Решение по дело №934/2022 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава ХІХ от Данъчно – осигурителен процесуалния кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на ЕТ „ПРИНЦЕСА БЮТИ ГРУП“ ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: ***със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Братя Миладинови“ № 19, представлявано от С. Н. С., чрез адв. Д.Б., против Ревизионен акт № Р-16001621001380-091-001/26.01.2022 г., издаден от Д. А. И. - началник сектор, възложил ревизията, и З. Г. Т. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Стара Загора, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 122/22.03.2022 г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр. Пловдив, с който е отказан данъчен кредит в размер на 28,28 лв., допълнително е начислен ДДС в размер на 25 008,83 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 6 447,57 лв., определени са допълнително дължими суми за корпоративен данък за 2016 г. в размер на 557,67 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 272,97 лв. и за 2017 г. в размер на 700,35 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 271,80 лв. и е коригиран размерът на декларираната данъчна загуба за 2018 г. със сумата в размер на 3 892,20 лв. и за 2019 г. със сумата в размер на 4 274,52 лв.

Жалбоподателят, чрез процесуален представител адв. Б., излага съображения относно това, че потвърдения ревизионен акт е незаконосъобразен, издаден в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Счита, че направените изводи в обжалвания ревизионен акт и решението, с което е потвърден, са необосновани. Навежда доводи за липсата на квалифицирани електронни подписи по смисъла на Регламент №910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. Претендира се присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък.

Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Б., изразява становище, че подадената жалба е неоснователна, недоказана и следва да бъде отхвърлена. Моли обжалваният ревизионен акт да бъде потвърден, като законосъобразен и правилен. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита.

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок пред контролния в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Ревизионното производство е инициирано със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001621001380-020-001/09.02.2021 г. (л. 279-280) на компетентния за това орган – начал­ник сектор “Ревизии”, дирекция “Контрол” при ТД на НАП – гр. Пловдив с обхват следните задължения: корпоративен данък за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г. и данък върху добавената стойност за периода 01.06.2019 г. до 30.06.2019 г.; Ревизията със заповед Р-16001621001380-023-001/13.04.2021 г. е спряна на основание чл. 34, ал. 1, т. 5 от ДОПК, за срока от 13.04.2021 г. до 13.07.2021г. (л. 274-275), като със заповед Р-16001621001380-143-001/14.07.2021 г. производството е възобновено. Срокът на ревизията е продължен със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-16001621001380-020-002/13.09.2021 г. (л. 267-268) до 18.11.2021 г., за което е надлежно връчено по електронен път копие на ревизираното лице.

Съгласно представените по делото заповеди, на органите по приходите, издали заповедите за възлагане на ревизията, са делегирани правомощия по чл. 112, чл. 113 и чл. 114, ал. 2 от ДОПК.

Съставен РД № 16001621001380-092-001/02.12.2021 г. (л. 89-103), против констатациите на който в законоустановения срок е постъпило искане за удължаване на срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК за предоставяне на възражение (л. 87). Възражението ведно с ксерокопия на други документи е подадено в рамките на едномесечен срок (л. 72-86). В законоустановеният срок, съгласно в разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, е издаден про­цесният Ревизионен акт № Р-16001621001380-091-001/26.01.2022 г. В срока по чл. 152 ал. 1 ДОПК ревизионният акт е обжалван пред директор на дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, който в срока по чл. 155 ал. 1 ДОПК е постановил и Решение № 122/22.03.2022 г., с което РА е потвърден, в частта, предмет на настоящото съдебно производство.

В хода на съдебното производство от жалбоподателя е оспорена компетентността на органите по приходите, възложили ревизията и издали ревизионния доклад и ревизионния акт. В тази връзка, е ангажирано изготвянето на СТЕ, изготвена от вещото лице С.С.К., чрез която следва да бъде получен отговор на следните въпроси: налице ли е свързаност между положените електронни подписи и процесиите документи - РА, РД и ЗВР, за които се твърди, че са подписани с тях и по какъв начин се установява тази връзка; извършено ли е квалифицирано валидиране от издателя на електронните подписи към датата на подписване на всеки от обжалваните административни актове - РА и предождащите го РД, ЗВР и Заповеди за изменение на ЗВР и какъв е резултатът от него; има ли издадено квалифицирано удостоверение за електронен подпис от доставчика на удостоверителната услуга за квалифицирано валидиране на подписите на документите по т.1 / РА, РД и ЗВР /, извършено от този доставчик с данни за точното време на полагането им; Електронните подписи на процесиите документи РА и предождащите го РД, - ЗВР и Заповеди за изменение на ЗВР съдържат ли данни за ЕГН на техния титуляр, чрез който да са свързани по уникален начин с титуляра на подписа и да го идентифицират.

