Решение по дело №8173/2018 на Районен съд - Плевен

         Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Плевен, 12.03.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенският районен съд, ХI граждански състав, в публичното заседание на единадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА

при секретаря Галина Карталска като разгледа докладваното от съдията Ширкова гр. д. № 8173 по описа за 2018 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.

 

Исковата молба е подадена от “А.З.К.Н.П.З.“ ООД, против Г.Б.П., с предявени искове с правно основание чл.240 и чл.86 и 92 ЗЗД по реда на чл.415, ал.1 от ГПК за установяване на дължимост на следните суми: 314,60 лв. – главница; сума в размер на 29,43 лв. – договорна лихва за периода от 15.12.2016г. – 15.06.2017г.; сума в размер на 190,67 лв. – неустойка за неизпълнение на задължение; сума в размер на 39,84 лв. - мораторна лихва за периода от 16.06.2017г. до 19.07.2018г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на молбата - 27.07.2018 г. до окончателното изплащане на главницата. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по което е образувано ч.гр.д. № 5590/2018г. на РС Плевен, по което съдът е издал заповед за изпълнение срещу ответника. Твърди, че срещу заповедта е постъпило възражение, поради което съдът е указал на заявителя, че може да подаде иска по чл.415 от ГПК. Твърди, че на 07.12.2016г. между *** АД и ответника е сключен договор за паричен заем № ***, при спазване на разпоредбите на ЗПК. Твърди неизпълнение на задълженията на ответника и заплащане на претендираните суми. Посочва, че на 30.01.2017г. е сключил с *** АД, договор за цесия, по който, с Приложение № 1 от 01.05.2018г., вземането на *** АД спрямо ответника Г.Б.П., му е прехвърлено. Претендират се разноски. Представени са писмени доказателства. Моли се съда да приложи ч.гр.д. № 5590/2018г.

Препис от исковата молба и доказателствата са връчени на ответника по делото, в едномесечния срок след получаването им, по делото не е постъпил отговор.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното:

Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 5590/2018г. по описа на Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт (несъдебно изпълнително основание) и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят (кредиторът) разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по  чл.422 от ГПК.

Разгледан по същество, искът е основателен. Налице са предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно: на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание, но същият не е депозирал писмен отговор на исковата молба в определения от закона едномесечен преклузивен срок, нито се е явил в проведеното публично съдебно заседание и искът е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени доказателства. Към исковата молба е приложено копие на Договор за паричен заем, който не е оспорен от ответника. От страна на ответника не са представени доказателства за извършени плащания по договора.

В заключение може да се обобщи, че положителният установителен иск по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло, като следва да бъде признато за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество процесните суми.

При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените в хода на заповедното производство деловодни разноски в размер на 75,00 лв., както и направените в настоящия процес деловодни разноски в размер на 275,00 лв., в които е включено и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. и държавна такса в размер на 125 лева. За разликата до 350 лева за юрисконсултско възнаграждение, претенцията се явява неоснователна.

По изложените съображения Плевенският районен съд

 

Р      Е      Ш      И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника           Г.Б.П., с ЕГН********** ***, че същият дължи на ищеца „А.З.К.Н.П.З.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.Я.К., следните суми: 314,60 лева – главница; 29,43 лева – договорна лихва за периода от 15.12.2016г. – 15.06.2017г.; 190,67 лева представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 39,84 лева - мораторна лихва за периода от 16.06.2017г. до 19.07.2018г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на главницата.

ОСЪЖДА Г.Б.П., с ЕГН********** ***, да заплати н. „А.З.К.Н.П.З.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.Я.К., сумата от 125,00 лева, представляваща направени деловодни разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА Г.Б.П., с ЕГН********** *** да заплати н. „А.З.К.Н.П.З.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.Я.К., сумата от 275,00 лева, представляваща направени деловодни разноски в исковото производство.

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: