О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 3165 Година 2013,04.12. Град Бургас
Бургаски окръжен съд граждански
състав
На четвърти декември Година
две хиляди и тринадесета
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Антоанета Андонова – Парашкевова
Членове: ………………………………………
Съдебни
заседатели: ……………………………………...
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер 15
по
описа за 2013 година
и за да се произнесе,взе предвид следното:
Бургаски окръжен съд преди да
пристъпи към разглеждане на делото съгласно раздел ІІІ на Глава 13 от Част Втора на ГПК
следва да извърши предвидената в чл.140 от ГПК подготовка на делото в настоящото
закрито заседание,включваща процесуалните действия,посочени в този законов
текст.
При проверка на редовността на
предявените искове съгласно предл.1 на ал.1 на чл.140 от ГПК ,
съдът констатира следното:За разглеждането на настоящите множество обективно
съединени искове при условията на евентуалност с оглед предмета им-положителен установителен иск за
право на собственост по отношение на
идеална част от недвижим имот, и евентуални искове за осъждане на ответника да
заплати на ищеца част от сума пари,търсена на три различни основания,заявени в
евентуална поредност:на първо място като увеличена стойност на имот вследствие
на извършени в него подобрения,евентуално на второ място като сума,с която ищецът се е обеднил,а
ответника-обогатил за сметка на ищеца вследствие на извършено от първия със
собствени средства строителство на пристойка,евентуално на трето място за
реално изпълнение на поето задължение по анекс към договор за дружество за
заплащане на паричната равностойност на общото имущество на гражданското
дружество,за придобиване на което ищецът е вложил изцяло свои средства, не е
въведено нарочно особено исково производство и следователно
те следва да се разглеждат по правилата на общия исков процес на ГПК.След
констатация на съда при последваща проверка
на основание чл.129 от ГПК ,че искова молба е редовна съобразно чл.127 и
чл.128 от ГПК и приемането й ,въз основа на разпореждане на
съдията-докладчик на основание чл.131 от ГПК са изпратени преписи от нея и
приложенията на ответника чрез двамата му различни по закон процесуални
представители,с оглед различния предмет на предявените обективно съединени при
условията на евуентуалност искови претенции,на които е указано да подадат
писмен отговор в едномесечен срок ,задължителното му съдържание и последиците от неподаването му
и неупражняването на права.Видно от книжата по делото и двамата процесуални представители на
ответника са получили преписите от
исковата молба и приложенията към нея като
и двамата са подали писмени отговори с приложения в законния срок.При това
положение книжата по настоящото дело до настоящия момент са съставени и разменени редовно.
При проверка на допустимостта на
предявените искове съгласно предл.2 на
ал.1 на чл.140 от ГПК съдът констатира следното:Исковете са предявени съобразно правилата за родова и местна подсъдност на чл.104,т.3 и чл.109,изр.1 от ГПК по отношение на главния иск,а именно пред
Бургаски окръжен съд като първа
инстанция/съобразно данъчната оценка на идеалната част от пристройката,състояща
се от два обекта като цяло ,определена с оглед задължителните указания на
Бургаски апелативен съд в определението му
под № 14 от 15.01.2013 год. по ч.гр.д.№ 12 по описа му за 2013 год. по чл.122 от ГПК/ ,който е и съд по
местонахождението на недвижимият имот,обект
на предявените главни претенции.Евентуалните искове са приети за
съвместно разглеждане,поради връзката между делата. Исковете са подадени
от активно легитимирано лице,което твърди, че е съсобственик ,заедно с
ответника на недвижим имот-пристройка, на основание договор
за гражданско дружество и анекс към него,подписани с праводателя
му,евентуално,че е добросъвестен владелец и в това си качество подобрител
на чужд недвижим имот,комуто се дължи увеличената стойност на
имота,евентуално,че се е обеднил с извършване на разходи за строителство,с
което се е обогатил ответника,евентуално,че ответникът не изпълнява поето по
анекс към договор за дружество парично
задължение. Исковете са насочени
срещу лицето ,за което се твърди,че претендира
за себе си изцяло собствеността върху
същия имот,,евентуално,че не изпълнява задълженията си породени от закона,респ.
