Р Е Ш Е Н И Е
№ 260451
гр.Пловдив, 23.10.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на двадесет и четвърти август, две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 4142/2020г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 20-1030-004389 от 01.06.2020г., издадено от М. В. М., на
длъжност *** сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на С.Г.И.,
ЕГН:**********, с адрес ***, на основание чл.174, ал.3 от Закона за движението
по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 2 000 лв.
/две хиляди лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет
и четири/ месеца, за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движението по
пътищата;
В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е незаконосъобразно
и неправилно постановено. В този смисъл се посочва, на първо място се оспорва
отразената фактическа обстановка, отделно от последното се сочи, че изложените
фактически данни в обстоятелствената част на АУАН и наказателното постановление
са противоречиви и неразбираеми. Предлага наказателното постановление да бъде
отменено. Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат П. поддържа
жалбата на изложените основания като посочва, че нарушението не е доказано,
доколкото актосъставителят не е предложил на жалбоподателя да бъде тестван за
употреба на наркотици, като неявяването на последния в сектор „Пътна полиция“
не е равнозначно на отказ да бъде тестван водача, както и недоказано остава, че
е призован да се яви в последния сектор. На следващо място посочва, че е нарушен
реда на Наредба № 1 от 19.07.2017г., като не е издаден талон за медицинско изследване.
Също предлага наказателното постановление да бъде отменено, както и да бъдат
присъдени направените разноски.
Жалбоподателят И. сочи, че е съгласен с казаното от процесуалния си
представител.
Ответната страна – ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ не изпраща
представител, в молба – становище посочва, че двамата участници в ПТП са
поканени с автомобилите си да придружат полицейските служители до сектор „Пътна
полиция“, но по пътя жалбоподателя се отклонява и не се явява. Още посочва, че
не са налице съществени процесуални нарушения, които нарушават правото на
защита на жалбоподателя, както и че фактическата обстановка е изяснена, в
административната преписка се съдържат достатъчни по своя обем, категоричност и
безспорност доказателства, които да доказват вината на жалбоподателя и да
обуславят админстративнонаказателната му отговорност. Предлага наказателното
постановление да бъде потвърдено, а алтернативно - адвокатското възнаграждение
да бъде намелено до минималния размер по Наредба № 1 от 2004г. на Висшия
адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 06.06.2020г. видно от приложената
към наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив на
08.06.2020г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е подадена от
легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на
правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на
твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 15.05.2020г., около 02:30 часа, в гр.Пловдив, на бул.„Източен“ –
кръстовището с бул.„Княгиня Мария-Луиза“, свидетелят К.А.Г., в качеството му на
*** в сектор „Пътна полиция“ ОД МВР – гр.Пловдив пристигнал на мястото по
сигнал за ПТП. На същото място свидетелят Г. установил жалбоподателят И. като
водач на МПС – лек автомобил „Киа Мажентис“ с рег.№ ***, който бил претърпял
ПТП с друго МПС – лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№ „***“. След като определил,
че видната е на другия участник в ПТП, свидетелят Г. изпробвал и двамата водачи
за употреба на алкохол с техническо средство – дрегер. След установяване на
отрицателни проби, свидетелят Г. решил да пристъпи към извършване на проба за
употреба на наркотични вещества, но тъй като не разполагал с техническо
средство за същото разпоредил устно и на двамата водачи да се явят в сектор
„Пътна полиция“ за да им бъдат направени проби, при което жалбоподателят И. не
сторил същото.
С оглед на горното, на 18.05.2020г., в сградата на сектор „Пътна
полиция“ свидетелят Г. съставил АУАН с бланков № 510610 от 18.05.2020г. срещу
жалбоподателя И. за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движението по
пътищата, който последният подписал, като отразил възражения. Въз основа на
същия АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел К.А.Г.. Последният помни случая, подробно описва
констатираната фактическа обстановка, включително това, че на място не
разполагал с техническо средство, поканил жалбоподателя устно да се яви в сектор
„Пътна полиция“, но последния не се явил. Съдът намира показанията на свидетеля
Г. за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по
делото доказателствена съвкупност и оценява последните като истинни. От същите
показания се установява начина на констатиране извършените нарушения, фактите
по същите, както и процедурата по съставяне на акта.
Показанията на свидетеля Г. напълно кореспондират с обясненията на самия
жалбоподател, дадени пред съда, в които последния описва същите обстоятелства.
Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно
която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. Противното в случая не се установява, в светлината на
горепосочените доказателства.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени
от компетентни органи притежаващи нужните
правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед № 8121з-515
от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, като за актосъставителя следва да се има предвид и
разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно -
наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя.
АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три
дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Въпреки горното, в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата
доказателствена съвкупност, не се установяват достатъчно данни за извършено
деяние, с което жалбоподателят С.Г.И., ЕГН:**********,***, виновно да е нарушил
разпоредбата на чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата.
В този смисъл, описаната в наказателното постановление и АУАН фактическа
обстановка, която иначе се установи в хода на съдебното следствие, не съдържа
всички съставомерни елементи на деянието по чл. 174, ал.3 от Закона за
движението по пътищата, доколкото в последната няма отказ по смисъла на същата
разпоредба.
Това е така, доколкото водачът не е поканен на мястото да му бъде
извършена проверка с тест за употреба на наркотично вещество, а вместо това е
изпратен с устно разпореждане на друго място, където да му бъде направен такъв.
Неизпълнението на последното обаче не съставлява нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП. Следва да се съобрази разпоредбата на чл.4, ал.1 от Наредба № 1 от 19 юли
2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, която предвижда или проверка
на място на водача с тест, или неговото изпращане за медицинско изследване за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Предвид това
видно е, че същата Наредба не предвижда като възможност изпращането на водача
сам да отиде другаде, за да му бъде извършен тест, какъвто е следвало да бъде
сторен на място, освен тогава, когато се касае за медицинско изследване.
Последната хипотеза в случая не стои, доколкото на жалбоподателя И. изобщо не е
издаден талон за медицинско изследване.
Ето защо деянието на жалбоподателят, а именно – неявяването му в
сградата на сектор „Пътна полиция“ не съставлява отказ да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Горното мотивира отмяната на обжалваното постановление като
незаконосъобразно, а именно – постановено при неправилно прилагане на материалния
закон.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
извършените от него разноски в настоящото производство за заплатено
възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство от упълномощен
от него адвокат. Представен е договор за правна защита и съдействие с посочено
като уговорено и платено възнаграждение в размер на 600 лева /л.6/. Следва да
се посочи, че от страна на същия е направено своевременно искане за присъждане
на разноските в настоящото производство, като е представен и оправдателен
документ за тяхното извършване – договор за правна помощ .
Що се отнася до искането на въззиваемата страна за намаляване размерна
на присъденото възнаграждение за процесуално представителство на жалбоподателя
до минималния такъв, посочен в Наредба №
1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
издадена
от Висшия адвокатски съвет, то следва да се съобрази, че съгласно чл.18, ал.2,
вр. чл.7, ал.2, т.2 от същата Наредба, минималния размер е именно 370 лева. Ето защо
съдът намира искането на въззиваемата страна за основателно до размера от 370
лева, като следва да се посочи, че настоящото дело не се отличава с особена фактическа
и правна сложност, напротив – касае за дело, което е разгледано в едно съдебно
заседание, с разпитан един свидетел, по административно обвинение за едно
нарушение.
Ето защо ОД МВР – гр.Пловдив следва да бъде осъдена да заплати на ***,
сумата в размер на 370 лева, представляваща извършени разноски в настоящото
производство
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№ 20-1030-004389 от 01.06.2020г., издадено от М. В. М., на длъжност *** сектор
„Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на С.Г.И., ЕГН:**********, с
адрес ***, на основание чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 2 000 лв. /две хиляди
лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/
месеца, за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата;
ОСЪЖДА ОД МВР – гр.Пловдив да
заплати на С.Г.И., ЕГН:********** сумата в размер на 370
/триста и седемдесет/ лева, представляваща извършени разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.