Р Е Ш Е Н И Е № 60
том І, стр.
121-123
28.01.2016г. гр.
Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковски Районен съд четвърти граждански
състав
На пети януари две хиляди и шестнадесета
година в публичното заседание в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА Членове:
Съдебни заседатели:
Секретаря Диляна Славова
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдията
гр.д.№791 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен e иск с правно
основание иск чл.270, ал.2 от ГПК – за обявяване нищожността на Решение
№27/04.07.2001г. по гр.д.№937/1999г. на ХРС, потвърдено с Решение
№511/18.04.2007г. по в.гр.д. №600/2005г. на ХОС.
В исковата молба се твърди, че ищецът е
длъжник по изп.д.№20128740400839 по описа на ЧСИ Пеев с район на действие
района на ХОС, а взискатели били ответниците. Предмет на делото било предаване
владението на два броя складови помещения, едното от които незаконно
реконструирано като бензиностанция, находящи се в имот с пл.№8205 в ИИЗ на
Хасково, при граници на имота: от две страни улици, наследници на бр.Щ.и
Югоплод – Хасково, както и на 7208 кв.м. от същия имот, находящ се в м.Бюкя,
Хасковско землище. Този изпълнителен титул бил резултат от еклектично смесване
на диспозитивите на посочените две съдебни решения. Двете решения били нищожни,
поради това че техният смисъл не можел да се изведе дори и чрез тълкуване. Към
1999г. кооперацията е притежавала над 15 сгради, построени на терена на имот
пл.8205, поради което тези два склада не можели да бъдат идинтифицирани. Така
било по време на водене на делото и се установявало от приложените скици, а
също и към настоящия момент. Освен това в хода на производството се приело и
заключение на назначена експертиза, от което се установявало, че в имота няма
незаконно построена и/или реконструирана бензиностанция. Неопределеността на
имотите в частта на двата склада водела до тяхната абсолютна неразбираемост,
волята на съда не била обективирана ясно. Не били надлежно и ясно
индивидуализирани спорните обекти, не били еднозначно посочени с граници, площ,
етажност и номер по действащ план. Това водело до съмнение за кой от имотите се
отнасяло решението. Самият терен също не бил индивидуализиран и относно него
също възниквало съмнение, защото нямало посочено квартал, парцел, УПИ,
идентификатор. Целият имот бил с площ 23000 кв.м. Посочено било, че се намира в
местност Бюкя, на такъв имот в района на складовата база не съществувал.
Съгласно ЗТСУ имотите се индивидуализирали най-малко с още два показателя,
освен с посочения планоснимачен номер – квартал и парцел/УПИ, а такива
идентификатори липсвали в решенията. Видно от скица от 17.11.2014г. понастоящем
имотът бил с идентификатор по ЗКИР. Кадастралната карта на града била одобрена
и влязла в сила от 2006г., като поради това ответниците имали възможност да
коригират исковата си молба с параметрите по заснемане по реда на ЗКИР.
Понастоящем поради това били изправени пред невъзможност да търсят изпълнение
на съдебното решение. В протокол за въвод във владение от 07.11.2012г. се
сочело, че имотът, предмет на изпълнение, не може да се идентифицира ясно. В
призовка за насрочване въвод в имот от 15.04.2015г. е посочен планоснимачен
номер от 2006г., а след тази година имотът бил със съответен идентификатор,
поради което въводът щял да се извърши в несъществуващ имот. Във фактическия и
правен мир понастоящем не съществувал имот с пл.№8205, поради което понастоящем
не можел да се индивидуализира. Липсвала и вписана възбрана върху имотите,
които не можели да се определят. В диспозитивите на решенията липсвало яснота относно
квотите на съсобственост, което също водело до нищожност. Искат да се прогласи нищожността на Решение
№27/04.07.2001г. по гр.д.№937/1999г. на ХРС, потвърдено с Решение
№511/18.04.2007г. по в.гр.д. №600/2005г. на ХОС поради неразбираемост на
решението относно индивидуализиране на спорните имоти, като неговият смисъл не
можел да се извлече дори при тълкуване.