от договора за дружество и анекс към него
зоа връщане на парични суми,респ. за заплащане на парични суми.. Правният интерес
е обоснован с твърдения за отказ
на ответника да уреди отношенията с ищеца,породани след прекратяване и
заличаване от правния мир на праводателя на ответника,с когото ищецът е имал
правоотношения по подписан договор за съвместна дейност. И двамата представители
на ответника са подали писмени отговори,в единия от които се навеждат
възражения за нередовност на исковата молба,а във втория за недопустимост на последните два евентуално
предявени искове за неоснователно обогатяване и за реално изпълнение,с твърдения
за формирана сила на пресъдено нещо по предявени частични искове на същите
основания.До настоящия момент не са станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства,които след проверка за
възникването им ,да водят до извода,че са налице процесуални пречки или не са
налице положителни процесуални предпоставки,водещи до недопустимост на
предявените искове.
По възражението за нередовност на
исковата молба:Съдът намира това възражение за частично основателно.При
описанието на пристройката ,собственост върху която се претендира,освен
посочването,че тя се състои от две помещения,изрично след всяко от тях в скоби са описани някои от вложените в строителството материали,както
и подобрения,осъществени като довършителни работи,а досежно кухнята-и движими вещи за оборудването й.Като
обект на съсобственост,наред с пристройката от две помещения , е вписано и
преустройство на хотелска стая в кафе с оборудване. При това положение на първо
място не е ясно кои от описаните вещи като оборудване в помещението-кухня са
движими и кои недвижими,поради което следва да се считат като подобрения в
помещението,както и не е ясно дали се претендира съсобственост на помещение-кафе,преустроено
като такова от хотелска стая, и отделно на оборудването в него като движимости
или се претендира съсобственост само на оборудване,находящо се в преустроено от
хотелска стая в кафе помещение.Горните уточнения са необходими ,за да се
очертае в пълнота предмета на спора,както и обема на търсената защита.Наред с
необходимостта да се изясни въпроса с
обектите,върху които се твърди
съсобственост,при положение,че те бъдат посочени като такива,ще следва да се
събере и необходимата държавна такса за разглеждането на тези претенции,като за
преустроената в кафе хотелска стая следва да се приложи удостоверение за данъчна
оценка.Досежно движимите вещи на основание чл.69,ал.2 от ГПК по аналогия на
чл.69,ал.1,т.2 предл. последно от ГПК,цената на исковете следва да се определи
на база пазарната цена на вещите към момента на завеждане на делото,за което на
основание чл.70,ал.3 от ГПК ще следва да бъде първоначално определена
приблизителна цена и съответно събрана такса,а в хода на делото ще следва да се
назначи експертиза,чрез която окончателно да се определи при решаване на делото
този въпрос.Несъстоятелно е възражението за нередовност на евентуалните
искове.Обстоятелството,че се претендира една и съща сума на три различни
основания,при положение,че след всяко евентуално основание се изброяват
изчерпателно подобрения и оборудване,които се отнасят до него,но не съвпадат с
предходните,не сочи на неяснота на евентуалните искания,тъй като обема на всяка претенция е ясно дефиниран от
изброяването,а не от размера на търсената сума.С оглед на горното на ищеца
следва да бъдат дадени указания относно част от претенциите,в изложения по-горе
смисъл.
По възражението за недопустимост
на последните два евентуално предявени искове поради отвод за пресъдено нещо
съдът намира,че понастоящем не са налице основания за проинасяне.Този отвод
следва да бъде разгледан след като се
предостави на ищеца възможност с оглед принципа на равнопоставеност на страните
в процеса да се се запознае с него и да
изрази становище.При това положение с настояущото
определение на страните следва да се укаже,че произнасяне по този отвод ще бъде
извършено след връчване на преписи от писмените отговори на процесуалните представители на ответника на ищеца и предоставяне на двуседмичен срок за
становище по него.
При проверката на исканията и
възраженията на страните съдът констатира следното:
Освен заявените искания за защита,исковата молба
съдържа и доказателствени искания за приемане на представени с нея писмени
доказателства и за допускане на ексепртиза.
Ответникът,подал писмени
отговори чрез двамата си процесуални представители ,освен възражения по
допустимостта на предявените искове е направил възражения и по същество, както и свои
доказателствени искания за
събиране на писмени доказателства,като е възразил против част от
доказателствените искания на ищеца.
С оглед на горните констатации по
отношение на редовността и допустимостта на предявените искове , съдът
намира,че ще следва да пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание-на
основание чл.140,ал.3 от ГПК.
Съдът намира,че в настоящото определение следва
да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе по
допускането на доказателствата,заявени от страните.
Проект за доклад:
Ищецът Божидар Паскалев Джованов
в качеството си на едноличен търговец с фирма „Паскалеви-комерс-Божидар Паскалев”,ЕИК
********* със седалище
гр.Бургас,8000,Община Бургас,Област Бургас
и адрес на управление к-с „Изгрев”,бл.15,вх4,ет.8 и съдебен адресат адв.
П.В.-Пунчева с адрес на кантората
гр.Бургас,ул.”Пиротска”,№ 11,ет.2 е
предявил следните обективно съединени при условията на евентуалност искове
против Българската държава:главен иск за
приемане за установено,че е собственик на ½ идеална част от кухня с площ
от 40 кв.м. и зала за хранене с площ от 60 кв.м.,находящи се в
гр.Несебър,Община Несебър,Област Бургас,к.к.”Слънчев бряг”,пристроени към
съществуваща сграда-хотел „Кипарис”;евентуални искове за осъждане на ответника
да му заплати сумата от 11000 лв. ,представляваща част от общо дължима сума в размер на 71488 лв.,търсена на първо място като
увеличена стойност на имот вследствие извършени в него подобрениясъстоящи се в
изграждане на законна пристройка-кухня с площ от 40 кв.м. и зала за хранене с
площ от 60 кв.м. и преустройства в хотела,на второ място-като сума ,с която е
намаляло имуществото на ищеца и той е обеднял,влагайки свои парични средства в
проектирането,изграждането в напълно завършен вид и оборудването на
пристройка,а ответникът се е обогатил неоснователно за негова сметка със
сумата,представляваща пазарната стойност на пристройката,на трето място-за
реално изпълнение на поето задължение по чл.4 от анекс към договор за дружество
за заплащане на паричната равностойност на общото имущество на гражданското
дружество,за придобиване на което ищецът е вложил изцяло свои
средства-проектиране,изграждане и оборудване на пристройка,състояща се от кухня
на площ от 40 кв.м. и зала за хранене с площ от 60 кв.м. към хотел
„Кипарис”,преустройство на граничещата от хотела стая и част от коридора,с площ
от 30 кв-.м-обособени като кафе с оборудване и стълбище с площ 8кв.м.,подход
към залата за хранене,оформяне на градинската част с трева,декоративни
храсти,цветя и базалтови плочи от 0,81 кв.м. с обща площ 125 кв.м. Твърди,че с
договор № 196 от 15.09.1997 год. той
като едноличен търговец и ТС „Романтика” са се споразумели да обединят усилията
си за постигане на обща цел-съвместна дейност при експлоатация на хотел
„Кипарис”-Сл.Благ. Сочи,че контрагента му е направил непарична вноска
–предоставил за общо ползване на дружеството хотела,а ищецът е поелзадължение
за своя сметка да осигури кухненско оборудване,подходяща покрита площ за
хранене на почиващи и туристи в хотела и да облагороди и оформи градинската
част.Заявява,че и двамата съдружници са изпълнили задълженията си.Твърди,че на
26.05.1998 год. е бил подписан анекс към горния договор,с който той се е
задължил да осигури виза за проектиране,проект и да осъществи със свои средства
строителство на кухня с право на надстройка към бъдещо бистро,подходяща закрита
площ и кухненско оборудване.Заявявяач, е изпълнил и поетото задължение по
анекса като до края на м. Май 1999 год. е изградил изцяло със свои
сили,средства ,труд и материали законна пристройка към хотела,състояща се от
кухня и зала за хранене,като изброява и извършени в тях довършителни работи и
оборудване,и преустройство на хотелска стая в кафе от 30 кв.м.Сочи,че с влязло
в сила на 22.06.1999 год. решение на СГС
е било прекратено и заличено ТС „Романтика” и имуществото на сдружението е била
предадено на Министъра на финансите като представляващ държавата.Счита,че в
чл.4 от анекса от 26.05.1998 год. към договора от 15.09.1997 год. е уговорено условие,при което съдружникът ТС
„Романтика” да придобие изцяло собствеността върху пристройката при
прекратяване на договора за дружество,което обаче намира,че не е
изпълнено.Твърди,че при осъществено от него приемане-предаване с протокол от
01.12.2000 год. на Агенция за държавни вземания,органите на агенцията са
констатирали и признали,че пристройката е изградена с негови стредства,труд и
материали и че държавата ще придобие собствеността върпху нея след извършване
на експертна оценка за пазарната й стойност и съответно му я заплати.Заявява,че
до 10.02.2009 год. не е претендирал заплащане на направените подобрения,като на
горната дата е отправил покана но Областен управител за доброволно уреждане на
отношенията,като такова не е последвало.Твърди,че понастоящем ответникът претендира,че пристройката е
изключително негова собственост без да е заплатил паричната равностойност на
вложените от него парични средства за проектиране и изграждането й.Позовавайки
се на чл.359,ал.1 от ЗЗД счита,че пристройката е придобита за дружеството и е
станала обща собственост на съдружниците-ТС „Романтика” и ищеца,които имат
равни дялове в нея.Твърди,че е налице уговорка при прекратяване на гражданското
дружество другият съдружник да придобие изцяло собствеността върху пристройката
и одобурдавено,но при условие,че му изплати стойността й съгласно експертна
оценка.Счита,че тъй като условието не е изпълнено и от правоприемника на
съдружника-държавата,който е бил поканен за това през 2009 год. от ищеца,като
правоприемник на имуществото на прекратен и заличен съдружник ,то
съсобствеността в равни дялове не е прекратена.При условията на евентуалност ,в
случай,че държавата бъде приета за едиствен собственик на пристройката,претендира
увеличена стойност на имота,вследствие изграждането на пристройката,като счита
себе си за добросъвестен владелец и подобрител ,тъй като реализирането й е осъществил на договорно основание.При условията на
евентуалност ,в случай ,че не бъде счетен за добросъвестен владелец и
подобрител,търси сумата ,с която се е обеднил,от държавата,която се е обогатила за негова сметка с
пристройката и кухненското оборудване.При условията на евентуалност,ако не се
възприеме горното основание за дължимост на паричната сума,я претендира като
неизпълнено задължение по анекса да му заплати стойността на извършените от
него в имота подобрения.Представя и ангажира доказателства.
Предявеният главен иск е с правно основание в чл.124,ал.1,предл.3
от ГПК,а предявените евентуални искове са съответно с правни основания в
чл.72 от ЗС,чл.59 от ЗЗД и чл.79,ал.1 ,предл.1 във врз с чл.359 от ЗЗД.
Ответникът Държавата чрез
представителя си по закон Министъра на регионалното развитие и
благоустройството по дела,които се
отнасят до недвижими имоти –държавна собственост,упълномощил Областния
управител на област Бургас е направил
освен възражения по редовността
на исковата молба и такива по съществото на спора.Твърди,че недвижимият имот,към който
е изградена пристройката-обект на
претенция за съсобственост ,е собственост на държавата.Заявява,че по силата на
облигационни отношения,каквито са били тези между ищеца и ТС „Романтика” не
могат да бъдат придобити вещни права върху пристройка.Тълкувайки клаузи на
договора от 15.09.1997 год. и анекса към
него счита,че уговорките между контрагентите ,а именно ищецът да осигури виза за проектиране,проект и строителство на
кухня с право на надстройка към съществуващо кафе,подходяща закрита площ и
кухненско оборудване,а ТС „Романтика”-да му заплати стойността на новото
строителство,като за целта се направи пазарна оценка от независим
оценител,со(чат на споразумение собствеността върху построеното да бъде изцяло на
ТС „Романтика”,а не на ищеца. Неизпълнението на облигационното задължение за
плащане на новото строителство не
поражда право на собственост,а искане за плащане е следвало да се направи преди изтичане на
давностния срок.Държавата се легитимира като собственик на пристройката със
съставени актове за държавна
собственост,а и по силата на приращението.Оспорва претенцията по чл.72 от ЗС
като твърди,че ищецът не е притежавал и не притежава качеството добросъвестен
владелец,а има само качеството на
държател/пазач на спорния имот/,установено от представените приемо-предавателни
протоколи.Оспорва претенцията и по размер,както и прави възражение за изтекла погасителна давност с
начален момент 2000 година.Позовавайки се на граматическото тълкуване на чл.4
от анекса към договора от 15.09.1997 год. ,счита че страните по сделката са се
уговорили задължението за заплащане да се отнася само за новото строителство
,не и за проектиране и оборудване.Признава,че на основание чл.148 ЗЛС/отм./
това задължение е преминало върху него- държавата,до размера на полученото
имущество,но тъй като изискуемостта му е настъпила с прекратяването на ТК
„Романтика” на 22.06.1999 год. ,от който момент следва да се считат прекратени
и договорните отношения с фирмата на ищеца-държател,са изминали повече от пет години,поради което и
това вземане е погасено по
давност.Претенцията по чл.59 от ЗЗД
намира за недопустима като субсидиарна.Сочи,че тя е на
разположение само ,когато няма друг иск за защита,а не когато възникнало и
съществувало право на иск не е упражнено и е погасено по
давност,какъвто счита,че е настоящия случай.Независимо от изложеното прави
възражение за погасяване по давност и на тази претенция,като сочи за начален
момент на давността момент ан апрекратяване на договора.Претенцията по чл.359
от ЗЗД намира за неоснователна като погасена по давност с начален момент
прекратяването на ТС „Романтика” на
22.06.1999 год. Относно размера на тази претенция препраща към становището си
по размера на претенцията за подобрения в имота.Представя доказателства.
Ответникът Държавата чрез
представителя си по закон Министъра на финансите,в случаите когато в закон не е
предвидено друго,освен възражения за недопъстимост на две от евентуалните
претенции,е направил и възражения по същество.Тълкувайки подписания между
шищеца и ТС „Романтика” договор от 15.09.1997 год. намира,че от клаузите му –част от които цитира,става
ясно,че по същността си той не
представлява договор за гражданско дружество,а договор за наем.Заявява,че
парцелът ,върху който е бил изграден хотел „Кипарис” е общинска
собственост,като самият хотел е бил
включен в активите на ТС „Романтика”,което е било структурна единица към
Министерство на вътрешната търговия.Намира,че от приложените доказателства е
видно,че пристроената част към хотела е извършена в израз на разпоредителните
правомощия на ТС „Романтика” ,респ. Община Несебър като собственик на хотела и
с тяхно съгласие, но придобитото е
единствено за собственика на сградата,след като не се твърди,а и няма данни да
е било учредено право на строеж/или надстрояване и пристрояване/ по надлежния
ред и форма.намира,че изграждането на пристройката е резултат на договореност
между страните с елементи на договор за изработка,поради което и изграденото не
може да бъде считано за съвместно придобито,за да има правн ооснование ищецът
да претендира идеална част от собствеността.Счита,че ищецът е
упражнявал фактическа власт върху пристройката като държател ,а не като владелец,като се позовава на предаването
й за отговорно пазене след прекратяване и заличаване на ТС „Романтика” .Извежда
от това положение неоснователност на претенцията по чл.72 от ЗС и на искането
за признаване право на задържане.Намира освен това всички претенции на ищеца за
погасени по давност.Представя доказателства.
Ответниците не претендират насрещни права с искова молба
,не заявяват насрещни права и във формата на възражение.