Според предоставеното експертно заключение от вещото лице се изяснява следното:

• При преглед на подписите със софтуер adobe acrobat reader има ЕИК на НАП, който е *********. се виждат трите имена изписани с латински букви, електронната поща на притежателя, организацията която представлява, сериен номер на подписа, издателя на подписа. В полето revocation само подписа на Е. Д. Р. е минал проверка, че не е анулиран. За останалите не открива информация дали в този момент подписите не са анулирани.
• При проверка на документите в сайта на B-Trust за квалифицирано валидиране, резултата е следния за всеки един от документите е направена разпечатка в табличен вид.

По поставения въпрос № 3, според вещото лице може да отговори само издателят на подписа.

Подписите са на юридическо лице и съдържат ЕИК на НАП, който е *********., както и се виждат трите имена изписани с латински букви, електронната поща на притежателя, организацията която представлява, сериен номер на подписа.

Във връзка с оспорването на електронните подписи на органите по приходите, направено от процесуалния представител на жалбоподателя и допуснатата СТЕ е изяснено следното. Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (Регламент № 910/2014) установява правната рамка на електронните подписи, електронните печати, електронните времеви печати, електронните документи, услугите за електронна препоръчана поща и услугите по удостоверяване автентичността на уебсайтове. (Арг.:чл. 1, § 3 Регламента). Според предписанието на чл.3 т.10 от Регламент 910/2014 "електронен подпис" означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва, а според т. 12 от същия член "квалифициран електронен подпис" означава усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи. Дефиниция на използваното понятие "титуляр на електронен подпис" е дадена с т. 9 и е следната: "физическо лице, което създава електронен подпис". В настоящия случай, е оспорено именно обстоятелството, че органите по приходите, възложили ревизията и издали РД, РА и ЗВР, както и органът по приходите, издал решението на горестоящия административен орган, са титуляри на квалифицирани електронни подписи, с които са подписани посочените документи.

За да е на лице КЕП, е необходимо да става въпрос за електронен подпис, отговарящ на изискванията на чл. 26 от Регламент (ЕС) № 910/2014г., да е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и да се основава на квалифицирано удостоверение за електронен подпис. В тази връзка, по делото са ангажирани доказателства, че използваните от органите по приходите електронни подписи отговарят на всички така посочени нормативни изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014г. и са основани на квалифицирани удостоверения за електронен подпис, отговарящи на всички изискванията Приложение I от същия общностен акт (а те са изчерпателни така чл.28 §2 от Регламент (ЕС) № 910/2014).

В тази връзка съдът констатира, че РА е подписан с електронни подписи от органите по приходите – негови издатели. Във връзка с това и с оглед разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗЕДЕУУ, по делото са представени заверени копия на електронни съобщения за издаването на КЕП на служителите, подписали електронни документи, издадени във връзка с приключилото ревизионно производство. Всички актове в ревизионното производство – ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са издадени от органи по приходите, които са притежавали квалифициран електронен подпис. Съгласно чл. 3 от ЗЕДЕУУ електронен документ е електронен документ по смисъла на чл. 3 т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.); като писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ. Съгласно чл. 4 от ЗЕДЕУУ автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител. Титуляр на електронното изявление е лицето, от името на което е извършено електронното изявление. Адресат на електронното изявление може да бъде лице, което по силата на закон е длъжно да получава електронни изявления или за което въз основа на недвусмислени обстоятелства може да се смята, че се е съгласило да получи изявлението в електронна форма. По силата на чл. 13 от ЗЕДЕУУ електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство, а квалифициран електронен подпис е усъвършенстван електронен подпис, който отговаря на изискванията на чл. 16. Електронният подпис по ал. 3 има значението на саморъчен подпис. Страните могат да уговорят, че ще признават стойността на електронния подпис по ал. 1 и 2 на саморъчен в отношенията помежду си. В конкретния случай, РА е създаден като електронен документ по смисъла на чл. 3 ал. 1 ЗЕДЕУУ, по отношение на който с оглед фикцията, установена в ал. 2 се приема, че е спазено изискването за писмена форма. Именно като електронен документ, подписан от посочените в тях органи по приходите с електронен подпис, актът е изпратен като електронно съобщение и връчен на ревизираното лице по реда на чл. 30, ал. 6 от ДОПК и това обстоятелство е удостоверено по предвидения за това в цитираната норма ред с разпечатка на записа в информационната система. С оглед разпореденото от законодателя в чл.184, ал. 1 от ГПК, приложима в съдебното производство по оспорване на РА на основание § 2 ДР на ДОПК, тези електронни документи са представени на съда като възпроизведени на хартиен носител преписи, заверени от страната. По определението на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014, а именно, данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярът на електронния подпис използва, за да се подписва. Дефинициите за усъвършенстван електронен подпис и квалифициран електронен подпис съгласно чл. 13, ал. 3 и ал. 4 от ЗЕДЕУУ препращат към същия регламент и съгласно тях "усъвършенстван електронен подпис" означава електронен подпис, който отговаря на изискванията, посочени в чл. 26 от регламента: да е свързан по уникален начин с титуляря на подписа, да може да идентифицира титуляря на подписа, да е създаден чрез данни за създаване на електронен подпис, които титулярът на електронния подпис може да използва с висока степен на доверие и единствено под свой контрол, и да е свързан с данните, които са подписани с него, по начин, позволяващ да бъде открита всяка последваща промяна в тях; а "квалифициран електронен подпис" означава усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи. Квалифицираният електронен подпис има значението на саморъчен подпис. За да е налице КЕП, е необходимо да е спазено изискването на чл. 26 от регламента. От изложеното следва, че доказателствената сила на подписания с КЕП електронен документ е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ.

