№ 20
гр. Търговище, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на седми март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно
гражданско дело № 20223500500012 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 487 от 29.10.2021 г., постановено по гр. д. № 806/2021 година
по описа на Районен съд - Търговище, съдът е признал за установено, че
съществува вземането на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК .........,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл.
53Е, вх. В, представлявано от Светослав Николаев Николов и Цветелина
Георгиева Станева, чрез пълномощник - юрк. Р. ИВ. ИЛ., против Т. М. ХЮС.,
ЕГН **********, с постоянен адрес с. П., общ. Търговище, ул. „Възраждане“
№ 29, за сума в размер на 105.11 лв., представляваща главница по договор за
потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ********** от 19.03.2018
г., ведно със законната лихва за забава от 26.02.2021 г. до окончателното
плащане на главницата, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 142/02.03.2021 г. по .гр.д. № 291/2021 г. по
описа на Районен съд - Търговище, КАТО е отхвърлил иска в останалата част
за сумата над 105.11 лв. до пълния претендиран размер от 2’816.99 лв., както
и за сумата: 1 064.32 лв. - договорна лихва от 15.10.2018 г. до 28.08.2019 г.;
219.27 лв. - законна лихва от 16.08.2018 г. до 28.08.2019 г.; 733.25 лв. -
законна лихва от 28.08.2019 г. до 25.02.2021 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
1
Съдът е отхвърлил предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
ЕИК ........., против Т. М. ХЮС., ЕГН **********, осъдителен иск за
заплащане на сумата от 2 711.88 лв. , представляваща възнаграждение за
допълнителни услуги по ДПК Профи Кредит Стандарт № ********** от
19.03.2018г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН. Присъдени са разноски в
производството.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК ........., чрез пълномощника им юрк. Р. ИВ.
ИЛ., в която се заявява, че считат обжалваното решение за неправилно в
частта, с което се отхвърля претенцията на дружеството за главница над
присъдената в размер на 105.11 лв. до дължимата в размер на 2 449.87 лв.
и за неизплатено договорно възнаграждение в размер на 1 064.32 лв., по
ДПК № **********, поради недействителност на процесния договор.
Във въззивната жалба се излагат следните съображения:
Процесният договор отговаря на всички законови императивни изисквания.
В същия подробно са описаните всички параметри, задължения като
основание и размер на разбираем и достъпен език. Твърди се, че в процесния
договор ясно е посочена методиката на формирания годишен процент на
разходите. Подобно изискване има единствено при наличието на референтен
лихвен процент - арг. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като в случая е спазена и
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а именно, че годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. В случая
страните са уговорили глобален фиксиран размера на годишния лихвен
процент, като са го определили, че е 41,17 %. В договора ясно е посочен
процента на ГЛП и ГПР, както и точният размер на дължимите суми от
длъжника. С оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя свободна
воля страните са се съгласили да сключат договор за кредит с годишен лихвен
процент от 41.17% и ГПР в размер на 49.90 %. Т. М. ХЮС. се е съгласил с
тази цена на кредита. Към момента, предвиден за плащане на вноските,
включващи и възнаградителната лихва, размерът на законната лихва е бил 10
%, а петкратния й размер - 50 %. Т.е. в конкретния случай ГПР не надхвърля
петкратния размер на законната лихва по просрочени вземания за целия
2
период на кредита, следователно не е налице нарушение на законовото
изискване, както и на добрите нрави, като уговореният размер на
„оскъпяване“ на заетите парични средства не противоречи на добрите нрави,
защото не злепоставя интереса на икономически по-слабата страна в
облигационното отношение. Считат, че съдът неправилно и
незаконосъобразно е направил прихващане на предварително определения
размер в договора на възнаграждението за пакет от допълнителни услуги- 2
711.88 лв. от претендиралата в исковата молба неизплатена главница. От
назначената съдебно счетоводна експертиза по делото е видно, че общият
размер на платеното от страна на длъжника по процесния договор е 978.10
лв., като погасеното по възнаграждението за пакет от допълнителни услуги е
в размер на 367.12 лв. Неоснователно съдът прихваща сума в размер на
2711.88 лв. /уговореното в договора възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги/, което е част от параметрите на договора, но не е
заплатено от страна на длъжника. Липсва логика да се прихващат
незаплатени суми от други признати за дължими, като действително
отпуснатата главница на лицето. Предвид факта, че дружеството няма да
обжалва настоящето решение, в частта относно отхвърленото възнаграждение
за пакет от допълнителни услуги, то следва прихващане да бъде направено с
действително заплатената сума по даденото задължение, а именно тя е в
размер на 367.12 лв., като съдът следва да присъди главница над присъдената
в размер на 105.11 лв. до дължимата в размер на 2449.87 лв. Във връзка с
гореизложеното и действителността на клаузата, уговаряща договорното
възнаграждение и на целия потребителски кредит, следва на ищеца да бъде
присъдено и дължимото договорно възнаграждение в размер на 1 064.32 лв.
Считат още, че присъдените на ответника разноски са прекомерни и с
размер, който не съответства на размера на отхвърлените с постановеното на
първа инстанция решение, като молят да бъдат намалени до предвидения
минимум.
Предвид гореизложеното, молят съдът да отмени като неправилно
обжалваното Решение № 487/29.10.202 1г., постановено по гр. дело №
806/2021 г. по описа на Районен съд - гр. Търговище, в което частично се
отхвърля исковата претенция на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД срещу
длъжника по ДПК № **********- Т. М. ХЮС.. Молят да бъде постановено
ново решение, с което да се приеме за установено, че ответникът следва
3
да заплати главница над присъдената в размер на 105.11 лв. до
дължимата в размер на 2 449.87 лв. и неизплатено договорно
възнаграждение в размер на 1 064.32 лв.
По така подадената въззивна жалба не е постъпил отговор.
Съдът констатира, че въззивната жалба е подадена в двуседмичния срок по
чл. 259, ал.1 от ГПК, налице е надлежна активна и пасивна процесуална
легитимация на страните, както и редовна размяна на книжата, поради което
същата е процесуално допустима и следва да бъде поставена на разглеждане,
обуславящо насрочване на въззивното дело в открито съдебно заседание.
Страните нямат доказателствени искания.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание Въззивникът
не изпраща представител. Постъпило е писмено становище като въззивната
жалба се поддържа.
Въззиваемата страна се явява лично и предоставя на съда да вземе своето
решение съобразно събраните доказателства.
Съдът, след като констатира, че въззивната е ДОПУСТИМА, провери
изложените в нея оплаквания, обсъди представените доказателства и
констатира следното:
Предявен е иск с правно основание в разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК
във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 291/2021 г. по описа на РС-Търговище,
ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД - София, е подал на 26.02.2021 г.
заявление за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК против ответника - Т. М.
ХЮС. и М.Ю.С.. Съдът е издал заповед № 142/02.03.2021 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която разпоредил длъжниците:
Т. М. ХЮС. и М.Ю.С. да заплатят солидарно на кредитора “Профи Кредит
България” ЕООД , сумата от 2816.99 лв. - главница; ведно със законната
лихва от подаване на заявлението - 26.02.2021 г. до окончателното изплащане
на задължение; 1064.32 лв. - договорна лихва от 15.10.2018 г. до 28.08.2019 г.;
219.27 лв. - законна лихва от 16.08.2018 г. до 28.08.2019 г.; 733.25 лв. -
законна лихва от 28.08.2019 г. до 25.02.2021 г. ; както и направените в
заповедното производство разноски по делото, на осн. чл. 78 ал. 1 и ал. 8
ГПК, като е посочено в заповедта съобразно заявлението, че вземането
4
произтича от неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит №
********** от 19.03.2018 г. Заповедта е връчена на ответника и в законния
едномесечен срок той е подал възражение. Съдът е дал указания на кредитора
да предяви иск за установяване на вземането си против ответника. Това
определя и правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск по
реда на чл.422 от ГПК във вр. чл.415 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК и с правно
основание по чл.79 ал.1 и чл.86 от ЗЗД. Заповедта е връчена на длъжника
М.Ю.С., не е направено възражение и против него вече е издаден
изпълнителен лист. Отделно от заповедта, с разпореждане № 502/02.03.2021
г. заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, само в частта относно претендираните суми от
2 344.76 лв. - договорно възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги и за 20 лв. - такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането.
Видно от представения по настоящото дело писмен договор, ищецът -
„Профи Кредит България“ЕООД - София, наричан кредитор, от една страна и
от друга страна - ответникът - Т. М. ХЮС., наричан за краткост клиент и
солидарният длъжникът М.Ю.С., са сключили в офис на кредитора в гр.
