Решение по дело №4416/2021 на Районен съд - Варна

М О Т И В И

към решение по НАХД № 4416 по описа за 2021 год. на Варненския районен
съд ХХVІІ наказателен състав.

По отношение на обвиняемия Т. Б. Е. - роден на 18.12.1983 г. в гр.
Димитровград, обл. Хасково, живущ в гр. Димитровград, обл. Хасково, българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, не работи, неосъждан, ЕГН
********** от Варненска районна прокуратура е внесено мотивирано постановление
по реда на чл.375 от НПК, за извършено от същия деяние по престъпление по чл.
чл.343, ал.1 б. „Б" пр. 2, вр. чл.342 ал. 1 от НК, за това, че на 22.03.2018 г. на км. 13
на път II-29 Варна - Добрич, при управление на МПС - лек автомобил “БМВ Х5” с рег.
№ ET955N нарушил правилата за движение, както следва - чл. 20, ал. 1 от ЗДвП
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват.” и чл. 20 ал. ал. 2 от ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението.”, и с това по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на Р. Д. М., изразяваща се в травматично избиване на
първи и втори резци на горна челюст вляво, травматично избиване на първи и втори
резци на долна челюст вляво и първи и втори резци на долна челюст вдясно,
обусловила трайно затруднение на дъвченето във фаза на отхапване на храната и
говора.
Предлага се Е. да бъде освободена от наказателна отговорност на основание
чл.78”А” от НК и да му бъде наложено административно наказание.
В съдебното заседание представител на ВРП не се явява.
В съдебно заседание обв.Е. не се явява лично, а се представлява от упълномощен
защитник - адв.Вл.Ш. от ВАК.
Защитникът на обвиняемия, в хода на съдебните прения, излага становище, че са
налице предпоставките на чл.78А от НК. Акцентира, върху икономическата обстановка
в страната, като моли спрямо него да се наложи минимално административно
наказание „глоба“ и да не се налага наказание „лишаване от право да управлява МПС“.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:

Обвиняемият Т. Б. Е. е роден на 18.12.1983 г. в гр. Димитровград, обл. Хасково.
Той е българин, български гражданин, със средно образование. Не е женен и не работи.
Той е неосъждан и притежава ЕГН **********.
1

На обв.Е. никога не е било издавано българско СУМПС . Той притежавал СУМПС,
издадено през 2002г. от италианските власти, със срок на валидност до 29.03.2012г.,
като същото му било отнето през 2005г. и се намирало в Сектор ПП при ОД на МВР-
Хасково.
В периода 2005г.-2009г., спрямо него, от страна на административните полицейски
органи били издадени и влезли в сила общо три НП за различни нарушения на ЗДвП, а
в периода 2012г.-2021г. били издадени пет фиша за нарушения на ЗДвП.
На 22.03.2018г., около 13.15ч., обв. Е. управлявал лек автомобил марка „БМВ Х5” с
рег. № ET955NT - италианска регистрация като се движил по път II -29 Варна -
Добрич. На предната дясна седалка до водача, обв. Е., пътувал св. И.Д..
Метеорологичните условия били лоши, като имало обилен снеговалеж и духал
страничен вятър. Пътното платно било заснежено и заледенно, със снежна покривка
около 25 см., като не било обработено.
В същото време, по същия път пътували св. Р.М. и св. Ж.К.. Те се предвижвали с
товарен автомобил марка „Пежо Партнер” с рег. № ТХ0687ХН, собственост на св. М..
Автомобилът се управлявал от св. К., а до него на предна дясна седалка пътувал св. М..
Поради влошените метеорологични условия св.Колев управлявал товарния автомобил
с повишено внимание и ниска скорост- около 30-40км/ч. Пред товарния автомобил
управляван от св. К. се движил лек автомобил марка „Ауди А 3“ с peг. № СС 2104 МС,
управляван от св.В.В.. След като св. К. изкачил наклонения участък от пътното платно
в посока гр. Добрич, непосредствено след гр. Аксаково, управляваният от него
автомобил бил изпреварен от автомобил със специализиран режим – линейка.
Последната била с включени сигнални лампи и подавала звуков сигнал, като
изпреварила и автомобилът управляван от св.В., след което продължила движението
си в посока гр. Добрич. Щом св. К. подминал първата отбивка за с. Изворско, посока
от гр. Варна към гр. Добрич, на около 13 км. след нея /преди да се стигне до втората
отбивка за населеното място/ видял, че лекият автомобил „Ауди А3“, управляван от св.
В. намалява скоростта си на движение, а линейката, която се движила пред тях
включила аварийните светлини, извършила маневра обратен завой в посока към
гр.Варна и преустановила движението си. В същото време движение преустановил и
лекият автомобил управляван от св.В.. Когато доближили мястото, на което била
спряла линейката, свидетелите К. и М. видели, че пред тях има станало ПТП между
леки автомобили и товарен автомобил тип ТИР. Поради това и св. К. спрял
управлявания от него автомобил на около 2-3м. зад лекия автомобил на св.В..
След преустановяване на движението, св. М. включил аварийните светлини на
товарния автомобил и разкопчал предпазния си колен с намерение да слезе от
превозното средство. Желанието на свидетелите М. и Колев било да излязат от лекия
автомобил и да окажат помощ на пострадалите и на служителите на „Спешна
медицинска помощ“.
Междувременно, обв. Е. се движел в посоката на настъпилото ПТП, със скорост около
50 км/ч. На около 300 м. от настъпилото ПТП, обв.Е. възприел, че на пътното платно
има спрени МПС и предприел спиране на управлявания от него лек автомобил. Поради
лошите метеорологични условия и скоростта, с която се движел обв. Е. автомобила
започнал да се пързаля, а обв.Е. загуби контрол върху него. Той инстинктивно завъртял
волана на автомобил обратно на часовниковата стрелка, поради факта, че същият не
спирал, а продължавал движение. Междувременно св.К. забелязал, че обв.Е. е изгубил
контрол над автомобила си, като предположил, че ще последва удар. Поради това
предупредил св.М. да не слиза от автомобила и се опитал да го придвижи напред. В
2

същото време св.М. се навел леко напред , за да погледне през страничното огледало
каква е пътната обстановка. Поради заледяването на пътя товарният автомобил не
могъл да потегли, като гумите му започнали да буксуват и само изнесъл предната си
част на ляво.
Вследствие на изгубения контрол над управляваното от него моторното превозно
средство „БМВ Х5” с рег. № ET955NT последвал удар с товарения автомобил „Пежо
Партнер” с рег. № ТХ0687ХН. Ударът бил реализиран в задната част на товарния
автомобил. От удара товарен автомобил „Пежо Партнер” с рег. № ТХ0687ХН се
преместил напред и се ударил с предната си част в задната лява част лек автомобил
„Ауди А 3“ с peг. № СС 2104 МС, с водач св.В. В., след което продължил движението
си напред. След първоначалния удар с него, лекият автомобил „БМВ Х5” с рег. №
ET955NT продължил напред и се ударил със страничната си дясна част в задната част
на лек автомобил „Ауди А 3“ с peг. № СС 2104 МС, след което преустановил
движение.
В следствие на съприкосновението между двете МПС – лек автомобил „БМВ Х5” с
рег. № ET955NT и товарения автомобил „Пежо Партнер” с рег. № ТХ0687ХН св. М. си
ударил устата в табло на лекия автомобил. При удара св. М. почувствал остра болка в
областта на устата. След което от устата му започнало да тече кръв, като част от
резците на горната и долната му челюст били избити. След инцидента св.М. бил
откаран в болница, където му била оказана медицинска помощ
Видно от заключението на изготвената в хода на ДП съдебно-медицинска
експертиза /л.68-72/ на 22.03.2018г. пострадалият Р. Д. М. на 37 г. е получил следните
увреждания: травматично избиване на първи и втори резци на горна челюст вляво;
травматично избиване на първи и втори резци на долна челюст вляво и първи и втори
резци на долна челюст вдясно; контузно разкъсна рана на долна устна.
Установените увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети и
биха могли да се получат по време и начин, посочени от пострадалия.
Избиването на описаните резци по горна и долна челюст обуславят трайно
затруднение на дъвченето във фаза на отхапване на храната и говора. Експертизата
сочи, че загубата на зъбите е невъзвратима.
От заключението на изготвената в хода на ДП автотехническа експертиза /л.77-88/
мястото на удара е на път II-29 в района на км. 13 между разклоните за с. Изворско, в
дясната лента по посока гр. Добрич. Към момента на удара лек автомобил „Ауди А3“с
peг. № СС2104МС и товарен автомобил „Пежо Партнер” с рег. № ТХ0687ХН са били в
спряло състояние.
Вследствие на удара товарния автомобил получава увреждания, изразяваща се в
„задни врати - смачкани и вкарани навътре в товарния отсек, задна лява гума -
изкривена, смачкани броня, преден десен калник, преден капак” и се е изместил на
разстояние от около 6 -10 м.
Вследствие на удара лек автомобил „Ауди А3“ с peг. № СС2104МС получава
увреждания по задната част на купето, изразяващи се в „счупена задна броня, смачкани
двата задни калника и капака на багажника, счупен ляв стоп” и се измества на
разстояние от около 1.5 м.
Пътната настилка е била заледена и заснежена, което говори за ниска степен на
сцепление на гумите с пътната настилка.
Поради описаните по - горе фактори, експертизата счита, че оценъчната скорост на
3

съприкосновение на лек автомобил „БМВ Х5” с рег. № ET955NT с лек автомобил
„Ауди АЗ“ с peг. № СС2104МС е 15 км/ч. Оценъчната скорост на съприкосновение на
лек автомобил „БМВ Х5” с ДК № ET955NT с товарен автомобил „Пежо Партнер” с
рег. № ТХ0687ХН е 30 км/ч.
Според експертизата не са налице обективни данни за точното изчисление на
скоростта, с която се е движил лек автомобил „БМВ Х5” с ДК № ET955NT преди
загубата на управление. Поради факта, че след загубата на странична устойчивост на
автомобила, водачът е успял да задържи същият на платното за движение, експертизата
приема, че скоростта му на движение в момента на загуба на странична устойчивост е
около 50 км/ч.
Според експертното заключение водачът на лек автомобил „БМВ Х5” с рег. №
ET955NT, преди загубата на странична устойчивост на автомобила, е имал
възможност да се движи с по-ниска скорост, която би му позволила да спре или да
не загуби контрол над автомобила. След загубата на странична устойчивост на
автомобила, водача му се е опитвал да възвърне контрол над него, като е успял да го
задържи на платното за движение, но не е имал възможност да спре или извърши друга
маневра, с която да заобиколи спрелите пред него превозни средства.
Водачът на товарен автомобил „Пежо Партнер” с рег. № ТХ0687ХН се е опитал да
придвижи автомобила напред, за да освободи място на плъзгащия се зад него лек
автомобил „БМВ Х5” с ДК № ET955NT, но поради липсата на сцепление с пътната
настилка не е успял да потегли. Водачът на товарен автомобил „Пежо Партнер” с ДК
№ ТХ0687ХН не е имал друга възможност, с която да реагира на настъпващото
произшествие.
Водачът на лек автомобил „Ауди А3“ с peг. № СС2104МС не е имал възможност да
предотврати произшествието, тъй като е установил опасността след като товарен
автомобил „Пежо Партнер” с ДК № ТХ0687ХН го удря в задната му част.
Опасността за участниците в произшествието е настъпила, в момента, в който лек
автомобил „БМВ Х5” с рег. № ET955NT е наближил спрелите пред него автомобили на
разстояние от 119.27 м
Опасната зона на спиране на лек автомобил „БМВ Х5” с ДК № ET955NT при
движение с 50 км/ч е 119.27 м.
Товарен автомобил „Пежо Партнер” с рег. № ТХ0687ХН е бил в спряло състояние
към момента на възникване на опасността и удара.
Лек автомобил „Ауди А3“ с peг. № СС2104МС е бил в спряло състояние към момента
на възникване на опасността и удара.
Видно от изготвената справка за съдимост /л.21 от СД/, обв. Е. не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Видно от справката от ОД на МВР-Хасково и справката от Сектор ПП - ОД на МВР-
Варна, обвиняемият не притежава СУМПС и категории, като до настоящия момент е
бил санкциониран за няколко /осем/ нарушения на правилата на ЗДвП, които не са
свързани с настъпване на ПТП и създаване на пряка опасност за останалите участници
в движението. Отделно от това повечето от визираните наказания са с голяма
отдалеченост от деянието предмет на настоящото дело.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите Р.М., Ж.К., И.С., В.В., Н.В. и
И.Д., тъй като същите са непротиворечиви помежду си и съответстват на установената
фактическа обстановка.
4

Съдът изцяло приема заключенията на изготвените по делото съдебно-медицинска и
автотехническа експертизи, като обективни и компетентно дадени, като освен това
кредитира и приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите
кореспондират с установената по делото фактическа обстановка, която не се оспорва.
Гореописаната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото
доказателства, а именно – от показанията на свидетелите Р.М., Ж.К., И.С., В.В., Н.В. и
И.Д. кредитирани от съда, протокол за ПТП, от заключенията на съдебно-медицинска
и автотехническа експертизи, справка за съдимост, справка от ОД на МВР-Хасково,
справка от сектор ПП-Варна за нарушител/водач, справка от ВРП за липса на
образувани и висящи други ДП срещу обв.Е., както и от другите писмени материали,
приобщени по делото.

След преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на
чл. 14 от НПК- поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че :

Обв. Т. Б. Е. - роден на 18.12.1983 г. в гр. Димитровград, с ЕГН ********** е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343 ал.1
б. „Б" пр. 2, вр. чл.342 ал. 1 от НК, тъй като на 22.03.2018 г. на км. 13 на път II-29
Варна - Добрич, при управление на МПС - лек автомобил “БМВ Х5” с рег.№ ET955N
нарушил правилата за движение по чл. 20 ал. ал. 2 от ЗДвП „Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват
с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.”, и с това по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на Р. Д. М., изразяваща се в
травматично избиване на първи и втори резци на горна челюст вляво, травматично
избиване на първи и втори резци на долна челюст вляво и първи и втори резци на
долна челюст вдясно, обусловила трайно затруднение на дъвченето във фаза на
отхапване на храната и говора.

Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано лице.

От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в нарушаване
правилата за движение при управлението на МПС и причиняване на средна телесна
повреда на пострадалия Р.М., като безспорно деянието е извършено при управление на
МПС т.к. съгласно константната практика на ВКС „управление на МПС“ е „всяка една
манипулация и боравене с уредите, приборите и механизмите му, независимо от това
дали МПС е в движение или в покой“ - Постановление № 1/17.01.1983 г. по н.д. №
8/82г. на Пленума на ВС на РБ, което следва да се приеме за приложимо в настоящия
казус.
Съдът намира, че в случая обв.Е. безспорно е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 от
ЗДвП. Според актуалната редакция на чл. 20, ал. 2 ЗДвП водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
5

атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В задължителната
съдебна практика- ТР-28-84-ОСНК се сочи, че в чл. 20, ал.2 ЗДвП се съдържат две
хипотези: първата предвижда задължение на водачите за движение със скорост,
съобразена с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя,
характера и интензивността на движението, маркировката, състоянието на водача и
други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението; това е
примерно изобразяване на факторите на пътната обстановка, които имат значение за
избиране на съобразена скорост за движението; величината на скоростта трябва да
бъде в зависимост от отрицателното влияние на тези фактори; колкото повече и по-
неблагоприятни са те в пътната обстановка, толкова по-малка трябва да бъде скоростта
на движението в сравнение с максимално предвидените такива; втората хипотеза
съдържа задължение на водачите за намаляване на скоростта или за спиране на
пътното превозно средство в случаите, когато възникне опасност за движението.
Намаляването на скоростта е в зависимост от характера и степента на опасността.
Колкото опасността за движението е по-голяма, толкова скоростта трябва да бъде по-
малка, за да може тя да бъде преодоляна. Спирането на пътното превозно средство се
налага при пътни условия и ситуации, когато движението дори и с минимална скорост
създава опасност за настъпване на транспортно произшествие. Опасността трябва да
бъде конкретна, реална и видима. Понятието за опасност за движението зависи в
голяма степен от вида на препятствието на пътното платно, а то от своя страна е
свързано с усложнения в различните видове пътни обстановки. От друга страна,
водачът на едно моторно превозно средство е длъжен да се съобразява с влиянието на
такива фактори, които фактически действат, усложняват пътната обстановка и е
възможно да бъдат възприети от него. Моментът на възникване на опасността, от който
водачът е длъжен да вземе предписаните мерки за безопасност на движението, които се
изразяват в намаляване на скоростта или спиране, е възприемането на пътното
препятствие. От правна гледна точка моментът на възникване на опасността не би
трябвало да се търси по-рано от възможността реално да бъде възприето пътното
препятствие. Това е така, защото този момент се преценява фактически от водача, но
той всякога представлява един обективен елемент от пътната обстановка, който трябва
да бъде възприет и на който трябва да се реагира незабавно с предвиденото в закона
поведение: намаляване скоростта или спиране на пътно превозно средство в
зависимост от необходимостта да бъде избягнато пътнотранспортно произшествие.
В контекста на гореизложеното, безспорно при посочената по-горе усложнена пътна
обстановка с обилен снеговалеж, заледен и заснежен непочистен пътен участък, с
духащ страничен вятър водачът Е. е бил длъжен да съобрази избраната от него скорост
с горпосочените фактори, по начин по който тя би му дала възможност, с оглед
спецификите и на неговия автомобил, да може да спре по всяко време, за да
предотврати ПТП. Видно от заключението на АТЕ спирането на л.а. на обв. Е. е било
напълно възможно, ако се е движел с по-ниска от 50 км/ч скорост. Сам водачът
преценява – с оглед интензивността на опасността – как да изпълни задълженията си –
просто да намали скоростта или е необходимо да предприеме незабавно спиране. В
настоящия случай, поради специфичния механизъм на настъпване на пътно
транспортното произшествие, позволява заключението, че загубата на контрол е
последица от несъобразената скорост . Поради което е недопустимо квалифицирането
6

на транспортното престъпление и по двете нарушения – по чл. 20, ал. 1 и по чл. 20, ал.
2 вр. ал. 1 от ЗДвП и те се явяват взаимно изключващи.
Съгласно константната практика на ВКС загубата на контрол от страна на водача
върху управляваното от него МПС е неправомерно поведение, което представлява
самостоятелно нарушение на правилата за движение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. В тези
случаи водачът на МПС проявява непредпазливост поради субективни външни и
вътрешни фактори, които водят до разсейване на вниманието, липса на концентрация
върху осъществяваната дейност и неадекватни действия с органите на управление на
превозното средство. Такива са случаите на изгубване контрола върху управлението
поради заспиването на водача, отклоняване на вниманието му, разсейване и др. Това
нарушение поначало няма връзка със скоростта и може да бъде осъществено,
доколкото не е налице нарушение на режима на скоростта /в противен случай
неовладяването на превозното средство е вторичен ефект на неправилно избраната
скорост/. То се изразява в едно недопустимо бездействие на водача поради различни
външни и вътрешни фактори. Нарушавайки тази разпоредба, водачът сам става
опасност за движението или се поставя в невъзможност да възприеме породена
опасност. Когато изгубването на контрола върху управлението на автомобила е в
резултат на допуснато нарушение относно режима на скоростта, какъвто е настоящият
случай, извършеното нарушение на правилата за движение е по чл. 20, ал. 2, а не по чл.
20, ал. 1 ЗДвП / в този смисъл Решение № 279 от 16.09.2015г. на ВКС по н.д. №
813/2015г., ІІІ н.о. и Решение № 524 от 10.01.2011г. по н.д. № 463/2010г., ІІ н.о./. От
изложеното следва извода, че нарушението по чл.20, ал.1 ЗДвП не може да бъде
свързвано с това по чл.20, ал.2 ЗДвП. Поради това съдът намира, че от обективна
страна, в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, е единствено
нарушението на разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, а загубата на контрол над
автомобила е в резултат на допуснато нарушение относно режима на скоростта и има
вторичен ефект поради неправилно избраната от водача скорост. Ето защо съдът прие,
че обв.Е. е нарушил единствено разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, като го оправда
по първоначално повдигнатото обвинение за нарушение и на разпоредбата на чл.20,
ал.1 от ЗДвП.
Така установеното от съдебно- медицинската експертиза травматично увреждане,
причинено на св.М. -„ травматично избиване на първи и втори резци на горна челюст
вляво; травматично избиване на първи и втори резци на долна челюст вляво и първи и
втори резци на долна челюст вдясно, обуславило трайно затруднение на дъвченето във
фаза на отхапване на храната и говора” изпълва медикобиологичните характеристики
на средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК. Съгласно т.11 от
Постановление № 3 от 27.IX.1979 г. на Пленум на ВС под „избиване на зъби“ по
смисъла на чл. 129, ал.2 от НК следва да се разбира не само загубата, но и счупването
до нивото на венеца или разклащането им до такава степен, че отпадането да е
неминуемо. Разклащането или счупването на зъб от такава степен е равнозначно на
избиването му, защото тези увреждания довеждат до затруднения и ограничаване на
физиологическата им функция. Дъвченето или говорът са затруднени, когато загубата,
счупването или разклащането на зъби се е отразило чувствително върху тяхната
нормална функция. Деянието е съставомерно и при избиване на един зъб, ако това е
довело до затрудняване на дъвченето или говоренето. Безспорно от заключението на
СМЕ е видно, че в резултат на ПТП на пострадалия М. са избити общо 6 зъба, чиято
загуба е невъзвратима и това е довело до трайно затруднение на дъвченето във фазата
на отхапване и говора. Поради което съдът намира, че безспорно в случая е налице
7

средна телесна повреда по смисъла на горепосочения текст на закона.
Спор по фактите по делото няма. Не се спори за вида и характера
на общественоопасния резултат/ причинената средна телесна повреда/, както и
относно обстоятелството, че той се намира в причинна връзка с настъпилото ПТП,
поради което и осъщественото от обвиняемия деяние се явява съставомерно по чл.343
ал.1 б. „Б" пр. 2, вр. чл.342 ал. 1 от НК.
В случая са накърнени обществените отношения, чрез които се осигуряват
условията за безопасно и правилно използване на транспортните средства с цел
опазване живота и телесната неприкосновеност на участниците в движението.

От субективна страна - деянието е извършено по непредпазливост, при форма на
вината – самонадеяност /съзнавана непредпазливост/ по см. на чл.11, ал.3, пр.1 НК. Е.
е съзнавал, че нарушава правилата за движение по ЗДП. Същият не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици- причиняване на телесна повреда на
пострадалия. Обв., възприемайки пътната обстановка- лошо време , снеговалеж,
заледяване, странчен вятър, заледен участък от пътя, е следвало да изпълни
задълженията си като водач на ППС, посочени по- горе и да се движи със съобразена за
пътните условия скорост, както и да намали скоростта при възникване на опасност за
движението. Като не е изпълнил вменените му от закона задължения, той е ангажирал
своята наказателна отговорност. Той е бил длъжен и е могъл да предвиди негативните
последици, от неговата воля е зависело предотвратяването на вредите в рамките на
очакваното. Обв. е могъл да изведе в съзнанието си представата за
общественоопасните последици, което е било възможно чрез правилното насочване на
вниманието му. Като не го е сторил, защото е бил убеден в собствените си
възможности и че престъпният резултат няма да настъпи, последният е допринесъл със
собственото си поведение за посочения по-горе престъпен резултат.
При индивидуализацията на наказанието по отношение на обв. Е. за извършеното от
него престъпление по чл.343 ал.1 б. „б“ пр. 2, вр. чл.342 ал. 1 от НК, съдът отчита като
смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства чистото съдебно минало,
липсата на идентични нарушения на ЗДвП, добрите характеристични данни за обв.Е.,
изводими от липсата на каквито и да било други прояви, обективирано в справката
изготвена от ВРП, изминалият продължителен период от време от извършване на
престъплението до осъществяване на наказателната репресия. По отношение на
последното обстоятелство, съдът отчете и критериите за неразумна продължителност
на настоящото наказателно производство по смисъла на чл.6 от ЕКПЧ. На първо място
следва да се отбележи, че деянието е извършено на 22.03.2018г., т.е. преди повече от
три години и половина. Подсъдимият е бил известен на органите на досъдебното
производство още в деня на ПТП, т.е. от този момент авторството на деянията е било
очевидно. Делото не разкрива фактическа и правна сложност, като в тази посока следва
да се посочи, че на ДП са разпитани общо шест свидетели, изискани и приобщени са
писмени материали и са назначени две експертизи. Въпреки това досъдебната фаза е
продължила повече от три години, като постановлението е внесено в съда на
28.10.2021 г. През този период обв. е търпял ограниченията, произтичащи от това
процесуално качество, без в същото време процесуалното му поведение да е било
недобросъвестно и само по себе си да е ставало причина за забавяне на наказателното
производство. Съвкупната преценка на тези обстоятелства дава основание да се
приеме, че съобразно критериите, залегнали в практиката на Европейския съд по
правата на човека, наказателното производство е с неразумна продължителност по
8

смисъла на чл.6 §.1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи. Констатираното нарушение на правото на разглеждане на делото в
разумен срок може и трябва да бъде компенсирано при налагане на наказанието чрез
третирането му като смекчаващо отговорността обстоятелство.
За отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът приема липсата на
правоспособност, съобразно българското законодателство и наличието на други
регистрирани и санкционирани нарушения на ЗДвП .
Съдът, след като съобрази обществената опасност на деянието и тази на дееца и
като съобрази гореизложените обуславящи отговорността обстоятелства, намира, че са
налице всички кумулативното предвидените в закона предпоставки за прилагане на
задължителната диференцирана процедура по освобождаване на обвиняемия Т. Е. от
наказателна отговорност за горепосоченото престъпление, с налагане на
административно наказание по реда чл.78 А от НК- обвиняемият е пълнолетно лице,
не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, от деянието не са настъпили съставомерни имуществени
вреди, същото е непредпазливо и за него е предвидено наказание „Лишаване от
свобода” за срок до три години или „Пробация”. Ето защо следва обв.Д. да бъде
освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно
наказание “ГЛОБА”. Като взе предвид причинената телесна повреда, възрастта и
семейното положение на обвиняемия, изминалия период от време от деянието, до
момента на реализиране на отговорността – повече от три тодини и половина, съдът
определи размера на имуществената санкция- “Глоба” в размер на 1000/ хиляда/ лева.
Предвид възрастта на нарушителя, констатираните множество смекчаващи вината
обстоятелства и липсата на други престъпни прояви до момента, както и предвид
липсата на други нарушения на правилата на ЗДвП, свързани с причиняване на телесни
увреждания съдът намира, че се касае за инцидентна проява на противоправно
поведение, обявено за наказуемо от НК. Поради това и глоба в минимално предвидения
от закона размер би била съответна както на извършеното, така и на личността на
обвиняемия и би постигнала целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН и чл.36
от НК – генералната- ще се въздейства предупредително спрямо другите членове на
обществото, и индивидуалната превенция- ще се въздейства възпитателно и възпиращо
спрямо обвиняемия да не върши други престъпления.
В разпоредбата на чл.343г от НК се предвижда кумулативно определяне на наказание
лишаване от права за престъпление като процесното. Разпоредбата на чл.78а, ал.4 от
НК от своя страна предвижда преценката за налагане на това наказание, в
производство като настоящото, да се извърши от съда. В конкретния случай според
съда не би могло на обв.Е. да се наложи и наказание „лишаване от право да управлява
МПС“, тъй като видно от приложените по делото справки, същият не притежава такова
право, от което да бъде лишен.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът възложи разноските по делото в тежест на
обвиняемия.
По гореизложените съображения, съдът постанови решението си.
СЪДИЯ при ВРС:
9

Номер на акта:	886
Дата:	16 ноември 2021 г. (в сила от 2 декември 2021 г.)
Съдия:	Ивелина Христова - Желева

Дело:	20213110204416
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	29 октомври 2021 г.

Решение по дело №4416/2021 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите