№ 20468
гр. София, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря РУМЯНА Д. Г.ЕВА
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20231110167978 по описа за 2023 година
Образувано е по искова молба с вх. № 356946/12.12.2023 г., уточнена с
писмени молби с вх. № 5006/08.01.2024 г., вх. № 18926/22.01.2024 г. и вх. №
31133/31.01.2024 г. на Р. Л. П., с ЕГН: **********, адрес: гр. София, кв. ,0, В.
Л. Н., с ЕГН: **********, адрес: гр. София, ж.к. ,, Г. С. П., с ЕГН: **********,
адрес: гр. София, кв. ,0, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищците твърдят, че са собственици по реституция и наследство от
общия им наследодател С,в (Стойков) на нива от 0.160 дка, пета категория,
находяща се в гр. София, кв. „,и“, поземлен имот с идентификатор 68,2, по
ККРР на Горубляне, одобрена със Заповед № РД-18-35 от 09.06.2012 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, при граници: поземлени имоти с
идентификатори: 681,.29.
Легитимират собствеността си с Решение № 285 от 24.01.2023 г. на ОСЗ
„Източна“, Удостоверение за наследници, Удостоверение за идентичност на
имена, Писмо АГ-93-01-4/04.12.1995 г. и вх. № № РД-12-02-6619 от 30.03.2023
г. на СО – район Младост, Скица на СГКК-София. Ищците твърдят, че
притежават – Р. Л. П. – 1/4 ид. ч., В. Л. Н. – 1/4 ид. ч., Г. С. П. – 2/4 ид. ч. от
правото на собственост върху поземления имот.
Посочват, че за посочения по-горе имот има съставен АОС №
3024/14.03.2022 г. С молба с вх. № СОА23-ВК08-7698/2023 г. са поискали от
кмета на СО същият да бъде отписан от актовите книги за общинска
собственост като неправилно актуван. Със Заповед № СОА23-РД57-
24/20.07.2023 г. на кмета на СО им е било отказано да се отпише от актовите
книги за общинска собственост поземлен имот с идентификатор 68,2 с площ
от 160 кв. м.
Ищците излагат, че посоченият недвижим имот не е бил отчуждаван в
полза на държавата или общината по установения ред: нямало е решение на
Комисията по чл. 11 ЗОЕГПНС, нямало е отчуждителна заповед по ЗПИНМ и
1
ЗТСУ, нямало е решение на ИК на СГНС и отчуждаване по реда на ЗС по реда
на чл. 5а, ал. 2 от УНПКИЖС, с оглед на което така съставеният АОС №
3024/14.03.2022 г. се явявал издаден без основание поради липсата на посочен
придобивен способ по смисъла на чл. 77 ЗС за процесния имот.
Излагат, че попадането на имота върху улична регулация не е основание
за актуването му като публична общинска собственост. Обосновават правен
интерес от предявяване на иска.
Молят съдът да постанови решение, с което да се приеме за установено
по отношение на ищците – Р. Л. П., с ЕГН: **********, В. Л. Н., с ЕГН:
**********, Г. С. П., с ЕГН: **********, че ответникът не притежава право на
собственост върху поземлен имот с идентификатор 68,2, по ККРР на
Горубляне, одобрена със Заповед № РД-18-35 от 09.06.2012 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, при граници: ПИ с идентификатори:
681,.29, с адрес: в гр. София, кв. Горубляне, местност „Тръпежини“.
Претендират разноски.
Ответникът е депозирал отговор на искова молба извън срока по чл. 131
ГПК, въпреки което изложените в него възражения не са преклудирани, нито
са преклудирани представените писмени доказателства. Оспорва иска като
недопустим поради липса на правен интерес, а в условията на евентуалност
като неоснователен. Излага, че актът за общинска собственост се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила за отразените в него факти.
Ответникът поддържа, че с АОС № 3024/14.03.2022 г. е вписан поземлен
имот с идентификатор 68,2 по КККР на район „Младост“, с площ от 160 кв. м.
Твърди, че имотът попада в улична регулация между о.т. 49 до о.т. 47, между
кв. 7 и кв. 6, местност „Тръпежини“, по действащ план за регулация на м. НПЗ
„Изток“ – Подзона „Горубляне“, одобрен със Заповед № РД-50-09-
156А/20.04.1983 г. на главния архитект на гр. София, при граници на
поземления имот: поземлени имоти с идентификатори: 681,.29. Твърди, че
същият е актуван на основание чл. 2, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 3, ал. 2, т. 1 и чл.
