№ 948
гр. Перник, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Лора Р. Стефанова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Лора Р. Стефанова Гражданско дело №
20231720101685 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по евентуално съединени искове с правна квалификация
чл. чл. 26, ал. 1, пр. 3-то от ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 2-ро от ЗЗД и чл. 26, ал. 1,
пр. 1-во от ЗЗД и кумулативно съединен със всеки от тях иск с правна
квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД.
Образувано е по искова молба, подадена от Н. В. З., ЕГН ********** от гр.
******, ул. **** ********* , бл.**,вх.*, ап.** срещу „СИТИ КЕШ“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Средец“, ул. Славянска № 29, ет. 7, представлявано от Н.П.П..
Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен договор за
потребителски кредит № 459035 от 12.10.2020 г. по силата, на който
ответникът му е предоставил сумата от 1000 лв., а той се е задължил да я
върне в срок от 11 седмици на 11 погасителни вноски при фиксиран годишен
лихвен процент от 40.05%, като общата сума подлежаща на връщане е
1051.09 лв. ГПР по договора е 48.51%. Неразделна част от договора е
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски.
Сочи, че според чл. 6 от договора заемателят се е задължил в срок до три
дни от усвояване на заетата сума да предостави на кредитора едно от
следните обезпечения: банкова гаранция или поръчителство на едно или две
физически лица, които да отговарят на условия, определени от кредитора. За
неизпълнение на това задължение в чл. 8 от договора е предвидено
начисляване на неустойка в размер на 301.91 лв., платима разсрочено по
приложен погасителен план.
Ищецът твърди, че заедно с неустойката общото плащане по договора е
1353.00 лв. Сочи, че е изпълнил задълженията си по договора, като е заплатил
1
на заемодателя сумата от общо 1353.00 лв.
Ищецът счита, че клаузата на чл. 8, във вр. с чл. 6 от договор за
потребителски кредит № 459035 от 12.10.2020 г. е нищожна, поради
противоречие с повелителни правни норми, поради заобикаляне на закона и
поради накърняване на добрите нрави.
Сочи, че уговорената неустойка не съответства на функциите, предвидени в
чл. 92 от ЗЗД. В случая тя представлява скрито възнаграждение за кредитора,
с което се надвишава законово допустимия ГПР, предвиден в чл. 19, ал. 1 от
ЗПК и се заобикаля забраната на 143, т. 3 и т. 5 от ЗЗП . Излага съображения
за неравноправност на договорната клаузи по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
Искането към съда е, при условията на евентуалност, да признае за
нищожна разпоредбата на чл. 8, във вр. с чл. 6 от договор за потребителски
кредит № 459035 от 12.10.2020 г., с която страните са уговорили заплащане на
неустойка в размер на 301.91 лв., поради противоречие на добрите нрави, а
ако отхвърли иска на това основание да признае нищожността, поради
заобикаляне на закона, а ако отхвърли иска и на това основание – да признае
нищожността, поради противоречие със закона, както и да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 301.91 лв., дадена без правно основание по
нищожна клауза - чл. 8, във вр. с чл. 6 от договор за потребителски кредит №
459035 от 12.10.2020 г., ведно със законната лихва върху нея,считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Претендира присъждане на разноски, включително и адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответника. В срока по чл. 131
от ГПК е постъпил писмен отговор. Ответникът заявява, че признава иска,
като не уточнява, за кой от общо четирите иска се отнася признанието му.
Сочи, че нищожната клауза не влече нищожност на целия договор за
потребителски кредит. Оспорва твърдението на ищеца, че е заплатил сумата
от 301.91 лв.
Искането към съда е да постанови решение при признание на иска, като
приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК като възложи разноските на
ищеца. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение претендирано от ищеца.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител адвокат
Б., поддържа иска. Излага съображения за неговата основателност. Моли съда
да го уважи. Претендира присъждане на направените по делото разноски
съгласно списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не е изпратил
представител.
Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид наведените от страните доводи и обсъди събраните доказателства, в
съответствие с чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери за установено
следното:
От представения договор за потребителски кредит № 459035 към искане №
539826 от 12.10.2020 г. се установява, че на 12.10.2020 г. между страните е
сключен договор за потребителски кредит, с който ответникът е предоставил
на ищеца сумата в размер на 1000 лв., а ищецът се е задължил да му я върне
на 10 броя равни седмични погасителни вноски от по 104.33 лв. и една от 7.79
2
лв., платими в ден – понеделник, с първо плащане на 19.10.2020 г. и падеж –
28.12.2020 г. Годишния процент на разходите е 48.51%. Фиксираният
годишен лихвен процент е 40.05%. Общата сума за плащане е 1051.09 лв.