Не са налице признания на
права.Признават се следните
обстоятелства :ищецът-едноличен търговец
и ТС „Романтика” са сключили
договор под № 196 от 15.09.1997
год. с предмет и съдържание съгласно завереното копие на горния
документ,находящо се на листи от 11 до
14 включително от гр.д.№ 7968 по описа
за 2012 год. на Районен съд гр.Несебър;на 26.05.1998 год. е бил подписан анекс
към горния договор с предмет и съдържание съгласно завереното копие на този
документ,находящо се на листи 15 и 16 от гр.д.№ 7968 по описа за
2012 год. на Районен съд гр.Несебър;с решение
от 13.07.1998 год. на Софийски градски съд,влязло в сила на 22.06.1999
год. ТС „Романтика” е било прекратено и заличено;с протокол от 01.12.2000
год. е извършено приемане и предаване на
недвижим имот,с наличното движимо имущество на прекратеното и заличено ТС
„Романтика”,представляващ хотел „Кипарис”,находящ се в гр.Несебър в изпълнение на заповед № 506 от 20.10.2000
год. на Министъра на финанситте между две комисии –едната, действаща за
Агенция за държавни вземания,а другата –действаща за ТС „Романтика”,в която е бил включен и
ищецът като физическо лице; на същата дата е подписан и втори протокол,назован
приемо-предавателен,съгласно който лицата,включени в комисията,действаща за
Агенция за държавни вземания по предходния протокол, са предали в качеството на
представители на държавното учреждение на отговорно пазене на Таня Христова Паскалева и ищеца-физическо
блице хотел „Кипарис” ,заедно с движимо имущество;
Не са налице по настоящото дело с
оглед предмета му обстоятелства,за които
да съществува установено от закон предположение,да са общоизвестни или
служебно известни ,поради което те да не се нуждаят от доказване.
Ищецът носи
тежестта да установи при
условията на пълно доказване следнитне обстоятелства:ищецът като едноличен
търговец е станал собственик на ½ ид.ч. от пристройка към съществуваща
сграда хотел „Кипарис” в гр.Несебър ,състояща се от кухня и зала за хранене
на основание чл.359 ЗЗД въз основа на
договор за гражданско дружество и анекс към него,сключен между него и
праводателя на ответника-държавата, ТС „Романтика”,тъй като към датата на
прекратяване на гражданското дружество-22.06.1999 год. съдружникът ТС
„Романтика” не е изпълнил задължението си по чл.4 от анекса към договора да
заплати на ищеца стойността на извършените подобрения съгласно експертна
оценка; ищецът е изградил със свои средства пристройката-кухня и зала за
хранене;пристройката е увеличила стойността на хотел „Кипарис”; размера на
горното увеличение към момента на постановяване на решение по настоящото
дело;размера на всичко вложено от страна на ищеца в изграждането на
пристройката;
Страните заявяват,че
сочат доказателства за твърдените от тях факти.
Съдът намира направените от страните доказателствени искания-за приемане
на представени от тях при
предварителната размяна на книжа писмени доказателства,с изклбючение на експертизи
по гр.д.№ 7052/2009 год. по описа на Районен съд гр.Бурлгас,за относими към
предмета на делото,тъй като посредством
тях те заявяват,че ще установяват
твърдените от тях факти,за които носят
доказателствени тежест.Посочените по0горе писмени доказателства са
допустими и необходими,тъй като законът не поставя ограничения за събиране на тези доказателства
за установяване на тези обстоятелства,а
без събирането им и преценката им
решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа обстановка.Не
следва да бъдат приемани като доказателства по делото ппредставените от
ответника експертизи по друго дело,тъй като приобщаването им ще противоречи на основен принцип на
гражданския процес-непосредственост при събирането и преценката на доказателства,а
освен това и на начина на събиране на този вид доказателствено
средство-експертиза се събира посредством възлагане на конкретни задачи в
производството по висящ процес,като се изготвя писмено заключение,което след
това де изслушва в съдебно заседание,а не като се приема като писмено доказателство.Ето защо
това доказателствено искане следва да се отхвърли.Частично основателно е оспорването на ответника на
доказателственото искане на ищеца за допускане на експертиза.Повечето от
формулираните към нея въпроси са насочени към изясняване на въпроси,които нямат
никакво отношение към заявените от ищеца за защита права,следователно са ирелевантни за
изясняване на спора от фактическа страна.Единствените ревелантни въпроси са
тези по т.1 и и първата част на въпроса
по т.5.На ищеца следва да се укаже също така,че не сочи никакви доказателства
за установяване на твърденията си за увеличена стойност на имота-хотел
„Кипарис”,посредством извършената пристройка,състояща се от кухня и зала за
хранене,и за размера на увеличението към момента на постановяване на решението
по настоящото дело,както и за действително вложеното от него в изграждането на
пристройката и неговия размер. В горния смисъл съдът следва да се произнесе по
направените доказателствани искания.
По изложените съображения и на
основание чл.140 от ГПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ
производството по делото по претенциите на ищеца за установяване право на
собственост по отношение на ½ ид.ч. от движими и недвижими обекти,изброени като характеристики
та помещението кухня в петитума на исковата молба и досежно обекта,назован като
„преустройство на хотелска стая в кафе с оборудване/.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен
срок от получаване на препис от настоящото определение с писмена молба с два
преписа за законните представители на ответника да направи следните уточнения
по горните претенции:да посочи кои от следните,изброени като довършителни
работи и обзавеждане в помещението-кухня са движими и кои недвижими,поради което
последните следва да се считат като
подобрения в помещението-девет мивки,хладилен бар-плот,кухненски печки-три броя
с фурни,фритюрници,шест шкафа алпака,три големи работни плота,ел.
скара,вентилация, и претендира ли върху движимите такива също съсобственост;
претендира ли съсобственост на
помещение-кафе,преустроено като такова от хотелска стая, и отделно на
оборудването в него като движимости или се претендира съсобственост само на
оборудване,находящо се в преустроено от хотелска стая в кафе помещение;какво
следва да се разбира под искането:да приемете за установено по отношение на
ответника,че съм собственик на ½ ид.ч. част от ... и преустройство на
хотелска стая в кафе с оборудване”.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен
срок от получаване на препис от настоящото определение в случай,че заявява,че
претендира ид.ч. в собственост и от
преустроена в кафе хотелска стая,следва да приложи удостоверение за данъчна
оценка и на този недвижим имот.
УКАЗВА на ищеца,че при неизпълнение в срок на горните указания
производството по неуточнените изброени
по-горе претенции ще бъде прекратено.
УКАЗВА на страните,че след
получаване на преписи с уточненията ще
ги връчи на законните представители на ответника за становище ,като в съдебно
заседание ще допълни доклада по делото ,ако това се налага.
ДАВА на ищеца двуседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение
и преписи от писмените отговори с
приложения да изрази становище по възражението за недопустимост на част от
евентуалните искове,заявено от процесуалния представител на
държавата-Министерство на финансите.
УКАЗВА на процесуалния
представител на държавата в производството по настоящото дело Министерство на
регионалното развитие и благоустройството чрез пълномощника на Областен
управител на област Бургас в три дневен срок от
съобщаването по телефона от канцеларията на съда да приложи преписи от
всички представени с писмения му отговор
писмени доказателства.
НАСРОЧВА делото за 20.01.2014 год. от 11,00 часа,за която дата и час да се призоват
страните,като им се връчи препис от настоящото определение,а на
ищеца и преписи от писмените
отговори на законните представители на ответника.
ПРИЕМА всички представени от
страните при предварителната размяна на книжа и приложени до настоящия момент
писмени доказателства,с изключение на представените от ответника заверени копия
от експертизи по гр.д.№ 7052/2009 год. на Бургаски районен съд.
ДОПУСКА извършването на
съдебно-техническа експертиза,която да отговори на задачите,формулирани от ищеца
по т.1 и първата част на т.5 в исковата му молба-листи 9 и 10 от гр.д.№ 7968/2012 год. на Районен съд
гр.Несебър.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Султанка
Ганчева Бончева.
Определя депозит за тази
експертиза в размер от 150 лв. платими в двуседмичен срок от получаване на
препис от настоящото определение от страна на ищеца по депозитната сметка на
Бургаски окръжен съд.
ОСТАВЯ без уважение искането на ответника за прилагане като писмени
доказателства на експертизи по гр.д.№ 7052 по описа за 2009 год. на Районен съд
гр.Бургас и искането на ищеца за
възлагане на останалите формулирани от него задачи към допуснатата
експертиза,с изключение на тези по т.1 и по т.5 предл. първо.
УКАЗВА на ищеца,че не сочи никакви доказателства за
установяване на твърденията си за увеличена стойност на имота-хотел
„Кипарис”,посредством извършената пристройка,състояща се от кухня и зала за
хранене и за размера на увеличението към момента на постановяване на решението
по настоящото дело,както и за действително вложеното от него в изграждането на
пристройката и неговия размер.
Определението е окончателно.
Съдия: