О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № ІІ- 1639
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на седемнадесети юни
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Р.-Маркова
Елеонора Кралева
при секретаря и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Р.-Маркова частно гражданско дело № 952 по описа
за 2020 година.
Производството
по делото е образувано по повод депозирана частна жалба от
„Профи кредит България” ЕООД, със седалище гр. София, ЕИК *********, адрес на
управление: гр. София, бул. „България” №
49, бл. 45Е, вх. В против Разпореждане № 235 от 12.02.2020г., постановено
по частно гр. дело № 1320/2019г. по описа на Районен съд – Карнобат, с което е
отхвърлено заявлението на „Профи Кредит България“ ЕООД със седалище гр. София в
частта, с която е оставено без уважение искането за издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД против
длъжника А.М.Р., ЕГН ********** за следните суми – сума в размер от 550, 44 лева,
представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, както и
сума в размер от 30 лева, представляваща начислени такси за извънсъдебно
събиране на вземането. Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния
едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК – препис от атакуваното разпореждане
е връчено на дружеството-заявител на 27.02.2020г., а частната жалба е изпратена
чрез куриер на 05.03.2020г. Същата е подадена от лице с правен интерес да
атакува постановеното разпореждане, допустима е и следва да бъде разгледана по
същество. С частната жалба се оспорва цитираното разпореждане като
незаконосъобразно. Оспорен е изводът за нищожност на уговореното възнаграждение
за предоставен пакет допълнителни услуги поради противоречие с добрите
нрави и на закона на основание чл. 10а, ал. 1 и 2 от ЗПК. С подписването
на споразумението за предоставени допълнителни услуги длъжникът е приел по свое
усмотрение задължението да заплати цената на тези услуги, които са възможност
за отлагане на до шест броя погасителни вноски, за намаляване на определен брой
погасителни вноски, за смяна на датата на падежа и улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства. Сключването на това споразумение
не е задължително за отпускане на кредита, тези услуги не са свързани с
дейността на кредитора по кредитиране, а са свързани с необходимостта на
потребителя и неговото конкретно житейско положение – възникване на
непредвидени от него обстоятелства, които го препятстват да изпълнява
задълженията съгласно уговорения погасителен план. По отношение на отхвърленото
заявление за таксите по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в жалбата
се посочва, че тези такси не представляват такси за управление за кредита.
Посочва се, че при законосъобразно и точно изпълнение на задълженията на
потребителя кредиторът няма право да начислява допълнителни такси и разноски,
но това ограничение не важи при неизпълнение на задълженията на
кредитополучателя – в този случай кредиторът има право да предприеме
допълнителни действия по събиране на просроченото вземане – съответно да събере
такса, кореспондираща на размера на разходите за тези допълнителни действия. В
жалбата се посочва, че в конкретния случай таксите се начисляват съгласно
постигнато за това съгласие между страните, ако и в случай, че клиентът не
изпълнява задълженията си по договора и за кредитора се е наложило да извърши
допълнителни действия, с които да го стимулира да изпълни своите задължения по
договора. Претендира се да бъде отменено атакуваното разпореждане и да бъде
постановено да се издаде Заповед за изпълнение против А.М.Р. по отношение на
всички вземания на „Профи Кредит България“ ЕООД, претендирани със заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Производството
по частно гр. дело № 1320/2019г. по описа на Районен съд – Карнобат е образувано
по повод депозирано Заявление по чл. 410 от ГПК, подадено от „Профи Кредит
България“ ЕООД за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение
против А.М.Р. за сумата от 1 189, 18 лева, от които неплатена
главница в размер на 500 лева, неплатено договорно задължение в размер на 108,
74 лева, дължимо за периода от 13.08.2018г. до 13.06.2019г., неплатено възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 550, 44 лева, такси по
Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева, начислени за
периода от 14.08.2018г. (дата на изпадане в забава) до 20.05.2019г., ведно с
лихва за забава в размер на 11, 90 лева за периода от 14.08.2018г. до
20.05.2019г., както и законна лихва от датата на подаване на заявлението до
изплащане на вземането. В заявлението се сочи, че задължението произтича от
Договор за потребителски кредит № ***268 от 15.06.2018г., по силата на който на
длъжника е отпусната като кредит сума в размер на 500 лева, като договорената
възнаградителна лихва е в размер на 108, 74 лева, а
съгласно сключеното споразумение за предоставяне на допълнителни
услуги се дължи възнаграждение в размер на 550, 44 лева. Връщането
на кредита е разсрочено на вноски, с всяка от които се
погасява главница, договорена лихва и възнаграждение по споразумението за
допълнителни услуги. Падежът на цялото задължение е 13.06.2019г. В депозираното
заявление се посочва, че А.М.Р. не е погасила нито една от дължимите
погасителни вноски.
Въз
основа на депозираното Заявление за издаване на заповед за изпълнение, Районен
съд – Карнобат е постановил Заповед за изпълнение на парично задължение № 64 от
12.02.2020г. по чл. 410 от ГПК по частно гр. дело № 1320/2019г. по описа на
Районен съд - Карнобат, по силата на която е разпоредено А.М.Р. да заплати на
„Профи Кредит България“ ЕООД сума в размер от 500 лева, представляваща главница,
дължима по Договор за потребителски кредит от 15.06.2018г., сума в размер от
108, 74 лева, представляваща договорна лихва за периода от 13.08.2018г. до
13.06.2019г., сума в размер от 11, 90 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 14.08.2018г. до 06.11.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението чрез куриер – 21.11.2019г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сума от 75 лева, представляваща
направените по делото разноски.
Районен
съд – Карнобат с Разпореждане № 235 от 12.02.2020г., постановено по частно гр.
дело № 1320/2019г. по описа на БРС е отказал издаване на Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сума в размер от 550, 44 лева,
представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги с мотив,
че претендираната от заявителя сума за стойността на допълнителни услуги по
кредитното правоотношение противоречи на изискванията на добрите нрави и на
изискването за равноправност на договорните клаузи, уговорени с потребителя –
по този начин уговорените условия по кредитното правоотношение водят до извод
за неравностойност на насрещните задължения по договора, както и за наличието
на прикрита неустоечна клауза, поета от заемателя. В постановеното
разпореждане, съдът е посочил, че същият извод за неравноправност на договорни
клаузи следва да се направи и по отношение на претенцията за заплащане на такси
за извънсъдебно събиране на вземането.
Разгледана
по същество, настоящата инстанция намира, че депозираната частна жалба е неоснователна.
Видно
от представения Договор за потребителски кредит № ***268 /15.06.2018г.,
страните са се договорили предоставената сума в размер на 500 лева да бъде
ползвана за срок от 11 месеца, размерът на дължимата погасителна вноска е в
размер на 105, 38 лева, като в същата е включен и дължимия пакет от
допълнителни услуги, ГПР – 49, 91% и фиксиран годишен лихвен процент в размер
на 41, 17%.
Настоящата
инстанция намира, че депозираната частна жалба е неоснователна против
атакуваното разпореждане в частта, в която е отказано да се издаде Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата от 550, 44
лева, представляваща възнаграждение по споразумение за
предоставяне на допълнителен пакет услуги. В жалбата се излагат
съображения, че така уговореният пакет допълнителни услуги не е задължителен за
отпускане на кредита и се подписва по избор на потребителя. Твърди се, че
подписването на споразумението дава възможност на потребителя да се възползва
от тези услуги, които не са свързани с дейността на кредитора по кредитирането.
Сочи се, че претендираното възнаграждение не е цена на услугите, а е дължимо за
наличието им, за възможността длъжникът да поиска промяна в договора за кредит
във всеки един момент. Следва да се отбележи обаче, че в депозираната частна
жалба не се твърди потребителят да се е възползвал от тези допълнителни услуги,
като такова твърдение не е налице и в постъпилото пред Районен съд – Карнобат
Заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, а се установява дължимост на сумата по този пакет още от момента
на подписването му, като плащането е разсрочено и представлява част
от погасителната вноска по кредитира. Окръжен съд – Бургас не възприема
становището на дружеството – жалбоподател, че този пакет услуги не е
във връзка с дейността по кредитиране. Напротив, голямата част от тези услуги – приоритетно разглеждане
на кредита (не става ясно дали то е било такова в конкретния случай), отлагане плащането на
определен брой вноски, намаляване на размера на определен брой вноски, смяна на
датата на падежа на погасителните вноски са свързани именно
с отпускането и изплащането на задълженията по договора за кредит. Поради
това твърдението, че тези услуги не са пряко свързани с договора за кредит е
неоснователно. По отношение на услугата
„улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства” липсва
всякаква конкретизация в какво се изразява тя. Дори и да се възприеме тезата на
ищцовото дружество, че предоставените допълнителни услуги и уговореното
възнаграждение не представлява цената на услугите, а е дължимо за наличието им,
за възможността длъжника да поиска промяна в договора му за кредит във всеки
един момент, за да възникне задължение за заплащане на цената на тези услуги,
те следва да бъдат предоставени реално на потребителя. В конкретния случай не
са налице твърдения, че длъжникът се е възползвал от някоя от посочените услуги
и поради това, че услугата не е предоставена, не се дължи и нейното заплащане.
Наличната възможност за предоставяне на тези услуги не е равностойна на
реалното им предоставяне. Отделно от изложеното, в случай, че се касае за
възнаграждение за предоставяне на допълнителни услуги, то следва да бъде
включено в годишния процент на разходите, тъй като това са разходи за
потребителя по самия договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал.
1 от ЗПК, но в случай това не е сторено и по този начин – заобикаляйки закона,
се достига реално до годишен процент на разходите, по-голям от петкратния
размер на законната лихва, което прави клаузата за уговарянето на тези
възнаграждения нищожна. Възнаграждението за услугите по допълнителния пакет не
попада в изключенията на чл. 19, ал. 3 от ЗПК, регламентиращ кои разходи не се
включват в ГПР. Изключването на допълнителните услуги от ГПР по чл. 19, ал. 1
от ЗПК и уреждането им в договора като допълнителен пакет услуги представлява
заобикаляне на закона по смисъла на чл. 21 от ЗПК и има за последица нищожност
на клаузата, с която са договорени тези услуги. Поради това, сумите, които са
начислени на това основание, са недължими и правилно и законосъобразно
районният съд е отказал издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК.
Окръжен съд – Бургас намира, че заявлението за заплащане на такси в размер на 30 лева по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, също противоречи на закона и правилно е отхвърлено от районния съд. В случая, претендираните от заявителя такси за извънсъдебно събиране на вземането са в противоречие с нормата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, тъй като в посочената разпоредба е предвидено, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Ето защо, тези клаузи на договора са в противоречие със закона, тъй като по същество с тях се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК, като по този начин се оскъпява кредита и това води до неоснователно обогатяване. Изброените дейности в чл. 17.4 от ОУ към договора не касаят допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а са дейности, евентуално извършвани от кредитора във връзка със събиране на задължението. Тези дейности нямат характеристиката на „допълнителни услуги“ в полза на потребителя, а са разходи във връзка с извънсъдебното събиране на задължението, както самият заявител ги е характеризирал. Претендираната сума има характер на компенсаторна неустойка, тъй като уговарянето й предварително в договора цели да обезпечи изпълнението в срок на задължението за връщане на заемната сума и да обезщети разходите за извънсъдебно събиране на вземанията, в това число и възнаграждение на служител, извършващ тази дейност. Наименованието на това задължение от заявителя като такса, вместо неустойка, представлява опит да се представи, същата като възнаграждение за извършването на допълнителни услуги, които съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК са разрешени. Следва да се има предвид обаче, че дейността по събирането на просрочено задължение не съставлява предоставяне от страна на кредитора на допълнителна услуга, за която потребителят да дължи възнаграждение. Ето защо, по същество така начислената такса е в противоречие с ограничението в чл. 33 от ЗПК, тъй като предвижда различен вид обезщетяване на вредите от неизпълнение на главното задължение от разрешения от закона, поради което тази сума е недължима.
Предвид изложеното и тъй като нищожните клаузи не пораждат задължение за
плащане по тях, БОС намира, че заявлението по чл. 410 ГПК за сумата от 550, 44
лева – възнаграждение за допълнителен пакет услуги и за сумата от 30 лв. –
такси за извънсъдебно събиране на вземането, се явява неоснователно и подлежи
на отхвърляне. Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас намира частната жалба
за неоснователна, а разпореждането на КРС за правилно и законосъобразно, поради
което и счита, че депозираната частна жалба следва да бъде оставена без
уважение.
Мотивиран
от горното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната частна
жалба с вх. № 1433/06.03.2020г. (подадена чрез куриер на 05.03.2020г.) по описа
на Районен съд – Карнобат от „Профи кредит България” ЕООД, със седалище гр.
София, ЕИК *********, адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 45Е, вх. В против Разпореждане
№ 235 от 12.02.2020г., постановено по частно гр. дело № 1320/2019г. по описа
на Районен съд – Карнобат, по силата на което е оставено без уважение искането
за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в полза на „Профи Кредит
България“ ЕООД против длъжника А.М.Р., ЕГН ********** за следните суми – сума в
размер от 550, 44 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, както и сума в размер от 30 лева, представляваща начислени
такси за извънсъдебно събиране на вземането.
Определението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.