В т. 6 от договора страните са се съгласили, че заемът ще бъде обезпечен
от от кредитополучателя с банкова гаранция или поръчител, който отговаря
на чл. 23 от Общите условия към договора за кредит. В т. 8 от договора е
предвидено, че ако кредитополучателят не предостави договореното в чл. 6
обезпечение в тридневен срок от сключването на договора или
предоставеното обезпечение не отговаря на условията, дължи неустойка в
размер на 301.91 лв., платима разсрочено на 11 броя седмични вноски,
първата от които в размер на 115.21 лв., платима на 19.10.2020 г., а всички
останали в размер на по 18.67 лв., платими заедно с вноската за погасяване на
кредите, с краен срок – 28.12.2020 г.
По искане на ищеца и на основание чл. 190 от ГПК съдът е задължил
ответника да най-късно в първото по делото открито съдебно заседание да
представи справка от счетоводството си за размера на задълженията по
договора, съдържащи данни за актуалния размер на дълга, допуснатите
просрочия и общия размер на погасените суми, в това число заплатената сума
за неустойка за непредставяне на обезпечение. Разяснени са му последиците,
предвидени в чл. 190, ал. 2, във вр. с чл. 161 от ГПК при непредставяне на
документите, за които е задължен. Определението на съда е връчено на
ответника на 22.06.2023 г. До приключване на съдебното дирене по делото
ответникът не е представил писмените доказателства. Затова на основание чл.
161 от ГПК и с оглед твърденията на страните и останалите събрани
доказателства, съдът приема, че ищецът е погасил задължението си по т. 8,
във вр. с т. 6 от договора за заплащане на сумата от общо 301.91 лв.,
представляваща неустойка.
При така установените факти, от правна страна, съдът намира следното:
Ищецът е съединил при условията на евентуалност три установителни иска
за признаване нищожността на клаузата на т. 8, във вр. ст. 6 от договора за
предоставяне на кредит. С исковата молба е определил реда, по който да
бъдат разгледани исковете, което е обвързващо за съда и по тази причина
следва да бъде разгледан първо иска за установяване на нищожността, поради
противоречие на добрите нрави.
Съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД договорите, респективно отделни
договорни клаузи са нищожни, когато накърняват добрите нрави.
Съгласно разясненията, дадени в мотивите на Тълкувателно решение №
1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС добрите нрави са морални норми,
на които законът е предял правно значение, защото правната последица от
тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието със закона.
Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях.
В мотивите на същото тълкувателно решение примерно се посочват
критериите, които следва да се вземат предвид при извършването на преценка
за съответствието на уговорената неустойка на добрите нрави. Такива са:
естеството на задълженията, които се обезпечават и размера им, наличието на
други уговорени обезпечения за същото задължение, съотношението между
уговорената неустойка и очакваните вреди от неизпълнение на обезпеченото
задължение и други. Преценката следва да се извършва за всеки конкретен
3
случай с оглед принципа на справедливостта В тълкувателното решение е
прието, че неустойката е нищожна, когато единствената цел, с която е
уговорена не съответства на присъщите и обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции.
В настоящия случай ищецът е физическо лице, което при сключване на
договора, е действало извън рамките на своята професионална дейност.
Ответникът е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗКИ,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Следователно страните имат качество, съответно на потребител и на кредитор
по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от ЗПК.
Сключеният между тях договор е договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК.
Съгласно чл. 24 от ЗПК за договора за потребителския кредит се прилагат
разпоредбите на чл. 143 – чл. 148 от ЗЗП. Чл. 143, ал. 1 от ЗЗП определя най-
общо критериите за преценка неравноправността на договорна клауза, по
която страна е „потребител“ – това е уговорка във вреда на потребителя,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя.
От съдържанието на правната норма следва, че неравноправната клауза е
частен случай на клауза, накърнаяваща добрите нрави, постигната между
икономически неравнопоставени страни. В случая потребител –
кредитополучател и финансова институция, предоставяща парични заеми по
занятие.
Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправната клауза е нищожна, освен
ако не е уговорена индивидуално.
В случая, ответникът не твърди спорната клауза да е индивидуално
уговорена и при негова доказателствена тежст /чл. 146, ал. 4 от ЗЗП / не е
ангажирал доказателства в тази насока.
Процесната договорна разпоредба – т. 8 от договора предвижда заплащане
на неустойка в размер на 301.91 лв. за неизпълнение на поетото от
потребителя-кредитополучател задължение за предоставяне на обезпечение,
отговарящо на конкретно посочени от кредитора условия. Предоставянето на
обезпечение от кредитополучателя има за цел да даде допълнителна гаранция
на кредитора, че предоставения кредит ще бъде върнат. Чрез него се
осигурява още едно имущество, от което кредиторът да има възможност да
събере вземането си. Възможността за предоставяне на обезпечение е от
значение за преценката за събираемост на поетото от кредитополучателя
задължение. Тази преценка кредиторът трябва да извърши преди
предоставянето на заема. Затова уговорката за учредяване на обезпечение
след отпускането и получаването на заетата сума противоречи на целта му.