Според заключението по назначена и изслушана СТЕ електронният подпис на процесните РД, РА и ЗВР са подписани с квалифицирани електронни подписи на юридическо лице и съдържат ЕИК на НАП, трите имена изписани с латински букви, електронната поща на притежателя, организацията която представлява, сериен номер на подписа, издателя на подписа.

В обобщение, съдът приема, че използваните от органите по приходите електронни подписи в оспорените документи, отговарят на всички необходими изисквания на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за квалифицирани електронни подписи, вкл., са основани на квалифицирани удостоверения за електронен подпис. Това, от своя страна означава, че както актът, даващ начало и продължителност на процесната ревизия, така и оспорваният ревизионен акт, а и РД към него, изцяло съответстват на изискванията за форма, включително, са били надлежно подписани с квалифицирани електронни подписи от органите по приходите и съдържат задължителния реквизит, изискуем на общо основание съгласно чл. 59 ал. 2 т. 8 от АПК, и съгласно специалните норми на чл. 117 ал. 2 т. 10 и чл. 120 ал. 1 т. 8 от ДОПК. Същите са валидни документи, пораждащи установените в закона правни последици.

При така установеното, съдът намира, че процесното ревизионно производство е възложено от материално компетентен административен орган, при спазване на предвидените за това процедурни правила. Ревизионният акт е постановен в изискваната от закона форма и от компетентните за това, в съответствие с нормата на чл. 119, ал. 2 във връзка чл. 118, ал. 2 и чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, органи на приходната администрация.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

При ревизията и в решението на горестоящия административен орган са направени следните констатации, довели до определяне на допълнителни дължими суми, както следва:

„ПРИНЦЕСА БЮТИ ГРУП“ ЕООД“ е регистрирано по ЗДДС дружество, с основна дейност търговия на едро с парфюмерийни и козметични стоки и козметичен салон, осъществяван в обекти находящи се в гр. Пловдив: магазин „Принцеса“ - ул. „Братя Миладинови“ № 17 и салон за красота ул. „Братя Миладинови“ № 19. Извършената ревизия по ЗДДС обхваща период от 01.06.2019 г. до 30.06.2019 г., като в хода на същата са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, а именно: „липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно закона за счетоводството“, поради което на дружеството е връчено е уведомление, че основата за облагане с данък върху добавената стойност за период 01.06.2019 г. - 30.06.2019 г. органите по приходите ще определят по реда на чл. 122 - 124а от ДОПК. След извършен анализ от органите по приходите, то същите са начислили допълнително ДДС в размер на 25 008,83 лв. на основание чл. 86, ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 79, ал. 1 от същия закон.

Приходните органи са установили, че дружеството е извършило бракуване на СМЗ - козметични продукти, чрез съставяне на 2 бр. протоколи за брак, съответно на дати 04.06.2019 г. и 06.06.2019 г. (л. 313-315) на обща стойност 125 044,16 лв. Причина за бракуването е наводнение, представляващо „непреодолима сила“, като дружеството е приложило нормата на чл. 80 от ЗДДС, съгласно която корекции на приспаднат данъчен кредит не се извършват по реда на чл. 79, ал. 1-7 от същия закон, ако са изминали 5 години от упражненото право на данъчен кредит или в случаите на брак причинен от „непреодолима сила“, какъвто дружеството посочило, че е конкретния случай. Ревизираното дружество е предоставило справка, издадена от „Националния институт по метеорология и хидрология“ - гр. Пловдив, която удостоверява количествата валежи за периода 01.06.2019 г. - 29.06.2019 г., но липсват данни за наводнение настъпило следствие от падналите валежи на посочения адрес. Представени са снимки на помещение, които не са датирани и от които не може да бъде установено, че нанесените щети са причинени от наводнение през месец юни 2019 г., както и че това е действителното помещение, в което е била съхранявана увредената стока.