Ответниците
оспорват допустимостта на иска, както и оспорват предявения иск по същество. От
петитума на иска не ставало ясно какво е точно искането.
Кооперацията била длъжник по
изпълнително дело за въвод във владение.
Изпълнителния лист бил издаден по диспозитива на
решението на въззивната инстанция. Сочат, че
съществува отменително решение №395/05.06.2009г. по
гр.д.№887/2008г. на ВКС Първо гр.о., обявено за нищожно с решение от
18.06.2010г. по гр.д.№213/2010г. на ХОС / не е допусната касация с Определение
№829/03.09.2011г./. Нямало новонастъпили факти след
приключване на делото. Нямало идентичност между взискателите
и страните по гражданското дело. Обсъждат несъвпадение на имена на лица, които
не били страна по дело, сочат лица, които не са посочени от ищеца в ИМ /Г. С.В.
– починала/. Излагат и други съображения относно наследствени правоотношения и
активна легитимация, които не са изрично твърдяни от
ищеца. Считат, че е неправилно становището на ищеца, че порочната искова молба,
непоправена своевременно, води до невалидно решение. Имотите били
индивидуализирани по данните към момента на постановяване на решението.
Обявеното за нищожно решение на ВКС имало отношение към всички правни субекти,
а не само по отношение на подалия искането за обявяване нищожността.
Ответниците И.Й.М.
и К.Й.Л. са депозирали отговор след изтичане на срока по чл.131 от ГПК.
Производството
по отношение на Н.В.З. е прекратено като недопустимо с проекта за доклад по
делото.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
С Решение №27/04.07.2001г., постановено по гр.д. №937/1999г. по описа на РС-Хасково година, е прието за установено по отношение на Кооперация РКС-Хасково, че настоящите ответници са собственици на застроено място от 8378 кв.м., находящо се в местността Бюкя, представляващо имот пл.№8205 в ИИЗона на Хасково, при граници за имота – две улици, наследници на братя Щ., Югоплод, като едновременно с това кооперацията е осъдена да предаде владението върху същото, а в останалата част искът е отхвърлен. С Решение №511/18.04.2007г., постановено по в.гр.д.№600/2005г. по описа на ХОС, първоинстанционното решение е отменено в отхвърлителната част, като въззивният съд приема за установено по отношение на РКС-Хасково, че ответниците по настоящето дело са собственици на процесните два броя складови помещения, като кооперацията е осъдена да предаде собствеността и владението върху тях. Едновременно с това, решението на първоинстанционния съд е отменено в частта, в която е прието за установено, че ответниците са собственици на застроено място за площта над 7208 кв.м. до 8378 кв.м. Последното решение на ОС-Хасково е било проверено по касационен ред по гр.д. № 887/2008 година на ВКС, но постановеното по него Решение №395/05.06.2009г. е прогласено за нищожно с решение по гр.д.№213/2010г. по описа на ХОС, влязло в законна сила на 03.09.2011 година. В хода на производството след указания на ВКС /Решение №1742/15.09.2005г. по гр.д.№211/2004г. на ВКС/ ищците са уточнили претенцията си относно двете складови помещения – молба от 14.12.2005г., като описват техни характеристики, както и посочват частта от процесния имот, която към завеждане на иска ответникът владее – 7208 кв.м., с подробно описание на границите на владяната част в имота с обща площ 8378 кв.м. По делото са назначени експертизи, които са изследвали действащ и отменен кадастрален план и разписни книги, извършили са анализ на документите за собственост, огледи и измервания на място, за да установят идентичността на имотите, както и за изводите от дейността са съставени скици. Обемът на съдебно признатите права на ответниците е очертан с Решение №27/04.07.2001г. по гр.д.№937/1999г. на ХРС, потвърдено с Решение №511/18.04.2007г. по в.гр.д. №600/2005г. на ХОС, като е издаден изпълнителен лист от 15.12.2011 година.
