РЕШЕНИЕ
№ 343
град Плевен, 06.07.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен – трети
касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и девети
юни две хиляди двадесет и трета година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. СНЕЖИНА ИВАНОВА 2. ВИОЛЕТА Н. |
при секретар Цветанка Дачева
и с участието на прокурор Анна Баракова изслуша докладваното от
съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 493/2023
г.
Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във
връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на директор на
РД-Русе към КЗП, гр. Русе пл. Свобода № 6 срещу решение № 182 от 07.04.2023г.
по АНД № 2237/2022 по описа на Районен съд Плевен, и по касационна жалба на "А1"
ЕАД , ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София, ул.
"Кукуш" № 1 чрез представляващ Ал.Димитров - главен изпълнителен
директор и Мл.Марковски -изпълнителен директор, съдебен адрес:***, хотел Рила ,
офис 411 чрез адв. И.Й. срещу решение № 182 от 07.04.2023г. по АНД № 2237/2022
по описа на Районен съд Плевен.
В касационната жалба, подадена от директор на РД-Русе към КЗП, със седалище и адрес
на управление гр. Русе пл. Свобода № 6, се моли да се отмени решение № 182 от 07.04.2023г. по АНД № 2237/2022 г.
по описа на Районен съд Плевен и да се постанови решение, с което да се
потвърди изцяло НП № Р-0048961 от 06.04.2022 г. на Директора на Регионална
дирекция - Русе към КЗП. Посочва се, че безспорно доказан се явява фактът, че
търговецът многократно нарушава издадената Заповед № 412 от 08.06.2015 г. на
председателя на КЗП, с която се забранява прилагането на нелоялна търговска
практика по чл.68г, ал.1 във връзка с чл.68г, ал.2 от ЗЗП, а именно: търговецът
действа в противоречи на изискването за добросъвестност и професионална
компетентност. Посочва, че размерът на наказанието е определен при съобразяване
на факта, че нарушението не е извършено за първи път и се засягат права на
потребители.
Твърди се, че при съставяне на АУАН и издаване на НП
са спазени всички разпоредби на ЗАНН и Закона за защита на потребителите, като
са спазени сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП. Посочва се, че АУАН
е съставен от служител, който е упълномощен с надлежна заповед за това, както и
че НП е издадено от компетентен административно-наказващ орган. Твърди се, че АУАН,
НП съдържат всички задължителни реквизити, съгласно ЗАНН и са надлежно връчени
на търговеца.
Посочва се, че възразява срещу предявения размер на
адвокатски хонорар поради прекомерност и поради липса на фактическа и правна
сложност по делото. Посочва се, че претендира направените разноски по делото
както и пред въззивната инстанция.
В касационната
жалба, подадена от "А1" ЕАД , ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. "Кукуш" № 1 чрез представляващ А. Д. - главен изпълнителен директор и Мл.Марковски
-изпълнителен директор, съдебен адрес:***, хотел Рила , офис 411 чрез адв. И.Й.,
се моли да се отмени решение № 182 от 07.04.2023г. по АНД № 2237/2022 по описа
на Районен съд Плевен и да се постанови решение, с което да се отмени изцяло НП № Р-0048961 от
06.04.2022г., издадено от Директора на РД за областите Габрово, Велико Търново,
Русе, Ловеч и Плевен, със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП,
като алтернативно моли да се намали определената с решение № 182 от
07.04.2023г. по АНД № 2237/2022 г. по описа на Районен съд Плевен, имуществена
санкция до минималния размер.
Посочва се, че в нарушение на съдопроизводствените
правила районният съд не се е произнесъл по всички изложени в жалбата срещу НП възражения
и то относно неспазването на законово предвидения преклузивен
тримесечен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за съставяне на АУАН. Твърди се, че районният съд е постановил
атакуваното решение без да изложи каквито и да било мотиви относно това
възражение, като следва да се има предвид, че задължение на съда е да следи
служебно (дори и без да е сезиран с нарочно оплакване) за спазване на
процесуалните предпоставки за ангажиране на административно-наказателната
отговорност на нарушителя, в това число и спазване на преклузивните
срокове за издаване на АУАН и НП.
Навеждат се доводи, че в нарушение на съдопроизводствените правила Районен съд Плевен е постановил незаконосъобразен акт,
без да е събрал доказателства, които да установят по несъмнен начин факта на
извършеното нарушение и съставомерността на същото.
Посочва се, че такова задължение е имал и административно- наказващият орган
(чл. 53, ал. 1 от ЗАНН), но същото не е изпълнено и наказанието е наложено, без
да е изяснена докрай фактическата обстановка и кредитиране на твърденията само
на едната страна. Намира, че не се доказа по несъмнен начин съставомерността
на твърдяното административно нарушение, за което е ангажирана отговорността на
„А1 България“ ЕАД, тъй като не е налице нарушение на Заповед № 412/08.06.2015г.
на Заместник председателя на КЗП от страна на „А1 България“ ЕАД.