В хода на административното производство от страна на жалбоподателя не са представени никакви документи издадени от длъжностно лице, удостоверяващи настъпило при форсмажорни обстоятелства събитие - наводнение. Не са представени застрахователни документи за заведена щета, нито други документи издадени от съответните компетентни органи. С оглед на гореизложеното органите по приходите приемат, че „ПРИНЦЕСА БЮТИ ГРУП“ ЕООД не е предоставила убедителни доказателства за твърдяното събитие. В спорният ревизионен акт са посочени разпоредбите на чл. 79, ал. 1 от ЗДДС - регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоката начислява и дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит и чл. 79, ал. 4 от ЗДДС - начисляването на данъка се извършва в данъчния период, през който е възникнало съответното обстоятелство, чрез съставяне на протокол за определяне размера на дължимия данък и отразяването му в дневника за продажбите и справка - декларация за този данъчен период. Посочено е, че са налице съставени протоколи за брак, но не е начислен ДДС за бракуваните стоки, както и че при покупката на всички бракувани стоки е ползвано право на пълен данъчен кредит, като не са изминали 5 години от датата на закупуването им.

Във връзка с гореизложеното на основание чл. 86, ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗДДС, на „ПРИНЦЕСА БЮТИ ГРУП“ ЕООД е начислен ДДС в размер на 25 008,83 лв. /данъчна основа 125 044,16 лв. по 20% - дължим данък/ и прилежащи лихви. Начисленият данък е отразен в РА като задължение на дружеството за данъчен период 01.06.2019 г. - 30.06.2019 г.

В оспорения РА е налице и констатация за отказан данъчен кредит през същия данъчен период (месец юни 2019 г.) общо в размер на 28,28 лв., на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС - правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или чл. 74 от ЗДДС стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или по-общо за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Фактурите, по които е отказан данъчен кредит, са посочени в РД, с обща данъчна основа в размер на 141,37 лв. Мотивите на органите по приходите са изложени подробно в частта по ЗКПО. Ревизираното лице не е изложило конкретни възражения по тази констатация в подадената жалба.

При ревизията не са признати за данъчни цели разходи за гориво за 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г., съответно в размер на 5 576,68 лв., 7 003,42 лв., 3 892,20 лв. и 4 274,52 лв. Правното основание на извършеното увеличение е разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО.

Според констативната част на РД към оспорения РА в хода на ревизията не са представени всички изискани счетоводни, търговски и банкови документи, като в тази връзка е визирано обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 4 (неточно отразено т. 2) от ДОПК. Предвид липсата на заведени транспортни средства и начислявани амортизации (в счетоводните регистри липсва сметка 205 Транспортни средства), на наети работници по трудови или граждански правоотношения и на пътни листове и пътни книжки, в РД са цитирани чл. 3, ал. 3 от ЗСч. и 26, т. 2 от ЗКПО, като процесните разходи не са признати за данъчни цели, от органите по приходите.

Според органите по приходите данъчното третиране на разходите по реда на ЗКПО е в зависимост от документалното им доказване и с оглед необходимостта от извършването им за реализиране на целите и предмета на дейност на предприятието. В административното производство и при обжалването на РА е дружеството не е представило доказателства и надлежно съставени документи, че процесните разходи са били осъществени и действително извършени във връзка с извършваната търговска дейност. Със същите е следвало да бъдат оборени констатациите в издадения РА, като от негова страна е следвало тежест е да докаже, че същите са свързани с дейността и по отношение на тях са спазени изискванията на ЗСч. и ЗКПО.

При обсъждане на представените в хода на административното обжалване писмени доказателства, горестоящият административен орган е направил извод, че посредством тях не се опровергават констатациите на ревизиращия екип.

В хода на съдебното производство жалбоподателят е поддържал защитна теза, че не са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК. В подкрепа на твърденията, са представени писмени доказателства и е ангажирано изготвянето на съдебни експертизи.

