№ 1286
гр. Варна, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело №
20243100501147 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 259 и сл. от ГПК. Постъпила е въззивна жалба с
вх. № 32141/18.04.2024 г. от „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със
седалище в гр. Варна, чрез пълномощник юриск. Кр. К., срещу Решение №
1112/02.04.2024 г., постановено по гр. д. № 15124/2023 г. по описа на Районен съд –
Варна, с което „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, е осъдено да
заплати на „Униел“ ООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Търговище, сумата от
14760,42 лева /четиринадесет хиляди седемстотин и шестдесет лева и четиридесет и
две стотинки/, представляваща разликата от начислената и заплатена цена за услуга
ниско напрежение и цена за услуга средно напрежение за ел. енергия за периода на
потребление от 01.11.2018 г. до 30.09.2023 г. за обект с абонатен № *****, находящ се
в гр. Търговище, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда – 22.11.2023 г.
до окончателното заплащане на задължението и сторените разноски в производството,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Твърди се от въззивника, че решението на Районен съд – Варна е неправилно и
незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон, процесуалните правила,
необоснованост и несъответствие на правните изводи на съда със събраните
доказателства. Конкретните оплаквания са, че първоинстанционният съд неправилно е
определил приложимия закон по спора, въз основа на което е стигнал до погрешен
извод относно поставянето на процесното средство за търговско измерване /СТИ/ на
страна средно напрежение на трансформатора, собственост на трето към датата на
присъединяването му лице. Поддържа се, че приложените от съда разпоредби на
1
ПИКЕЕ и Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на
електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи
нямат обратна сила и не са били действащи към датата на сключване на процесния
договор за присъединяване, към който момент са действали разпоредби, съгласно
които електроразпределителното дружество е определяло по какъв начина да се
монтират СТИ. Твърди се, че неправилно съдът се е позовал на заключението по
съдебно-техническата експертиза, според което обектът се измерва на страна ниско
напрежение, докато законовата регламентация определя мястото на обекта на страната
с по-високо напрежение. Сочи се, че изводът на първоинстанционният съд, че към
датата на подписване на договора за присъединяване на процесния обект, мястото на
измерване и нивото на напрежението не са отговаряли на действащата към този
момент нормативна уредба е необосновано, като цитираната от съда разпоредба на
ПИКЕЕ не регламентира присъединяване, а договори за достъп и пренос. Твърди се, че
неправилно първоинстанционният съд е приел за ирелевантно обстоятелството
относно направено от ищеца възражение за мястото на СТИ или нивото на
напрежение, на което е бил присъединен обекта, като същото било потвърдено в
отправеното към ответното дружество заявление за достъп и пренос. Сочи се, че
искането за промяна на страната на измерване от ниско на средно напрежение за вече
присъединен обект се извършва по реда на Наредба № 6/24.02.2014 г. с писмено
искане за проучване на условията за присъединяване, която процедура не била
инициирана от ищеца въпреки многократно уведомяване от ответното
дружество. Твърди се, че по делото не е установено, че „Униел“ ООД е собственик на
процесните електрически съоръжения, нито на трафопост „Гатерен цех“, който е част
от присъединителните съоръжения на обекта, като представеният договор за покупко-
продажба е с предмет 35 % от мощността, а не правото на собственост на енергийното
съоръжение. Поддържа се, че заключението на вещото лице по оспорената СТЕ
относно това, че не съществува граница на собственост между електрическите
съоръжения на ищеца и ответното 2 дружество е неправилно и противоречи на
приложимата в случая Наредба № 6/24.02.2024 г., на чиито разпоредби въззивникът се
позовава с оглед границата на собственост при измерване на електрическа енергия на
ниво ниско напрежение. Сочи, че процедурата за промяна начина на мерене се
извършва по реда на Наредба № 6/2014 г. за сметка на собственика по одобрен от
разпределителното предприятие проект, като поддържа, че ищеца не е поискал
промяна на страната на мерене. С оглед на това моли за отмяна на решението и
отхвърляне на предявените искове, ведно с присъждане на разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемата страна депозира писмен отговор, с
който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението на РС Варна,
като правилно. Оспорва изложените във въззивната жалба твърдения за неправилно
определяне на приложимия закон по спора, като некореспондиращ с доказателствата
по делото и с оглед липсата на данни за точната дата на свързването на процесния
обект към мрежата. Сочи, че за исковата претенция за неоснователно заплатени суми
за процесния период от 01.11.2018 г. до 30.09.2023 г. е била действаща именно
приложената от съда нормативна уредба, за което излага подробни правни доводи.
