№ 89
гр. Варна , 04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ в публично заседание на пети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деница Д. Славова
при участието на секретаря Антоанета И. Димитрова
като разгледа докладваното от Деница Д. Славова Гражданско дело №
20203110111090 по описа за 2020 година
Производството е образувано по исковете на П. М. М. ЕГН **********,
пост. адрес: гр. ******* срещу Р. М. С. ЕГН ********** живущ гр. *****, за
осъждане на ответника да заплати на ищeцa сумата от 6000 лв. /шест хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди, изразяващи се в болка и страдание, уплаха стрес, безпокойство,
унижение, поругаване на честа и достойнството му, негативни психически
изживявания, както в професионален, така и в личен аспект, пред колегите му
и на обществено място, както и законната лихва върху сумата за главницата
от датата на деянието - 18.06.2019г. до окончателното и изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 18.06.2019г. за времето 08.00ч.-
08.30ч. в гр.Варна ж.к."***" на паркинга до търг.дружество „*********" АД,
ответника Р. М. С. е причинил на ищеца лека телесна повреда, изразяваща се
в разстройство на здравето неопасно за живота - контузия и травматичен оток
на носа, състояние след кървене на носа, изкълчване на първи и втори горни
десни зъби - първа степен, кръвонасядане и травматичен оток по горна устна,
кръвонасядане в областа на гръдния кош, ожулвания в областа на десните
горен и долен крайници. Деяние по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК. На
18.06.2019г. в гр. Варна по същото време и на същото място, ответника Р. М.
С. се е заканил на ищеца П.М., с престъпление против неговата личност, с
1
която закана е възбудил основателен страх за осъществяването му. Деяние по
смисъла на чл. 144 ал.1 от НК. За горните две деяния срещу ответника е
образувано, водено и приключило НЧХД водено под № 4327/2019г. по описа
на Районен съд гр. Варна, 38 състав. С присъда № 55/27.02.2020г. на
председателя на 38 състав от PC - Варна, по НОХД №4327/19г. ответника Р.
М. С. е признат за виновен по горните две деяния, като е осъден на
„пробация“ и „Лишаване от свобода" за срок от 3 месеца, което е отложено с
изпитателен срок от 3 години. Решението на PC - Варна е влязло в законна
сила на 14.03.2020г. След извършените две престъпления, ищецът изпада в
силен емоционален стрес от преживяното, продължил до прочитане
присъдата, с която е наложено наказание на Р.М., продължаващ и до
настоящия момент. Независимо от наказанието, ищецът все още продължава
да ходи на работа със страх, да не би заканата за живота и здравето му да се
осъществи от страна на ответника. В следствие на нанесения му побой М. се е
почувствал унижен с поругана чест и достойнство, още повече
обстоятелството, че това се е случило непосредствено до фирмата, в която
работи, и всички негови колеги от "*********" АД са го видели в какво
„състояние" е бил - целият в кръв, в разбит нос и подуто лице. Поругаването
на честа и достойнството му е станало с изключителна дързост и цинизъм в
присъствие на негови колеги. След случая той се затваря в себе си, изпитва
страх да излезе навън и да ходи на работа. Коренно се променя поведението
му, отказва да посети психиатър или психолог с оглед преодоляване на пост
травматичния стрес.
В срока по чл.131 от ГПК Е постъпил писмен отговор от ответника .
В него се сочи, че искът по чл. 45 от ЗЗД е неоснователен. Оспорва се
наличието на твърдените неимуществени вреди. Липсата на такива извежда от
поведението на ищеца. Твърди, че въпреки, че е осъден, виновен за случилото
се между двамата е ищецът. Твърди, че предният ден 17.06.2019 г. ответникът
е паркирал личния си автомобил пред блока, където живее. След около
половин час бил информиран от съседа си и сина си, че някакво лице, водач
на „БМВ" е счупил една от чистачките на автомобила му и е изкъртил
предният 2 регистрационен номер на колата му. На следващия ден изчакал
пред входа виновното лице да се появи. Дошъл ищецът, който по най-
надменен начин му отговорил, че той е свършил тези деяния, тъй като
2
ответникът е ударил задната броня на колата му и я е увредил. А това не било
вярно. След свадата ищецът поискал от ответника 150.00лв. за повреждане на
лаковото покритие на колата му. При разглеждане на наказателното
производство, ищецът заявил, че няма да предявява граждански иск, а след
това ответникът научил, че ищецът проверявал имущественото му състояние,
за да заведе иск. Твърди, че е безработен, не може да си намери работа.