По делото по искане на жалбоподателя е допусната и приета Съдебно - техническа експертиза (л. 603-607), изготвена от инж. П.Т.. Според предоставеното експертно заключение от вещото лице се изяснява следното:

• „Принцеса бюти груп" ЕООД е със седалище е адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Братя Миладинови“ № 19. Дейността се осъществява в търговски обект - магазин в Пловдив, ул. „Братя Миладинови" № 17. Съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 184 том V, per. № 5090. дело № 888 от 22.10.2008г. магазин № 2 е с разгърната застроена площ от 89,38 кв.м. и се състои от две нива: търговска зала намираща се в подземният етаж. на кота - 2.80 метра /минус две цяло и осемдесет стотни метра/ с полезна площ 47.25 кв. метра, при граници: ул. “Братя Миладинови", магазин 1, дворно място, стълбище и отгоре търговска зала на второ ниво и търговска зала намираща се на първия етаж, на кота 0.00 метра с полезна площ от 42.13 кв. метра при граници: ул. „Братя Миладинови", магазин 1. дворно място, стълбище. При извършената проверка в Община Пловдив за периода 01.01.2019 година до датата на изготвяне на настоящата експертиза не са налице данни за одобрени инвестиционни проекти за преустройство на търговския обекта на адрес гр. Пловдив, ул. „Братя Миладинови“ № 17.
• Съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 22.10.2008 г. магазин № 2 е с разгърната застроена площ от 89,38 кв.м. и се състои от две нива: търговска зала намираща се в подземният етаж, на кота - 2,80 метра /минус две цяло и осемдесет стотни метра/ с полезна площ 47,25 кв. метра на адрес гр. Пловдив, ул. „Братя Миладинови“ № 17.

При извършеният на 20.03.2023 г. оглед експертизата констатира, че търговският обект на жалбоподателя се състои от две търговски помещения разположени на две нива: търговско помещение разположено на първи етаж на кота 0.00 метра и търговско помещение разположено в подземният етаж, на кота - 2,80 метра спрямо нивото на прилежащата улица. От първият етаж по спираловидна стълба разположена в дясно от входа на магазина се осъществява връзка с разположената на подземно ниво /под нивото на улицата/ търговска зала използвана от дружеството за складови цели. Помещението е с под покрит с керамични плочки и преградни стени и таван с варова мазилка боядисани с латекс. В южната част на помещението са разположени сервизни помещения в които се намират вентилационните прозорци. Търговският обект на жалбоподателя в гр. Пловдив, ул. „Братя Миладинови“ № 17 има складова част която се намира на подземен етаж с ниво - 2,80 метра под нивото на улицата.

