№ 21481
гр. С., 30.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. М.
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. М. Гражданско дело №
20231110109032 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на ищеца З.“, с която е предявен срещу ответника С.
осъдителен иск за заплащане на сумата от 388,93 лв., представляваща регресно вземане,
възникнало с плащането на застрахователно обезщетение за причинените щети на л.а. „Т., в
резултат на ПТП от 06.03.2022г., възникнало вследствие на виновно противоправно
поведение на длъжностни лица, чийто възложител е ответникът, изразяващо се в
необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно, ведно със законната лихва от
предявяване на иска – 21.02.2023г. до изплащане на вземането.
Ищецът З.“ АД твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане по застраховка „Каско Стандарт“ е настъпило събитие – ПТП, в
причинна връзка с което са причинени щети на застрахования лек автомобил; твърди, че
щетите са на стойност 388,93 лв. Твърди, че с плащането на застрахователно обезщетение на
посочената стойност се е суброгирал в правата на застрахования срещу ответника като
стопанин на общинския път, който има задължение да поддържа в изправност пътното
платно, съответно да вземе мерки за обезопасяването и сигнализиране на опасности по него.
Ищецът твърди също, че е поканил ответника да заплати регресното вземане с получена от
последния покана, но ответникът е отказал да го заплати, поради което предявява иск за
осъждането му да заплати вземането, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба и разноските за производството.
Ответникът С. в законоустановения срок по чл. 131, ал.1 ГПК е депозирал отговор, в
който оспорва иска по основание и размер. Оспорва процесното събитие да е покрит по
застраховката риск. Оспорва механизма на ПТП, причинната връзка между ПТП и вредите и
техния размер. Оспорва доказателствената стойност на представените от ищеца за
установяване на механизма на ПТП писмени доказателства. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от водача на автомобила с
твърдения, че същият е управлявал автомобила със скорост, несъобразена с конкретната
пътна обстановка, така че да може да спре пред всяко предвидимо препятствие на пътното
платно, респективно прави евентуално възражение за намаляване на размера на дължимото
обезщетение предвид съпричиняването. Моли за отхвърляне на предявения иск и
присъждане на разноски за производството.
1
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
По делото е представена застрахователна полица за застраховка „Б., сключена на
13.12.2021г., от която се установява, че л.а. „Т. е бил застрахован при ищеца З.“ по
застраховка „Каско“, клауза „Пълно Каско“ за периода от 00.00 часа на 13.12.2021г. до
23.59ч. на 12.12.2022г. по застрахователен договор, сключен със собственика на автомобила.
Съгласно приетите по делото Общи условия по застраховка „Каско Стандарт“, при
които ищецът предоставя застрахователно покритие по посочената застраховка, по клауза
„Пълно Каско“ застрахователят покрива щети, причинени от застрахователно събитие,
посочено в клауза „Пожар, природни бедствия, ПТП и злоумишлени действия“, сред които е
и „Пътнотранспортно произшествие“ (ПТП), дефинирано като събитие, възникнало в
процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт
на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други
материални щети.
Със заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 08.03.2022г. (л. 7 от
делото) водачът на застрахования че л.а. „Т. Й. П. М. е декларирал настъпило на
06.03.2022г. ПТП в резултат на попадане на управлявания от нея автомобил в дупка на
пътното платно при движението му в гр. С.“, в резултат на което се спукала предна дясна
гума на автомобила. При заявяване на щетата е отбелязано представянето на талон за
годишен технически преглед за автомобила.
Представени са по делото 2 броя декларации за настъпване на застрахователно
събитие по полица „Каско Стандарт“ (л. 9 от делото), подадено до ищеца, от Й. П. М. като
участник в ПТП и от Н. като свидетел на ПТП, в които е описан сходен механизъм на
настъпването му, а именно, че на 06.03.2022г. около 12.30ч. при движение по ул. „П.“,
докато деклараторите се прибирали към дома си, застрахованият автомобил попаднал в
дупка на пътното платно, след което се спукала предна дясна гума на превозното средство.
С оглед постъпилото уведомление при застрахователя-ищец била образувана щета № .
във връзка с претенция № .г., бил извършен оглед и оценка на щетите и определено
застрахователно обезщетение в размер на 388,93 лв., което било заплатено на водача-
ползвател на увредения автомобил на 20.06.2022г.
Установява се, че с регресна покана от 06.12.2022г. ищецът поканил ответника да му
заплати регресното вземане, но последвал изричен отказ с писмо с изх. № .г.
По делото е разпитан свидетелят Й. П. М., от показанията на който се установява, че
свидетелят си спомня за претърпяно ПТП при управление на л.а. л.а. „Т.“ през 2022г., по-
конкретно на 06.03.2022г., което настъпило в гр. С., близо до дома на свидетеля, при
движение по ул. „П.“. Свидетелят се движел по тази улица с невисока скорост, когато
усетил, че попада в дупка, която била вдясно на пътното платно, но не се виждала, тъй като
валяло сняг, а дупката не била сигнализирана или обозначена. Уличката, по която се движел
свидетелят, била малка и не можело да се кара с висока скорост. Усетило се по-дълбоко
хлътване, поради което свидетелят счита, че дупката е била дълбока.