Жената, с която живее на семейни начала, работи на 4 часов работен ден и
получава по 400.00 лв. заплата, а имат три деца, които не могат да издържат
без помощта на майката на ответника.
В съдебно заседание ищецът поддържа предявения иск и моли за
уважаването му.
Ответната страна чрез процесуалния си представител, моли за
отхвърлянето му.
Въз основа на събраните доказателства преценени в тяхната
съвкупност и в съответствие с ГПК, съдът намира следното за установено
от фактическа и правна страна:
За да бъде уважен предявения иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД е
необходимо да е налице следния фактически състав: противоправно
поведение, вреди, причинна връзка между вредите и противоправното
поведение и вина. Вината, съгласно нормата на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД, се
предполага до доказване на противното. Въведената оборима презумпция по
чл. 45 ал. 2 от ЗЗД, подлежи на оборване от ответника.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
От влязлата в сила присъда № 55/27.02.2020г. на председателя на 38
състав от PC - Варна, по НОХД №4327/19г. се установява, че ответникът Р.
М. С. ЕГН ********** е признат за виновен и е осъден за две престъпления, а
именно, че на 18.06.2019г. в гр.Варна, ответника е причинил на ищеца лека
телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето неопасно за
живота - контузия и травматичен оток на носа, състояние след кървене на
3
носа, изкълчване на първи и втори горни десни зъби - първа степен,
кръвонасядане и травматичен оток по горна устна, кръвонасядане в областа на
гръдния кош, ожулвания в областта на десните горен и долен крайници -
деяние по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК, и за това, че на 18.06.2019г. в гр.
Варна, ответника Р. М. С. се е заканил на ищеца П.М., с престъпление против
неговата личност, с която закана е възбудил основателен страх за
осъществяването му - деяние по смисъла на чл. 144 ал.1 от НК.
Доколкото ответникът е признат за виновен по горните две деяния от
наказателния съд, задължително за настоящия граждански съдебен състав е да
приеме, че са извършени горните две деяния от ответника, че същите са
противоправни, както че ответникът е виновен за същите.
Поради това не подлежат на повторно доказване както фактите,
относими към извършените деяния, така и противоправността на деянията,
така и вината на ответника. Макар вината в наказателното и гражданското
право да се различава по своето съдържание, разпоредбата на чл. 300 от ГПК
повелява, че щом вината е доказана в наказателно правния смисъл на това
понятие, то съдът в гражданското производство е длъжен да се съобрази с
установеното от наказателния съд без възможност да реши нещо различно.
Поради това съдът намира, че макар по силата на разпоредбата на чл. 45 ал. 2
от ЗЗД, да е налице принципна възможност за оборване на презумпцията за
виновност на деликвента, то щом деликвента е осъден за престъпление, то
отпада възможността за оборване на презумпцията, на основание чл. 300 от
ГПК.
Дори и да се приеме, че гражданският съд може да разгледа по
същество доводите на ответника във връзка с опита му да обори
презумпцията за вина по чл. 45 ал. 2 от ЗЗД, то съдът намира, че наведените
от ответника твърдения, че ищецът е провокирал с поведението си ответника
чрез нанасяне на повреди по автомобила му, на първо място останаха
недоказани /не са ангажирани доказателства за тях/, и на второ място не сочат
на липса на вина у ответника. Каквито и да са били отношенията между
деликвента и пострадалия преди деянието/деянията, т.е. дори и да се
доказваше, че е налице счупване на чистачката на автомобила на ответника от
страна на ищеца /каквито доказателства липсват/, то това деяние на ищеца,
4
макар и укоримо, не е основание ответникът да се саморазправи с ищеца -
нито е основание да му нанесе телесна повреда, нито да го заплашва. Налице е
законов ред, по който се разрешават спорове между страните и компетентни
органи и институции, към които пострадалият може да се обърне, като редът
не включва нанасяне на телесна повреда и/или заплахи.