59, ал. 1 от ЗОС, след получено писмо от ОСЗ – „Източна“, с рег. № РД-12-04-
14524-2/02.12.2021 г., че за имота няма реституционни претенции. Поддържат,
че имотът е придобил статут на публична общинска собственост с оглед
предназначението му за трайно задоволяване на обществена потребност от
общинско значение още с влизането в сила на Закона за общинската
собственост (ЗОбС) – Обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г., обявил общинската
собственост за публична и частна – чл. 3, ал. 1. Наред с това е посочен п. 15 от
ПЗР на ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 17 от 2009 г.), с който е приета нова алинея 4 на чл. 7
от Закона за общинската собственост, според която собствеността върху
имоти – публична общинска собственост, не подлежи на възстановяване.
Моли съда да отхвърли предявения от ищците иск като неоснователен и
недоказан. Претендира разноски и юристконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна на
основание чл. 78, ал, 5 ГПК.
С окончателния доклад по делото настоящият състав приема, че не са
налице факти и обстоятелства, които не подлежат на доказване и са
безспорни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на
2
чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
С действащ план за регулация на м. НПЗ „Изток“ – подзона „Горубляне“,
одобрен със Заповед № РД-50-09-156А/20.04.1983 г. на главния архитект на гр.
София, процесният имот е отреден за улична регулация между о.т. 49 и о.т. 47,
между кв. 6 и 7, местност „Тръпежини“.
По делото е представен Акт за публична общинска собственост №
3024/14.03.2022 г., с който общината се легитимира като собственик на
поземлен имот с идентификатор 68,2 по КККР, с площ от 160 кв. м. попадащ в
улична регулация между о.т. 49 до о.т. 47, между кв. 7 и кв. 6, местност
„Тръпежини“, по действащ план за регулация на м. НПЗ „Изток“ – Подзона
„Горубляне“, одобрен със Заповед № РД-50-09-156А/20.04.1983 г. на главния
архитект на гр. София. Като правно основание за актуването на имота са
посочени чл. 2, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 3, ал. 2, т. 1 и чл. 59, ал. 1 ЗОбС. Актът е
съставен след получено писмо от ОСЗ – „Източна“, с рег. № РД-12-04-14524-
2/02.12.2021 г., че за имота няма реституционни претенции.
От удостоверение за наследници, издадено на 09.05.2023 г., се
установява, че жалбоподателите Р. П., Г. П. и В. Н. са законни наследници на
Симеон Джуков (Стойков).
С т. II от Решение № 285 от 24.01.2023 г. на ОСЗ – „Източна“, е признато
правото на собственост на наследниците на С,в в съществуващи
(възстановими) стари реални граници на нива от 0,160 дка, пета категория,
находяща се в местност „Тръпежини“, поземлен имот с идентификатор 68,2 по
КККР на Горубляне, одобрени със Заповед № РД-18-35/09.06.2012 г. на
Изпълнителния директор на АГКК.
На 29.05.2023 г. ищците подават молба с рег. № СОА23-ВК08-
7698/29.05.2023 г. до кмета на СО за отписване на имота от актовите книги.
Със Заповед № СОА23-РД57-24/20.07.2023 г. е отказано деактуване с
мотивите, че поземленият имот е публична общинска собственост и като
такъв, съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 4 ЗОбС, правото на собственост
върху него не подлежи на възстановяване.
Налице са противоречиви становища по отношение на деактуването на
имота – Областна дирекция „Земеделие“ – София-град, изразява становище за
отписване на имота от актовите книги за общинска собственост. От друга
страна, кметът на район „Младост“ изразява отрицателно становище, тъй като
имотът попада в улична регулация и е актуван след получено писмо от ОСЗ –
„Източна“, че за него няма реституционни претенции.
Тъй като с окончателния доклад по делото съдът намира, че не са налице
факти и обстоятелства, които не подлежат на доказване и са безспорни, по
делото е допусната съдебно-техническа експертиза, която да установи дали
във връзка с отреждането по улична регулация от 1983 г. е реализирана улица
между о.т. 49 и о.т. 47, между кв. 7 и 6.
От заключението на вещо лице инж. А. К. П. се установява, че към
момента процесният имот не попада в улична регулация с осови пикетни
точки 47, 48 и 49, нито между кв. 7 и 6 по действащия регулационен план на
НПЗ – „Изток“. След запознаване с относимите схеми на ОУП, кадастрални
планове и регулационни линии, вещото лице е установило, че имотът попада
между кв. 7 и кв. 106, осови пикетни точки 1 и 2, и осови пикетни точки 2 и
3
83, както и по координатната система т. 386 до т. 406 и от т. 366 до т. 406.
След оглед на място на поземления имот е установено и че върху него не са
реализирани улици във връзка с отреждането му за улична регулация.