По образуваното изпълнително производство е
предприето въвод във владение, като съгласно Протокол
от 07.11.2012г. не са извършени изпълнителни действия поради това, че имотът не
можел да се идентифицира. Съдебният изпълнител е предприел съответни действия –
назначаване на техническа експертиза за съпоставка на имота, предмет на делото,
със съществуващото фактическо положение.
Ответниците по делото са ответниците
в производството по гр.д.№937/1999г. на ХРС или техни наследници - М.С.Г. /З./, ЕГН **********,***, П. /Петя/ С.В., ЕГН
**********, И.Й.М., ЕГН **********, К.Й.Л., ЕГН **********, Д.Л.В., ЕГН **********,***,
като наследници на починалия Й.Л., А.Б.З.
/А. Х./, ЕГН **********, Л.П. /Иванова/ В., ЕГН **********, И.З.В., ЕГН **********,***,
Д.Р.С., ЕГН **********,***, П.Х.З., ЕГН **********,***, Д.В.С., ЕГН **********,***,
Р.В.С., ЕГН ********** ***, И.Г.С., ЕГН **********,***.
При
така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.270, ал.2 от ГПК нищожността на съдебния акт може да се предяви безсрочно по исков ред или
чрез възражение, като не се посочват конкретни пороци, водещи до нищожност на
съдебно решение. Трайната съдебна практика е утвърдила съдържанието на
понятието „нищожност на съдебен акт“ въз основа на разпоредбата на чл.236 от ГПК
относно съдържанието на съдебния акт, която разпоредба определя задължителни изисквания към
съдебното решение, както абсолютните процесуални предпоставки за допустимост на
съдебното производство, касаещи компетентността на съда. В този смисъл се
приема за нищожно решение, което не отговаря на изискванията за валидност на
съдебния акт - не е постановено от надлежен орган или този орган не е
функционирал в надлежен състав, или не е действал в пределите на
правораздавателната власт на съда, или не е изготвено в писмена форма или
решението е неразбираемо и неговия смисъл не може да се извлече дори при
тълкуване. Счита се, че съдебното решение е нищожно тогава, когато липсват
мотиви или изложените такива не позволяват да извлече волята на съда. Съдебната
теория приема, че нищожният съдебен акт страда от най-съществените пороци,
които не позволяват същият да бъде припознат като валиден съдебен акт поради
липса на надлежно изявление. Така е и случаите, като решение, при което мотиви
не са изложени или същите са неразбираеми до степен такава, че дори при
тълкуване да не може да се извлече неговия смисъл.
В настоящия случай ищецът твърди, че
решението по иска за собственост е именно неразбираемо, като няма твърдения да
е искал тълкуване на решението с оглед установяване идентичност на процесните имоти с тяхното действително състояние по сега
действащите карти и регистри и в този смисъл отстраняване на съществуващата за
него неразбираемост. За настоящия съдебен състав постановеното съдебно решение
е валидно и напълно разбираемо, като се имат предвид изложените конкретни
мотиви относно фактическите констатации и правни изводи на съдебния състав при
обсъждане на доказателства, включително и на заключения на технически
експертизи в първоинстанционното и въззивно производство. Мотивите и обсъдените доказателства
не обосноват извод за неразбираемост на решението и нищожност в този смисъл. Първоинстанционното производство е започнало през 1999г.,
като е приключило с решение през 2001г., а предметът на собственическият иск е
индивидуализиран съобразно действащи към този момент регистри. Повторното
разглеждане от въззивната инстанция, след отменително решение от ВКС, е започнало през 2005г. и
завършило с решение от 2007г., като именно в този период е настъпила промяна в
имотните регистри, но това, че тази промяна не е била отразена, не обосновава
извод за недопустимост на решението. Спорният имот е индивидуализиран и при
описване на имота с нови идентификатори и параметри в отменителната
част на въззивното решение, то именно това би могло
да доведе до неясноти. От формирана воля на съдебния състав, както при
постановяване на първоинстанционното решение, така и въззивното, и независимо че диспозитива
на решенията не са описани границите на спорната част от целия имот, както и не
са индивуализирани процесните
складови помещения, може по безспорен начин да се извлече конкретика
относно границите на площта и параметрите на сградите, за да бъдат оразличени от други подобни. Тези изводи, формирани и
изявени от съдебните състав, се базират изцяло на техническите експертизи, като
това изрично е обсъдено от съдебните състави. При твърдението за неразбиране от
страна на ищеца следва да се имат предвид фактически констатации на
експертизите и те биха послужили за извличане на волята на съда, постановил процесните решения. При така установеното съдът приема, че
решенията, независимо че в диспозитива си не съдържат
граници на спорната част и параметри на процесните
сгради, не са неразбираеми, а и безспорно не е искано тяхното тълкуване преди
да се твърди, че са неразбираеми.
В решенията се съдържа изложение за
приетата за установена фактическа обстановка, извършена е преценка на
доказателствата, доводите на страните и приложението на закона, като правните
изводи на съда са мотивирани и обосновани, основани са на приетите за
установени от съда релевантни за спора обстоятелства по делото. В двете решения
са приети за установени определени обстоятелства, анализирани и обсъдени са
събраните доказателства, доводи и възражения на страните, свързани с тях.
Мотивите са обосновали диспозитива на решението и той
е логически извод на мотивите, като мотиви и диспозитив
са съответстващи и в единство. При така установеното не може да се приеме, че
формираната воля е така изразена, че съдържанието е абсолютно неразбираемо и не
може да бъде установено дори по пътя на тълкуването. Непълнотата на диспозитива относно граници и параметри не е достатъчно, за
да бъде прието, че волята на съда е неразбираема и че решението страда от
порок, тъй като самият диспозитив и мотивите на
решението в съвкупност сочат формираната воля. В
този смисъл предявеният иск следва да бъде отхвърлен, а ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответниците направените по
делото разноски за ангажиране на адвокат.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от КООПЕРАЦИЯ «РАЙОНЕН КООПЕРАТИВЕН СЪЮЗ» – ХАСКОВО,
ЕИК *********, срещу М.С.Г., ЕГН **********,***, П.С.В.,
ЕГН **********, И.Й.М., ЕГН **********, К.Й.Л., ЕГН **********, Д.Л.В., ЕГН **********,***,
А.Б.З., ЕГН **********, Л.П.В., ЕГН **********, И.З.В., ЕГН **********,***, Д.Р.С.,
ЕГН **********,***, П.Х.З., ЕГН **********,***, Д.В.С., ЕГН **********,***, Р.В.С.,
ЕГН ********** ***, И.Г.С., ЕГН **********,***, иск с правно основание иск чл.270, ал.2 от ГПК –
за обявяване нищожността на Решение №27/04.07.2001г. по гр.д.№937/1999г. на
ХРС, потвърдено и изменено с Решение №511/18.04.2007г. по в.гр.д. №600/2005г.
на ХОС, като недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА КООПЕРАЦИЯ «РАЙОНЕН
КООПЕРАТИВЕН СЪЮЗ» – ХАСКОВО, ЕИК *********, да заплати на М.С.Г.,
ЕГН **********,***, П.С.В., ЕГН **********, И.Й.М., ЕГН **********, К.Й.Л., ЕГН
**********, Д.Л.В., ЕГН **********,***, А.Б.З., ЕГН **********, Л.П.В., ЕГН **********,
И.З.В., ЕГН **********,***, П.Х.З., ЕГН **********,***, Д.В.С., ЕГН **********,***,
Р.В.С., ЕГН ********** ***, И.Г.С., ЕГН **********,***, направените по делото разноски от всеки за ангажиране на адвокат – по 300
лева за всеки от посочените.
Решението може да се обжалва пред ХОС в двуседмичен срок,
считано от съобщаването му на страните.
Съдия:/п/ не се
чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Д.С.