• Като се отчита състоянието на уличната настилка на ул. „Братя Миладинови“ и ул. „Свени Наум“, състоянието, вида и разположението на тротоарните площи, подхода към сградата и респективно търговския обект с адрес ул. „Братя Миладинови“ № 17 и не наличието на данни за одобрени инвестиционни проекти за преустройство на търговския обекта на адрес гр. Пловдив, ул. „Братя Миладинови“ № 17, може да се направи извода, че не е налице разлика в нивото на складовата част спрямо нивото на улицата към 2019 г. и към настоящия момент.
• Съгласно представената по делото метеорологична справка от НИ по Метеорология и хидрология гр. Пловдив /стр. 585/ на територията на град Пловдив за периода 01.06 - 29.06.2019г. за 15 непоследователни дни от месец юни, в които е имало валежи от дъжд общото количество на валежите е 196,8 л/кв.м. Това дава средна величина на валежите в размер на 13,12 литра на ден. За двете начални дати от месец юни - 01.06. и 03.06 падат съответно 44,8 л./кв.м. и 79,3 л./ кв.м., като общото количество за двата дена възлиза на 124,1 л./кв.м. което представлява 63% от общото количество за периода. За дните с най-интензивни валежи - 01.06 и 03.06.2019г. количеството валеж е съответно 3,4 и 6 пъти по голямо от средното количество валеж от дъжд за периода. Интензивните валежи на посочените дати и особено на 03.06.2019 г. с рекордните за периода 79,3 л./кв.м., водят до силен приток на дъждовна вода на улиците в района и общо вдигане на нивото на подпочвените води. При тези обстоятелства и при наличие на странични фактори, като недостатъчен капацитет на уличната отводнителна канализация, запушени шахти, затрудняващи отводняването предмети, като листа и клони, най-уязвими са помещенията и съоръженията с подземно разположение /под нивото на уличната настилка/ - складове, мазета, подземни гаражи, асансъорни шахти. Търговското помещение разположено в подземният етаж на търговския обект на ул. „Братя Миладинови“ № 17 е с кота - 2.80 м. спрямо нивото на прилежащата улица, която е с паважна настилка. Основна характеристика на паважната настилка е наличието на фуги /разстояние между паветата запълнено с пясък/, в които дъждовната водата попива, насища прилежащия земен слой и вдига нивото па подпочвените води. Вентилацията на подземните помещения в сградата се осъществява с прозорци тип „английски двор“ през които при високо ниво на дъждовната вода, проникването на вода в складовото помещение е много вероятно. При подземното разположение на складовата част на търговският обект с кота - 2,80 метра спрямо нивото на прилежащите улици съществувало през 2019 г. и при проливен дъжд с рекордно количество валеж в размер на 79,3 литра на кв. метър за 03.06.2019 г., възможно и при отчитане на всички особености твърде вероятно проникването на влага /вода/ в складовото помещение на търговският обект на ул. „Братя Миладинови“ № 17.
• При извършеният оглед в търговския обект в град Пловдив, ул. „Братя Миладинови“ № 17 експертизата установи, че в търговска зала намираща се в подземният етаж са налице видими следи от наводняване на помещението. На височина 50-60 см. от нивото на пода се установяват следи от хидратация на варовата мазилка. Водата наводнила помещението е увредила /въздействала/ на строителните елементи /тухли, бетон/ в дълбочина оставяйки белега върху стената с по-тъмен цвят. Капилярната влага /пълзяща влага/ с течение на времето /в процеса на съхнене/ е продължила разпространението си във вертикална посока, при което върху стените са запазени белези от нейното въздействие на височина 90-100 см. Стените на складовото помещение намираща се в подземният етаж на търговския обект са с мухъл на местата със слаба вентилация. По повърхността на стените се установяват петна и промяна в оцветяването, конто ясно очертават две хоризонтални /водоравни/ линии - ниво на проникналата в помещението вода и ниво на разпространение на капилярната влага. Надигнато /тупнало/ и лющещо се покритие, по интензивно до нивото на проникналата в помещение го вода. Неприятна миризма. След наводняването на помещението не са предприемани дейности та отстраняване на последствията от него. Приложения по делото на стр. видеоматериал (л. 67 - 68) направен на 08.02.2022 г. се отнася за складовото помещение на подземно ниво, стопанисвано от „Принцеса бюти груп“ ЕООД и отразява състоянието, щетите по стените и пода на същото, във вида в който са установени от експертизата, при направения на 20.03.2023 г. оглед.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

По отношение на отказания данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и по отношение извършеното увеличение на декларирания счетоводен финансов резултат на основание на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, в жалбата не се сочат конкретни възражения и не се ангажират доказателства. В тази връзка, настоящият съдебен състав споделя доводите на ревизиращия екип и горестоящия административен орган, които се свеждат до следното: правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо от изпълнението на условията по чл. 69 или 74 от ЗДДС стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или по-общо за дейности, различни от икономическата дейност на жалбоподателя. Фактурите, по които е отказан данъчен кредит са цитирани в РД, от които е видно, че се касае за покупка на горива, с обща данъчна основа в размер на 141,37 лв. Предвид липсата на транспортни средства, начислявани амортизации и наети работници по трудови или граждански правоотношения, пътни листове и книжки, съгласно разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от ЗСч на основание разпоредбите на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС не следва да бъде признато право на данъчен кредит за сумата в размер на 28,28 лв. Съответно, на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО процесните разходи за закупено гориво не следва да бъдат признати за данъчни цели.

По отношение допълнително определените дължими суми за ДДС /допълнително начислен данък/, в следствие неправомерно извършено бракуване на стоки, настоящият съдебен състав намира, че спорно по същество между страните е бракуването на материални активи станали негодни след наводнение на складовото помещение, в което са били съхранявани от търговеца, както и изясняване обстоятелството настъпило ли е събитие в резултат от непреодолима сила, което да е непредотвратимо, от една страна и от друга надлежно доказано ли е това от представените протоколи за брак, каквото е изискването на чл. 80, ал. 2, т. 1, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗДДС.

Предоставените при ревизията протоколи от жалбоподателя С., със съответните констатации са подписани от три лица, като единствено от търговеца в качеството му на управител на дружеството, а другите лица не изяснено в какво качество подписват протоколите. В предоставените протоколи за брак са установени стоки, за които не става ясно, как са повлияни от настъпилото наводнение на складовото помещение (дезодоранти, пяна за коса, кремове и др.). Съдът приема, че не са представени доказателства за надлежно съставяне на протоколите, тъй като не е съставена комисия с участието на представител на компетентни държавни служби (Служба „Пожарна и аварийна безопасност“, компетентен орган от общината или застрахователно искане за щета), които могат да констатират щетите, следствие от декларираното събитие - непреодолима сила, което по смисъла на чл. 80, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и на чл. 28, ал. 3, т. 1 от ЗКПО, като легалното определение на това понятие се съдържа в разпоредбата на чл. 306, ал. 2 от Търговския закон (ТЗ) – „Непреодолима сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора.“ В разпоредбата на ТЗ са предвидени две хипотези на непреодолима сила – непредвидимо събитие, което търговецът не е могъл и не е бил длъжен да предвиди с оглед вземане на предохранителни мерки и непредотвратимо събитие, което не би могло да се предотврати с никакви охранителни мерки и грижи (например природно бедствие или авария в градската водопроводна система). В този случай съхраняването на стоките са поставени директно на пода в използваното складово помещение, при условие, че имотът е закупен и стопанисван от жалбоподателя С. през 2008 г. и същата следва да е наясно с възможността за проникване на влага или вода в него, което показва липсата на системен контрол от страна на жалбоподателя и полагането на усилия, които с грижата на добър стопанин да следи за условията по съхранението на стоката, поради тази причина отговорността за неприкосновеността и състоянието на съхраняваните стоки е изцяло на собственика на склада, който в този случай управителят и собственик на „ПРИНЦЕСА БЮТИ ГРУП“ ЕООД. Съдът споделя констатациите на ревизиращия орган, че не се касае за възникване на непредвидено събитие, настъпило следствие на непреодолима сила, което да е с извънреден характер, каквито биха били наводнение природен катаклизъм или възникнала авария в общ водопровод, което е извън възможностите за реакция от търговеца. В тази връзка не могат да бъдат кредитирани, като непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗДДС, регистрирано по ЗДДС лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоката начислява и дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит.

Съгласно чл. 79, ал. 4 от ЗДДС начисляването на ДДС се извършва в данъчния период, през който е възникнало съответното обстоятелство, чрез съставяне на протокол за определяне размера на дължимия данък и отразяването му в дневника за продажбите и справка-декларацията за този данъчен период.

Предвид изложените аргументи, съдът намира за правилен изводът на ревизиращите органи по приходите относно неприложимост на разпоредбата на чл. 80, ал. 2, т. 1 от ЗДДС, регламентираща изключение от правилото за извършване на корекция на данъчен кредит по чл. 79 от ЗДДС.

В закона са предвидени и някои изключения от горните разпоредби, като в конкретния случай жалбоподателят претендира, че е приложимо ограничението по чл. 80, ал. 2, т. 1 от ЗДДС, съгласно който не се извършват корекции на ползван данъчен кредит по чл. 79 от ЗДДС в случаи на „при бракуване на стоката". За удостоверяването на това обстоятелство от страна на ревизираното лице са съставени протоколи за брак, които представляват вътрешни документи, които засягат само дейността на предприятието. Спазвайки принципа на документалната обоснованост, в тежест на задълженото лице е да докаже достоверността на съдържанието им, съответно наличието на предпоставките на чл. 80, ал. 2, т. 1 от ЗДДС. В хода на ревизионното производство не са представени такива документи и отчетност. Не е представена Заповед за назначаване на комисия за извършване на бракуване на стоките, като всички лица в нея са назначени по трудов договор в дружеството. Няма представител на съответните органи, „Пожарна и аварийна безопасност“ или др., нито съставен акт от компетентен орган, който да удостоверява негодното състояние на козметичните изделия.

Поради липса на документи, доказващи последващото третиране на бракуваната продукция и стоки, респ. унищожаването им, обосновано органите по приходите приемат, че само с протоколите за брак не се установява бракуване на налична продукция и материални запаси с изтекъл срок на годност и те не са годно основание за неизвършване на корекция по чл. 79 от ЗДДС на ползвания данъчен кредит.

По отношение на изготвената СТЕ (л. 603-607) от вещото лице инж. П.Т., съдът я кредитира до толкова, до колкото са установени факти и обстоятелства касаещи местоположение, технически параметри на помещението, възможностите за навлизане на подпочвена и друга вода, както и следи от наводнение с височина 90-100 см използваното складово помещение, метеорологична прогноза за валежите през периода. С оглед на прогнозите за възможността от падането на значителни количества валежи опасността от навлизане на вода в складовото помещение, жалбоподателят не е представил доказателства за предприети от негова страна действия, които с грижата на добър стопанин да предпази стоката. В този случай не следва да се говори за непредвидено или непредотвратимо събитие.