Посочва се, че след постъпване на жалбата от
потребителя административно-наказващият орган не е извършил проверка по случая,
а е кредитирал единствено едностранно дадените обяснения от Н.. Твърди се, че в
хода на производството не са събрани и доказателства, от които да се установява
по безспорен начин от страна на административно-наказващия орган, че договорът
с другия оператор е бил с наистина по-благоприятни условия, толкова доколкото промоционалните условия се прилагат за първоначалния срок
на договора, след което са в сила стандартните такси за плана.
Посочва се, че „А1 България“ ЕАД е уведомил
потребителя за предстоящия пренос и е имал срок, в който да откаже пренасянето
на номера и договора с А1 България, нещо което Н. не е направила, като предлагането
на услуги на потребителя само по себе си не представлява нелоялна търговска практика
и в този смисъл не е налице твърдяното нарушение на Заповед № 412/08.06.2015г.
Твърди се, че се касае за равнопоставени
гражданскоправни субекти, разполагащи със свобода на
договарянето, поради което и незаконосъобразно и необосновано е да се поставя
едната страна в привилегировано положение само заради възрастта й, като отделно
от това служителите няма как да знаят/разпознаят какво е здравословното
състояние на клиентите и нямат задължение да събират сведения за здравословното
състояние на клиентите, посещаващи офисите с оглед преценка дали е допустимо
или не да им предложат услуги и сключване на договори.
Посочва се, че потребителят е положил подпис върху
редица документи, като е имал възможност да се информира за подписването на
тези документи от служителите на А1 България и в производството до момента не
се доказа по несъмнен начин съставомерността на
твърдяното административно нарушение, за което е ангажирана отговорността на
„А1 България“ ЕАД.
Посочва се, че алтернативно в случай, че се приеме, че
липсват основания за отмяна на наказателното постановление, моли да се
постанови акт, с който да се намали наложената имуществена санкция към
минималния й размер.
В съдебно заседание касаторът/ответник
„А1 България“ ЕАД се представлява от адв. И.Й., който посочва, че така
изготвеното решение е немотивирано, необосновано и незаконосъобразно. Посочва,
че самото наказателно постановление е издадено въз основа на нарушаването на
един индивидуален административен акт, който индивидуален административен акт е
много общ, не е анализиран, нито от административно-наказващия орган, нито от
първоинстанционния съд и не е анализирана конкретната фактическа обстановка в
този казус, с кои действия/бездействия са нарушили този индивидуален
административен акт, чието нарушаване е послужило за издаване на наказателното
постановление. Твърди, че административно-наказващият орган не е извършил никаква
проверка, а единствено е копирал твърденията от жалбата в АУАН, впоследствие в
НП. Моли да се отмени първоинстанционното решение, ведно с наказателното
постановление, като претендира разноски за двете инстанции. Представя писмени
бележки, в които поддържа вече изложеното в касационната жалба.
В съдебно заседание ответникът/касатор директор на РД-Русе към КЗП, не се
явява, не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава
заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и
законосъобразно. Посочва, че са разпитани всички свидетели, както и
жалбоподателката, по чиято инициатива е започнала проверката и правилно е
намален размерът на имуществената
санкция.
Административен съд – Плевен, трети касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационните оспорвания са извършени от надлежни страни в срока по чл.
211 от АПК и са процесуално ДОПУСТИМИ.
Разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
С посоченото решение е изменено наказателно
постановление №Р-0048961/06.04.2022 г. на Директора на РД за областите Габрово,
Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен, със седалище Русе към ГД „Контрол на
пазара“ при КЗП, с което на „А1
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Илинден“ ул. „Кукуш“ №1, за
нарушение на чл.210в от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и на основание
чл.210в от ЗЗП и чл.231 от ЗЗП е намален размерът на наложената имуществена
санкция от 30 000 /тридесет хиляди/ лева на 10 000 /десет хиляди/ лева. Прието
е за установено, че на 02.09.2021 г. в офис на КЗП –Плевен е постъпила жалба от
Д. Н., в която жалба същата посочва, че на 01.07.2021 г. е посетила магазин на А1 в гр.Плевен на ул. „Д.Попов“ №
15 с намерение да се разкодира телефон, като
впоследствие установява, че номерът й е пренесен без нейно съгласие,
като не е предоставен екземпляр от договор, и след посещение на офиса е
предоставен екземпляр от три листа, а при посещение на 11.08.2021 г. е
предоставен целият договор , но в периода от 01.07.2021 г. – 11.08.20221 г. не
е имала достъп до телефонен номер и е подведена да сключи договор с друг
оператор при неизгодни условия. Прието е , че е използвана нелоялна търговка
практика по см. на чл. 68г, ал. 1 вр. чл. 68г, ал. 2
от ЗЗП и е подведен възрастен човек да подписва договор за услуги, от които
няма нужда, т.е. нарушена е заповед № 412 /08.06.2015 г. на председател на КЗП,
с което се забранява прилагането на нелоялна търговска практика.
РС-Плевен е приел, че е налице извършване на соченото
нарушение – прилагане на нелоялна търговска практика, но следва да бъде намален
размерът на наложената имуществена санкция, тъй като от
административно-наказващия орган не са отчетени смекчаващи обстоятелства, а
именно, че А1 България ЕАД не изисква от
Д.Н. заплащане на неустойки и определил размер на имуществената санкция от 10 000
лева, който размер намира за справедлив с оглед факта, че нарушението е
извършено при повторност и се предвижда санкция в
двоен размер.
Настоящата инстанция намира , че решението е валидно,
допустимо и постановено при правилно прилагане на закона. В случая е налице
осъществена нелоялна практика от „А1
България“ЕАД, като на Д.Н. е
предложен договор, който не е по-изгоден от ползваните преди това услуги и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК.се споделят изцяло изложените мотиви от съда
По отношение на
касационна жалба на „А1 България“
ЕАД съдът намира следното:
Неоснователни са доводите за необоснованост на
съдебното решение и недоказаност на извършеното нарушение. Първоинстанционният
съд е обсъдил свидетелските показания на актосъставителя
и свидетел на съставяне на акта и
установяване на нарушението и приел същите за достоверни, категорични и
непротиворечиви, като същите са основават на споделеното от Д.Н. при подаване
на жалбата на 02.09.2021 година. Обсъдени са и показанията на Н., която
посочва, че се е объркала и не знае , защо е подала жалба, като вероятно е
изгубила договора, но съдът е кредитирал именно показанията на служителите на КЗП,
тъй като същите са в резултат на споделено от Н. на 02.09.2021 година, т.е. приети
са за достоверни именно тези показания, тъй като жалбоподателката подава жалба
не непосредствено след посещение на офис на дружеството-касатор
на 01.07.2021 г. и след още двукратно посещение на офиса през август 2021 г., а
едва на 02.09.2021 г., т. е. не може да се приема, че е объркана , а и
писмената й жалба е достатъчно подробна, систематизирана и изцяло се покрива и
със свидетелските показания на служителите на КЗП. Заявеното от свидетелката Н.,
че тя няма спомен и вероятно е изгубила
договора, не води до извод за липса на
нарушение, тъй като от събраните писмени доказателства от
административно-наказващ орган – писма от БТК ЕАД и становище на А1 България
ЕАД се констатира сключване на договор през юли 2021 г. при по-неизгодни
условия.
С оглед данни от
БТК ЕАД се констатира, че е налице сключен договор на 02.11.2018 година,
действал до 05.07.2021 година , на която дата номерът е пренесен, като тарифният
план по нов договор е с по-неизгодни условия. Безспорен е и фактът, че жалбата
на Н. не е подадена, нито през юли, нито през август 2021 г. т.е. не е веднага
след установяване на факта, че има договор с друг оператор, а едва през
септември 2021 г. и правилно съдът намира, че не може да се приеме, че е налице
объркване на жалбоподателката и споделяне на неверни данни пред служители на
КЗП , а и именно с оглед изнесени от нея факти и при извършена проверка, се
установява, че са налице данни за нелоялна търговска практика.
По отношение на възражението за издаване на АУАН извън
срок по чл. 34 от ЗАНН и незаконосъобразност на НП, следва да се има предвид, че
не се образува административно-наказателно производство, ако не е съставен акт
за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а в
случая тримесечният срок тече от датата, на която административно-наказващият
орган разполага с данни за нарушителя и това е получаване на информация от А1
България ЕАД и БТК ЕАД т.е. от 07.10.2021 г. , като АУАН е издаден на
30.12.2021 г. именно при спазване на срока.
По отношение на касационна жалба Директора на РД за
областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен, със седалище Русе към
ГД „Контрол на пазара“ при КЗП настоящата инстанция намира, че правилно първоинстанционният съд е приел, че следва да бъде намален
размерът на наложената санкция от 30 000 лева на 10 000 лева, като е
отчетено обстоятелството, че касатор/ответник по
касационна жалба А1 България ЕАД не
претендира заплащане на дължимите от Н. неустойки, но е отчетено и
обстоятелството, че нарушението е в хипотеза на „повторност“
и санкцията не може да бъде определена към минимума. Налице е промяна на текста
на чл. 210в от ЗЗП, като е определен по-висок максимум на имуществените санкции
за ЮЛ от 50 000 на 70 000 лева и не е налице хипотеза на чл. 3, ал. 2
от ЗАНН за по-благоприятна за нарушителя разпоредба.
Предвид горното съдът намира, че решението е
законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изход на делото исканията на страните за
присъждане на разноски са неоснователни.
Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН вр. чл. 221, ал. 2,
предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, трети
касационен състав,
РЕШИ:
Оставя в сила решение №182 от 07.04.2023г. по АНД №
2237/2022 г. по описа на Районен съд Плевен.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се изпрати на страните и на
Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/П/ ЧЛЕНОВЕ 1. /П/
2. /П/