения, т.к. ВРС не е обсъдил и анализирал нито един от доводите му. Навеждат се и твърдения, че наказателното постановление е издадено от некомпетентен орган – н-к група в ОДМВР-Варна, 5 РУ Златни пясъци, при липса на доказателства за надлежно оправомощаване. В касационната жалба са изложени и подробни доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и в административнонаказателното производство, като се твърди, че същите неправилно не са обсъдени от ВРС и решението е постановено при липса на мотиви. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване по същество на друго, с което да се отмени наказателното постановление. Алтернативно се прави искане след отмяна на решението, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на ВРС. Претендират се и разноски. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.К., който поддържа касационната жалба.

Ответната страна – н-к група 5 РУ ОДМВР-Варна, чрез юрк.К Л – А , оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор С.д. № 12918/26.08.2022г. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, както и на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН в полза на ОДМВР-Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на районния съд е постановено при спазване на процесуалните правила и закона, и моли да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна пред ВРС е установено, че на 02.02.2022г. в гр.Варна по бул. „***“ до автобусна спирка „Д.Т.“ посока КК „Св.Св.К и Е “, К.П.К. управлявал специален автомобил Скания Г.450 с рег.№ СВ****СМ като нарушил пътен знак В18 – „Забранено е влизането на пътни превозни средства с маса с товар, по-голяма от означената“. Прието било, че К. е извършил нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, за което му бил съставен АУАН Серия GA № ****/02.02.2022г. Въз основа на АУАН било издадено НП № 22-0460-****/24.02.2022г., с което на основание чл.177, ал.3, т.2 от ЗДвП, на К. била наложена глоба, в размер на 500лв.

От правна страна ВРС е приел, че НП е издадено от компетентен орган – н-к Група в ОДМВР-Варна, РУ 5 Златни пясъци, оправомощен със Заповед № І-8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, както и че в производството не са допуснати съществени процесуални нарушения – спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН, както и изискванията на чл.57 от ЗАНН. По същество ВРС е приел, че правилно АНО е констатирал нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП. Обсъдена е разпоредбата на чл.47, ал.3 от ППЗДвП, в която са регламентирани пътните знаци, с които е въведена забрана, като с пътен знак В18 е въведена забрана за влизането на пътни превозни средства по съответния път с маса и товар, по-голяма от означената в изображението на знака. Прието е, че от събраните по делото доказателства се установява, че за път бул. „***“ до автобусна спирка „Д.Т.“, посока КК „Св.Св.К.И Е.“, с пътен знак В18 е въведена забрана за влизане на МПС с маса с товар над 10 тона. Прието е за безспорно установено, че на 02.02.2022г. жалбоподателят е навлязъл на посочения път с автомобил с рег.№ СВ****СМ, чиято маса без товар, съгласно приложеното свидетелство за регистрация, е 45000кг. Като не е съобразил поведението си на пътя с поставения пътен знак В18 – навлязъл е по пътя въпреки въведеното ограничение, К. е извършил нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. Приети са за неоснователни оплакванията в жалбата за липса на посочване на точната маса на превозното средство, т.к. собствената маса на превозното средство (45000кг. без товар) е над 10 тона, както и че причините за извършване на нарушението са ирелевантни. Обоснован е и извод, че нарушението не може да се квалифицира като маловажно, т.к. водачът е следвало да има дължимото поведение за спазване на принципите на ЗДвП и нарушението по нищо не се отличава от останалите от същия вид.

Така постановеното решение е неправилно. Същото е постановено при неизяснена фактическа обстановка и допуснати съществени процесуални нарушения, което е ограничило правото на защита на наказаното лице, както и лишава настоящата инстанция от възможността да осъществи ефективен съдебен контрол по чл.218 от АПК.

По делото не е безспорно установено мястото на извършване на проверката и на установяване на нарушението. Както в АУАН, така и в НП е посочено, че нарушението е извършено по бул.***, до автобусна спирка „Д. Т.“, която според актосъставителя Н. вж. показанията от разпита му в с.з. на 26.05.2022г., представлява отбивка в дясно, която не е обозначена със знак и е „спирка по желание“.

От АУАН и от показанията на св.Н. се установява, че на водача е извършена физическа проверка и актът е съставен в негово присъствие, но от съдържанието на приложените по преписката документи и от събраните по делото гласни доказателства не може да се установи със сигурност кое конкретно е мястото, на което е извършена проверката на водача и е установено твърдяното от АНО нарушение навлизането за движение при въведена забрана със знак В18.

Както в жалбата до ВРС, така и в касационната жалба, К.К. посочва, че мястото на проверката и на установяване на нарушението е кръстовището на бул.Княз Борис и ул.Янаки Богданов, като знакът В18 е поставен след същото.

Съгласно чл.49, ал.1 от ППЗДвП, пътните знаци за въвеждане на забрана се поставят непосредствено пред местата или участъците от пътя, за които се отнася тази забрана. Според ал.2 на с.р., пътни знаци В15, В16, В17, В18 и В19 се повтарят и на най-близкото кръстовище преди мястото, за което се отнася забраната, като разстоянието до него се указва с допълнителна табела Т1. Съгласно чл.6, т.1 от ЗДвП – каквато правна квалификация е дадена на вмененото нарушение, участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка;

В този контекст, за да се извърши обоснована преценка относно извършването от страна на К. на административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, следва да бъде безспорно установено мястото, на което е извършена проверката и установено нарушението, съответно къде конкретно по процесния пътен участък е бил поставен знак В18. Едва при безспорно установяване на тези факти може да извърши преценка дали към момента на проверката и съставяне на АУАН, водачът вече е бил навлязъл в обхвата на действие на забраната съгласно знак В18 по правилото на чл.49, ал.1 от ППЗДвП.

От събраните по делото доказателства тези факти не могат да бъдат еднозначно установени, вкл. от показанията на актосъставителя, който посочва име на нерегламентирана спирка, за която не може със сигурност да се установи къде конкретно се намира - преди или след знака В18. Именно в тази връзка пред ВРС жалбоподателят е направил доказателствени искания – да се изиска от „Градски транспорт“ ЕАД представянето на справка и схема за местонахождението на сочената в АУАН и НП спирка. Неправилно ВРС не е уважил направените доказателствени искания и е приел, че делото е изяснено от фактическа страна.

В производството пред ВРС са допуснати съществени процесуални нарушения, което налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС. Следва при новото разглеждане ВРС да събере доказателства за местонахождението на сочената в АУАН и НП спирка „Д. Т.“ – до която според АУАН и НП е извършена проверката и е установено нарушението, и къде спрямо нея е разположен нарушеният знак В18, след което и в контекста на наведените с жалбата оплаквания, да изложи мотиви относно установяване на факта на извършване на вмененото административно нарушение и за законосъобразност на наказателното постановление.

На основание чл.226, ал.3 от АПК, по исканията за присъждане на разноски пред настоящата инстанция следва да се произнесе Районен съд-Варна.

Водим от горното и на основание чл.222, ал.2 от АПК, Варненският административен съд, І-ви тричленен състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 721/31.05.2022г. на Районен съд - Варна, ХХІХ-ти състав, постановено по НАХД № 1081/2022г. по описа на същия съд.

 

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС, при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

 

Решението е окончателно.

Председател:                                            

 

Членове:      1.                               

 

2.