По делото е приета и втора съдебно-техническа експертиза на веюото
лице инж. С. Бенямин К.. В заключението си вещото лице проследява
кадастралната и регулационната история на имота от 1983 г. насам. След
анализ на предходните и действащите кадастрални и регулационни планове за
района, в който попада процесният имот, вещото лице констатира следното:
1. Първият регулационен план за района, в който попада процесният имот, е
регулационният план на НПЗ Изток – Подзона „Горубляне“, одобрен със
Заповед № РД-50-09-156А/20.04.1983 г. Процесният имот не е нанесен в
кадастралната основа на този план, но вещото лице намира за
установено, че той попада в обхвата на предвидена улица между о.т. 49 и
т.т. 47.
2. За нуждите на реституцията е изготвен и помощен план, в който са
определени границите на имотите отпреди образуването на ТКЗС, сред
които процесният имот е отразен като собственост на наследодателя на
ищците – С,в, а именно имот № 29 от масив 20 с площ от 3 237 кв. м., а
именно имотът, за който с Решение № 285 на ОСЗ – „Източна“ е
възстановено правото на собсвтеност на ищците.
3. През 2011 г. е одобрена кадастрална карта за района, в чийто
първоначален вариант са били нанесени като самостоятелни имоти две
части от имот № 29, а именно процесният по делото имот с
идентификатор 68,2 и поземлен имот с идентификатор 6,2, правото на
собственост върху който също е възстановено в полза на ищците с
Решение № 285 на ОСЗ – „Източна“.
4. С Решение № 579 по Протокол № 60 от 21.07.2022 г. е одобрен ПУП –
план за регулация и застрояване, с прилагане на чл. 16 ЗУТ за част от
територията на местности ж.к. „Горубляне 2“, НПЗ Изток – Подзона
„Горубляне“, , и кв. Горубляне. В кадастралната основа на плана имотът е
нанесен като поземлен имот с идентификатор 68,2 с площ от 160 кв. м.
Видно от Приложение 4 към СТЕ, той попада в улична регулация между
о.т. 2 – о.т. 1, между кв. 7 и кв. 106, което кореспондира и със
заключението на вещото лице по първата съдебно-техническа експертиза
по делото. Този регулационен план е и действащият към момента за
района.
5. След влизане в сила на регулационния план е установено изменение в
кадастралната карта за района в периода между 10.04.2023 г. и 27.09.2024
г. без да е посочена заповедта, въз основа на която е извършено
изменението. С изменението предвидената по регулационния план улица,
в която попада и процесният имот, е нанесена като поземлен имот с
идентификатор 68134.4093.7910.
6. Към момента процесният имот не е нанесен в кадастралната карта и
кадастралните регистри и няма данни за него по реда на чл. 16 ЗУТ да е
бил отреден друг имот. Той представлява реална част от ПИ с
идентификатор 68134.4093.7910.
7. Направен е извод, че изцяло е налице идентичност на процесния имот с
имота, описан в решението на Общинската служба "Земеделие", тоест
4
титулът за собственост на ищците, както и с посочения имот в АОС № №
3024/14.03.2022 г.
Съдът кредитира изцяло заключенията на изготвените по делото
съдебно-технически експертизи като обективни, безпротиворечиви и
еднозначни, изготвени от специалисти в областта на инженерно-техническите
науки. Същите не са оспорени от страните.
Други относими доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Производството е образувано по искове с правна квалификация чл. 124,
ал. 1 ГПК – за признаване на установено, че ответникът – Столична община,
не притежава право на собственост върху поземлен имот с идентификатор
68,2.
С доклада по делото съдът е разпределил доказателствената тежест по
така предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, съобразно
изричното правило на чл. 154 ГПК, като е указал на ищеца, че в
производството по отрицателен установителен иск за собственост той следва
да установи фактите, от които произтича правният му интерес, а именно:
оспорваното му от ответника право на собственост, като ако не докаже
твърденията, с които обосновава правния си интерес, производството се
прекратява.
Съдът е указал на ответника, че е в негова тежест да докаже
основанието, на което претендира, че е собственик на процесния недвижим
имот, че е било налице основание за издаване на АОС № 3024/14.03.2022 г., а в
случай, че твърди, че имотът е отчужден – да установи факта на
отчуждаването, както и че собственикът е бил обезщетен в приключилата
административна процедура.
По отношение на въпроса за допустимостта на отрицателния
установителен иск:
Съгласно ТР 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, за да бъде допустим предявен
отрицателен установителен иск за собственост, ищецът трябва да докаже
твърденията, с които обосновава правния си интерес. Правен интерес при
отрицателния установителен иск за собственост се поражда от твърдението за
наличие на притежавано от ищеца право – различно от спорното, върху същия
обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респ.
упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на
насрещната страна в спора.
Интерес от отрицателния установителен иск е налице и при
конкуренция на твърдени от двете страни вещни права върху един и същи
обект. За да докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес,
ищецът следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от
правния спор, като докаже фактите, от които то произтича.
