Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260124 26.07.2023 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на
дванадесети април две хиляди двадесет и трета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря
Малина Петрова,
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 4413 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Съдът е
сезиран с искова молба от Л.Х.Ц., ЕГН ********** против Г.Ф.К., ЕГН **********,
с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание
по чл. 55, ал.1, пр.3, вр. с чл. 87, вр. с чл. 280 и сл. ЗЗД – главен; по чл.
55, ал.1, пр. 2 – евентуален и по чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди
да е предал сумата от 2000 лева на ответника като посредник на 20.07.2019 г. в
изпълнение на уговорка същата да послужи като стоп капаро срещу поет ангажимент
за сключване на договор за продажба на имот и преустановяване предлагането му
на пазара - втори етаж с площ от 119
кв.м. от сграда в дворно място с площ от 578 кв.м., представляващо ПИ **, кв. 3
по КККР на гр. Х., ведно с 1/3 ид.ч. от ПИ и таванско помещение до 20.09.2019
г.
С оглед
представени документи се установило, че има разминаване между имотна и
регулационна граница на ПИ и документите, установяващи законността на строежа
на третия етаж от сградата. Въпреки осъществена комуникация, вкл. с трети лица,
ищецът не получил документи, които да обясняват ситуацията около липсата на
строителни книжа, нито несъответствието между границите, вместо което получил
заплашителни обаждания от един от съсобствениците, който заставил да бъде
сключен договор при съществуващата ситуация, тъй като нотариусът не виждал
проблем.
Преди деня за
сключване на договор била изпратена покана до ответника, да осигури съответно
необходимите документи с предупреждение, че неизпълнението ще означава липса на
съдействие, при което платената сума щяла да подлежи на връщане. Поискано било
връщане на сумата до 23.09.2019 г. В отговор, ответникът посочил, че
удостоверението от Общината сочело идентичност на имота по сегашни и предходни
планове, а къщата била с редовни строителни книжа.
Ищецът
установил също, че преди изтичане на срока за сключване на договора, поет
съгласно съставена от ответника разписка при получаване на сумата, имотът се
предлагал за продажба, в нарушение на задълженията на страната, приела
стоп капарото.
Предвид
изложеното и доколкото ответникът не изпълнил поетите задължения – да не
предлага имота за продажба, след плащане на сумата, както и поради неизпълнение
на задълженията да снабди купувача с всички необходими документи за
установяване собствеността и законността на строителството на имотите, се моли
за осъждането му да върне предоставената сума от 2000 лева. В условията на евентуалност – претендира същата като
дадена поради неосъществено основание по сключване на договор за покупко -
продажба. Претендира и обезщетение за забава в размер на 110,10 лева за периода 24.09.2019 г. – 08.04.2020 г. Моли за
уважаване на исковете, ведно със законната
лихва върху главницата от постъпване на исковата молба в съда до
окончателното погасяване. Претендира разноски.
В срока по чл.
131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва исковете. Признава да е
получил сумата като стоп – капаро, но не в лично качество, а като представител
на Агенция за недвижими имоти. Твърденият имот не представлявал УПИ, като
всички книжа за сключване на сделката били предоставени. Поради несъгласия със
собствениците на имота, ищецът се отказал да сключва договор, но т.к. знаел, че
при това положение ще загуби капарото, започнал да търси неуредици и да твърди
липса на книжа за избрания етаж. Предварително му било обяснено, че последният
етаж, който искал да закупи, притежавал строително разрешение, в което били
упоменати два жилищни етажа, т.е. втори, който бил първи жилищен и трети, който
бил втори, т.к. приземният етаж не се водел жилищен. Така, както била отразена
в плана на гр. Х., сградата се състояла от 3 етажа, от които два жилищни,
поради което по старите планове и ЗУТ към 1978 г. сградите били означавани с
броя на етажността им, а в документите се посочвал броят на жил. етажи. По тази
причина в нот. актове били посочени жил. етажи като номер, но бил описан
приземният етаж като нежилищен.
Неколкократно били предоставяни
всички необходими документи и информация, според които третият /втори/ жилищен
етаж бил изграден съобразно строителната документация и не бил незаконен.
Въпреки това ищецът искал несъществуващи документи за сградите по тогава
действащата нормативна уредба.
Ищецът бил уведомен за
снабдяване с всички необходими документи за сделката и бил поканен да се яви,
за да се сключи същата или поне някакво споразумение, но същият отказал. Невярно
било и твърдението, че Агенцията продължила да предлага имота за продажба.
Уговореният с ищеца етаж бил спрян от предлагане. Предвид изложеното и
доколкото сделка не била сключена по вина на самия ищец, който не следвало да
черпи права от собственото си недобросъвестно поведение, а предвиденото в
разписката условие за връщане на капарото не било осъществено, се моли за
отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По главния иск:
Ищецът следва да докаже пълно и
главно наличието на правоотношение с ответника във връзка с посредничество за
покупко – продажба на описания имот, по което последният е поел конкретни
задължения – да спре от предлагане описания имот и да снабди страните с всички
необходими документи за сключване на договор за покупко – продажба, по което е
предал като стоп – капаро исковата сума от 2000 лева, но поради неизпълнение на
поетите задължения и след изпратена покана, съобразно която договорът е
развален, платената сума подлежи на връщане.
Ответникът следва да проведе
насрещно доказване, като установи и такива, положителни факти, които да
изключват, унищожават или погасяват процесното вземане, както и възраженията си
в отговора, вкл. за изпълнение на поетите задължения към ищеца във връзка с
продажбата на имота и неговото предлагане.
При така разпределената
доказателствена тежест, съдът намира иска за основателен по следните
съображения:
От представената разписка /л.12/
се установява, а и не е спорно, че на 20.07.2019 г. ответникът е получил от
ищеца сумата от 2000 лева като стоп капаро за трети етаж от къща, находяща се в
гр. Х., ул. “Л.Д.”, като е посочен и срок за сключване на сделка – 20.09.2019
г. Възраженията в ОИМ, че е получил сумата като представител на Агенция за
недвижими имоти, не се споделят. Такива доказателства не са ангажирани. В
документа не е упоменато, че действа като представител на дружество – посочено
е получаване на сумата в лично качество. Няма данни ищецът да е преговарял или
да е имал намерение да се обвърже договорно с агенция, чийто представител да е
ответникът, нито последният да е получил сумата в полза на Агенция, която
представлява, нито да я е предал на такава, на продавачите или когото и да е
друг, поради което съдът приема, че правоотношението е възникнало с него лично,
на посочената в разписката дата.
Възникнало е неформално
облигационно правоотношение между страните, съгл. чл. 280 и сл. ЗЗД, като срещу
получената сума – ответникът се е задължил спрямо ищеца – бъдещ купувач по
сделката - да предостави документи за имота, както и да спре предлагането му
занапред. Тези поети задължения не се и оспорват в отговора. Установяват се от
разпита на св. М./***/. Поддържа, че решили да закупят втори етаж от къща в гр.
Х. от около 120 кв.м. Във връзка с публикувана обява се свързали с ответника,
на когото платили 2000 лева, за да свали имота от продажба и да им предостави
документи за сделката, които получили по пощата след няколко дни. Съдът
кредитира показанията като ясни, непосредствени, конкретни, непротиворечиви и
логични, съответстващи на останалите док. по делото, вкл. при съобразяване
нормата на чл. 172 ГПК.
Предвид наличието на валидно
възникнало облигационно правоотношение по неформален договор за поръчка, по който
ответникът е получил 2000 лева, спорен е въпросът дали е изпълнил насрещно поетите
задължения, респ. дали са били налице предпоставки за развалянето му поради
неизпълнение.
От представената кореспонденция в
приложението „Viber“ /л. 36-41/ се установява, че в периода 28.08.2019 г. –
02.09.2019 г. с ответника е водена комуникация по повод документи за имота.
Такива са били предоставени с имейл от 27.08.2019 г. /л. 13/ от н. ****на НК на
пълномощника на ищеца. От кореспонденцията с ответника се установява, че по
повод изискани доп. документи, същият е предоставил тел. номер на служител в
общ. Х., до когото впоследствие е адресиран имейл от 02.09.2019 г. /л. 42/. По
делото няма данни в отговор на отправените молби за съдействие до този момент, исканите
доп. документи да са били предоставени от ответника или от трето лице. В тази
връзка с писмо от 13.09.2019 г. /л. 43/ ищецът е поканил ответника в срок до
19.09.2019 г. да изпълни поетите задължения, като снабди страната с доп.
поисканите документи /стари кадастрални и регулационни планове, док. от
първоначално предоставените било констатирано разминаване между имотна и
регулационна граница на ПИ, както и одобрените архитектурни проекти към
представеното вече разрешение за строеж, т.к. от последното не ставало ясно
дали етажът, който ищецът искал да закупи, е законен, респ. удостоверение за
търпимост и за липса на строителни книжа от общината/. Отправено е и изявление
за връщане на сумата от 2000 лева, в случай че в посочения срок ответникът не
изпълни поетите задължения. Според приложения отговор в писмо /л. 79/,
ответникът заявил, че предоставените документи, разгледани и от нотариус, са
достатъчни за прехвърляне на собствеността, като поканил ищеца в предвидения
първоначален срок за сключване на договор, да се яви на адреса на имота за
сключване на споразумение, в което да бъдат отразени и всички негови искания,
док. срокът, предоставен с писмото от 13.09.2019 г., за снабдяване с доп.
документи, бил невъзможен предвид процедурните срокове на общ. Х.. С писмо от
19.09.2019 г. /л. 51/ ищецът посочил, че исканите документи са коментирани още
на 28.08.2019 г., като невъзможността да се стигне до сключване на договор се
дължала на бездействието на ответника, който, в нарушение на поетите задължения,
публикувал и обява за продажба на имота преди изтичане на уговорения срок за
сключване на договор.
По делото е представено
извлечение от интернет страница от сайта imot.bg /л. 48/, от което е видно, че е
публикувана обява, коригирана на 15.09.2019 г, за втори жил. етаж от къща от
119 кв.м. в гр. Х., ведно с 1/3 от двора, като посоченият тел. за контакт е
този, изписан и в подписаната от ответника разписка.
Относно изпълнението и развилите
се отношения са събрани и гласни док. средства на страните.
Св. А. М., заявява, че след като
получили първоначалните документи, поискали допълнителни, но не им били
предоставени. Останали с убеждението, че нещо не е наред с имота. При проверка
установили, че в срока, в който трябвало да се сключи сделката, имотът не бил
свален от продажба в интернет. При огледа на имота им бил показан трети етаж, а
в обявата фигурирал втори.
Св. П.Н./без родство/, поддържа,
че наела ответника да продаде втория етаж от къщата на адрес гр. Х., ул. “Л.Д.”,
който бил собственост на сина й. След като ищецът и жената, с която бил във
фактическо съжителство, харесали етажа, тя започнала да подготвя документите.
Имало уговорка сделката да се осъществи на 19.09.2019 г., но на 18.09.2019 г.
ищецът изпратил на ответника писмо, че няма да присъства. Твърди, че от сина й
били поискани доп. документи във връзка с имота, с опасения да е незаконен, при
което отишла в общината, но там й казали, че не разполагат с други документи
освен вече предоставените. Ищецът се обаждал и на свидетелката два пъти по този
повод. След като се отказал от сделката, обявили за продан и първия етаж отново
чрез ответника. За втория етаж посочва, че все още се продава и не бил спиран
от продажба, но от К. знаела, че по време на преговорите с ищеца имотът бил
свален и след като ищецът се отказал, тогава бил пуснат отново. Твърди, че
първоначално възложила на К. само втория етаж /най-горния/ от къщата, която
била с приземен, първи и втори етаж, като, ако се броял приземът, се водел
трети етаж, т.е. втори жилищен. Впоследствие, след като станало ясно, че няма
да има сделка с Л., възложила и първия етаж.
Съдът кредитира показанията на
св. М.и в тази част, при съобразяване нормата на чл. 172 ГПК, док. се подкрепят
и от представените писмени доказателства. В частта относно задължението за
спиране на процесния имот от продажба не се опровергават от показанията на св. Н.,
тъй като в тази част последните не са непосредствени – свидетелката пресъздава
факти и обстоятелства, които не е възприела лично, а е разбрала от самия
ответник. Още повече – свидетелката си противоречи, док. първоначално заявява,
че имотът не е бил спиран от продажба, след което пресъздава това, което е чула
от ответника. Показанията й не се кредитират с висока доказателствена стойност
и тъй като не се подкрепят от писмените такива - според представения договор за посредничество /л.
73-76/, тя е възложила на ответника за продажба и двата етажа – втори /първи
жилищен/ и трети /втори жилищен/, а не, както твърди в показанията си, че
вторият етаж /първи жилищен/ бил възложен след
като станало ясно, че сделката с ищеца нямало да се осъществи. Ето защо, с
оглед св. показания и писмените документи – в т.ч. обявата в интернет, съдът
приема, че ответникът не е изпълнил поетото задължение да не предлага имота за
продажба, като „свали“ обявата в интернет именно за същия.
Относно спорния въпрос за
снабдяването с доп. документи за сделката и необходимостта от такива, изводи се
градят съобразно приетите първоначална и повторна СТЕ. Че такива са били
изискани от ищеца – не е спорно, видно е и от разменената кореспонденция, в
тази връзка са и св. показания. Не са били предоставени.
ВЛ по първоначалната СТЕ, след
проучване на представените по делото документи, проверка на плановете в общ. Х., оглед и измервания на място, е
констатирало, че представеното по делото РС № 11/31.03.1978 г. /л. 18/ се
отнася за изграждане на трети етаж от сграда с площ 119 кв.м. в ПИ **,
съставляващ парцел ****по плана на гр. Х., което било видно от приложения
протокол за строителна линия и ниво /л.17/ за пристройка и надстройка на
съществуваща 2МЖ в УПИ ****. Сградата била построена преди 1971 г., което се
доказвало с плана от 1971 г., в който била заснета сграда 2МЖ с площ от 81
кв.м., а с РС от 1978 г. било разрешено пристрояване и надстрояване на 2МЖ сграда
с трети етаж. Направен е извод, че няма основание за констатиране на незаконно
строителство за процесната сграда, означена като 3МЖ в плана от 2000 г., като
такива данни не били открити и в общ. Х. относно УПИ ****. Относно ПИ е
изготвена комбинирана скица, в която са съвместени данни по КП от 2000 г. и РП
от 1971 г., като е констатирано различие между линиите в двата плана – в плана
от 1971 г. няма разлика между имотни и регулационни граници и регулацията е
приложена; но има разлика между имотните граници в КП от 2000 г. и РП от 1971
г., според които се явяват придаваеми части. Поради липса на данни от първия
план на града от 1956 г., експертът не може да посочи на какво се дължи
разликата в площта на имота по нот. акт от 1964 г. – дв. място от около 740
кв.м. и площта в плана 1971-2000 г. – 578/600 кв.м.
Предвид оспорването, е прието
заключение на повторна СТЕ - ВЛ е работило съобразно материалите по делото и се е снабдило от адм. на общ. Х. с допълнителни строителни книжа /скица-виза за
парцел ****по плана на гр. Х. от 19.01.1978 г. и чертежи по части „Архитектура“
и „Конструкции“, изготвени от „Зонална проектантска организация – Пловдив“,
съгласувани на 28.03.1978 г./, като е констатирало, че представеното РС №
11/31.03.1978 г. е за изграждането на трети /втори жилищен/ етаж от сграда,
находяща се в имот с пл. № **, съставляващ УПИ ****по плана на гр. Х..
В устния си доклад пред съда
обаче, експертът по повторната СТЕ допълва, че на база само документите по делото не може да се каже, че строителното
разрешение касае именно изграждането на третия етаж от сградата. Такова
предположение можел да направи човек, занимаващ се със строителство, но не и
невещ в строителните работи. Посочва, че чрез проектната документация от
общината, с която се снабдил, ставала очевидна връзката между разрешението за
строеж, акта за откриване на строителна площадка и проекта, но това били допълнителни документи. На
тяхна база, всяко лице можело да направи извод, че приложената по делото документация
касае именно третия етаж. В строителното разрешение и в протокола за откриване
на дадена строителна линия нямало зададени такива площи от 119 кв.м. /по
документ за собственост/ или 116,50 кв.м. /по проект/, което било площта на
третия надстроен етаж. От разрешението и протокола не можело да се прецени
каква е площта на третия етаж, т.к. записаната била 42 кв.м. – тази на
пристройката. Само на база тях не можело да се направи извод каква е площта на
надстройката, т.к. в протокола за откриване на строителна линия и ниво не били
дадени размерите на старата сграда.
Съдът цени и двете заключения
като компетентно изготвени, док. и двете ВЛ достигат до един и същ извод
относно въпроса дали представеното по делото разрешение за строеж касае именно
процесния етаж. Предвид разясненията, дадени от ВЛ по повторната СТЕ при устния
му доклад обаче, съдът приема, че тъждественият отговор на въпроса се дължи
именно на база опита и знанията на ВЛ по първоначалната СТЕ. С оглед
заключенията на двете експертизи и събраните по делото писмени доказателства
съдът приема, че с основание ищецът е поискал и имал право да бъде снабден с
доп. документи относно законността на етажа и границите на ПИ, предвид поетите
от ответника задължения и с оглед защита интересите му при закупуване на
избрания недвижим имот. Следва да се подчертае, че и двете ВЛ са работили с
допълнително предоставени от общ. Х. документи, за да достигнат до изложените
изводи. ВЛ по повторната СТЕ е категорично, че без такива доп. док-ти, изводи
за относимост на РС именно към процесния НИ, предмет на сделката, човек без
специални знания не може да направи. Напълно нормално, житейски и правно
обяснимо е, при това положение, че ищецът е изискал такива допълнителни
документи, за да се убеди, че имотът, който иска да закупи, е снабден със съответните
строителни книжа и е построен законно. Събраните док. в тази насока подкрепят
доводите в ИМ и опровергават твърденията на ответника. Не се споделят и
доводите му в УС – дали има или не незаконно строителство, не е било предмет на
спора, а фактът – че предоставените от ответника книжа, не са били достатъчни
за неспециалист човек да направи своя извод, че същите касаят именно
предлагания за продажба имот. Ответникът е поел задължението да снабди ищеца с
необходимите документи за сделката, но предоставените такива не са били
достатъчни, в какъвто смисъл са и изводите на ВЛ. Неоснователно се акцентира,
че ищецът също можел да ползва специалисти – това е факт, но той не е имал
подобно задължение, при положение, че ответникът е този, поел ангажимента да
предостави всички необходими документи за информация на страната, в която
връзка е получил и процесната сума.
С оглед горното, преценка
поотделно, в съвкупност и при взаимовръзка на доказателствата, съдът намира, че
ответникът не е положил дължимата грижа при изпълнение на задълженията си. В процеса
несъмнено се установи, че исканите доп. документи са били налични в общината, като
изискването им не е било самоцел или ненужно за преценка встъпване в
правоотношението по покупко – продажба на имота, но не бяха ангажирани
доказателства същите да са били предоставени на ищеца.
Ето защо, ответникът не доказва
да е изпълнил нито едно от поетите задължения съгласно правоотношението между
страните, при което са били налице предпоставки за развалянето му. Получаването
на покана не е спорно /л.43-44; л. 79/ - ответникът не отрича и представя изпратения
от него в тази връзка отговор. С поканата е отправено искане за изпълнение на
задължението за предоставяне на документи, като е определен срок за това, който
съдът намира за подходящ, док. с оглед събраните по делото доказателства може
да се направи обоснован извод, че доп. исканите документи са обсъждани
предварително от страните, били са налични /ВЛ/ и при добросъвестно изпълнение
на поетите задължения, ответникът би могъл да се снабди с тях преди предвидения
краен срок за сключване на договор – 20.09.2019 г., каквато е била и целта на правоотношението
между страните. Поканата съдържа и имплицитно изявление за разваляне, т.к. в
нея е инкорпорирано искане за връщане на сумата от 2000 лева, предадена като
стоп капаро на ответника, което с оглед всички обстоятелства по делото следва
да се тълкува като изявление за разваляне на облигационното правоотношение. В
този смисъл е Решение № 288 от 28.02.2020
г. на ВКС по гр. д. № 134/2019 г., IV г. о., ГК. С оглед изложеното, съдът
приема, че предпоставките на чл. 87, ал. 1 ЗЗД са налице, поради което
договорът между страните следва да се счита за развален, считано от изтичане на
дадения срок за изпълнение.
За пълнота – не е спорно, че с
оглед поставения срок за предоставяне на документи ответникът е поканил ищеца
за сключване на доп. споразумение на 20.09.2019 г., което обаче последният не е
приел, като не се е явил на посочените място, дата и час. Съдът приема, че направената
покана в отговора на ответника представлява предложение за изменение на
възникналото между страните мандатно правоотношение, което обаче не обвързва
ищеца и същият има право на преценка дали да се освободи от дог. обвързаност,
док. не е получил изпълнение, при което да настъпят последиците на изявлението
му за разваляне или да приеме предложението на ответната страна. Поканата не
следва да се тълкува като готовност за изпълнение, т.к., както бе посочено – отв.
е разполагал с достатъчен период от време при добросъвестно изпълнение на
поетите задължения да снабди ищеца с исканите доп. документи. Отделно – същият
не е ангажирал доказателства, че в отговор на изпратената покана е предприел
действия по изпълнение, но поради независещи от него причини /процедурни
срокове/ не е било възможно да изпълни задължението си в предоставения срок. Напротив
– установи се, че именно в този период обявата за продажба на имота е била
актуализирана, от което може да се направи извод, че ответникът не е имал
намерение да се снабди с тези документи. Доказателства за негови активни
действия по въпроса няма.
Не се споделят и възраженията за
изпълнение на задължението за предоставяне на документи, док. били осигурени
всички необходими за нот. производство по прехвърляне на собствеността. Дори да
се приеме, че представените по делото документи са достатъчни за прехвърляне
собствеността на имота, в процеса по несъмнен начин се установи, че още след
първоначалния преглед на документите ищецът е поискал доп. такива, за да
прецени дали да го закупи, като се осведоми за статута на имота и законността
на строителството, каквато е била и целта на правоотношението между страните. Доказа
се категорично, че предоставените му такива от ответника не са били достатъчни
за изграждане на този извод, а напротив – от книжата са видни и установими
разминавания, както се сочи и от двете ВЛ. Тоест допълнителни документи за
извод дали да бъде закупен имотът са били необходими /а и налични, но не и
предоставени от ответника/. Като не е положил дължимата грижа за снабдяване с тях,
отв. не е изпълнил задължението си и в полза на ищеца е възникнало правото да
инициира разваляне на договора поради неизпълнение.
С оглед изложеното, съдът
приема, че всички елементи от фактическия състав на претенцията по главния иск
са доказани, поради което ответникът дължи връщане на претендираната сума в
размер на 2000 лева, предвид отпадане на основанието за задържането й. Искът е
доказан по основание и размер и следва да бъде уважен, ведно със законната
лихва като последица.
Не се сбъдват процесуалните
условия за разглеждане на евентуалния иск.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Съдът формира извод за наличие
на главен дълг.
Задължението за връщане на
сумата от 2000 лева е без срок за изпълнение и за поставянето на длъжника в
забава е необходима покана – чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В изпратената такава с искане
за връщане на сумата е предоставен срок до 23.09.2019 г., т.е. ответникът е
изпаднал в забава на 24.09.2019 г. За исковия период, чийто начален момент е
правилно определен – 24.09.2019 г., а крайният е преди постъпване на ИМ в съда
– 08.04.2020 г., ответникът дължи обезщетение за забава в размер на 110 лева, изчислено
от съда с он-лайн калкулатор, на осн. чл. 162 ГПК. До този размер искът е
доказан по размер и основателен, а за разликата до пълния предявен от 110,10
лева следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
С
оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
двете страни по съразмерност, на основание чл. 78, ал.1 и ал. 3 ГПК.
Ищецът
е направил искане, представил списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени
такива в размер на: 130 лева – ДТ; 200 лева – деп. първ. СТЕ; 492,07 лева – деп.
повт. СТЕ и 500 лева – платено адв. възн., съгл. ДПЗС, от които по съразмерност се дължат общо 1322,01 лева.
Ответникът също е направил
искане, представил списък и доказателства за платени 300 лева – деп. първ. СТЕ,
от които по съразмерност се дължат 0,01 лева. Макар да претендира адв.
възнаграждение, ответникът не представя доказателства за реалното му заплащане,
поради което такова не следва да се присъжда.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.Ф.К., ЕГН **********, с адрес: *** да плати на Л.Х.Ц.,
ЕГН **********, с адрес: ***№ ***, следните суми: 2000 лева /две хиляди лева/ – главница,
представляваща подлежаща на връщане сума, получена съобразно разписка от
20.07.2019 г. по развален договор; 110
лева /сто и десет лева/ – обезщетение
за забава за периода 24.09.2019 г. – 08.04.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата от постъпване на исковата молба в съда – 09.04.2020
г. до окончателното погасяване, както и общо 1322,01 лева /хиляда триста двадесет и два лева и една стотинка/ –
разноски по делото по съразмерност, като ОТХВЪРЛЯ
иска за обезщетение за забава за разликата над уважения размер до пълния
предявен от 110,10 лева за посочения период, като неоснователен.
ОСЪЖДА
Л.Х.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***№ **** да плати на Г.Ф.К., ЕГН
**********, с адрес: ***,01 лева
/една стотинка/ – разноски по делото по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Присъдените суми могат да бъдат
платени на ищеца, съгл. чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК, по следния начин /л.7/:
Чрез пощенски паричен превод до
физическо лице Л.Х.Ц., платими в пощенската станция по адреса на същото лице:
п.к. *****, гр. П., Ц. пощенски клон, пл. „В“ № ***.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК