Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Радомир, 03.02.2020 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на двадесет и първи януари през
две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Веска
Китанова, като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 487 по описа за
2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен
е иск с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ.
В
исковата молба се твърди, че на 29.03.2017 г., около 08,40 ч., в гр. Радомир по
път III-627, с посока на движение към кв. „Върба“, се движело МПС, марка „М.“,
модел „.“, с рег. № ., управлявано от ответника Д.В.Ш., който при предприемане
на маневра „ляв завой“, без да се съобрази с останалите участници в движението,
се блъска странично в МПС, марка „П.“, модел „Б.“, с рег. № ., управлявано от Н.С.Ч.,
вследствие на което настъпили материални щети. По повод инцидента бил съставен
протокол за ПТП № .г. от служител на РУ – Радомир, както и АУАН, серия „Г“, с №
..
Към
датата на застрахователното събитие собственикът на МПС, марка „М.“, модел „.“,
имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със „ЗАД ОЗК –
Застраховане“ АД, валидна от 02.03.2017 г. до 01.03.2018 г.
На
29.03.2017 г. собственикът на МПС, марка „П.“, модел „Б.“, който имал сключена
валидна застраховка „Каско+“ с „ДЗИ - Общо
застраховане“ ЕАД, валидна от 20.01.2017 г. до 19.01.2018 г., подал уведомление
за щета в представителство на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, по повод на което
била заведена щета в представителството на застрахователя. На 10.04.2017 г. бил
проведен оглед на увреденото МПС, приключил със съставянето на опис –
заключение, в който били отразени увредените детайли.
След
разглеждане на претенцията от страна на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД било
определено в полза на собственика на превозното средство застрахователно
обезщетение в размер на 10 424,19 лева, след което сумата била изплатена на
застрахования.
След
извършване на плащането дружеството предявило регресна
претенция към „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД, в качеството му на застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач, по повод на което била
образувана щета № .по описа на „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД. По щетата била
изготвена техническа експертиза, като размерът на застрахователното обезщетение
бил определен на 9154,27 лева. Предвид наличието на насрещни и изискуеми
вземания по щети между двете застрахователни дружества, „ЗАД ОЗК –
Застраховане“ АД извършило едностранно прихващане на дължимите суми, в резултат
на което взаимните претенции били погасени до размера на по-малката сума, като
остатъкът бил преведен от „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД в полза на „ДЗИ Общо
застраховане“ ЕАД.
От
съставения протокол за ПТП било видно, че ответникът Д.Ш. е причинил виновно
настъпването на пътния инцидент, като е управлявал автомобила след употреба на
алкохол и предвид извършеното от „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД плащане, на
основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за ищцовото
дружество възниквал правен интерес да претендира възстановяване от ответника на
изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 9154,27 лева, ведно със
сторените ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева.
За
събиране на възникналото вземане „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД подало заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, по което било
образувано ч. гр. д. № 253/2019 г. по описа на РдРС,
в рамките на което съдът издал заповед за изпълнение на парично задължение.
Срещу издадената заповед било подадено възражение от длъжника в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК, което обуславяло правния интерес на ищцовото
дружество от предявяването на настоящия положителен установителен
иск.
С
оглед изложеното, моли съдът да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът Д.В.Ш. дължи на „ЗАД ОЗК - Застраховане” АД сумата от
9169,27 лева, представляваща заплатено от ищеца обезщетение за вреди, причинени
на лек автомобил, марка „П.“, модел „Б.“, с рег. № ., от ПТП, настъпило на
29.03.2017 г. в гр. Радомир, причинено виновно от ответника, като водач на лек
автомобил, марка „М.“, модел „.“, с рег. № ., застраховано по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен със „ЗАД ОЗК -
Застраховане” АД, валиден към датата на произшествието, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.03.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който е оспорил
предявения иск, с твърдения, че от представените с исковата молба писмени
доказателства не било доказано, че се дължи исковата сума в размер на 9169,27
лева, представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение.
Ответникът
не оспорва настъпването на процесното ПТП, както и че
е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със
„Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане” АД, валидна от
02.03.2017 г. до 01.03.2018 г.
Твърди,
че не е бил уведомен за насрочения на 10.04.2017 г. оглед на МПС, марка „П.”,
модел „Б.”, като намира изплатеното обезщетение от „ДЗИ Общо застраховане” ЕАД
за завишено.