В настоящия случай ищците обосновават правния си интерес с факта, че
ответникът – Столична община, оспорва правото им на собственост върху
процесния имот като съставя АОС № 3024/14.03.2022 г., както и отказ на
кмета на СО да отпише имота като неправилно актуван. Ищците легитимират
5
претенцията си върху поземления имот си върху поземления имот с Решение
№ 285 от 24.01.2023 г. на ОСЗ – „Източна“, с което е възстановено правото на
собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на имота.
Настоящият състав счита, че ищците успешно са установили фактите, от
които произтича защитимото им право, а именно решението на ОСЗ за
възстановяване правото на собственост върху имота, че това право е оспорено
от ответника чрез актуването му като имот – публична общинска собственост,
както и че неговото упражняване може да бъде засегнато, ако претенцията му
се окаже неоснователна.
Ответникът обосновава липса на правен интерес от предявяването на
иска с факта, че отричането със сила на пресъдено нещо на правото му на
собственост върху имота не може да защити фактически твърдяното от
ищците материално право, защото то би довело до необходимостта да бъде
търсен друг ред за неговата защита.
Следва да се има предвид, че отрицателният установителен иск не е
субсидиарна форма на защита спрямо осъдителните искове за собственост.
Различието между двата иска е с оглед на интереса, който поражда нуждата на
ищеца от защита. Този интерес зависи от степента на засягане на
субективното право от страна на ответника – дали е нарушено, или
застрашено. Само нарушените права подлежат на възстановяване, което би
могло да се постигне с уважаването на осъдителен иск за собственост. Когато
едно право е само застрашено както в настоящия слушай, защитата се
изразява в неговото установяване със сила на пресъдено нещо.
Още повече, когато влязлото в сила решение отрича съществуването на
неоснователно претендирано право, силата на пресъдено нещо действа
спрямо неоснователната претенция правопрепятстващо, а спрямо
заплашените от нея субективни права – правопредпазващо. Силата на
пресъдено нещо осуетява упражняването на съдебно отреченото право. Тя
предпазва правото на собственост от неоснователно претендирани вещни
права върху неговия обект.
Поради гореизложеното, неоснователни се явяват възраженията на
ответника за липса на правен интерес от предявяване на иска, както и че
отричането със сила на пресъдено нещо на правото му на собственост върху
имота не може да защити фактически твърдяното от ищците материално
право. Следователно, настоящият състав счита, че предявеният иск с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК – отрицателен установителен иск за
собственост, е допустим.
По основателността на предявения иск съдът намира следното:
Налице е спор между страните дали правото на собственост върху
процесния имот е надлежно възстановено по реда на земеделската реституция
в полза на ищците. Ищецът основава материалноправната си легитимация по
спора от представеното по делото решение на ОСЗ – „Източна“, и настъпило
наследствено правоприемство.
Реституцията е един от начините за превръщане на държавната
собственост в частна, при който принудително отнетата от държавата
собственост се възстановява на бившите собственици или на техните
наследници. Когато реституцията се осъществява по административен ред,
6
актът за възстановяване на собствеността има значението на индивидуален
административен акт с конститутивно действие, изразяващо се във възникване
занапред на собственически права върху индивидуално определен имот (ТР №
1/1997 г. по гр. д. 11/1197 г., ОСГК на ВКС).
В случая решението на ОСЗ – „Източна“ е постановено по реда на чл.
18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ. В посочената норма е предвидено, че общинската
служба по земеделие постановява решение за възстановяване правото на
собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, в което
се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение,
границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията
за тях. Към решението се прилага скица на имота, заверена от общинската
служба по земеделие, а за имоти в границите на урбанизираните територии - и
от техническата служба на общината. Влязлото в сила решение, придружено
със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен
нотариален акт за собственост върху имота, освен в случаите по чл. 10, ал. 7
ЗСПЗЗ.
В настоящия случай към решението не е приложена необходимата
скица на имота, заверена от ОСЗ – „Източна“, и от техническата служба на
СО. Съгласно формираната съдебна практика по приложението на посочената
норма, липсата на скица по чл. 18ж ППЗСПЗЗ не съставлява изискване за
действителност на решението на органа по поземлена собственост, като
същата е условие за инвидуализиране на възстановения имот. Последният е
достатъчно индивидуализиран, ако в решението е посочен неговият номер по
кадастрален план или номер по действащия към постановяване на решението
устройствен план (Решение № 59/16.06.2014 г. на ВКС, по гр. д. № 4359/2013
г. на ВКС, ГК, ІІ ГО; Решение № 219/20.05.2011 г. по гр. д. № 807/2010 г. на
ВКС, ГК, І ГО и др.). Доколкото в конкретния случай възстановената част от
имот № 20029, а именно 0.160 дка от същия, подлежи на индивидуализация
посредством идентификатора, границите и площта си, липсата на скица не се
отразява върху валидността на решението за възстановяване правото на
собственост.
Следва да се разгледат възраженията на ответика във връзка със
собствеността му върху процесния имот:
Ответникът се легитимира като собственик на процесния имот въз
основа на издадения АОС № 3024/14.03.2022 г., като поддържа, че имотът е
придобил статут на публична общинска собственост с оглед предназначението
му за задоволяване на обществена потребност от общинско значение със
самото влизане в сила на ЗОбс, обявяващ общинската собственост за
публична и частна. Позовава се на разпоредбата на чл. 7, ал. 4 ЗОбС, която
гласи, че собствеността върху имоти - публична общинска собственост, не
подлежи на възстановяване.
На първо място, следва да бъде изяснен характерът на акта за общинска
собственост, доказателствената му сила и неговите правни последици.
Актът за публична общинска собственост има констативен характер,
поради което правото на собственост на общината не възниква със
съставянето му, а само е удостоверено в него. Относно доказателствената
стойност на актовете за общинска собственост съдебната практика е
7
еднозначна – Решение № 149/12.06.2013 г. по гр. д. № 647/2012 г. на ВКС, ІV
ГО; Решение № 98 от 02.08.2018 г. по гр. д. № 4308/2017 г., на ВКС, ІІІ ГО, и
др.). С нея е разяснено, че по силата на чл. 5, ал. 2 ЗОбС актът за общинска
собственост е официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и
форма, определени в закона. Ето защо същият има обвързваща
доказателствена сила за удостоверените с него обстоятелства относно:
правното основание за актуването на имота, вида на собствеността,
границите, бившите собственици и т. н.
Като официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на
службата му по установените форма и ред, съобразно разпоредбата на чл. 179,
ал. 1 ГПК, актът се ползва с обвързваща материална доказателствена сила до
доказване на противното относно извършените от длъжностното лице
действия. Това означава, че съдът е длъжен да приеме за установени
посочените в акта факти относно съставянето му на съответните дата и място
от определено длъжностно лице, че се е осъществило посоченото основание
за придобиване на имота, видът и състоянието на имота са такива, каквито са
описани в акта. Разбира се, той се ползва с доказателствена сила и относно
съществуването на правото на собственост.
Съдът обаче не е обвързан да приеме, че общината е собственик на
актувания имот, а преценява материалноправната легитимация по
вътрешно убеждение, с оглед на всички доказателства по делото и
разпоредбите на закона. От друга страна, актът за общинска собственост има
доказателствена сила за правото на собственост само доколкото в него е
посочено годно придобивно основание, по силата на което имотът е преминал
в патримониума на общината.
В настоящия случай като основание за актуване на имота с площ от 160
кв. м. в Акт за публична общинска собственост № 3024/14.03.2022 г. са
посочени разпоредбите на чл. 2, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 1, във вр. с
чл. 59 ЗОбС, съгласно които публична общинска собственост са имотите и
вещите, определени със закон, а чл. 59 се отнася до процедурните
формалности при издаване на акта за общинска собственост. Тези бланкетно
посочени разпоредби не биха могли да легитимират общината като собственик
на процесния имот, тъй като не съставляват материалноправни основания, а
общи процесуални разпоредби. Годно придобивно основание би
представлявало отчуждаването за нужди на държавата по законоустановен
ред, заповед за одобряване на ПУП по чл. 16 от ЗУТ, чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, п.
7 от ПЗР на ЗМСМА и др.
При липсата на доказателства за конкретни факти за осъществяване на
предвиден в закона придобивен способ, представеният по делото акт за
публична общинска собственост не може да легитимира Столична община
като собственик на процесния имот. Същият би могъл да да има качеството на
официален свидетелстващ документ само когато удостоверява
осъществяването на конкретно придобивно основание. Такова не е налице в
настоящия случай, а позоваването на общи законови разпоредби не
легитимира общината, която носи тежестта да докаже оспорваното й в
производството право (в този смисъл Определение № 71 от 1.03.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 3234/2021 г., II ГО, докладчик-председателят Снежанка Н.).
На следващо място, въпреки че не е посочено в акта за публична
8
общинска собственост, в Заповед № СОА23-РД57-24/20.07.2023 г. като
основание за отказа за деактуване на имота е посочено, че същият попада в
улична регулация по силата на действащ план за регулация на НПЗ „Изток“ –
Подзона „Горубляне“, одобрен със Заповед № РД-50-09-156А/20.04.1983 г. на
главния архитект на гр. София, поради което трябва да бъде изследвано дали
общината би могла да се легитимира като собственик на процесния имот на
това основание.