Освен това условията, на които следва да отговаря обезпечението са
обективно неизпълними за кредитополучателя. Изложеното сочи, че целта на
кредитора е не да обезпечи вземането си, а да уговори допълнителна печалба
чрез предвиждането на неустойка за неизпълнение на това задължение.
С нея не се обезпечава основното задължение на заемателя – да върне
заетата сума и да заплати възнаградителна лихва, а друго – несъщинско
задължение по договора за заем. Условие за заплащането и, не е
4
неизпълнението на основното задължение, а се дължи едновременно с
изпълнението на същото. В тази връзка тя не изпълнява законово
предвидените и функции в чл. 92 от ЗЗД да обезпечи изпълнението на
договора за кредит и да обезщети причинените на кредитора вреди от
неизпълнението, а му осигурява допълнителна печалба. Това е и единствената
цел, с която е уговорена.
Освен това, размерът на неустойката е почти 1/3 от стойността на
отпуснатия кредит и с оглед обстоятелството, че се дължи наред с изпълнение
на задължението за връщането му и за заплащането на възнаградителна
лихва, той се явява прекомерен.
Предвид всичко изложено съдът намира, че оспорената договорна клауза е
неравноправна и несъответстваща на добрите нрави, поради което е нищожна
на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3-то от ЗЗД, във вр. с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и
предявеният иск следва да се уважи.
Предвид уважаването на този иск, съдът не следва да разглежда евентуално
предявените претенции.
Съдът е приел за доказано, че ищецът е заплатил сумата от 301.91 лв. в
изпълнение на нищожната клауза. Затова ответникът на основание чл. 55 от
ЗЗД дължи връщането и.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят направените от него разноски – 100 лв. –
заплатена държавана такса.
На основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗА, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 и
чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в полза на адвокат Б. Б. следва да се заплати адвокатско
възнаграждение в общ размер на 800 лв./по 400 лв. за всеки от исковете/ за
предоставената от него на ищеца безплатна правна помощ.
Неоснователно е искането на ответника за прилагане разпоредбата на чл.
78, ал. 2 от ГПК, тъй като не са налице двете кумулативно изискуеми условия
за това – да е признал иска и да не е дал повод за завеждане на делото.
Въпреки заявяването в отговора, че признава иска, ответникът е оспорил част
от правно релевантните факти, което по съществото си не е признание на
исковата претенция. Освен това същият е дал повод за завеждането и на двата
кумулативно съединени иска, тъй като е страна по уговорената с типов
договор нищожна клауза и е приел плащането въз основа на нея.
Мотивиран от изложеното, Районен съд – Перник
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3-то от ЗЗД
уговорката на т. 8 от договор за предоставяне на кредит № 459035/ 12.10.2020
г., сключен на 12.10.2020 г. между Н. В. З., ЕГН ********** от гр. ******, ул.
**** ********* , бл.**,вх.*, ап.** и „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Средец“, ул. Славянска №
29, ет. 7, представлявано от Н.П.П. за заплащане на неустойка в размер на
301.91 лв. за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение
по т. 6 от същия договор, като накърняваща добрите нрави.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД „СИТИ КЕШ“ ООД,
5
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Средец“, ул. Славянска № 29, ет. 7, представлявано от Н.П.П. ДА ЗАПЛАТИ
на Н. В. З., ЕГН ********** от гр. ******, ул. **** ********* , бл.**,вх.*,
ап.** сумата от 301.91 лв. /триста и един лева и деветдесет и една стотинки/,
дадена без правно основание по нищожна клауза - т. 8 от сключения между
страните договор за предоставяне на кредит № 459035/ 12.10.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба
– 21.04.2023 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Средец“,
ул. Славянска № 29, ет. 7, представлявано от Н.П.П. ДА ЗАПЛАТИ на Н. В.
З., ЕГН ********** от гр. ******, ул. **** ********* , бл.**,вх.*, ап.**
сумата от 100.00 лв. /сто лева/, представляваща направени разноски за
държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Средец“,
ул. Славянска № 29, ет. 7, представлявано от Н.П.П. ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат Б. Б. Б. – член на Софийска адвокатска колегия, личен номер:
**********, служебен адрес: гр. ******, ул. Найчо Цанов № 34, ет. 3, офис 6
сумата от общо 800.00 лв. /осемстотин лева/, представляваща възнаграждение
за предоставената на ищеца безплатна правна помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Перник в двуседмичен срок, считано от връчавнето му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6