Търговище, Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №
********** на дата 19.03.2018 г., ведно с избран пакет от допълнителни
услуги „Бонус+“. Съгласно договора, раздел VI. параметрите на одобрения
кредит са: сумата на кредита: 3000 лв., срок за погасяване на кредита е
36 месеца, размер на вноската по кредита: 146.39 лв.; ГПР - 49.90 %;
Годишен лихвен процент - 41.17 %; лихвен процент на ден: 0.11;
дължима сума по кредита: 5270.04 лв. а по избран и закупен пакет от
допълнителни услуги „Бонус“ параметрите са следните: възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги: 2711.88 лв.; размер на
вноската по закупен пакет от допълнителни услуги: 75.33 лв. Вписаното
в договора общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни
услуги е 7981.92 лв.; общ размер на вноската е 221.72 лв. и уговорена дата
на погасяване: 15 ден от месеца. В раздел “Допълнителни възможности за
клиента“ в договора за потребителски кредит е договорено от сумата по
кредита от 3000 лв. да се използва част от нея в размер на 1 606.14 лв. за
рефинансиране на друг кредит в полза на Т. М. ХЮС.. Безспорно се
установява от извлечение за транзакции на 19.03.2018 г. , че кредиторът е
изпълнил задължението си по договора и е превел на клиента сумата от 1
5
393.86 лв. /разликата от 3000 лв. и 1606.14 лв./, като посоченото основание за
плащане е номера на договора за потребителски кредит: **********.
От приложения по делото Погасителен план към процесния договор за
потребителски кредит и сключено споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги се установява безспорно, че месечната погасителна
вноска в общ размер от 221.72 лв. е формирана като сбор от: вноска по
кредита в размер 146.39 лв. и вноска по закупен пакет от допълнителни
услуги в размер 75.33 лв., като от своя страна само вноската по кредита е
формирана като сбор от главница /нарастваща/ и лихва /намаляваща/.
С Анекс № 1 от 19.03.2018 г. към ДПК за отлагане на вноска страните по
договора са се съгласили вноска № 5 да се отложи, за което се издава нов
погасителен план, като клиентът се задължава да заплати отложената
погасителна вноска в края на погасителния план. Със сключването на анекса
ГПР се променя от 49.90 % на 46.78 % при запазен годишен лихвен процент
от 41.17 %. В новия Погасителен план към анекса № 1 вноските са посочени
от 5 до 37, като датата на плащане, главница, лихва, размер на вноска по
кредита, размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги и общ
размер на вноската, са същите както в първоначалния погасителен план към
ДПК.
Видно от заключението на вещото лице ответникът е извършил плащания,
както следва: на 13.04.2018 година в размер на 223 лева; на 08.05.2018 година
в размер на 220,80 лева; на 08.06.2018 година - 222,90 лева; на 15.08.2018
година – в размер на 150,80 лева; на 11.09.2018 година – в размер на 81,80
лева и на 13.11.2018 година – в размер на 78,80 лева или общо внесена за
погасяване сума от страна на ответника - 978.10 лева.
За да се произнесе по дължимостта на претендираните суми съдът счита, че
следва служебно да се произнесе по действителността на сключения договор
за кредит съобразно разпоредбите на ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тя е по-особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23
6
ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и
други разходи.
Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
В конкретния случай се отпуска на ответника кредит в размер на 3 000 лева
при посочен ГПР в размер на 49.90%, но този ГПВ е формиран без да се
вземат предвид разходите, които кредитополучателят следва да поема за
заплащането на така наречения допълнителен пакет за услуги. Реално,
съобразно клаузите на договора, реалният ГПР е значително по-висок и е над
прага, посочен в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на
чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител относно цената
и икономическите последици от сключването му. Същевременно -
посочването на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна
информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви
като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6,
параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че
клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е
неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и
влече недействителност на договора в неговата цялост.
С оглед изложеното въззивният съд приема, че обсъжданият договор за
кредит се явява недействителен, поради което ответникът дължи на ищеца
само част от главницата, която е в размер на 3000 лева. При приспадане на
заплатената от ответника сума в размер на 978.10 лева, същият е останал
задължен към ищеца за сума в размер на 2 021.90 лева. Предявеният иск е
основателен за тази сума. Районният съд е присъдил само сумата от 105.11
лева по този иск, поради което неговото решение следва да се отмени
частично в отхвърлителната му част и да се присъди на ищеца допълнително
сумата от 1,916.79 лева при общ дължим размер от 2 021.90 лева,
представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит
7
Профи Кредит Стандарт № ********** от 19.03.2018 г., ведно със законната
лихва за забава от 26.02.2021 г. до окончателното плащане на главницата, за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК № 142/02.03.2021 г. по ч.гр.д. № 291/2021 г. по описа на Районен съд –
Търговище.