В
съдебно заседание ищецът чрез упълномощен представител поддържа предявения иск
и моли за уважаването му.
В
съдебно заседание ответникът чрез упълномощен представител оспорва предявения
иск.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищцовото д. „З.а.д. ОЗК - застраховане” АД е подало на 26.03.2019 г.
до Радомирския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК против ответника Д.В.Ш. за заплащане на сумата от 9169,27 лева
– представляваща заплатено от ищеца обезщетение за вреди, причинени на лек автомобил,
марка „П.“, модел „Б.“, с рег. № ., от ПТП, настъпило на 29.03.2017 г. в гр.
Радомир, причинено виновно от ответника, като водач на лек автомобил, марка „М.“,
модел „.“, с рег. № ..
Въз основа на това заявление било
образувано ч. гр. д. № 253/2019 г. на РдРС, по което
в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № .г.
против длъжника и настоящ ответник.
В законоустановения
двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение, длъжникът Д.В.Ш. е
депозирал възражение за недължимост на сумите по нея.
В едномесечния срок от съобщаването заявителят е предявил настоящия положителен
установителен иск.
Видно от приложената по делото застрахователна
полица № .от 02.03.2017 г. е, че между ищцовото
дружество и „Драфт Дизайн“ ЕООД е бил сключен договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, със
срок на договора - една година, за периода от 02.03.2017 г. до 01.03.2018 г.,
за лек автомобил, марка „М.“, модел „.“, с рег. № ..
Установява се също, че на 13.01.2017
г. между „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД и „Каменица“ АД е сключен договор за
имуществено застраховане „Каско“, обективиран
в полица № ., с предмет лек автомобил, марка „П.“, модел „Б.“, с рег. № ., със
срок на застрахователното покритие от 20.01.2017 г. до 19.01.2018 г.
От представения по делото протокол
за ПТП № .г., съставен от мл. автоконтрольор при РУ -
Радомир, се установява, че на 29.03.2017 г., в 08,40 ч., в гр. Радомир, на път III-627, е реализирано пътнотранспортно произшествие (ПТП), с
участието на лек автомобил марка „М.“, модел „.“, с рег. № ., собственост на „Драфт Дизайн“ ЕООД, управляван от Д.В.Ш., и лек автомобил,
марка „П.“, модел „Б.“, с рег. № ., собственост на „Каменица“ АД и управляван
от Н.С.Ч., в резултат на което са нанесени вреди и на двата леки автомобила. В
протокола е отразено, че водачът на лекия автомобил, марка „М.“, е управлявал
превозното средство с концентрация на алкохол в кръвта – 0,77 промила, като при
несъобразяване с останалите участници в движението предприема маневра „завиване
на ляво“ и се блъска странично в лек автомобил, марка „П.“, модел „Б.“, с рег.
№ ..
Ответникът е оспорил истинността на
представения протокол за ПТП и с протоколно определение от о. с. з., проведено
на 28.11.2019 г., съдът е открил производство по реда на чл. 193 ГПК по
оспорване истинността на протокола.
По делото са представени и АУАН № .г.,
съставен от мл. автоконтрольор при РУ – Радомир,
както и наказателно постановление № 17-0328-000273/10.04.2017 г. на началник РУ
– Радомир, с което във връзка с инцидента, състоял се на 29.03.2017 г., на Д.В.Ш.
са наложени административни наказания, както следва: „глоба“ в размер на 500,00
лева за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП и „глоба“ в размер на 100,00 лева
за нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП.
По делото са представени и
уведомление за щета до „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД по полица № ., опис –
заключение по щета .г., в който са описани увредените детайли на лек автомобил,
марка „П.“, модел „Б.“, с рег. № ., ликвидационен акт по щета № .по преписка № .г.,
в който е определено дължимото обезщетение, което следва да се изплати на „Каменица“
АД, а именно 10 409,19 лева, както и доказателства за заплащане на същото
(опис към платежно нареждане за масов превод на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД).
Установява се наред с това, че по
повод изпратена от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД до „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД
регресна покана от 08.06.2017 г. и във връзка с
изготвена техническа експертиза по щета .от 13.07.2017 г. и доклад по щета от
04.08.2017 г., „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД е
заплатило на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД сумата от 9154,27 лева,
представляваща заплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Автокаско“ на увреденото лице
От приложените по делото 2 бр. писма
от 04.12.2017 г. и 15.12.2017 г. се установява, че ищцовото
дружество е поканило ответника, на основание чл. 500 КЗ да възстанови на „ЗАД
ОЗК – Застраховане“ АД изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 9169,27
лева, с включени 15,00 лева – ликвидационни разноски, в 7-дневен срок от датата
на получаване на известието.