Доколкото деянията на ответника – телесна повреда и заплаха,
представляват престъпления, същите представляват и деликт по смисъла на
чл. 45 от ЗЗД. В състава на престъплението по чл. 130, ал.1 от НК, се
включват и съставомерните вреди, а именно настъпилите физически
увреждания на ищеца в резултат на деликта - лека телесна повреда,
изразяваща се в разстройство на здравето неопасно за живота - контузия и
травматичен оток на носа, състояние след кървене на носа, изкълчване на
първи и втори горни десни зъби - първа степен, кръвонасядане и травматичен
оток по горна устна, кръвонасядане в областта на гръдния кош, ожулвания в
областта на десните горен и долен крайници. В състава на престъплението по
чл. 144 ал.1 от НК се включва и съставомерната вреда възбуждане на
основателен страх за осъществяването на заканата. Доколкото са установени
от наказателния съд, по силата на чл. 300 от ГПК, те не следва да бъдат
доказвани в производството по чл. 45 от ЗЗД.
В настоящото производство ищецът следва да докаже само размера на
съставомерните вреди и вида и размера на другите вреди, в случай, че твърди
такива.
По делото е приета и изслушана СПЕ, съгласно заключението на която
събитието е възприето от ищеца като травматично, внезапно настъпило, в
резултат на което са настъпили промени в социалното и емоционалното
функциониране. Споделят се проблеми със съня, постоянно очакване
ситуацията отново да се повтори, енуреза /напикаване/, която и към
настоящият момент все още е налична. За известен период от време се
променя и стереотипът на поведение у ищеца. Не са установени психични
проблеми в тесния смисъл на думата /което да изисква клинична намеса/.
Установяват се проблеми в социалното и емоционалното функциониране, без
нарушения в когнитивните процеси. Установените нарушения са подробно
описани, като най-характерна се откроява социалната изолация и
5
нарушенията в емоционалната сфера. Към настоящия момент личността на
ищеца е преодоляла до известна степен ситуацията, но все още стресът и
тревожността не са напълно преодолени, тъй като постоянно персистират в
съзнанието на ищеца, а това е несъзнаван процес, върху който не може да се
осъществи волеви контрол. Налице са психологически маркери, които
съответстват на капсулираните стресови разстройства. Психотерапевтична
намеса е с препоръчителен характер.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св. Р. П.а
М.а: майка на ищеца. Доколкото същата живее с ищеца, има непосредствени
впечатления от случилото се със сина й и последиците от инцидента. В деня
на инцидента чула сина си по телефона, питал я къде се намира Съдебна
медицина, а гласът му треперел. Когато се прибрал в къщи, бил с отток по
лицето. Боляло го в областта на ребрата и се оплаквал, че не можеше да диша.
Бил в стрес и шок. Не искал да ходи на работа от страх, да не би да стане
отново инцидент със същия господин. Придружавал го по-големият му брат.
От работа се връщал в къщи, не ходел никъде, не искал да говори. В
разстояние на една седмица, брат му 5 го карал на работа, след това казал, че
иска сам. Приемал хапчета „Лексотан“ и „Атаракс“, вечерно време, за да
може да заспи, защото не можел да спи, ставал по време на сън. Освен това се
изпускал първите дни. Не е имал такива проблеми преди това. Постепенно
започнал да се възстановява, благодарение на колегите му. Към момента сега
вече бил спокоен. След инцидента станал 50 кг. Бил много слаб, ребрата му се
четели. След инцидента не можел да диша, близо 2 седмици. Имал болки и в
главата. Лицето му се оправило за една седмица.
От всички събрани по делото доказателства, се установява, че ищецът е
претърпял физическа болка и страдание в следствие на телесните увреждания
по лицето, които са отшумели в рамките на една седмица, и на гръдния кош,
които са отшумели в рамките на две седмици. Тези вреди са пряка и
непосредствена последица от увреждането, доколкото са причинени пряко от
нанесените удари от ответника.
От събраните по делото доказателства се установява и претърпяна
вреда в емоционалната и социалната сфера на ищеца. Претърпения стрес, в
следствие на сртесогенното събитие – побоя, е породил проблеми със съня,
6
енуреза /напикаване/, страх, водещ до отдръпване от социални контакти и
страх да отиде на работа, т.е. да изпълнява ежедневните си задължения.
Макар голяма част от проблемите към настоящия момент да се преодолени
/според свидетеля вече ищецът ходи сам на работа и е спокоен/, вещото лице
сочи, че стресът и тревожността не са напълно преодолени и препоръчва
психотерапевтична намеса, което означава остатъчни проблеми в
психическото функциониране на индивида. Тези проблеми се намират в
причинно-следствена връзка с противоправните деяния, извършени от
ответника, което се доказва от СПЕ и свидетелските показания.
Не се установиха твърдените от ищеца вреди – накърняване на честта и
достойнството на ищеца пред неговите колеги. Не се събраха доказателства за
формирана негативна представа у някой от колегите на ищеца за него
вследствие на инцидента.
Съдът намира, че справедлив размер на обезщетението за посочените
неимуществени вреди по реда на чл. 52 от ЗЗД, е 5 000лв. За посочената сума
искът по чл. 45 от ЗЗД се явява основателен, като следва да бъде отхвърлен за
разликата от 1000лв. Този размер съдът намира за справедлив, защото се
касае както за засягане на физическо ниво на индивида и претърпени
физически болки и страдания, така и до психически промени у лицето с
интензивен характер. За най-тежка последици на психологическо ниво съдът
намира появата на енуреза /напикаване/. Тя представлява външен израз на
тежък емоционален стрес, дълбоко засягане на функционирането на индивида
на психическо ниво, което намира израз в посоченото външно проявление.
Появата на енурезата създава допълнителен стрес на индивида, като би могла
да се отрази негативно и на негови бъдещи социални и интимни контакти.
Съгласно чл. 84 ал. 3 от ЗЗД при задължение от непозволено
увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана. Поради това законната
лихва започва да тече от датата на увреждането, а именно 18.06.2019г.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че ищецът
не може да търси правата си по реда на чл. 45 от ЗЗД, доколкото се е отказал
от иска за вреди в наказателното производство. Ищецът има правната
възможност да предяви иска си за вреди, както в рамките на наказателното
производство, така и извън него по реда на гражданското съдопроизводство.
7
Отказът му да предяви правата си в наказателното производство, не
преклудира правото му да търси обезщетение по гражданско-правен ред.
За неоснователни съдът намира и възраженията на ответника по размера
на обезщетението с оглед твърденията му за влошено финансово състояние.
Влошеното финансово състояние може да бъде взето в предвид при
преценката на наказателния съд по повод определяне на наказание, което да
съответства както на извършеното деяние, така и на личността на наказания.
Финансовото състояние на ответника обаче няма правно значение за
определяне на размера на обезщетението за вреди, доколкото релевантен в
случая е само размера на вредите. Те следва да бъдат обезщетени напълно от
деликвента, освен в случаите на съпричиняване на вредата, каквото в случая
не е налице.
Предвид изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 956.67лв., представляваща разноски за производството,
съобразно уважената част от иска. Разноски на ответника се дължат,
съразмерно на отхвърлената част от иска, а именно в размер на сумата от
108.33лв.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. М. С. ЕГН ********** живущ гр. *****, ДА ЗАПЛАТИ
НА П. М. М. ЕГН **********, пост. адрес: гр. *******, сумата от 5000 лв.
/пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание, уплаха стрес,
безпокойство, негативни психически изживявания, както и законната лихва
върху сумата за главницата от датата на деянието - 18.06.2019г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 1000лв.
/хиляда лева/, представляваща разликата между претендирания и присъдения
размер на обезщетението, както и за претендираните вреди - поругаване на
честа и достойнството на ищеца и унижение, на основание чл. 45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Р. М. С. ЕГН ********** живущ гр. *****, ДА ЗАПЛАТИ
8
НА П. М. М. ЕГН **********, пост. адрес: гр. *******, сумата от 956.67лв.
/деветстотин петдесет и шест лева и 67 ст./ , представляваща разноски за
производството, съобразно уважената част от иска, на основание чл. 78 ал.
1от ГПК.
ОСЪЖДА П. М. М. ЕГН **********, пост. адрес: гр. *******, ДА
ЗАПЛАТИ НА Р. М. С. ЕГН ********** живущ гр. *****, сумата от
108.33лв. /сто и осем лева и 33ст./, представляваща разноски за
производството, съобразно отхвърлената част от иска, на основание чл. 78 ал.
3от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Варненски окръжен съд. РЕШЕНИЕТО да
се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.На
страните да се връчат преписи от решението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9