В останалите обжалвани части решението е правилно и следва да се
потвърди. Предявената претенция за договорна лихва в размер на 1 064.32 лв.
се явява неоснователна, тъй като съдът приема, че процесният договор за
кредит се явява недействителен, поради което ищецът има право само на
връщане на непогасената главница по него.
С оглед изхода на спора следва да се изчислят разноските както в
заповедното производство, така и в исковото производство.
По разноските: Заявителят в заповедното производство е заплатил общо
146.68 лв., от които 96.68 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение. В заповедното производство общата претенция на заявителя
е била в размер на 7 198.59 лева, а същата се явява основателна за 2 091.90
лева или 29.05% основателност. При това положение в заповедното
производство заявителят има право на разноски в общ размер на 42.61 лева.
Районният съд е присъдил разноски в заповедното производство в размер на
2.15 лева, поради което ответникът следва да бъде осъден с настоящото
решение да заплати допълнително сумата от 40.51 лева разноски в
заповедното производство.
Ищецът в исковото производство е заплатил общо 366.22 лв., от които
116.22 лв. - довнесена държавна такса; 150 лв. - депозит за съдебна
икономическа експертиза и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя на осн. чл.78 ал.8 във вр. чл. 37, ал.1 ЗПП и чл. 25 ал. 1 от
НЗПП. Исковата претенция е за сумата от 7 178.59 лева, а се явява
основателна за сумата от 2 091.90 лева или за 28.15%. За първа инстанция
ищецът има право на разноски в размер на 103.09 лева. Районният съд е
присъдил в полза на ищеца разноски в размер на 5.36 лева, поради което на
същия следва допълнително да се присъдят разноски за първа инстанция в
размер на 97.73 лева. За втора инстанция ищецът също има право на разноски.
Неговият обжалваем интерес е в размер на 3,409.08 лева. Въззивната жалба е
основателна за сумата от 1,916.79 лева или за 56.23%. 71.90 лева е внесената
8
от ищеца държавна такса за въззивно обжалване и 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение – т.е. разноските във въззивното
производство са в размер на 171.90 лева. При това положение ищецът има
право на разноски за въззивната инстанция в размер на 96.66 лева.
Въз основа на изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 487 от 29.10.2021 г., постановено по гр. д. №
806/2021 година по описа на Районен съд – Търговище, в частта му, в която
съдът е отхвърлил предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“
№ 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от Светослав Николаев Николов и
Цветелина Георгиева Станева, чрез пълномощник - юрк. Р. ИВ. ИЛ., против
Т. М. ХЮС., ЕГН **********, с постоянен адрес с. П., общ. Търговище, ул.
„Възраждане“ № 29, иск за признаване за установено, че съществува
вземането на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ......... срещу Т. М.
ХЮС., ЕГН **********, само за разликата над 105.11 лв. до 2021.90 лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит Профи Кредит
Стандарт № ********** от 19.03.2018 г., като в така отменената част
постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , ЧЕ СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕТО на
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ........., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.В, представлявано
от Светослав Николаев Николов и Цветелина Георгиева Станева, чрез
пълномощник - юрк. Р. ИВ. ИЛ., против Т. М. ХЮС., ЕГН **********, с
постоянен адрес с. П., общ. Търговище, ул. „Възраждане“ № 29, за разликата
над 105.11 лв. до 2 021.90 лева, представляваща главница по договор за
потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ********** от 19.03.2018
г., ведно със законната лихва за забава от 26.02.2021 г. до окончателното
плащане на главницата, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 142/02.03.2021 г. по ч.гр.д. № 291/2021 г. по
описа на Районен съд – Търговище.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 487 от 29.10.2021 г., постановено по гр. д. №
806/2021 година по описа на Районен съд – Търговище, в останалите му
9
обжалвани части.
ОСЪЖДА Т. М. ХЮС., ЕГН **********, с постоянен адрес с. П., общ.
Търговище, ул. „Възраждане“ № 29 ДА ЗАПЛАТИ допълнително на „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ........., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.В, представлявано
от Светослав Николаев Николов и Цветелина Георгиева Станева, чрез
пълномощник - юрк. Р. ИВ. ИЛ., сумата от 40.51 лв., представляваща
направените в заповедното производство разноски; сумата от 97.73 лева,
представляваща направените в исковото производство разноски за първа
инстанция, съразмерно уважената част от иска, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК,
както и сумата от 96.66 лева разноски за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10