№ 3670
гр. София, 23.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110140975 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на М. С. Д. срещу „*****“ АД и „******“ ЕООД.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от „*****“ АД.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от „******“ ЕООД.
На основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.03.2025 г. от
14:00 часа, за която дата да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са за разглеждане от М. С. Д. срещу „*****“ АД и „******“ ЕООД при
условията на пасивно субективно и обективно съединяване: иск с правно основание чл. 22
ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД,
вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК срещу „*****“ АД за прогласяване нищожността на Договор за
паричен заем № 4421898/07.03.2022 г.; иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл.
19, ал. 4 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД срещу „******“ ЕООД за прогласяване
нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № 4421898/07.03.2022 г., частичен
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на „******“ ЕООД да
върне на ищеца сумата от 5,00 лева – част от вземане в общ размер на 314,72 лева,
представляваща недължимо платена сума по нищожен Договор за предоставяне на гаранция
№ 4421898/07.03.2022 г.
В исковата молба се твърди, че ищецът М. С. Д. е сключил с първия ответник „*****“
АД договор за паричен заем № № 4421898/07.03.2022 г. за сумата от 800,00 лева, вид на
вноската – седмична, а лихвен процент не бил посочен. В чл. 4 от договора било уговорено,
че страните се съгласяват заемът да бъде обезпечен с едно от следните обезпечения: две
физически лица – поръчители, които следвало да отговарят на следните условия: да
представят служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, нетният
1
размер на същото да е минимум 1 000 лв., да работят по безсрочен трудов договор, да не са
заематели или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „*****“ АД, да нямат
неплатени осигуровки за последните две години, да нямат задължения към други банкови и
финансови институции или ако имат – кредитната им история в ЦКР към БНБ една година
назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; банкова гаранция или одобрено от заемодателя
дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки. При сключването на договора за
заем, ищецът сключил и договор за предоставяне на гаранция № 4421898/07.03.2022 г. с
втория ответник „******“ ЕООД, по силата на който посоченото дружество поело
задължение да обезпечи пред заемодателя задълженията на ищеца. За така сключения
договор ищецът се задължил да заплати възнаграждение на гаранта в размер на 314,72 лева,
което било разсрочено заедно с вноските по кредита. В чл. 3, ал. 3 от договора за гаранция
било предвидено, че „*****“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на
задължението на потребителя за заплащане на възнаграждение по този договор. Ищецът
твърди, че е погасил изцяло задълженията си по кредита. Поддържа, че изискването по чл. 4
от договора за заем за предоставяне на обезпечения – поръчители или банкова гаранция,
представлява задължително условие за получаване на кредита. Излага доводи, че
възнаграждението по процесния договор за предоставяне на гаранция представлява скрита
възнаградителна лихва, тъй като ответниците са свързани лица, още повече, че заемодателят
по договора за кредит е овластен директно да получи плащане на възнаграждението. Счита,
че възнаграждението за гаранта е уговорено за заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като същото
е следвало да се включи в ГПР. Посочването на грешен размер на ГПР, а не на действително
прилаганият води до нищожност на целия договор за кредит – чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК. В тази насока сочи, че в ГПР не е била включена и сумата, начислена по
застрахователна полица за сключената застраховка „Живот“. Сочи, че договорът за
предоставяне на гаранция е нищожен поради заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и
поради накърняване на добрите нрави. Счита, че последният изначално е лишен от
основание, тъй като потребителят не получава насрещна престация по него. При тези
твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника „*****“ АД, с който ответникът изразява становище за
неоснователност на предявения иск. Излага доводи, че процесният договор за паричен заем е
действителен и при сключването му са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7
– 12 и т. 20, и ал. 2 ЗЗП. Сочи, че разпоредбата на 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договора да е
посочен самият ГПР, а не начинът за изчисляването му, който е подробно законово разписан
в Приложение № 1 на ЗПК и не подлежи на уговаряне между страните. Излага доводи, че
възнаграждението по договора за поръчителство не се включва при изчисляване на ГПР, тъй
като то не е част от общия разход по кредита за потребителя, с оглед на дефиницията на
„общ разход по кредита за потребителя“, дадена в § 1, т. 1 ДР ЗПК. Моли за отхвърляне на
иска. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника „******“ ЕООД, с който оспорва предявения иск като неоснователен.
Поддържа, че договорът за поръчителство, по които дружеството е страна, е действителен.
Възнаграждението по договора за поръчителство, като насрещна престация срещу
задължението за обезпечаване на изпълнението на задълженията по договор за кредит, не
противоречи или нарушава законови разпоредби или добрите нрави. Моли за отхвърляне на
иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК се навеждат възражения за нередовност на исковата молба,
поради несъответствието й с изискванията на чл. 128, т. 1 и т. 2 ГПК, които са
неоснователни, доколкото по делото са ангажирани доказателства за представителната власт
на адвокат Д. М. – л. 6 от делото, и за платена държавна такса – л. 37 от делото.
2
По разпределението на доказателствената тежест между страните:
По искове с правно основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК срещу „*****“ АД
УКАЗВА на ищеца, че е в негова доказателствена тежест да докаже при условията на
пълно и главно доказване: сключването на договор за паричен заем № 4421898/07.03.2022 г.
с „*****“ АД, с посоченото в исковата молба съдържание, вкл. на оспорената клауза на чл. 4,
която противоречи на императивни материалноправни норми, заобикаля закона, накърнява
добрите нрави или е неравноправна.
УКАЗВА на ответника „*****“ АД, че е в негова доказателствена тежест да докаже
при условията на пълно и главно доказване, че договор за паричен заем №
4421898/07.03.2022 г. е действителен, вкл. че оспорената клауза на чл. 4 от него е
индивидуално уговорена.
По искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, евентуално
чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД
УКАЗВА на ищеца, че е в негова доказателствена тежест да докаже при условията на
пълно и главно доказване: сключването на договор за предоставяне на гаранция №
4421898/07.03.2022 г. с „******“ ЕООД с посоченото в исковата молба съдържание; че
същият е нищожен на сочените в исковата молба основания - поради заобикаляне на чл. 19,
ал. 4 ЗПК, евентуално поради накърняване на добрите нрави.
УКАЗВА на ответника „******“ ЕООД, че е в негова доказателствена тежест да
докаже при условията на пълно и главно доказване, че договор за предоставяне на гаранция
№ 4421898/07.03.2022 г. е действителен.
По иска с правно основание 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
УКАЗВА на ищеца, че е в негова доказателствена тежест да докаже при условията на
пълно и главно доказване предаване на сумата от 5,00 лева на ответника.
УКАЗВА на ответника „******“ ЕООД, че е в негова доказателствена тежест да
докаже при условията на пълно и главно доказване, че е получил сумата от 5,00 лева на
валидно правно основание.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ в срок до насроченото открито съдебно заседание да
изразят становище и ангажират доказателства за наличие/липса на неравноправни клаузи в
оспорените договори.
По доказателствата:
ДОПУСКА и ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в насрещната
искова молба, при депозит в размер на 350,00 лева, вносим от ищеца в 3-дневен срок от
връчване на настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Иво Д..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на
ответниците да представят посочените в ИМ документи, доколкото част от тях са
представени с исковата молба, а по отношение на останалата част искането е неоснователно
– доколкото ищецът твърди, че е страна по оспорените договори и е извършвал плащания по
тях, то той би следвало да разполага с поисканите документи, а и в негова доказателствена
тежест е да установи плащане по тези договори.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за снабдяването му със СУ като
3
неотносимо и ненеобходимо.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, на ищеца – и препис от
отговорите на исковата молба.
Да се уведоми вещото лице.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4