При предявяване на заявлението и декларацията за настъпило застрахователно
събитие (л. 7 и л. 9 от делото) свидетелят посочва, че двата документа са попълнени с
нейния почерк и носят нейния подпис.
По делото е изслушано заключение на съдебно-автотехническа експертиза, съгласно
което описаните от застрахователя щети съответстват и могат да бъдат получени по
посочения в заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение начин при попадане
на МПС в дупка на пътното платно и са в пряка причинно-следствена връзка с него.
Стойността им по средни пазарни цени към датата на ПТП е в размер на 466,93 лв.
Разпитано в съдебно заседание вещото лице посочва, че без данни за характеристиките на
дупката, не може да се определи точната скорост на движение на превозното средство, но
ако се възприеме, че дупката е била с дълбочина около 10 см, скоростта на автомобила би
трябвало да е била около 30-40 км/ч.
При така установените факти съдът намира следното от правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД
2
вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Суброгационното право по чл. 410, ал. 1 , т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
произтича от установяване наличието на имуществена застраховка, настъпване на
застрахователно събитие, представляващо покрит риск в срока на действие на
застраховката, плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на
застрахованото увредено лице в размер на действително причинените вреди,
застрахователното събитие да е предизвикано вследствие на виновно и противоправно
поведение на лице, на което ответникът е възложил работа, при или по повод изпълнението
на тази работа. Вината се предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
В настоящия случай съдът приема за доказано, че между ищеца З.“ и собственика на
л.а. „Т. бил сключен договор за застраховка „Каско на МПС“ със срок на действие от
12.12.2021г. до 12.12.2022г., покриваща риска от настъпване на пътно-транспортни
произшествия, за процесния лек автомобил, сред които и ПТП, каквото представлява и
попадането на МПС в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, както и че в
срока на застрахователното покритие е настъпил посоченият риск, в резултат на което са
причинени щети на застрахования автомобил. Неоснователно е възражението на ответника,
че не е налице покрит риск по застраховката, тъй като съгласно предвиденото в глава Трета,
Раздел I, т. 6.3 от ОУ застрахователят обезщетява щети по гуми (до две увредени гуми и/или
джанти), настъпили от ПТП, когато уврежданията са резултат на преминаване през дупки и
неравности на пътното платно и съгласно действащата нормативна уредба компетентните
органи не посещават мястото на ПТП, след представяне на писмени свидетелски показания
на лице, различно от застрахования или упълномощения водач на МПС, което е изпълнено в
случая, тъй като се касае за щети по един брой гума, вследствие на попадане в
несигнализирана дупка на пътното платно, в срока на действие на застраховката, като е
налице декларация от лице, различно от собственика/упълномощения водач, относно
механизма на настъпване на ПТП. Останалите възражения на ответника С. относно
действието и изпълнението на застрахователния договор не следва да се разглеждат, тъй
като ответникът, който не е страна по този договор, не разполага с материална и
процесуална легитимация да упражнява чужди права пред съд, нито пък правата му са
производни на тези на страните по договора, а ищецът, който има интерес да се позове на
липса на застрахователен договор, очевидно не е оспорвал сключването на такъв предвид
обстоятелството, че е платил застрахователно обезщетение по него.
Установява се от съвкупността от събраните доказателства – заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение, подадено два дни след настъпване на застрахователното
събитие (в рамките на установения в глава Трета, Раздел I, т.1.1 ОУ срок), два броя
декларации от водача на МПС М. и свидетеля на ПТП (Генчев), показанията на свидетеля
М. и заключението на приетата без възражения от страните съдебно-автотехническа
експертиза, които доказателства са еднопосочни и непротиворечиви, че в срока на действие
на имуществената застраховка, на 06.03.2022г., в гр. С., при движение на лекия автомобил
по ул. „П.“ същият преминал през необезопасена и несигнализирана неравност на пътното
платно (дупка) и спукал предна дясна гума. Съдът приема за доказан описания механизъм на
произшествието въз основа на констатациите относно щетите в подадените пред
застрахователя документи във връзка с образуване на щетата, показанията на свидетеля М.,
която е трето за спора лице с непосредствени възприятия за случилото се и експертните
знания на вещото лице, съгласно които тези щети съответстват на механизма, описан в
документите по щетата, и които са в пряка причинно-следствена връзка с попадането на
автомобила в дупка на пътното платно. Съдът намира, че за надлежното документиране на
събитието в случая не е било необходимо уведомяването на надлежните държавни органи за
настъпилото ПТП, тъй като същото не е сред предвидените в Наредба № . г. за документите
и реда за съставянето им при ПТП случаи, при които следва да се уведомяват органите на
МВР – съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 4 от Наредба № . г. за документите и реда за
съставянето им при ПТП не се посещават от органите на МВР -"Пътна полиция", и не се
съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато
повредите са причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие с един участник и
МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход, поради което е неоснователен
доводът на ответника за липса на надлежно документиране на настъпилото ПТП,
3
респективно за липса на доказателства за механизма на настъпването му, за който са събрани
по делото множество непротиворечиви такива Ето защо съдът приема за установено по
делото, че на 06.03.2022г. в гр. С. при движение по ул. „П.“, застрахованият лек автомобил
„Т. е попаднал в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, което обективно и
неизбежно е довело до увреждането му като движима вещ.
Доколкото се установи, че процесното ПТП е настъпило в границите на населено място
– гр. С., съдът намира, че същото е реализирано на общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3
от Закона за пътищата вр. чл. 3, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за пътищата –
път с местно значение, осигуряващ маршрут от общински интерес, каквито са пътищата в
границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания),
задължението изграждането, ремонтът и поддържането на които е на ответника С. (арг. от
чл. 31 ЗП и чл. 48, т. 2, б. „а“ ППЗП). Като юридическо лице С. осъществява дейностите по
поддържане на пътя чрез своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните по изграждането,
ремонта и поддържането на процесния път е довело до неизпълнение на задължението й да
поддържа пътя, поради което ответникът носи отговорност за причинените при процесното
ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на неговите служители или други
изпълнители.
Възражението на ответника за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД се явява
неоснователно. Ответникът, чиято е доказателствената тежест за установяване на действия
или бездействия, с които увреденият да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат
и които да са в причинна връзка с него, не е ангажирал каквито и да било доказателства, че
водачът на увредения лек автомобил е допуснал нарушение на правилата за движение по
пътищата като не е съобразил поведението си, включително скоростта на движение, с
конкретната пътна обстановка и наличието на дупка на пътя, каквото задължение същият би
имал единствено, ако препятствието на пътя е било надлежно обозначено. В случая липсват
както твърдения, така и събрани доказателства дупката на пътното платно да е била
сигнализирана, поради което и същият не е имал задължение да съобразявана поведението
си на пътя с нея.
В контекста на изложеното съдът намира, че увреденият собственик на застрахованото
МПС има срещу ответника вземане по чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Застрахователят е
встъпил в правата на увредения по силата на факта, че на 20.06.2022г. е платил обезщетение
за причинените с деликта вреди и за него е възникнало регресно право срещу делинквента.
По отношение размера на регресното право на ищеца-застраховател по имуществена
застраховка за обезщетените от него вреди релевантна е действителната стойност на
увреденото имущество към датата на събитието (арг. от чл. 400, ал. 1 КЗ), която се
съизмеряване със средната пазарна стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната
вреда към момента на събитието, тази, срещу която вместо застрахованото имущество може
да се купи друго от същото качество. При изчисляване размера на обезщетението не следва
да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата
действителна стойност – Решение № 79/02.07.2009г. по т.д. № 156/2009г. на ВКС, I ТО,
Решение № 6/02.02.2011г. по т.д. № 293/2010г. на ВКС, I TO. Възстановяването се извършва
с ново имущество от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ.
Дадената от вещото лице по изслушаната САТЕ стойност за възстановяване на щетите по
увредения л.а. „Т. по средни пазарни цени към датата на ПТП в размер на 466,93 лв. се
приема от съда за действителната стойност на увреденото имущество.
Претенцията на ищеца, предявена в размер, по-нисък от действителната стойност на
вредите, е следователно основателна в пълния предявен размер от 388,93 лв., за който следва
да бъде уважен искът по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 21.02.2023г. до окончателното
изплащане на вземането.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът, който е претендирал и доказал
разноски в размер на 50 лв. – държавна такса, 40 лв. – депозит за свидетел, 350 лв. – депозит
4
за САТЕ и 480 лв. с ДДС – платено по банков път адвокатско възнаграждение, общо
разноски в размер на 920 лв., които следва да му бъдат присъдени. Неоснователно е
възражението за прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар, който е
уговорен в минимален размер съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ преди начисляване на
ДДС, което също е в съответствие с пар. 2а от НМРАВ при наличните по делото
доказателства, че осъществилият процесуално представителство адвокат е регистриран по
ЗДДС.
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С., БУЛСТАТ ., с адрес: гр. С., ул. „М., да заплати на З.“, ЕИК ., със седалище
и адрес на управление: гр. С., ул. „П., на основание чл. 410, ал. 1 , т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр.
чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 388,93 лв., представляваща регресно вземане, възникнало с
плащането на застрахователно обезщетение за причинените щети на л.а. „Т., в резултат на
ПТП от 06.03.2022г., възникнало вследствие на виновно противоправно поведение на
длъжностни лица, чийто възложител е ответникът, изразяващо се в необезопасяване и
необозначаване на дупка на пътното платно, ведно със законната лихва от предявяване на
иска – 21.02.2023г. до изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 920 лв., представляваща разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5