Поканата е върната, като непотърсена,
видно от известие за доставяне от 10.01.2018 г.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелката Н.Ч.,
от показанията на която се установява, че на 29.03.2017 г. е управлявала лек
автомобил, марка „П.“, модел „Б.“, с рег. № .,
пътувайки от с. Долни Раковец към гр. Радомир, като при басейна в града, движещият
се пред нея лек автомобил, марка „М.“,
модел „.“, с рег. № ., предприема маневра „завиване на ляво“, вследствие на
което реализира ПТП.
От изслушаното и прието по делото
заключение по назначената съдебно - автотехническа
експертиза се установява, че процесното ПТП е
настъпило на 29.03.2017 г., на път III-627, с посока на движение от гр. Радомир
към кв. „Върба“ (на разклона за кв. „Върба“), като водачът на лек автомобил,
марка „М.“, модел „307 Д“, с рег. № ., предприема неправомерна маневра - навлизане
в лява пътна лента и след употреба на алкохол в кръвта - 0,77 промила,
предизвиква ПТП, с лек автомобил, марка „П.“, модел „Б.“, с рег. № ., вследствие
на което са нанесени значителни материални вреди на лекия автомобил, марка „П.“,
модел „Б.“.
Според вещото лице произшествието е
настъпило в условия за движение, в светлата част на денонощието, ясно време при
суха пътна настилка, като в събраните доказателства по делото не съществуват
данни за наличие на причини от техническо естество, които да са в причинна
връзка с ПТП-то.
В заключението е посочено, че щетите
на лекия автомобил, марка „П.”, модел „Б.”, с рег. № ., описани в опис -
заключението по щета № .г. на „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, гр. София, са вследствие
на процесното ПТП, настъпило на 29.03.2017 г., като стойността
на причинените вреди на процесното МПС възлиза на 9139,50
лева, а стойността на направените разноски от застрахователя за определяне на
застрахователното обезщетение възлиза на 15,00 лева.
Горната фактическа обстановка е
несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които
съдът кредитира изцяло. Съдът прецени събраните по делото гласни доказателствени средства, заедно и поотделно, при съпоставка
и във връзка писмените доказателства, като ги кредитира изцяло, като взаимно
допълващи се, безпротиворечиви и съответстващи на
останалия събран по делото доказателствен материал.
Съдът кредитира и заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана по
делото съдебно – автотехническа експертиза, като неоспорено от страните и
дадено от вещо лице, в чиято компетентност и безпристрастност съдът няма
основания да се съмнява.
При така установеното от фактическа
страна съдът прави следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 500,
ал. 1, т. 1, предл. първо КЗ освен в случаите по чл.
433, т. 1 КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от
застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато
виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил
нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното
превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в
кръвта над допустимата по закон норма.
Уважаването на така предявените
претенции предпоставя доказване както на извършено от
ответника виновно нарушаване на правилата за движение по пътищата, в резултат
на което е станал причина за пътнотранспортно произшествие, така и заплатено от
страна на ищеца, в качеството му на застраховател по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за увреждащото МПС,
обезщетение на собственика на увредената вещ, респ. ангажиране на отговорността
му. На доказване подлежи и фактът, че деликвентът –
ответник по иска, е шофирал след употреба на алкохол и при концентрация на
алкохола в кръвта над допустимите норми, което поражда правото на
застрахователя, като страна по договора за застраховка ГО, да иска обратно
платеното обезщетение от водача на застрахования автомобил.
Настъпването на процесното
ПТП, както и обстоятелството, че същото е резултат от виновното и противоправно поведение на водача Д.Ш., съответно вида и
размера на причинените щети по лек автомобил, марка „П.“, модел „Б.“, с рег. № ., се установяват от показанията на разпитаната
свидетелка Н.Ч., заключението на вещото лице по допуснатата съдебно – автотехническа експертиза и от
приложения по делото протокол за ПТП от 29.03.2017 г. Тук следва да се
отбележи, че протоколът за ПТП представлява официален свидетелстващ документ по
чл. 179, ал. 1 ГПК и обвързва съда да приеме, че на конкретната дата и час, на
мястото на произшествието са се намирали описаните в протокола леки автомобили,
с описаните видими щети, както и че водачите са изпробвани за алкохол и
отчетените стойности са посочените в протокола. При указана на ответника доказателствена тежест, същият не ангажира доказателства,
от които да може да се направи извод за неистинността на оспорения протокол за
ПТП, от което следва, че не са налице предпоставките на
чл. 194 ГПК за изключване на така посоченото писмено доказателство от доказателствената съвкупност по делото.
Установено бе и че „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД е изплатило на собственика на лекия автомобил, марка „П.“,
модел „Б.“, с рег. № . по договор за имуществено застраховане „Каско“, обективиран в полица № .,
обезщетение за причинените вреди в размер на 9154,27 лева, след което е
предявило регресна претенция към „ЗАД ОЗК –
Застраховане“ АД, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, след
което „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД е заплатило на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД
сумата от 9154,27 лева.
Установена в процеса е и предпоставката за
регрес на застрахователя срещу деликвента, а именно,
че последният е шофирал в нетрезво състояние. Това обстоятелство се доказва от отразеното
в констативния протокол за ПТП, а именно, че водачът е управлявал процесното МПС с концентрация на алкохол в кръвта - 0,77
промила.
Причинителят на вредата във връзка с
чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди, предвид на което и правото
на регрес на застрахователя по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ се определя от
заплатения от него размер на застрахователно обезщетение, но не повече от
действителния размер на причинените от делинквента
вреди и ликвидационните разноски - в случая в размер на 15,00 лева.
Ето защо, настоящият съдебен състав
намира предявения от застрахователя срещу деликвента
обратен иск за доказан по основание, като предвид заключението на вещото лице
по допуснатата съдебно – автотехническа експертиза
искът следва да бъде уважен за сумата от 9154,50 лева и отхвърлен до пълния
предявен размер от 9169,27 лева, като неоснователен и недоказан.
Върху главницата следва да се
присъди законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.03.2019
г. до окончателното ù изплащане.
По разноските:
При този изход на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да иска присъждане на направените
по делото разноски в заповедното и исковото
производство съразмерно с уважената част от иска. Ищецът доказва направени
разноски в общ размер на 1541,77 лева, от които 945,00 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение по ч. гр. д. № 253/2019 г. на РдРС,
366,77 лева – внесена държавна такса, 200,00 лева – депозит за вещо лице и
30,00 лева – депозит за призоваване на свидетел.
В последното по делото съдебно
заседание процесуалният представител на ответника е направил възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение, което съдът намира за основателно, като счита, че заплатеното
от ищеца адвокатско възнаграждение е прекомерно, съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, поради което следва да бъде намалено на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съдът не е
обвързан с ограничението на § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. и е свободен да
намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В
случая размерът на претендираното възнаграждение
следва да бъде намалено до 788,46 лева (чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения).
При това положение и с оглед изхода
на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото
дружество сумата от 1383,00 лева - направени по делото разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ответникът също има право да иска присъждане на направените по делото разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска. Ответникът доказва направени разноски в
размер на 500,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, от които ищецът
следва да му заплати сумата от 0,81 лева.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Д.В.Ш., с ЕГН: **********, с адрес: *** дължи на „Застрахователно
акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление:***, сумата 9154,50 лева (девет хиляди сто петдесет и четири лева и
петдесет стотинки) – заплатено от ищеца обезщетение за вреди, причинени на лек
автомобил, марка „П.“, модел „Б.“, с рег. № ., от ПТП, настъпило на 29.03.2017
г. в гр. Радомир, причинено виновно от ответника, като водач на лек автомобил,
марка „М.“, модел „.“, с рег. № ., застраховано по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, сключен със „ЗАД ОЗК - Застраховане” АД,
валиден към датата на произшествието, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
26.03.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Д.В.Ш., с ЕГН: **********, с адрес: ***
ДА ЗАПЛАТИ на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД, с
ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:***, сумата от 1383,00 лева (хиляда
триста осемдесет и три лева) – направени разноски по делото.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество
ОЗК – Застраховане“ АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:***,
ДА ЗАПЛАТИ
на Д.В.Ш., с ЕГН: **********,
с адрес: *** сумата от 0,81 лева (осемдесет и една стотинки) – направени
разноски по делото.
Решението може
да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР:М.М.