Оспорва направените във въззивната жалба възражения като противоречащи на
фактическата обстановка по делото. Посочва, че по смисъла на Наредба №
6/24.02.2014 г. присъединяването на обект не е еднократен акт, а текущо фактическо и
правно състояние, което се регулира до неговото преустановяване, като актуалните
нормативни промени се съобразяват при всеки акт на отчитане. Поддържа, че
приложима е последната редакция на ПИКЕЕ, като чл. 14 в редакцията от 2007 г. е
2
идентичен с тази от 2013 г., а за мястото на електромера е приложим чл. 30 от Наредба
№ 6/2014 г. Твърди, че поставянето на СТИ не е елемент от процеса на присъединяване
с оглед приложимата нормативна уредба, а е предмет на договорни отношения между
търговец и потребител. Поддържа, че местоположението на електромера не е от
значение за определяне цената на услуга пренос на ниско напрежение, а това дали ЕРП
осъществява транспорт на ел. енергия през мрежа с ниско напрежение. Твърди, че
нивото на напрежение зависи от съоръженията за транспорт на ел. енергия, които не са
собственост на въззивника. Позовава се на разпоредби на Наредба № 6/2004 г. и
Наредба № 6/2014 г., определящи границата на собствеността и на заключението на
СТЕ, съгласно което 3 границата е на място със средно напрежение. Сочи, че за
определяне на цената на предоставяните услуги от значение не е позицията на
електромера, а включваните във фактурите компоненти, във връзка с което уточнява,
че твърди неправилно фактуриране и ценообразуване, а не неточно измерване.
Оспорва твърдението на въззивника за приложението на ПИКЕЕ относно
необходимостта от заявление за промяна местоположението на СТИ, като се позовава
на императивни разпоредби на ПИКЕ и Наредба № 6/2014 г. относно лицензионната
дейност на ЕРП по разпределение на ел. енергия. Поддържа, че според нормативната
уредба промяната на позицията на СТИ не води до промяна в границата на
собствеността и не изисква ново искане за проучване. Позовава се на заключението по
СТЕ, съгласно което ЕРП не извършва пренос ниско напрежение и не предоставя
такава услуга, поради което разходите за транспортиране на ел. енергия са за сметка
на собственика или лицето, което поддържа съоръжението, каквото в случая е „Униел“
ООД. С оглед на това сочи, че на ответника не се дължи възнаграждение за услуга,
която не предоставя и фактически не извършва. Посочва практика на ВКС по чл. 290
за последиците от нередовно ценообразуване при пренос средно напрежение. Въз
основа на изложеното моли за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на
първоинстанционното решение.
В съдебно заседание пред въззивния съд страните, чрез процесуалните си
представители, поддържат становищата си. Претендират разноски.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за
установено от фактическа страна следното:
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок
от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради
което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Варненският районен съд е бил сезиран с осъдителен иск, предявен от „Униел“
ООД, ЕИК ********* срещу „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със
седалище гр. Варна за заплащане на сумата в размер на 14 760,42 лв. представляваща
разликата между заплатената от ищеца за периода на потребление от 01.11.2018г. до
30.09.2023 г. цена на услуга „пренос ниско напрежение“ и за същия период от време
цена за услуга „пренос средно напрежение" за обект с абонатен № ***** и кодов
номер **********7, находящ се в гр. Търговище, на осн. чл. 55, ал. 1 , предл. 1 от
ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата
молба в съда до окончателното заплащане на задължението.
Решението е валидно по критериите, възприето с ТР от 10.02.2012г. по тълк. д.
№ 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт, и съдържащо реквизитите по
чл. 236 ГПК. Същото е допустимо, като произнасянето на първоинстанционния съд
3
съответства на сезирането с иск на търговско предприятие- потребител на енергийни
услуги за възстановяване на заплатена при начална липса на основание цена за достъп
по предоставени мрежови услуги, съответстваща на разликата в цената над
стойността на нормативно установена цена за мрежова услуга, предоставена на
потребител, ползващ съоръжение на трето за спора лице за трансформиране на ел.
енергия от средно към ниско напрежение. Тези твърдения съответстват на дадената от
съда квалификация на иска съгласно чл. 55, ал. 1 , предл. 1 от ЗЗД. Налице са всички
предвидени от закона предпоставки за допустимост и липсват процесуални пречки за
възникване и надлежно упражняване на правото на иск.
Относно правилността на решението, съдът е ограничен до посоченото в
жалбата.
Пред настоящата инстанция не е въведен спор по въпроса, че ищецът е
присъединен потребител към електроразпределителната мрежа на ответника за обект
завод „Униел“ в гр. Търговище. Не е спорно и, че доставената на абоната енергия е
отчитана по кл. № 54000000051 на ниво „средно напрежение“
Няма спор по установеното от приобщената СТЕ, че доставката се извършва
посредством трафопост с диспечерско наименование „Гетерен цех“, като същият е
присъединен към електроразпределителната мрежа чрез възлова станция“ Мура“,
собственост на трето за спора лице. Няма спор, че от въпросната възлова станция се
захранват, освен трафопост „Гетерен цех“, но и още два трафопоста. От самият
„Гетерен цех“, се захранват още седем обекта.
Ищецът не е твърдял, а и изрично уточнява в първото по делото съдебно
заседание, че не е собственик на процесното съоръжение -трафопост. Напротив,
твърди съоръженията да са собственост на трето лице, като на ищеца са е
предоставено ползването на мощности съгласно договор за покупко-продажба на
мощности от 6.03.2003г., с нотариална заверка на подписите на страните.
От заключението на експертизата, което не се опровергава от други
доказателства по делото, става ясно, че за целия период абонатът е получавал доставка
на електрическа енергия, която е измервана на ниво ниско напрежение.
От заключението на приобщената по делото ССчЕ, кредитирано като
компетентно дадено и неоспорено от страните става ясно, че към потребените
количества за периода 1.11.2018г. до 30.09.2023г. мрежови услуги е включена и
заплатена от клиента услуга „пренос ниско напрежение“.
Спорът пред въззивната инстанция е по начина на ползване на
разпределителното съоръжение за трансформиране на енергия, доставена до
електроснабдения обект.
За да се породи вземането за връщане на престирана без основание част от
недължимо събрана от доставчик цена, получателят на услугата следва да установи
неоснователно обогатяване, резултат от нарушено регламентирано ценообразуване.
В процесния случай ищецът е ползвал разпределителната мрежа на ответния
оператор, като връзката на предприятието и трафопоста към него не е директно с
подстанцията, подаваща средно напрежение, а включва и възлова станция „Мура“
собственост на трето лице.
По делото не е представен договорът за закупуването на енергията, но вещото
лице категорично сочи, че стопанският обект се отчита на ниво ниско напрежение.
Очевидно при заявяването на искането за достъп, за този клиент е посочено заварено
4
средство за измерване на ниско напрежение, монтирано в първоначално проектираното
табло за отчитане на ниско напрежение. При така поисканата доставка, мрежовият
оператор е възприел преноса на продаваната енергия през стопанисваната от него
мрежа, предоставената за достъп на страните по договора за продажба именно до
място, позволяващо отчитане на ниско напрежение в заварените налични съоръжения.
По делото не са налице данни да е уговорена доставка на средно напрежение до
съоръженията, позволяващи трансформация на енергия за сметка на потребителя,
тоест страните да са приели техническата възможност за отчет на входа, а не на
изхода на трансформаторното съоръжение и остойностяване на потребление с
измервателен уред на средното напрежение. Трансформиращото съоръжение не е
собственост на ищцовото дружество.
Според приложимата към процесния период разпоредба на чл. 14, ал. 1 от
ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.), при отдаване на електрическа енергия
от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа, към клиент
мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия
трансформатор на клиента (ако има такава трансформация) или в мястото на
присъединяване на клиента към електропреносната, съответно
електроразпределителната мрежа. Съобразно разпоредбата на чл.30 ал.1 Наредба
6/2014 год., само ако се осъществява присъединяване на електропровод, собственост
на преносното или съответното разпределително предприятие, към електрическа
уредба, собственост на потребител, границата на собственост може да бъде мястото на
присъединяване може да бъде- 1.мястото на присъединяване на кабелните накрайници
към уредбата - при кабелен електропровод; 2. клемите за присъединяване
проводниците на електропровода към проходните изолатори за преминаване през
външните стени на уредбата - при въздушен електропровод и закрита
уредба. Разпоредбата на ал. 1 се прилага и в случаите, в които електропровод,
собственост на потребител, се присъединява към електрическа уредба на преносното
или съответното разпределително предприятие.
Предвид правилото на чл.30 ал.4 от Наредба №6/2014год. на ДКЕВР само ако е
налице присъединяване на производители и клиенти на ел.енергия към преносната или
разпределителните ел.мрежи, в случаите по ал. 1 и ал. 2 средствата за търговско
измерване на електрическа енергия се монтират в електрическата уредба на
потребителя, до или на границата на имота му, а в случаите по ал. 3 - в електрическата
уредба на съответния мрежови оператор.
Следователно, съобразно цитираната нормативна уредба, средствата за
търговско измерване следва да се монтират на страна високо напрежение на
електрическа уредба, тоест в случая на трансформатора, но само ако последният е
собственост на ищеца
В случая по делото няма спор, че присъединеният клиент не е собственик на
трансформаторното съоръжение.
Носител /субект/ на облигационното /договорното/ задължение по чл. 94а, ал. 1,
във вр. с чл. 97, ал. 1, т. 4 и чл. 98а от ЗЕ за снабдяване с /за доставяне, продажба на/
електрическа енергия на /до/ обект /имот/ на потребител - краен клиент по смисъла на
§ 1, т. 27г от ДР на ЗЕ, може да бъде само енергийно предприятие - краен снабдител по
смисъла на т. 28а, б. "а" от ДР на ЗЕ. В законодателството липсва уредба, въз основана
която да се уреждат отношенията между собственика на преобразуващото
съоръжение, присъединено на ниво средно напрежение и крайния ползвател на
енергия, ползващ това съоръжение. Ето за това собствениците на електрически уредби
5
и съоръжения при техническа възможност и свободен капацитет предоставят
ползването им на оператора на електропреносната мрежа, съответно на оператора на
електроразпределителна мрежа, за целите на преобразуването и преноса на
електрическа енергия до други клиенти/ чл. 117, ал. 8 от Закона за енергетиката/.
В разглеждания по делото случай от заключението на допуснатата съдебно-
техническа несъмнено може да се изведе, че собственикът на преносното съоръжение
„Лазер Принт“ ООД е разполагал със свободен капацитет, надхвърлящ собствените му
нужди. Нещо повече установява се, че с влязло в сила решение по гр.д.№13885/2022г.
по описа на ВРС, на което сам ищецът се позовава в исковата молба, ответникът
“Електроразпределение Север“ АД е осъдено да заплати на това дружество
обезщетение по реда на чл. 119, ал. 8 ЗЕ за ползване на обект с диспечерско
наименование възлова станция „Мура“ за времето от 20.10.2017г. до 19.10.2022г. , като
това обезщетение се равнява именно на клетките от трафопоста, ползвани от абонати
на ответника, тоест съобразно свободния капацитет на трафопоста.
Ето защо настоящият състав намира, че при всички случаи отношенията между
присъединен ползвател на енергия, който не е собственик на трафопоста и доставчика
от крайна инстанция следва да се уреждат от сключения помежду им договор. Не е
налице основание за приложение на чл. 30 от чл.30 ал.4 Наредба №6/2014год. на
ДКЕВ, тъй като, както се посочи по-горе, ищецът не е собственик на преобразуващата
уредбата.
По изложените съображения съдът намира, че по делото не е доказано
основание за възникване на вземането за връщане на престирана без основание част от
недължимо събрана от доставчик цена.
Постановеното в този смисъл въззивно решение следва да се отмени, като
вместо него следва да се постанови друго, с което да се отхвърли иска.
С оглед изхода от спора и на чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на въззивника се
следват разноски за двете инстанции в размер на 695,21 лева по приложения списък по
чл. 80 от ГПК за юрисконсултско възнаграждение и експертиза.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1112/02.04.2024 г., постановено по гр. д. № 15124/2023 г.
по описа на Районен съд – Варна, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Униел ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Търговище, ул.“Полковник Карганов“№ 6, ет. 2 осъдителен иск
срещу „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна за
заплащане на сумата от в 14 760,42 лв. представляваща разликата между заплатената
от „Униел ООД за периода на потребление от 01.11.2018г. до 30.09.2023 г. цена на
услуга „пренос ниско напрежение“ и за същия период от време цена за услуга „пренос
средно напрежение" за обект с абонатен № ***** и кодов номер **********7,
находящ се в гр. Търговище, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба -22.11.2023г. до окончателното заплащане на
задължението, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Униел ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Търговище, ул.“Полковник Карганов“№ 6, ет. 2 ДА ЗАПЛАТИ на
6
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна сумата от
695,21 / шестстотин деветдесет и пет лева и 21 ст./, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение и експертиза, на осн. чл. 78,ал. 3 от ГПК.
Решението е окончателно, на осн. чл. 280,ал.3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7