Решение по дело №235/2022 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 257
Дата: 12 юли 2022 г.
Съдия: Жечка Николова Маргенова Томова
Дело: 20223200500235
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 257
гр. гр. Добрич, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и втори
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20223200500235 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№3458/01-03-2022г., от СТ. Ж. Ж. с ЕГН ********** от гр.Д., чрез
адв.Р.Г., срещу решение №95/11.02.2022г. по гр.д. №3058/2021г.на РС-
Добрич, в частта на определения режим на лични контакти на бащата Й. В.
СТ. с детето СТ. Й. СТ..
Оплакванията се свеждат до определяне режим на лични контакти на
бащата Й. В. СТ. с детето СТ. Й. СТ. при липса на произнасяне за
осъществяването му в присъствие на майката, при несъобразяване на
направените искания от нейна страна и въпреки липсата на становище от
страна на бащата му е дал възможност за лични отношения за много дълъг
период с детето, което не го познавало. Постановеният режим значително се
разминавал с поискания. Детето не познавало баща си и на този етап даването
на възможност на бащата да го взема за половината от зимната и пролетната
ваканция и за 20дни през лятната, не било в негов интерес. Отделянето му от
майката и предаването му на чужд, непознат за него човек би довело до
травма върху детската психика. Поисканият от майката режим би могъл да
бъде променен по искане от бащата, ако между него и детето се изградят
1
отношения.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата не е подаден
от Й. В. СТ..
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК с начало
16.02.2022г., когато решението е връчено на обжалващата страна, и край
02.03.2022г., при изпълнение изискванията по чл.260-261 от ГПК за надлежно
упражняване на правото на жалба. Подлежи на разглеждане по същество в
съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата
инстанция– служебна проверка на валидността на цялото решение, по
допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на
посоченото в жалбата. При липсата на релевирани в жалбата конкретни
оплаквания – само от гледна точка на съобразяване на съдебния акт с
императивните правни норми. В случая решението е постановено от
надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на
правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на
съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.
Постановено е при надлежно упражнено право на иск от СТ. Ж. Ж. с ЕГН
********** от гр.Д., срещу Й. В. СТ. с ЕГН *** от с.П., общ.Г.О., обл.В.Т.,
ул.***, за упражняването на родителските права по отношение на детето СТ.
Й. СТ. с ЕГН **********, местоживеенето на детето, издръжката му и
режима на лични отношения с бащата.
Районният съд е разгледал предявените искове и е постановил
упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете С.
на майката, местоживеене на детето на адреса на майката, определен е режим
на лични отношения между бащата и детето, както следва: всяка първа и
трета събота и неделя от месеца за времето от 10 часа до 18.00 часа на всеки
един от двата дни , бащата ще взема детето от дома на майката и ще го
връща; половината от зимната и пролетната ваканция на детето съобразно
график, утвърден от МОН и по споразумение на дните между родителите,
бащата ще взема детето от дома , в който то живее с майката и ще го връща
там; през лятната ваканция на детето - за двадесет последователни дни, по
време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката , бащата ще
взема детето от дома, в който то живее с майката и ще го връща там. Осъдил е
бащата да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 230, 00 лв.,
2
считано от 20.03.2020 г. до настъпване на причина за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка
просрочена вноска.
Решението в частта на произнасянето по иска за упражняването на
родителските права по отношение на малолетното дете С. и неговото
местоживеене, както и по отношение на размера на издръжката, не е
обжалвано. В предмета на настоящото производство е спора относно режима
на лични отношения на детето с родителя, който не упражнява родителски
права, т.е. бащата.
Основната цел на режима на лични контакти на детето с родителя, който
не упражнява родителски права, е да се осигури възможността на детето да
расте под грижата и с подкрепата и на двамата си родителя, което е
задължително за хармоничното му развитие като личност.
В случая бащата не е взел участие в първоинстанционното производство,
за което е бил надлежно уведомен, нито лично нито чрез процесуален
представител, не е подал и отговор на исковата молба, респ. не е имал
възражения и искания, което не означава, че съдът е длъжен да се съобрази с
исканията на майката. Производството по чл. 127, ал. 2 от СК представлява
спорна съдебна администрация относно начина за осъществяване на признати
и гарантирани от закона материални субективни права/решение №
64/20.02.2012 г. по г. д. № 1398/2011 г. на ВКС, IV г.о./. В това производство
съдът се съобразява преди всичко с нуждите на детето и неговите интереси,
поради което не е обвързан от исканията и становищата на родителите за
начина, по който да се произнесе. Интересите на родителите в тази връзка се
преценяват единствено в контекста на благосъстоянието на детето, т.е.при
определяне обема и начина на осъществяване на режима на лични контакти на
детето с родителя, който не упражнява родителски права водещ е единствено
интересът на детето.
Детето С. е родено на ***. в Г.. Не е спорно, така и гласните
доказателства, събрани чрез разпита на св.Ж.Ж. Ж./сестра на майката/,
св.Й.А.И./кръстница на детето/, както и данните от социалното проучване,
залегнали в доклад вх.№475/12.01.2022г., че от раждането си, до
фактическата раздяла на родителите му, датираща от м.ноември 2018г., е
живяло заедно с двамата си родители в Г.. През м.ноември 2018г. майката,
3
заедно с детето, се е върнала в България. Детето понастоящем живее с
майката в гр.Добрич, която полага непосредствени грижи за отглеждането му.
По данни от социалния доклад живеят в жилище, собственост на родителите
на майката и съвместно с тях. Към датата на социалното проучване детето
посещава детско заведение-детска градина №20 в гр.Добрич. Към датата на
социалното проучване майката не работи и разчита на финансовата подкрепа
на родителите си, няма данни за трудовата и заетост понастоящем. Бащата и
понастоящем живее и работи в Г..
Двамата родители имат редки контакти по телефона. Майката се
противопоставя на контакти на бащата с детето без нейното присъствие по
съображения, че детето не познавало баща си, разпознавало го по снимки,
които тя ме показвала, не го наричало „тати“, а „баща ми“.
При изслушването и по чл. 59, ал. 6 от СК в съдебно заседание, проведено
на 18.01.2022г. С.Ж. заявява, че бащата не се интересува от детето, в редките
случаи, когато звънял било за да се оплаче, вместо да попита за сина си. От
две години и няколко месеца не бил виждал детето. Последно си идвал преди
две години, през м.септември, когато прекарал три дни с детето. До
м.септември 2021г. плащал месечна издръжка на детето от 200евро.
Престанал да плаща, защото се скарали.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства, данните от
социалния доклад, обясненията на майката по реда на чл.59, ал.6 от СК, не
дават информация за поведение на бащата, което да застрашава здравословно,
физически и емоционално детето. Липсват данни за физически, психически и
емоционални потребности на детето, различни от обичайните за възрастта му,
които да изискват постоянното присъствие на майката при контактите му с
бащата. Липсата на чести контакти между бащата и детето несъмнено
рефлектира върху емоционалната връзка между тях. Липсата на изградена
връзка е по причина, че бащата живее в Г., рядко се връща в България. Към
момента на раздялата на родителите и връщането на майката с детето в
България то е било на ниска възраст/2 годишно/, която е пречка за личен
контакт чрез електронни средства за комуникация. Понастоящем е 5
годишно. През последните две години се е виждало с баща си еднократно, за
три дни, според майката, по причина, че бащата не се е връщал в България.
Липсват твърдения и данни за негативни преживявания на детето при среща с
4
бащата. Нагласата на майката, че бащата е „чужд“, непознат за детето човек,
сочи само на игнориране от нейна страна на бащата като такъв, и свързването
му само с родителското задължение за издръжка. Такава нагласа на майката
към бащата, отхвърляне възможността за контактите на бащата с детето без
нейно присъствие, може да има вредни за детето последици.
Обстоятелството, че между бащата и детето няма изградена емоционална
връзка, при липса на други обективни или субективни пречки, не е основание
да се ограничат контактите на бащата с детето само до две съботи от месеца и
то в присъствието на майката. Нещо повече, по тази причина, тъй като в
интерес на детето е да създаде, запази и задълбочи емоционалната и духовна
близост с бащата, мерките за лични отношения следва да предоставят най-
широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения
между детето и бащата с цел да се предотвратят последиците на израстването
му без присъствието на бащината фигура и с убеждението, че бащата е
„чужд“човек.
При липсата на препятстващи обективни и субективни фактори, свързани
било с родителския капацитет на бащата, било със здравословни или други
проблеми или специфични нужди на самото дете, не се явява оправдано
контактите на бащата с детето да бъдат възможно най-ограничени/в рамките
на исканията на майката/ по причина на липсата понастоящем на лични
контакти между бащата и детето. В интерес на детето е да може да общува
максимално пълноценно и с двамата си родители, да има възможност да
изгради и запази в максимална степен връзката с баща си, а за целта режима
на лични отношения следва да осигурява пълноценен контакт между двамата.
Определеният от първоинстанционния съд режим се явява подходящ според
настоящата инстанция, тъй като ще спомогне за изграждане и запазване на
емоционална връзка между бащата и детето, ще даде възможност на бащата
да изразява своите родителски чувства и да изпълнява своя родителски дълг,
от който не е лишен, ако и упражняването на родителските права да е
предоставено на майката. Определянето на режим на лични контакти от съда
не изключва възможността за осъществяване на такива и извън него по
споразумение между майката и бащата, които следва да възстановят диалога
помежду си и да проявят воля за сътрудничество в интерес на детето си.
Отношенията между родителите не следва да бъдат обстоятелства,
определящи занапред участието на всеки един от двамата в живота на детето,
5
тъй като то е задължително, каквито и чувства двамата да изпитват един към
друг. Създаването и запазване на добри отношения на детето с родителя,
който не упражнява родителски права, чрез по- пълноценни лични контакти
между тях следва да бъде подпомагано и стимулирано, вкл.от другия родител.
Противопоставянето от страна на отглеждащия родител на създаването и
запазването на отношенията на детето с другия родител, противопоставяне на
контактите му с него, вместо дължимото в името на доброто на детето
подпомагане и стимулиране на пълноценните им лични контакти, е
емоционално посегателство, което рефлектира както върху детската психика,
така и върху родителския капацитет на отглеждащия родител, независимо от
обстоятелството дали се грижи добре за детето в аспекта на чисто
физическото му отглеждане.
Решението в частта на определения режим на лични отношения следва
да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора пред въззивната инстанция право на разноски
има въззиваемият , който не е удостоверил извършване на такива.
С оглед гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №95/11.02.2022г. по гр.д. №3058/2021г.на
РС-Добрич, в частта на определения режим на лични контакти на бащата Й.
В. СТ. с детето СТ. Й. СТ..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6