Отчуждаването на частни имоти по благоустройствените закони е
подчинено на различни режими в исторически план. В настоящия случай
планът за регулация, на който общината се позовава, датира от 1983 г., когато
се прилага режимът на ЗТСУ (1973 до 2001 г.). Той въвежда понятието
регулационен план за обществено мероприятие (чл. 21) и като продължение на
действащата уредба по отменения ЗПИНМ, регламентира, че този план няма
непосредствено отчуждително действие при отреждане за улици и други
обществени нужди. Постоянна и непротиворечива е съдебната практика, че
при действието на ЗТСУ пряко отчуждително действие се предвижда само
за дворищнорегулационните планове, какъвто процесният не е. В този закон
изрично е регламентирана и административната процедура за отчуждаване на
имоти за обществени нужди – чл. 95 и сл., а именно с издаване на заповед по
чл. 95 ЗТСУ, в която се определя и обезщетението, а завземането на
отчуждената част от имота е възможно едва след изплащане на
обезщетението. В настоящия казус не е доказано провеждането на
съответната отчуждителна процедура.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че отреждането на имота за
улична регулация по см. на ЗТСУ само по себе си не е пречка за реституиране
на същия, тъй като той няма пряко вещноправно действие. Следователно, без
проведена отчуждителна процедура и изплащане на дължимото обезщетение,
регулационният план не е годно придобивно основание, което би могло да
легитимира ответника като собственик на процесния имот.
В настоящия случай ответната страна не посочва други конкретни
придобивни основания извън общо заявеното „по силата на закона“ и не
ангажира доказателства за придобиване на правото на собственост по
отношение на процесния имот, извън акта за общинска собственост.
Въпреки че ответникът не е релевирал изрично друго придобивно
основание, съдът с оглед задължението си да следи служебно за приложението
на императивна правна норма, следва да изследва доказателствата, събрани по
делото, които водят до извод за приложение на чл. 16, ал. 1 ЗУТ и
принадлежност на правото на собственост към патримониума на ответника.
Съдът извлича аргументи за последното от формулирания в чл.5 ГПК
принцип за законност в гражданския процес, според който съдът разглежда и
решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни,
неясни или противоречиви[1]според общия им разум. При липса на закон ,
съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и
морала. В тълкувателната практика на ВКС принципът на законността се
схваща и като задължение на съда да приложи императивна правна норма,
която е от значение за решаване на правния спор, дори и страните да не са се
позовали на нея. Основната функция на съда е да осигури прилагането на
закона и тя не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва
9
да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в
обществен интерес – така мотивите на Тълкувателно решение №1/2020 г. от
27.04.2022 г. по т.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.
Втората допусната по делото съдебно-техническа експертиза на вещото
лице К., която проследява кадастралната и регулационна история на имота от
1983 г. насам. Вещото лице е установило, че с Решение № 579 по Протокол №
60 от 21.07.2022 г. е одобрен ПУП – план за регулация и застрояване, с
прилагане на чл. 16 ЗУТ за част от територията на местности ж.к. „Горубляне
2“, НПЗ Изток – Подзона „Горубляне“, , и кв. „Горубляне“. В кадастралната
основа на плана имотът е нанесен като поземлен имот с идентификатор 68,2 с
площ от 160 кв. м. Видно от Приложение 4 към СТЕ, той попада в улична
регулация между о.т. 2 – о.т. 1, между кв. 7 и кв. 106, което кореспондира и със
заключението на вещото лице по първата съдебно-техническа експертиза по
делото. Този регулационен план е и действащият към момента за района.
Следва да се има предвид, че новия ПУП е влязъл в сила след актуването на
имота като публична общинска собственост (30.03.2022 г.), но преди
влизането в сила на решението на ОСЗ за възстановяване на правото на
собственост върху него (24.01.2023 г.). Към момента на влизане в сила на
новия одобрен ПУП с прилагане на чл. 16 ЗУТ - 21.07.2022 г. ищците не са
били носители на правото на собственост, тъй като реституционното решение
има действие на напред.
Видно от Приложение № 3 към съдебно-техническата експертиза,
процесният имот попада в проектирана улица между о. т. 1 и о. т. 2, разделяща
кв. 7 от кв. 106, т.е. отреден е за съоръжение на социалната инфраструктура.
От заключението на вещото лице е установено, че след влизане в сила на
регулационния план е била променена кадастралната карта за района, за да
бъде приведена в съответствие с предвижданията на ПУП. Предвидената с
регулационния план улица между о. т. 3 – о. т. 1 – о. т. 2 е нанесена като
урегулиран поземлен имот с идентификатор 68134.4093.7910, в обхвата на
който попада и процесният по делото имот (Приложение № 5). В действащата
към момента КККР за новия УПИ с начин на трайно ползване „за
второстепенна улица“ са посочени идентификаторите на имотите, които са
били нанесени в неговите граници, сред които е и имот с идентификатор
68134.4094.402, а именно поземленият имот, в полза на който в последствие е
издадено Решение № 285/24.01.2023 г. на ОСЗ – „Източна“, за възстановяване
на правото на собственост. От кадастралната карта за района е видно, че
отреждането на съответните имоти, вкл. и процесния, за улична регулация е
било необходимо с цел осигуряването на по-високо ниво на комуникативност
между новообразуваните с плана урегулирани поземлени имоти, както и
отделянето на отделните квартали в местностите, обхванати от действието на
плана.
Необходимо е да бъдат изяснени вещноправните последици на плана по
чл. 16 ЗУТ и по-конкретно довел ли е той до придобиване на право на
собственост от общината върху процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗУТ, с подробен устройствен
план за територии с неурегулирани поземлени имоти, както и за територии
с неприложена първа регулация по предходен устройствен план, се определят
необходимите площи за изграждането на обектите на зелената система, на
10
социалната и техническа инфраструктура – публична собственост.
На първо място, планът по чл. 16 ЗУТ има трансформиращо действие,
по силата на което правото на собственост и ограничените вещни права върху
неурегулирания поземлен имот се преобразуват в идентично по вид, обем и
съдържание право върху новообразувания урегулиран поземлен имот в полза
на титуляря на правото преди регулацията. Тези права са винаги в полза на
действителния собственик на неурегулирания поземлен имот преди
регулацията- така студията "Вещноправно действие на производствата по
отчуждаване за държавна и общинска нужда, по френското и българското
право", автор Атанас Довов, публикувана в бр. № 2 и в бр. № 3 за 2024 г. на
списание „Търговско право“.
На следващо място, подробният устройствен план по чл. 16 ЗУТ се
ползва с правопрекратяващо действие. То се изразява в незабавно
прекратяване на заварените вещни права върху частите от територията, които
с плана по чл. 16 ЗУТ се отстъпват в собственост на общината, респ. на
вещните права, които биват включени в обхвата на новообразуван с плана
урегулиран поземлен имот, предвиден за частноправен субект. Историческото
и всяко друго тълкуване впрочем дават категорично преимущество в подкрепа
на тезата, че директният правопрекратителен ефект на плана по чл. 16 ЗУТ се
проявява не само в незабавно прекратяване на заварените вещни права върху
частите от територията, които с плана по чл. 16 ЗУТ се отстъпват в
собственост на общината. Планът по чл. 16, ал. 1 и 5 ЗУТ има пряко
имотообразуващо правно действие, той е предназначен от закона да
конституира, да обособи нови самостоятелни обекти на вещни права, нови
обекти на кадастъра и на регулацията, като именно защото този план ги
създава за първи път, защото спрямо тях той има конститутивно действие,
затова и той първично оформя (конституира) самата им геометрия, граници,
местоположение, вид, конфигурация и правно положение.
Планът за регулация по чл. 16 ЗУТ е оригинерен придобивен способ във
връзка с (и само във връзка с) придобиването на собствеността върху частите
от земната повърхност, които съгласно плана се отчуждават от един от
заварените поземлени имоти – предмет на самия план, и се включват в
границите на новообразуван с плана УПИ, отреден за поземлен имот на друг
частноправен субект или се отреждат за застроителни мероприятия на самата
община. Още повече, ал. 7 на чл. 16 посочва, че общината придобива
отстъпените части върху новообразуваните имоти без вещни тежести.
Понятието „вещни тежести“ по смисъла на ал. 7 на чл. 16 се тълкува
разширително в теорията и практиката, а именно, че имотът се придобива без
противопоставими на общината право на собственост, ограничени вещни
права и обезпечителни права, независимо от това кой е бил титуляр на
съответното право преди регулацията.
Планът по чл. 16 ЗУТ с влизането си в сила незабавно прекратява досега
съществувалото право на собственост и всички ограничени вещни права и
вещноподобни тежести, съществуващи върху участъка от земната повърхност
(земната кора), включен в границите на УПИ, отреден за поземлен имот на
друг частноправен собственик или за реализация на общински застроителни
мероприятия, като върху този същия участък (върху частта от земната
повърхност, изключена според плана от обхвата на новообразуваният УПИ,
11
отреден за имота, към който досега тя е принадлежала) незабавно се
разпростира правото на собственост на собственика на имота, за който е
отреден този УПИ, в чийто пространствен обхват е инкорпорирана
придадената част от земната повърхност (тоест – който е собственик на
неурегулирания имот, за който е отреден този УПИ, в чийто обхват е включена
разглежданата реална част), ведно с обременяващите неговото право на
собственост ограничени вещни права и други тежести. ) – така
горецитираната студия на А.Додов.
Най-важната характеристика, отличаваща плана по чл. 16 ЗУТ от всички
други отчуждителни способи, с които общината разполага, е неговият пряк
вещноправен ефект. Това означава, че както трансформиращото, така и
правопрекратяващото действие на плана се проявяват със самото му влизане в
сила, а именно със заповедта за неговото одобрение от компетентния орган.
С оглед на гореизложеното и предвид заключението на вещото лице, че
към момента процесният имот е включен в предвижданията на влязъл в сила
план по чл. 16 ЗУТ за застроително мероприятие на общината, а именно –
изграждането на второстепенна улица, настоящият състав приема, че той е
преминал в патримониума на общината от деня на влизането му в сила –
21.07.2022 г. с влизане в сила на заповедта за неговото одобрение и от този
момент насам имотът е придобил статут на публична общинска
собственост по силата на чл. 16, ал. 1 ЗУТ, във вр. с чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОбс.
За пълнота на изложението, съдът добавя, че вследствие на факта, че
към момента на реституцията (24.01.2023 г.) имотът вече е бил публична
общинска собственост, реституционното решение не е породило своите
вещноправни последици, тъй като според императивната норма на чл. 7, ал. 4
ЗОбС, собствеността върху имоти - публична общинска собственост, не
подлежи на възстановяване. Относно реституирането на публична
собственост в т. 9 от решение № 4/11.03.1998 на Конституционния съд е
прието, че реституцията преструктурира собствеността – държавна и
общинска, в собственост на физически и юридически лица, но само в рамките
и обхвата на частната собственост. Реституцията не засяга публичната
държавна и общинска собственост, защото публичната собственост обслужва
определени конституционни интереси. Това разбиране е трайно възприето и в
задължителната практика на ВКС, която по аргумент от чл. 2, ал. 1
ЗОСОИ винаги е приемала, че характера на имота като публична държавна
или общинска собственост е пречка за възстановяване на собствеността му по
реституционните закони (Решение № 742/2009 по гр. д. 5939/2007 г., III ГО;
Решение № 119/2015 г. по гр. д. 2289/2015 г., II ГО и др.). От това следва, че
характеристиката на имота като публична общинска собственост
представлява пречка за възстановяването на собствеността, наред с пречките,
предвидени в чл. 10, ал. 7 и чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
Следователно, щом имотът е придобил статут на публична общинска
собственост преди влизане в сила на решението на ОСЗ, той не е подлежал на
реституция по силата на чл. 7, ал. 4 ЗОбС, а на ищците е следвало да им бъде
присъдено обезщетение по реда на чл. 10б ЗСПЗЗ.
По изложените съображения, съдът приема, че към момента ответникът
– Столична община, се легитимира като собственик на процесния имот,
придобит по силата на действащ ПУП – план за регулация и застрояване, с
12
урегулиране на поземлените имоти по реда на чл. 16 ЗУТ. Поради това
предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищците
следва да заплатят на ответника направените по делото разноски в размер на
600 лв. – възнаграждение за вещи лица. Ищецът няма право на разноски.
По отношение на претендираното от ответника юрисконсултско
възнаграждение, редът за негово определяне е чл. 78, ал. 8 от ГПК, препраща
към нормата на чл. 37 от Закона за правната помощ, а тя на свой ред към
Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 25, ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ - за защита по дела с определен
материален интерес, възнаграждението е от 100 до 300 лв., а алинея втора от
същия допуска увеличаване на максималния размер с до 50%, в случаите
когато е имало повече от три съдебни заседания или материалният интерес
надхвърля 10 000 лв. В конкретния случай материалният интерес се определя
от цената на иска към момента на неговото предявяване, а по искове за
собственост и други вещни права върху недвижими имоти, тя е равна на
данъчната оценка на имота (чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК). Видно от издадената
данъчна оценка на процесния имот, касае се за материален интерес в размер
на 5 052 лв. Настоящият състав намира за справедливо на основание чл. 78, ал.
8 ГПК в полза на ответника да бъдат присъдени 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
При горните мотиви, Софийски районен съд, Гражданско отделение, 78
състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Л. П., с ЕГН: **********, адрес: гр.
София, кв. ,0, В. Л. Н., с ЕГН: **********, адрес: гр. София, ж.к. ,, Г. С. П., с
ЕГН: **********, адрес: гр. София, кв. ,0, срещу Столична община, ЕИК ,3,
отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, с
който се иска да бъде прието за установено спрямо ищците, че Столична
община не е собственик на поземлен имот с идентификатор 68,2, по ККРР на
Горубляне, одобрена със Заповед № РД-18-35 от 09.06.2012 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, при граници: поземлени имоти с
идентификатори: 681,.29.
ОСЪЖДА Р. Л. П., с ЕГН: **********, адрес: гр. София, кв. ,0, В. Л. Н.,
с ЕГН: **********, адрес: гр. София, ж.к. ,, Г. С. П., с ЕГН: **********, адрес:
гр. София, кв. ,0, да заплатят на Столична община, ЕИК ,3, направените в
настоящото производство разноски в размер на 900 лв., представляващи
юрисконсултско възнаграждение и депозити за вещи лица.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13
14