По отношение възраженията, че не е налице обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК, настоящият състав намира следното: в хора на ревизионното производство и предхождащата го ПУФО са изискани счетоводни справки за водената счетоводна отчетност със съответните номенклатури и аналитичности на получените и изписаните СМЗ, която не е представена от жалбоподателя. От приложените счетоводни справки е видно, че козметичните продукти се завеждат по видове /лак за коса, пяна за коса, шампоан и т.н./, като приходите от продажбата им се отчитат по кредита на счетоводна сметка 702 - „Приходи от продажба на стоки“ - обща стойност на съответната продажба. Изписването на отделните артикули не е организирано така, че представената счетоводна отчетност да дава информация за това кой конкретен артикул, продаден със съответната фактура или фискален бон, кога точно е закупен, от кой доставчик и с коя фактура. В дадените писмени обяснения пред органите по приходите ревизираното лице посочва, че: „Методът на изписване е средно претеглена стойност. Няма отразяване на стопански операции по инвентаризации на СМЗ...“. При така организираната счетоводна отчетност възраженията на жалбоподателя за спазването на чл. 3 и следващи от ДОПК са определени за несъстоятелни, въз основа на тези обстоятелства са обосновани действията на органите по приходите за връчване на уведомление на „ПРИНЦЕСА БЮТИ ГРУП“ ЕООД за установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК - „липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно закона за счетоводството“. Предоставена е възможност дружеството да изрази становище по връченото уведомление, но такова не е било представено. Не е била представена и декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, относно за имуществото, всички източници на доходи, приходи, източници на формиране на собствения капитал, източници на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност и участие в управителни и надзорни органи на юридически лица.

Правилно органите по приходите приемат за най-достоверен начин в конкретния случай данъчната основа на бракуваните стоки, съгласно представените от дружеството протоколи за брак, на обща стойност 125 044,16 лв. т.е. в случая, без значение остава факта, че ревизията е извършена по особения ред, то резултатите от облагането по ЗДДС са в същият размер, каквито биха били и по общия ред.

По отношение твърдяното от жалбоподателя, че органите по приходите не са установили с кои фактури са придобити стоките, предмет на брака и упражнено ли е право на ДК, което да се коригира по реда на чл. 79, ал. 1 от ЗДДС, според органите по приходите още в хода на приключената ПУФО е установено, че произходът на стоките са основно ВОП от дружества, регистрирани за целите на ДДС, с валидни ДДС номера в Италия, Полша и Испания, като за ВОП от жалбоподателя са съставени протоколи по реда на чл. 117 от ЗДДС, отразени в дневниците за покупки и СД по ЗДДС на съответстващите данъчни периоди, а издадените фактури на са отразени като фактури с право на пълен ДК.

С оглед на гореизложеното органите по приходите правят констатации за допълнително начислен данък за бракувани стоки, на основание чл. 86, ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 79 ал. 1 от с.з., на „ПРИНЦЕСА БЮТИ ГРУП“ ЕООД, в общ размер на 25 008,83 лв., с прилежащи лихви.

Съдът намира обжалваният ревизионен акт за правилен и законосъобразен, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на спора и претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на ответника и същите се констатираха в размер на 3312.99 (три хиляди триста и дванадесет и 0.99) лв., съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата й редакция/.

Мотивиран от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Пловдив

Р Е Ш И :

*** управление: гр. Пловдив, ул. „Братя Миладинови“ № 19, представлявано от С. Н. С., чрез адв. Д.Б., против Ревизионен акт № Р-16001621001380-091-001/26.01.2022 г., издаден от Д. А. И. - началник сектор, възложил ревизията и З. Г. Т. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 122/22.03.2022 г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр. Пловдив, с който е отказан данъчен кредит в размер на 28,28 лв., допълнително е начислен ДДС в размер на 25 008,83 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 6 447,57 лв., определени са допълнително дължими суми за корпоративен данък за 2016 г. в размер на 557,67 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 272,97 лв. и за 2017 г. в размер на 700,35 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 271,80 лв. и е коригиран размерът на декларираната данъчна загуба за 2018 г. със сумата в размер на 3 892,20 лв. и за 2019 г. със сумата в размер на 4 274,52 лв.

ОСЪЖДА „ПРИНЦЕСА БЮТИ ГРУП“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: ***със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Братя Миладинови“ № 19, представлявано от С. Н. С. да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр. Пловдив при ЦУ на НАП сумата в размер на 3312.99 (три хиляди триста и дванадесет и 0.99) лв., представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.

Съдия: